ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.175

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.175
04.06.07 13:27

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
14.І./1.І.2007 год. Неделя 31-ва сл. Петде-сетница
Вземи в gLOG

 

 

 
Блажени  АВГУСТИН, еп, Иппонийски ЗА ВРЕМЕНАТА НА ПОСЛЕДНОТО ГОНЕНИЕ

Споменатото последно гонение (на християните), което ще бъде от антихриста, ще приключи с явяването на Самия Ии-сус Христос. Защото е написано: "Тогава ще се открие безза-конникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби. "/2Сол.2:8/ При това обикновено питат - кога ще стане това? Един съвършено неуместен въпрос! Ако беше нужно да знаем това, кой по-добре от Самия Учител - Бога, би казал това на учениците Си, когато те Му задали този въпрос. А тогава те не мълчали, а лич­но Го попитали, казвайки: "В това ли време, Господи, възстано­вяваш царството Израилево? "/Деян. 1:6/ "А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт. "/Деян 1:7/ Когато получили този отго­вор те не питали за часа, деня или годината, а за времената. За­това ние напразно бихме изчислявали или определяли годините, които остават на този век (свят) да съществува, след като от ус­тата на Истината чуваме, че да знаем това не е наша работа. Ня­кои казвали, че от Възнесението на Господа до Неговото второ пришествие могат да изминат 400, други 500, или дори 1000 години. Въз основа на какво всеки от тях е обосновавал своето становище е дълго за изясняване, а и не е нужно. Те се ръково­дели от човешки догадки, без да посочват нещо несъмнено от авторитета на каноническите писания. На всички, които изчис­ляват този въпрос с различни пресмятания, Този. Който казва: "не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт " с тези Свои думи им заповядва да се успокоят и да престанат да пресмятат.
Но тъй като това изречение е евангелско, не е за чудене, че то не попречило на почитателите на многото и лъжливи бого­ве (наричани през времената и у различните народи по различен начин) да измислят въз основа на отговорите на демоните, които те почитат за богове, определяне на времето през което ще съ­ществува християнската религия. Защото когато разбрали, че не могат да я унищожат с толкова жестоки и масови гонения, а напротив, именно чрез тях тя достигнала удивително израства­не, те измислили някакви неизвестни гръцки стихове, които уж били изречени от оракула, когото питали. Според тези стихове ап. Петър с помощта на вълхвуване устроил името на Христа да се почита 365 години...Що за разум у хора учени, с просветени (об­разовани) умове, които могат да вярват на подобни неща за Христа?...Но нека (все пак) се опитат да разберат, че (делото на всемирното разпространение и утвърждаване на благовестие­то)...е дело на свърхестествената благодат, че светът възлюби Христа заради придобития от Него вечен живот и Го възлюби до приемане заради Него на временната смърт.
ИМАЛО ЛИ Е ПРЕДИ ВРЕМЕНАТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО ПРАВЕДНИЦИ ИЗВЪН ИЗРАИЛСКИЯ НАРОД, КОИТО СА НАСЛЕДИЛИ ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО-НЕ­БЕСНИЯ ГРАД, ГОРНИЯ ЙЕРУСАЛИМ?
За пълнота можем да споменем всеки чужденец т.е. който не принадлежи към Израиля...у който съществува някакво писа­но пророчество за Христа, за какъвто бихме получили сведения. Не защото, ако липсва такъв случай, има някава нужда от него, а защото няма нищо несъобразно да мислим, че и сред другите народи е имало хора. на които е било открито това Тайнство (за Христа Спасителя). Нещо повече, такива посветени хора са били принудени да проповядват за това - или като причастни на сама­та благодат, или като чужди на нея, но научени от злите ангели, които както е известно изповядвали дошлия Христос, Когото иудеите не познали (като такъв)...Действително, друг народ като Божия народ не е имало, но и иудеите не могат да отричат, че и сред останалите народи е имало отделни хора, които принадле­жали не на Земния град (на богоотчуждено служение на земно­то), а на Небесния, които били от числото на истинските израил-тяни (не по плът, а по дух), граждани на горното отечство. Ако иудете започнат да отричат това, съвсем лесно ще бъдат изобли­чени от случая с удивителния и свят мъж - праведния Иов. Той не бил нито от техните земи, нито дори прозелит (посветен в тяхната вяра чужденец и така присъединен към израилския на­род). Той произхождал от идумейския народ, сред който се ро­дил и умрял. Божественото Писание го възхвалява дотолкова, че нито един от неговите съвременници не можел да се сравнява с него по отношение на праведност и благочестие./Иов 1, Иез.14:20/ Въпреки че не намираме указания от хрониките за времето на неговия живот, но от неговата книга, която израилтя-ните заради праведността му включили в списъка на своите ка-нонични книги, може да се заключи, че е живял три поколения след Израиля (патр. Иаков). Аз не се съмнявам, че всичко това е било устроено от Божия Промисъл с цел да знаем, че и сред другите народи е имало хора, които живеели по Бога и Му уго-дили и така принадлежали към небесния Йерусалим. Такива могат да бъдат само тези, на които Бог е открил за единия Хода­тай пред Бога за човеците — Богочовека Иисус Христос. На древните праведници Неговото идване в плът на земята е било предсказвано така, както на нас ни е възвестено като за вече ста­нало. Така една и съща вяра води чрез Него всички предоп­ределени към Бога в Божия Град, в Божия дом, в Божия храм (в Царството небесно).
Адаптиран превод от: Творения бл. Августина, еп. Иппонийс-каго, ч.VІ, О граде Божием, кн. XVIII, стр.90 -92, 79-80 , К1евъ, 1910 год.

 
Светител   СЕРА ФИМ,   архиеп.Богучарски, Софийски
 
чудотворец
 
ОТНОСНО   УЧЕНИЕТО НА   митр. АНТОНИЙ /Храповицки/  ЗА ИЗКУПЛЕНИЕТО

В своята статия "Догмата за изкуплението" митроп. Ан-
тоний отхвърля основния догмат на Православната вяра - догма­та за изкуплението. Въз основа на Божественото Откровение и светоотеческите творения, св. Църква учи, че Господ извършил нашето изкупление със Своята кръстна смърт или с честната Си кръв, пролята на кръста. Митроп. Антоний утвърждава, че наше­то изкупление е извършено не на кръста, а в Гетсимания, не чрез кръстните страдания и кръста на Христа, а с Неговите душевни мъки. В такъв случай ние и до сега оставаме неизбавени от пър­вородния грях, проклятието и смъртта, защото това избавление, както учи нашата Православна Църква, ни е дарувано само по силата на кръстните страдания и смъртта на Иисуса Христа.
Затова Господ е казал: "Ако не ядете плътта ла Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате е себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден...Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него"/Йоан 6:53-54,56/ От тези божествени слова става ясно, че без св. Причащение ние не можем да пребиваваме в единение с Христа и да наследим вечно спасение, вечен блажен живот. Толкова е велико за нас тайнст­вото на Божествената Евхаристия. Но от учението на митр. Ан­тоний следва, че тази кръв на Христа няма за нас такова спаси­телно значение. Тя се явява само външно, спомагателно средство за разбиране силата на душевните гетсимански страдания на Спасителя.
Ето колко големи са заблужденията, които произтичат от учението на митр. Антоний за състрадателната любов.
0ттук става разбираемо защо при появата зад граница на статията на митр. Антоний за изкуплението и на неговия катехи-зис ("Опьгг християнскаго православного катехизиса." 1924 г., Срем.Карловци, Сърбия) от някои ревнители на православната вяра беше изразен протест против това учение. Имаме предвид брошурата на атонците от 1931 г. "Православие и новаторство (нововъведения)", а също писмата на митр. Елевтерий, писани до митр. Антоний между 1925-1935 г., издадени в отделна книга през 1937 год.
Трудно беше и на мен да остана равнодушен към това учение. На неофициалното заседание на Руския Архиерейски Синод в Сремски Карловци през 1927 год. под председателство­то на самия митр. Антоний, бяха изслушани докладът на архиеп. Теофан Полтавски относно учението на митр. Антоний за из­куплението и моя доклад по повод неговия катехизис. Скоро след това, на официално заседание на Синода, архиеп. Теофан от свое и мое име се обърна към митр. Антоний с молба да не разп­ространява своето догматическо учение, за да не повдигаме този болезнен въпрос на предстоящия Архиерейски Събор. Митр. Антоний се съгласи да изпълни молбата ни.
Самият митр. Антоний беше чужд на стремленията, свойствени на еретиците да разпространяват своето учение неза­висимо какво ще стане. Той изпълни нашата молба и повече не печата нищо в защита на своя възглед за изкуплението. За съжа­ление в душата си той не се отказа от него. През 1933 год. аз раз­говарях с него на четири очи относно догматическото му учение и отново му заявих, че то не е съгласно с учението на Свещеното Писание и свв. Отци. Но той ми отговори, че учението му е съг­ласно както с Божественото Откровение, така и с учението на свв. Отци на Църквата. Повече не ми се удаде да беседвам по този въпрос с митр. Антоний.
Но след като сам той не настояваше за разпространение на своето учение за състрадателната любов като средство за на­шето изкупление, за това разпространение започнаха да се грижат неговите последователи. Поради това, че заблуждението на митр. Антоний по толкова важен догматичен въпрос се явява опасен за православната вяра и вече намери последователи, ние счетохме за свой свещен дълг да напечатаме настоящето наше изследване върху догматическото учение на митр. Антоний.
Цялото съдържание на изследването е разделено на три части. В първата от тях говорим за отрицането от митрополита на юридическия възглед за изкуплението и привеждаме Богоот-кровени и светоотечески свидетелства за опровергаване на това отрицание. Предмет на втората част се явява изложението на самото учение на митр. Антоний за нашето изкупление от съст­радателната любов на Христа, Неговите душевни гетсимански мъки. Това учение също се отхвърля от данните на Свещеното писание и творенията на свв. Отци на Църквата. Накрая, с цел най-цялостно запечатване в сърцата на читателите на нашата книга на православното учение за изкуплението, даваме кратко­то му изложение въз основа на Божественото Откровение, све-тоотеческото учение и богослужебните книги - това е третата част на настоящото изследване.
Преди да преминем към разбор на учението на митр. Ан­тоний иска ни се да отбележим защо в първата част говорим за отрицание от Владиката на юридическия възглед за изкупление­то, а не за самото негово учение за състрадателната любов. Ма­кар да заявява, че "делото на изкуплението, което е подвиг на състрадаващата любов... не бива да е нарушение на другите за­кони на живота т. е на справедливостта" с това митр Антоний назовава юридическата гледна точка за изкуплението като вто­ростепенна. Но той не се ограничава с това. В своето занижаване значението на Божието правосъдие в делото на изкуплението митр. Антоний отива още по-далеч. Посочената второстепенна гледна точка напълно се обезсмисля от неговия възглед за съст­радателната любов не само като главна, но и като единствена причина за изкуплението, тъй като той не допуска никакво съ­ществено участие в това дело на действието на Божието право­съдие с неговото изискване за кръстната смърт на Христа като жертва за удовлетворение на Божествената правда.
По този начин митр. Антоний напълно отрича юридичес­кия поглед върху делото на нашето изкупление и учи, че тук е действала само състрадателната любов. Интересно е да се изясни . къде се заключава основата на такова учение на митр. Антоний за състрадателната любов. В спомената по-горе бошура на ато-нците, като причина за тази състрадателна любов се признава крайното увлечение на митр. Антоний по Ф.М.Достоевски. Пи сателят преживял ужасни душевни страдания на ешафота на 21 дек.1849 г. Това нравствено състресение му дава повод в книгата. си "Идиот" чрез думите на княз Мишкин да каже, че душевните. страдания са по-силни от телесните и по-страшни от всичко. Ето откъде, по убеждението на автора на атонската брошура се ро-дила у митр. Антоний мисълта, че душевните страдания не Христа в Гетсиманската градина се явяват по-силни от голготс-ките и затова чрез тях, а не чрез кръстните страдания и смърт на Господа ни е дарувано изкуплението.
Ние знаем как се е увличал от съчиненията и личността на Достоевски митр. Антоний. Въпреки това, не в това увлечение виждаме причината за появата на учението му за състрадателна­та любов. Тази причина трябва да се търси в този дух на отрица­ние законността на властта и наказание за престъпленията, в който расна и се възпитава нашата руска интелигенция. Съвсем малко от нашите съвременници намирали в себе си достатъчно духовни сили, за да противостоят на този разрушителен дух. Тлетворния (смъртоносния) дух на отрицанието в своите крайни проявления доведе руските хора до революцията и гибелта на родината. Но не у всички този дух се проявявал по еднакъв на­чин. Без съмнение духът на отрицанието е действал и в живота на тези от тях, които с увлечение проповядвали Божествената любов като единствено начало в нашия нравствен живот и дей­ност, явно или скрито отричайки с тази проповед другото необ­ходимо начало на живота - Божественото правосъдие с неговото изискване за наказание за нечестивите. Влиянието на този дух несъмнено е било толкова силно, че от него не е могъл да се ос­вободи и митр. Антоний, който е син на тази епоха на отрицани­ето.
Оттук става разбираемо защо, както сам той казвал, кога­то бил 13-годишно момче го овладяла мисълта за състрадателната любов. Тази мисъл, която му внедрил духа на времето с пълна сила се изявила в неговото учение за изкуплението. То произ­лязло от този дух на отрицанието като от своя първична основа. Ако той беше свободен от такова влияние, нямаше да съществу­ва у него отрицание на изкупителното значение на голготската жертва като принесена от Христа за удовлетворение на Божест­веното правосъдие. Нямаше да го има и учението за състрада­телната любов.
Превод с незначителни съкращения от: Архиеп. СЕРАФИМЪ (Соболевъ) ИСКАЖЕНИЕ ПРАВОСЛАВНОЙ ИСТИНЬ1...стр.5-9, София, 1943 год.
Копирането на материали от "Православно помагало" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1221