ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.174

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.174
15.04.07 20:08

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
31.ХІІ,/18.ХІІ.2006год. Неделя пред Рожд. Хр.
Вземи в gLOG

 

 

 
СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СКЪРБИТЕ
 
И СТРАДАНИЯТА В ТОЗИ ЖИВОТ И ПОЛЗАТА ОТ
 
ТЯХ ЗА СПАСЕНИЕ   НА ДУШАТА

 
 
В широк смисъл думата скръб (гр.флипсис, лат. afflictio) означава душевно-телесни страдания, които човек преживява поради греховни страсти и съществуващото в света зло, ненавист, болести и смърт. Същата дума изразява и по-конкретните преживявания на подтиснатост, тегота, угнетеност, притеснение нещастие, обида, безчестие, страдание, огорчение, тъга, печал, униние, терзание, сърдечна (в психоемоц. см.) болка, мъка и др.
 
Св. Симеон Нови Богослов пише: '"Синът Божий и Бог. като стана Човек за да възстанови човешкото естество (след не­говото грехопадение) не благоволи веднага да отмени (Своето) първоначално наказателно определение т.е. човек да изпитва нужда във всичко, страдания, болести и смърт, които наложи на Адама и на целия човешки род заради престъпване на заповедта. Той остави това Свое определение да действа завинаги, до крак на този свят. Но какво извърши и върши нашият Господ Иисус Христос? - Прави така, че вярващите в Неговото въчеловечено домостроителство (изкупление на човечеството чрез приемане на човешка плът, кръстни страдания и възкресение от мъртвите) превръща в причастници (съучастници) на Своята божествена сила като Бог на силите и в Своята Премъдрост като Бог на пре­мъдростта. По такъв начин като не отменя на дело първото Свое (наказателно) определение. Той го отменя с това, че отнема неговата сила, като въодушевява вяраващите благо­душно да понасят всякакъв вид скърби и лишения. Той Сам пръв понесе такива скърби и лишения до безславна (позорна) смърт на кръста и така стана за нас образец и пример. Вследст­вие на това виждаме как апостолите и всички истински христия­ни приемайки сила от Христовата благодат с радост понасят всякакви скърби и изкушения и принасят достойни плодове на Бога с велико търпение. Ето защо нито мъчениците не молели Христа да ги избави от терзанията и мъченията, нито подвиж­ниците не искали да ги освободи от трудовете на подвижничеството. Едините и другите само Го умолявали да им дарува търпение и с това търпение се подвизавали в подвига на мъ­ченичеството и подвижничеството, за да получат своята наг­рада в бъдещия век."
Св. Макарий Египетски пише: "Бог е определил пътят, който води във вечния живот да бъде със скър­би, с теснота, с много изпитания, с най-горчиви изкушения, за да може човек да наследи небесните блага както поради Божието милосърдие, така и по справедливост (че е понесъл с търпение тежестта на земния си кръст).
Със Своето учение и пример Господ Иисус Христос уста­нови за вярващите в Него тесния и изпълнен със скърби път на спасението, който води във вечния живот./Мат.7:13/ Той предс­казал на Своите ученици и последователи, че в този свят т.е. в земния си живот, те ще бъдат скръбни /ср.Ин. 16:33/, че светът ще ги ненавижда /Ин.15:38-19/, че ще ги гонят и предават на смърт /Ин. 16:2-3/. Спасителят оприличил положението на Свои­те ученици и последователи сред порочното човечество на ''овци сред вълци'/Мат. 10:16/ От всичко това ясно се вижда, че скръбното положение в земния живот за истинските после­дователи на Господа е установено от Самия Него. Затова като установление на Господа, то не може да бъде премахнато с ни­какви човешки средства, с никаква мъдрост, с никакво благора­зумие или предпазливост.
Така Господ е установил, знаейки отначало, че това за нас е полезно. Той разделил човешкия живот на две - този наш живот на земята, и бъдещия живот. Земния ни живот е предверие и подготовка за бъдещия вечен живот. Като желае да посочи, че сегашния живот се дава на разумни същества за тяхното обуче­ние, Господ го прави изпълнен със скърби, печал и болести, за­щото всяко обучение е свързано с печал и страдания от които обучаваните стават по-опитни и съвършени. На това ясно ни научава реалния опит, защото всеки, който иска добре да възпи­та децата си, прави това с най-голяма строгост и трудни занима­ния. Така, като се утвърдят в добро поведение и научни знания, с времето те ще получат плодовете на своя труд. Тази мисъл изра­зява ап. Павел като казва: "Всяко наказание изпърво не се показ­ва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност."/Евр12:11/
Свт. Теофан Затворник разсъждава: за хората от този свят, чужди на християнството, "тесният и изпълнен със скърби път" не е по сърце. Те не възприемат евангелските слова за тес­ния и скръбен път на спасението, за това, че земята не е място за покой, а за скърби и трудове за бъдещия вечен живот. Тяхната изходна точка е, че вечен живот няма, и целият живот е на земя­та. Но в действителност крайната цел на живота не се намира на земята. На земята е само началото на живота, неговият подгот­вителен период, а истинският живот започва след смъртта. Тук на земята остава да действа особеният, единствен начин за тази подготовка - мъжественото търпение на скърбите и лишенията. Който започне да гледа на земния живот от такава гледна точка, той няма да изпадне в отчаяние като не вижда в този живот "ши­рота и простор'" (за каквито се считат удоволствията и светските радости). Той ще се погрижи тези скърби да му донесат най-добрия плод, чието вкусване е отсрочено до настъпването на бъдещия живот.
Преп. Марк Подвижник пише, че скърбите постигат хора­та не случайно. Просветените от Божията благодат подвижници виждали, че причина за световните страдания на хората не е ня­каква външна причина по отношение на човека, като напр. не­нормално социално устройство или действие на слепи природни сили, а причината без съмнение е вътрешна, психологическа.
Тази причина е нашето душевно устроение - "вътрешното наст­роение" или състояние на душата. Преп. Марк пише: " Скърби­те, които постигат хората са породени преди всичко от собстве­ните им лоши дела. Скърбите ни сполетяват заради предишни наши грехове, носейки наказание, сродно на всяко предишно прегрешение и съразмерно на вината ни в него. Затова, който не иска да търпи зло, той не бива нито да желае зло, нито да върши зло. Затова сеейки произволно зло и по неволя жънейки зло, ние не бива да се удивляваме на Божията правда." Едното следва неизбежно след другото: "Каквото посее човек, това и ще по­жъне. "/Гал.6:7/ Но доколкото между посеяното зло и неговото пожъване съществува някакъв кратък промеждутък от време -затова хората не винаги вярват на въздаянието за стореното. За съгрешилият е невъзможно да избегне очакващия го съд - или чрез доброволните болезнени трудове на покаянието, или по пътя на страданията от неволните беди.
Св. Максим Изповедник пише, че "почти всеки грях е заради наслаждение от самоугодието и затова се очиства със злострадание и преживяване на печал, волно или неволно, по силата на покаянието или чрез действието на някаква скръб (беда), съобразно действието на Божия Промисъл за нас."
Преп. Амвросий Оптински разсъждава: "Колкото и тежък да е кръста на скърбите, които човек носи, но дървото от което той е направен е израстнало на почвата на неговото сърце." А авва Доротей пише: "Скърбите са плод на нашите грехове".
Отделните грехове, които хората вършат са породени от греховните страсти, най-вече от самолюбието, гордостта, слас-толюбието и користолюбието. Авва Маркиан пише, че всяко бедствие, което ни се случва е поради нашето високоумие. След като на ап. Павел бил даден в плътта "ангел сатанин" (под вид на скърби, гонения и болести), за да не се превъзнася, то колко по­вече на нас, които се превъзнасяме, следва да бъдат изпращани бедствия и злострадания, докато не се смирим.
Много скърби и трудности в живота произтичат от мъд-руванията на нашето самолюбие, което е малодушно, обича нас­ладата и покоя, и желае лесно да наследи Царството Божие. Порождения на самолюбието са пристрастията към вещи, Имущество, пари, плътолюбие и плътоугодие, които също биват причина за много скърби. Св. Симеон Нови Богослов във връзка с това пише: "Душата, която не се е освободила напълно от светските навици и пристрастия към видимите вещи в самите си чувства и разположения на сърцето, не може без печал да понася случва­щите и се клевети и изкушения от хората и демоните. Но свърза­на чрез пристрастията като с вериги към човешките вещи, тя се уязвява от загубата на пари, тежко се поразява от загубата на вещи и силно боледува от нанасяните на тялото и рани, а от бо­лестите, които я спохождат, изпада в униние."
Освен това врагът на човешкия род - дявола със своите слуги (бесовете) също причинява немалко скърби и изкушения на хората. Според св. Максим Изповедник, когато му бъде поз­волено, дявола като буря налита на тези, над които по Божие допущение е получил власт, предизвиквайки едни след други насилствени страдания (на основата на съществуващите в човека произволни страсти), като желае не да изпълни Божието повеле­ние, а да насити страстната си ненавист към човека, така че ду­шата, като изнемогне под тежестта на скърбите и бедите да отх­върли всяка надежда на Божията помощ и в преживяването на скръбните изкушения да загуби вярата си дори в съществуването на Бога. Когато дявола не може непосредствено да навреди на християнина, той върши това като устройва всевъзможни беди и скърби чрез своите служители - злите хора. Или си отмъщава като предизвиква различни болести (което по мярката на Божие­то допушение също му е позволено). Поради своята благост Бог желае да изтръгне от нас семето на злото - нашето самолюбие (сластолюбивото похотение), което лишава душата от божестве­ната любов. Затова Той допуска дявола да ни причинява всевъз­можни скърби и страдания, за да може чрез тях както да очисти душата ни от предишни грехове, така и да внедри в нея омраза и пълно отвращение към примамващите нашата чувственост гре­хове.
Скърби постигат християните и от служителите на духа на този свят, защото те не са от него и тяхното отечество е небето. Затова светът ги ненавижда и преследва като не свои. Спаси­телят казва: "Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. '/Ин. 15:19/ Бог допуска скърби и затова, да помнят християните постоянно, че не земята е тяхното отечест­во, а небето.
Очевидно не винаги скърбите постигат християните само заради греховете. Човеколюбивят Бог изпраща скърби и на пра­ведните, за да изпита тяхната вярност. Пророк Мойсей казва на богоизбрания народ: "Господ Бог ваш ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог от всичкото си сърце и от всичката си душа. "/Втор.3:13/ Много скърби постигат христия­ните и при изпълнение на Божиите заповеди. Преп. Васонуфий Велики пише, че "никое добро дело не се извършва без скърби, защото му противодейства дяволската завист и човешката злоба. Затова всяко добро дело или се предшества или се последва от някаво скръбно изкушение." Дарът на Светия Дух не се дава без страдание. Преп. Исаак Сирин учи, че за душата, приела върху себе си грижата за добродетелите и живееща внимателно в страх Божий, е невъзможно да остане без скърби всеки ден, защото добродетелите са спрегнати със скърби. Скърбите раждат сми­рение, което пази добродетелите. А който пребивава в добро­детели без скърби, за него се откриват вратите на гордостта. Скърбите учат на висшата добродетел — търпението, която е ве­нец на благочестието.
Господ изпраща нежелани скърби и страдания не само на" благочестивите християни, но и на неразкаяните грешници, на нечестивците, които се опълчават против Него, за вразумление на останалите, които все още могат да се покаят, виждайки тех­ните назидателни страдания. Свт. Теофан Затворник пише, че много стихийни бедствия, като наводнения, земетресения, ура­гани, суша и глад, епидемии и нелечими болести, войни, безре­дици и метежи, се изпращат на хората като наказание, че са Го забравили, за отстъпление от Него и масово нечестие.
Адаптиран превод от: Г.И.ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТЬІХ ОТЦОВ.... 348-358,стр., М, 2006 год.
 
 
 
Блажени   АВГУСТИН, еп. Иппонийски
 
 
 
ЗА БЕЗЛИЧНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ СЪСТАВА НА ЦЪР­КВАТА ПРИ КОЕТО В ТОЗИ ВЕК КЪМ ИЗБРАНИТЕ СЕ ПРИМЕСВАТ И МНОЗИНА ОТХВЪРЛЕНИ

 
В този злобен век, в тези нещастни дни, когато Цър­квата достига бъдещото си величие по пътя на сегашното уни­жение и се възпитава от подбудите на страховете, мъките и скърбите, от теготата на подвизите, от опасностите на изкуше­нията, намирайки радост само в надеждата, стига да се радва правилно - към добрите (истинските християни с живо църков­но съзнание) се примесват и мнозина отхвърлени (които по съ­щество не принадлежат към вярата, а са християни само външно, формално). Така едните и другите се смесват подобно на риби­те в мрежата от евангелската притча : " Царството небесно при­лича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви ри­би, която, като се напълни, изтеглиха па брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби."/Мат.13:47'-50/ Така доб­рите и лошите заедно плават в сегашния свят, като в море, обх­ванати без разлика кой какъв е от общата мрежа (на Църквата). Плават докато не достигнат брега (края на времената, края на този свят), когато злите ще бъдат отделени от добрите. В добри­те, като в свой храм. всячески във всички ще се всели Бог "да бъде Бог всичко у всички "/1Кор15:28/. Затова признаваме, че сега се изпълняват изречените от Него думи в псалмите: "Бих желал да проповядвам и говоря за тях (за Твоите чудеса и по­мисли за нас), но те са безбройни "/Псал.39:6/ Всичко това става от времето, когато отначало с устата на Своя Предтеча Йоан, а след това и Сам Той възвести, казвайки: "Покайте се, защото се приближи царството небесно. "/Мат.3:2; 4:17/ Той избира за Свои ученици, които нарича апостоли/Лук.6:13/ хора от нисък произход, незнатни, неучени, за да може всичко толкова велико, което се извършва чрез тях, всичко това да бъде и да върши Сам Той. В числото на апостолите Спасителят имаше едного, чиято злоба като използва по добър начин, изпълни плановете си от­носно Своите страдания. Така даде пример на Своята Църква за търпимост по отношение на злите. (Затова не бива да се очудваме, че след като Бог изтърпя злобата на един от 12-те си апостоли, Той изтърпя и ще търпи до края на този свят всички останали "Иуди" - както миряни, така и клирици от всякакъв ранг/ След като пося семето на светото Евангелие, доколкото беше длъжен да стори това със Своето телесно присъствие, Спа­сителят пострада, умря и възкръсна, като чрез страданията Си ни показа какво трябва да понесем заради истината. А чрез възкре­сението Си ни показа на какво трябва да се надяваме във веч­ността, ставайки съпричастни на възвишеното Тайнство на про­ливане на Неговата кръв за опрощаване на греховете. Той 40 дни беседва на земята със Своите ученици, пред очите им се възнесе на небето и десет дни след това им изпрати обещаният Свети Дух. Когато Светия Дух слязъл върху вярващите се извършило едно изключително велико и съвсем необходимо знамение -всеки от тях започнал да говори на езиците на всички народи, като по този начин ознаменувал единството на вселенската Цър­ква, Която следвало да се разпространи сред всички народи и да говори на всички (техни) езици.
 
Адаптиран превод от: Творения бл. Августина, еп. Иппонийс-каго, ч.VІ, О граде Божием, кн. XVIII, стр.82-83, Кiвъ, 1910 год.

Копирането на материали от "Православно помагало" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.

http://pravoslavno-pomagalo.dir.bg

 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1173