Възлюбени братя! В дните на светата Четиридесетница за нас е душеспасително не само да изнуряваме телата си с пост, но и да беседваме за поста; в тези дни за нас е душеспасително да обърнем необходимото внимание на предупреждението да се пазим от насищане и пресищане, отправено ни от Самия Господ: Внимавайте над себе си, е казал Той, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство.

Постановлението за поста е Божие постановление. Първата заповед, дадена от Бога на човечеството - е заповедта за поста. Тя била жизнено необходима за нас в рая, преди нашето падение, толкова по-необходима ни е след падението. Заповедта за поста, дадена в рая, е повторена в Евангелието. Да издигнем мислите си към божествената заповед за поста и чрез съзерцанието на тази заповед да оживим, да вдъхнем душа на нашия подвиг на поста.

Подвигът на поста не принадлежи изключително на тялото: той е полезен и необходим не само на тялото; но е полезен и необходим преди всичко на ума и сърцето. Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. В тези думи Спасителят на света ни е открил достойното за особено внимание последствие от излишната употреба на храна и питие, последствие, страшно и душепагубно. От угаждането на стомаха сърцето се обременява, загрубява и се ожесточава; умът изгубва своята лекота и духовност; човекът става плътски. Няма Моят Дух вечно да пребивава в (тия) човеци, защото са плът (Бит. 6:3 - слав.), е засвидетелствал Бог. Плътският човек е неспособен на богопочитане. Дори духовният човек, подхвърлил се на насищане, изгубва своята духовност, изгубва сякаш и самата способност да познава Бога и да Му служи. И яде Иаков, казва Свещеното Писание, наричайки Иаков истинния Божий служител, и се насити, и се отрече, възлюбеният. Угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, и отстъпи от Бога, своя Спасител (Втор. 32:15 - слав.). В такова състояние идва подвижникът, когато изключи от своите подвизи подвига на поста. Дебелостта и изпаренията, предавани на тялото от обилното и безразборно приемане на храна, постепенно се предават от него на сърцето и ума. Тогава тези душевни очи, сърцето и умът се притъпяват, вечността се скрива от тях; земният живот изглежда безкраен на помраченото зрение. Съответно на понятията и чувствата се насочва и земното странстване, и злощастният, заслепен странник заедно с отхвърлената змия се влачи по корема си и яде прах през всички дни на земния си живот (Бит. 3:14). Нарушаването на поста заплашва Христовия ученик с отпадане от Христа.

Това влияние на неумереното или дори необмисленото и невнимателно приемане на храна от човека обяснява причината, поради която човек, в самото състояние на своята невинност, сред наслажденията в рая, имал нужда от заповедта за поста. На нея било предоставено да пази новосъздаденото творение, образувано от съединяването на две естестества, телесно и духовно, в духовно състояние; на нея било предоставено да уравновесява двете естества и да запазва преобладаването на духовното естество. С нейна помощ човекът можел непрестанно да предстои пред Бога с мисълта и сърцето си, и да бъде недостъпен за суетните помисли и мечтания.

Толкова по-необходима е заповедта за поста на падналия човек. Пристрастието към земята, към кратковременния земен живот, към сладостното, великото и славното в него, самата склонност към греха станали свойствени на падналото естество, както на болестта са свойствени предизвикваните от нея безредни влечения и усещания. Ние сме приковани към земята, прилепени сме към нея с цялата си душа - не само с тялото си; станали сме изцяло плътски, лишени от духовно усещане, неспособни на небесни помисли. Заповедта за поста отново се явява първата, необходима за нас заповед. Само с помощта на поста ние можем да се откъснем от земята; само с помощта на поста можем да се противопоставим на привлекателната сила на земните наслаждения; само с помощта на поста можем да разкъсаме съюза с греха; само с помощта на поста нашият дух може да се освободи от тежките окови на плътта; само с помощта на поста нашата мисъл може да се отдели от земята и да погледне към Бога! Според мярата на това, доколко възлагаме върху себе си благото иго на поста, нашият дух придобива голяма свобода: той се устремява към областта на духовете, сродна на него, започва често да се обръща към съзерцание на Бога, потопява се в това неизмеримо и чудно съзерцание, забавя се в него. Ако предметите от веществения свят, осветени от лъчите на вещественото слънце, непременно вземат от него и излъчват сияние, то как да не се просвети нашият дух, когато той, отхвърлил посредством поста грубата и гъста завеса на плътскостта, застане непосредствено пред Слънцето на Правдата - Бога? Той се просвещава, просвещава се и се изменя! В него възникват нови, божествени помисли, пред него се откриват неведоми досега тайнства. Небесата му откриват славата на Бога (Пс. 18:2): възвестява твърдта всемогъществото на сътворилата я ръка; всички създания, видими и невидими, гръмогласно проповядват неизказаната милост на Създателя; той вкусва и вижда духовно колко благ е Господ (Пс. 33:9). Благодатната лекота и тънкост на духа се предават на тялото; тялото, увлечено от духа, се стреми към духовни усещания и предпочита нетленната храна, за която е създадено, пред тленната, до която е паднало. В началото то с труд се подчинява на лечението и насилието на поста, надига се против заповедта за поста, против нея въстава нашият дух, въоръжавайки се с различни мъдрувания, почерпани от лъжеименния разум; но бидейки укротено и изцелено от поста, то вече чувства и мисли иначе. Неговото отношение към пресищането е такова, каквито са усещанията на оздравелия човек към зловредните ястия, които неистово е желаел по време на болестта; отношението му към пресищането е подобно на отношението към откритата и явна отрова, с която от духа се отнема господството над плътта, чрез която човек, от подобието и сродството с ангелите, се низвежда до подобие и сродство с безсловесните. Духовните воини, удържали победа над плътта посредством поста, застанали пред лицето на Господа, за да бъдат научени на най-великите тайни и най-възвишените добродетели, слушат от Неговите уста учението за високата добродетел на поста и откриването на тайната на това състояние, което постепенно се образува от насищането и пресищането: Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. На победителите се напомня внимателно да пазят при себе си оръжието, чрез което е постигната победата! Победа се получава и придобивката от нея се запазва чрез едно и също оръжие - чрез поста.

Христовият подвижник, озарен Свише и научен от своите благочестиви опити, обръщайки се към разглеждане на собствения си постнически подвиг, намира за напълно необходимо не само въздържанието от пресищането и постоянното насищане, но и строгата взискателност към храната. Тази взискателност изглежда излишна само при повърхностния, бегъл поглед към себе си, но всъщност качеството на храната е особено важно. В рая било забранено единствено качеството. В нашата долина на плача, на земята, намираме, че невзискателността към качеството предизвиква много повече душевни бедствия, отколкото излишеството в количеството. Не бива да мислим, че само виното може да въздейства върху нашия ум и душа; всеки вид храна оказва характерното за нея действие върху кръвта, мозъка и цялото тяло, а посредством тялото върху духа. Който внимателно наблюдава себе си, упражнявайки се в подвига на поста, той ще намери за жизнено необходимо отрезвяването на тялото и душата от продължителната употреба на месо, и дори на риба, той с любов ще приеме уставите на Светата Църква за поста и ще им се подчини. Светите отци са нарекли поста основа на всички добродетели, защото чрез поста се запазва в необходимата чистота и трезвост нашият ум, и в необходимата тънкост и духовност - нашето сърце. Този, който разклаща основите, разклаща и цялото здание на добродетелите.

Братя! Да преминаваме попрището на светия пост с усърдие и внимание. Лишенията, на които, на пръв поглед, се подлага нашето тяло според устава на поста, са нищожни пред душевната полза, която е способен да ни достави постът. Да откъснем, посредством поста, нашите тела от разкошната и богата трапеза, а сърцата - от земята и тлението, от дълбокото и пагубно забравяне, чрез което се отделяме от предстоящата ни и готова да ни приеме вечност. Да се устремим към Бога и духом, и тялом! Да се убоим от плътското състояние, предизвикано от нарушаването на поста, да се убоим от породената от презрението към поста съвършена неспособност за богопочитане и богопознание. Тази гибелна неспособност е начало на вечна смърт. Такава неспособност се явява в нас тогава, когато, от пренебрежение към Божествената заповед за поста, допуснем сърцата ни да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. Амин.