|
|
СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА УТЕХА ПРИ
БОЛЕДУВАНЕ
Свети Варсонуфий Велики пише: Свещеното Писание казва: "Влязохме и минахме през огън вода и Ти ни изведе в покой. "/Псал.65:12/ Които желаят да угодят на Бога трябва също да преминат през известни скърби. Как ублажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпяли заради Бога, а ние не можем и леките болести да понесем? Кажи на скърбящата си душа — не е ли по-добре за тебе огъня на телесната болест, отколкото пламъците на геената? Не бива да бъдем малодушни по време на боледуване, нали апостола казва: "Когато съм немощен (телесно) тогава съм силен."/2Кор.12:10/ Да бъдем внимателни, защото Бог изпитва сърца и утроби. Нека да потърпим, да понесем страданията на болестта, да бъдем ученици на апостола, който казва: "В скръбта бивайте търпеливи. "Рим.12:12/ По време на боледуване си спомни за праведния Иов, който е бил истинен, правдив, непорочен и праведен, благочестив и отстраняващ се от всяко зло дело /Иов1:1/. Спомни си как точно него, незаслужаващия да търпи скърби, Бог предаде на изкушение, за да изпита неговите добродетели докато Иов не посрами враговете и клеветниците, така че те попаднаха под неговото изобличение. Понасяйки тежката болест, той казвал: "Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото няма да приемаме?" /Иов 2:10/ Трябва да знаем, че тези които желаят покой във всичко ще дойде време да чуят: "Ти получи вече доброто си приживе."/Лука. 16:25/ Не бива да се поддаваме на разслабление. Ние имаме помощта на Милостивия Бог, Който знае нашата немощ по-добре от нас самите. Ако Той допуска да ни изпита с болест, нека помним уверението на апостола, който казва: "Верен е Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите. "/1Кор.10:13/ Свети Варсонуфий написал следния отговор за утеха на един иовоначален монах, който бил болен и не можел търпеливо да понася страданията. "Ти си заболял тежко и не можеш търпеливо да понасяш скърбите? Брате, с какво друго са могли да се похвалят споменатите в евангелската притча работници, искащи въздаяние от Господаря на дома, ако не с това, че са могли да кажат: "Ние претърпяхме теготата на деня и жегата. /Мат.20:12/. Сине мой, нека да потърпим скръбта с благодарност, за да слезе върху нас изобилно Божията милост. Да не ни подтиска прекалено скръбта (да не допускаме тежестта на скръбта да ни направи малодушни и безпомощни), за да не ни плени унинието, защото това е вече начало на погиването. Помни, че който претърпи до край, той ще се спаси. Болестта също служи за изпитание, а изпитанието води до изкуството на опитността (в духовния живот). Мъж, неизпитан чрез изкушения, е неизкусен. Изпитаният чрез бедствия бива изкусен, както златото преминало през огъня. Изкуството, опитността водят човека до упование, а уповането няма да посрами (този, който го има) /ср.Рим.4:4-5/. Не допускай врагът да разслаби твоето богоугодно намерение (за спасение) и да разколебае вярата ти в Светата Троица. Припомняй си думите на апостола: "Вие още не сте се сражавали до кръв, подвизавайки се против греха, като сте забравили утешението, което ви се предлага като на синове: Сине мой, не пренебрегвай наказанията на Господа и не унивай, когато Той те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича, бие всеки син, когото приема."/ср.Притч.З:11-12/. Ако търпите наказание. Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син,когото баща му не наказва? Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове."/Евр.12:7-8/ Ако с благодарност търпиш скръбта, ти си станал син. А когато проявиш слабост се превръщаш в незаконен син...Бъди трезвен, изправи се с ап. Петър и останалите апостоли, викайки към Спасителя на всички Христос: "Наставите, погиваме\"/Лука 8:24/ И Той, без съмнение ще дойде и при тебе, като забрани на вятъра и морето, ще успокои бурята, която се надига към твоя кораб, бурята, която е в душата ти...Бъди твърд (в търпението) и ще видиш Божята помощ. Това е първото ти изкушение, ако го победиш с Божия помощ, то занапред няма да има власт над тебе. Ако врагът те победи в това, ще те застави да му служиш. Затова - стой и претърпи, защото като устоиш (докрай), ще видиш каква е Божията милост.
Всеки път, когато тялото ти е поразено от болестта, когато те измъчва силен огън или непоносима жажда, ако ти се грешник (а кой от хората е без грях?) - понеси това, като си припомниш бъдещите наказания, вечния огън и присъдите на Страшния Съд. Не пренебрегвай изпратените ти сегашни наказания, но се радвай, че Бог те е посетил. Повтаряй си прекрасния псаломски стих: "Господ ме строго наказа, ала на смърт не ме предаде. "/Псал. 117:18/ Ти си все едно желязо, чиято ръжда трябва да очисти огъня. Но дори ако някой е праведен и е подхвърлен на болести, това означава, че от по-малкото преуспява в по-голямото. "Даде ми се жило в пльтта"/2КорЛ2:7/ - жило във вид на болест. Затова, по-скоро трябва да тържествуваш, като виждаш на кого се уподобявяш. Ти се удостояваш с участта на ап. Павел...Като успяваш в добродетелта търпение, повтаряй със смирение думите на св. цар Давид, който казва:" Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже да ме въздигне. '7Пс.68:30/
Ако се случи понякога да изпаднеш в малодушие по време на тежко боледуване, бързай да се покаеш за това и проси помощ от Бога. Самата болест е неволен кръст и неволно принуждава към търпение. Но колкото жестоки и продължителни да се тукашните страдания, те все пак имат край, а бъдещия живот (след смъртта) няма край. Укрепвай се с надеждата: "Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. '/Рим.8:18/ Преп. Макарий Оптински пише: "Истинските християни познават с разума си и на дело се убеждават, че изпращаните скърби и страдания са проява на Божията милост и любов към нас. На това ни учат и свв. Отци. Господ вижда нашите сили, нуждата от огнени изкушения и тяхната мярка," А свт. Теофан съветва:" Затова не гледай мрачно на телесните немощи и болести, които те постигат, защото те указват по-скоро на Божията милост и благоволение към теб, отколкото на някакво неблаговоление."
Със смъртта приключват страданията за тялото. Дори цял живот човек да е боледувал, смъртта слага край на всяко страдание. Това трябва да ни служи за утешение, че със смъртта ще приключат нашите бедствия и душата ще се пресели във вечното упокоение, където ще забрави за всички злострадания. Ще по-тьрпиш немного, но след това вечно ще се утешеваш, ако с благодарност си търпял. Целият човешки живот е само миг в сравнение с вечността. Страшно е вечното страдание, тъй като то е жестоко и безкрайно, а временното не е страшно, защото е кратко. Освен това на земята няма такова страдание, на което Господ да не даде поне някакво утешение, защото Той знае нашата немощ и не допуска да бъдем изкушавани свръх силите ни. /1Кор.10:13/ Нищо не облекчава скръбта така, както надеждата да се избавим от нея и да получим постоянно (вечно) утешение. За всеки, краят ще дойде скоро (защото човешкия живот не е чак толкова дълъг), а с това ще дойде краят и на временните страдания. За всеки човек смъртта е врата към вечността - или бла-женна или неблагополучна (което в огромна степен зависи и от благодушното и безропотно понасяне на скърбите и болестите).
Поставете себе си, християни, по-високо от своите страдания и вярвайте, че по Божия воля за вас ще последва благословение от това, което сте считали като източник на печал.
Адаптиран превод от: Г.И.ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТЬІХ ОТЦОВ...,стр. 505 -510, М, 2006 год.
Из писмата на светител ИГНАТИЙ /Брянчанинов/
/Продължение от бр.169, писмо 57/
Същото това Евангелие ни заповядва да бъдем внимателни с враговете си и да не им се доверяваме. Господ казва на своите ученици: "Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Пазете се от човеците, защото те ще ни предадат па съдилища и в синагогите си ще ви бичуват...И ще бъдете мразени от всички заради Моето име,"/Мат. 10:16-17,22/ И така, от самото Евангелие ни е предписана предпазливостта по отношение на враговете и по възможност мъдрост в отношенията с тях. Светският дух ражда вражда, която често заема мястото на плътската любов. Но и самата плътска любов много прилича на вражда. Само потомците на ветхия Адам са способни на плътска любов и на вражда. Колкото по-жива е в тях ветхостта, толкова по-силно действат недъзите чрез които грехопадението е поразило любовта - враждата, завистта, ревността и плътската любов. А Христовият раб не може да бъде враг на никого.Виждате, че Евангелието ни предписва не сляпа и безразсъдна любов към враговете, а осветена от духовно разсъждение. Любовта е светлина, а сляпата любов не е любов. Подобно на това трябва да кажем и по отношение на приятелите. Евангелието ни заповядва тази любов да бъде в Христа, да обичаме Христа в своя ближен, а ближния да обичаме като Божие създание. Поради такава любов в Бога и заради Бога светите Божии угодници имали еднаква любов към всички, като обичали най-вече тези, които водели благочестив живот. Наставляваните чувствали по-голямо разположение към тези наставници, в които виждали особено обилие на духовен разум и други духовни дарования, душеназидателни и душеспасителни. Наставниците обичали повече тези свои духовни чеда у които виждали по-голямо тежнение към добродетелите и особеното действие на Божието благоволение. Такава любов, отдаваща дължимата цена на хората според степента на тяхното благочестие, заедно с това е била и еднаква към всички, защото тя е в Христа и във всички обича Христа.Един съсъд вмества това съкровище повече, друг по-малко, но съкровището е едно и също.
Където е Христос там няма завист и пресилени действия. Любовта не мисли зло - там има спокойствие, там мислите са добри, там има постоянство, там е светият мир (умиротворение). Любовта, която е съпроводена от приливи на разгорещяване е земна, плътска, нечиста. Очите на святата любов са като на орела и на пламенния Херувим - от тях не може да се укрие и най-малкото греховно движение. Но самата любов е неприсъпна за греха, който винаги се влачи по земята; тя живее на небето, където пренася живота на ума и сърцето, станали при-частници на Божествената любов. /Писмо 58/
Най-великото, единствено (истинско) благо за човека е познанието на Бога. Останалите блага в сравнение с него са недостойни да се наричат блага. То е верният залог за вечното блаженство, като и в самото ни земно странстване то ни дава най-висшето и изобилно утешение. По време на най-големи бедствия и скърби, когато всички останали утешения стават недостатъчни и безсилни, то запазва цялата си сила. Затова то е най-великия Божий дар. Най-висшето и блажено служение на земята е да придобиваш в себе си този Божий дар с покаяние и изпълнение на евангелските заповеди и да го предаваш на ближните. Щастлив е този, комуто е поверено такова служение, независимо колко нищожен може да изглежда външно. Такова служение изисква неговият служител да бъде прост и невинен като младенец. Изисква също той да бъде чужд на съчувствието към всичко, което е въжделено и сладостно в този свят, както са чужди на това младенците. Трябва да загуби самото понятие за злото, все едно, че то съвсем не съществува. В противен случай понятието за доброто не може да бъде пълно, чисто и съвършено. Апостолът казва, че: "Любовта, която е свръзка на съвършенството'УКол.З:14/ не мисли зло /Рим.13:10/. Чистите по сърце виждат всички останали като чисти. Трябва само да се преуспее в доброто, за да може веднага със сърдечното усещане да се разпознае приближаващото се зло, колкото прикрито и замаскирано да е то, и незабавно, с мъжестнена решителност да бъде отхвърлено. По този начин човек пребивава незменно благ, благ за всеблагия Господ, Който дарува Своята благост на човеците.
Днес в много отношения хората дръзко са въвели свои уста-новления вместо установленията на Светия Дух. По тази причина небесните установления са се превърнали в земни, духовните в плътски, святите в греховни, мъдрите в нелепи. Виждат такава несъобразност, виждат произтичащото от нея разрушение, но не виждат източника от КОЙТО идват тези бедствия, защото гледат на света със собствения си паднал разум, а не чрез Божествената светлина. Началото на това бедствие се състои в недопустимото и гордо презрение на повеленията на
Светия Дух, в подмяната им със свои устави (правилници). Ето къде е причината за всеобщото разстройство, причината за падението на християнството, падение нравствено, което винаги предшества и предвещава гражданското (общественото, светското) разстройство. Като изключение остават отделни истински християни, но общото, еднакво знание за Истината е загубено, а само чрез него всички могат да се съединят в едно духовно тяло, с еднакъв начин на мислене, в един дух, под една обща Глава — Христос. Сега всеки има повече или по-малко свой начин на мислене, своя религия, свой път, приети произволно (съзнателно) или случайно, които признава за правилни или само оправдателни. Това безбройно стадо, загубило връзка и единство в духа и истината, представлява за духовния поглед един голям безпорядък. Всяка овца блуждае по свой път, без да знае къде отива; никой не я спира; никой не се грижи за нея; хората вече не слушат, дотолкова е притъпял слухът им, те повече не слушат гласът на истинския Пастир, който се раздава от Неговата Свята Църква и които все още гръмко изобличава тяхната неправда, възвещава им правия път и им го сочи. Оглушил ги е шума на земните, на парещите грижи, шума на чувствените увеселения, шума на земното преуспяване. Душата им е прилепнала към земята и е неспособна за възприемене на духовните впечатления.
Но има и някои избранници, които и досега слушат гласа на истинския Пастир, нашия Господ Иисус Христос. И вървят след този глас, провирайки се с огромни усилия и труд през гъстата тълпа, която ги обкръжава и шуми несвързано. И досега тези избранници отдават на земята справедливост на небесната правда. Но техният брой е много малък! А Господ ги ободрява с думите: иНе бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. "/Лука! 2:32/
Кой е признака по който тези овци могат веднага да бъдат разпознати? Този признак е точното послушание на Светата Църква, верността на светата Истина и Светия Дух. Водени от истинско смирение, те се отричат от разбиранията на своя паднал естествен разум и от всички човешки разбирания, колкото възвишени и привлекателни да изглеждат външно. За да запазят верността си на Бога, те не се срамуват от това, че света ги нарича безумни. Те не само великодушно търпят гонения от света, но и сами се подлагат на различни лишения и с това запазват в себе си "мъртвостта Иисусова и живота в Него". Това означава "да погубиш душата си в този век, за да я спасиш за вечността чрез оживяването и от Духа."
Да пребъдем във верност на Светия Дух. Той е Пресвят и Пречист и почива единствено в чистите и святите, обича смирените, доказващи своето смирение не с нещо външно, а с подчинение на ума на Евангелието и Църквата. Той се отвръща от разчитащите на своя разум, от отделящите се от единството на Църквата по отношение на някаква мисъл, която прелъстява ума и сърцето. Той се отделя от тях и тогава към тях пристъпва тъмния дух на прелестта (измамата). "Дори една лъжлива мисъл може да провали душата в ада, казва един от свв. Отци.
Да пазим себе си от лъжливите мисли и произтичащите от тях сърдечни усещания. От такива лъжливи мисли и усещания се образува т.нар. прелест или самоизмама, която има безчислени и разнообразни проявления съобразно вида на приетите от човека за истински, а в действителност, лъжливи мисли и усещания. Да придобием истинското познание за Бога, чуждо на заблужденията и умстванията, което като светлината на слънцето сияе от Свещеното Писание и писанията на свв. Отци. /Писмо 58/
Адаптиран превод от: Святитель Игнатий (Брянчанинов) СОБРАНИЕ ПИСЕМ, стр. 150-157, М., 2000 г.
Копирането на материали от "Православно помагало" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.
|
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО 
