ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.176

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.176
13.06.07 17:34

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Просвета Богородица" - София
28.І./15.І.2007 ГОД. Неделя на Митаря и Фарисея
Вземи в gLOG

 

 

Свети ДИМИТРИЙ   РОСТОВСКИ ЦЕЛИЯТ НИ ЗЕМЕН ЖИВОТ Е ЕДНО СТРАНСТВАНЕ

Когато праведният Авраам странстваше из земята, която Бог обеща на него и потомците му, той нямаше свое истинско, постоянно място, за което споменава и св. първомъченик Сте­фан: "Тогава топ излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. И не му даде в пея наследство пи една стъпка. "/Деян.7:4-5/ Но праведника не се и грижеше да има свое собствено място за пребиваване. Той постоянно прехождаше от място на място, от страна в страна, от град в град -живееше между чужди хора и в чужди земи като странник и пришелец, задоволявайки се единствено от това, което Божият Промисъл му поднесе. Когато се наложи да погребе човек от своите близки, не пожела за това чужда земя, но си купи своя — да има свое собствено място, където да бъде погребана Сарра, той самият и чедата му. От казаното дотук можем да се замис­лим над две неща: 1) целият ни земен живот е едно странстване, а отечество за тялото ни е гробът чрез връщането му в земята и 2) всичко, което имаме в този живот в действителност не ни при­надлежи истински - единственото сигурно наше е гробът в който ще изтлее тялото ни.
Временния  ни живот е едно странстване не само защото се налага да живеем в различни места, тъй като не всекиму съд­бата определя да живее и умре там, където се е родил. Тя е странстване и защото по естествените закони живота ни е неп­рестанно движение и промяна — от детство в юношество, след това в пълнолетие, а след него стареене и изнемощяване.   Дори да ни се струва че виждаме нещо неподвижно, като напр. слън­цето на небето, това също е подвеждащо и невярно, защото и то е в постоянно движение. Така понякога ни се струва, че и чо­вешкия живот е в застой. В действителност човешкия живот не спира дори и за един миг, а се движи бързо, без сами да усещаме колко наистина бързо е това. Ап. Иаков пише: "Вашият живот какво  е?   Пара,   която  се явява за малко  време,   па  изчез­ва. "/Иак.4:14/ Нашият живот е странстване и затова, че съдбата ни е непостоянна и променлива. Днес човек е радостен, а утре печален; днес е на почит, а утре в безчестие. И като странник минава през градове, села, планини, дебри и дъбрави, и всичко, макар и най-красиво което вижда, след като го погледа малко, отминава. Така и нашия живот минава и подминава всичко кра­сиво и благополучно в този свят, дори и да се позабавя при на-кои от тях, да си мисли, че ги притежава и да им се наслаждава. За тази скоропреходност с тъга пише в Премъдрост Соломонова: "Каква полза ни принесе високомерието, и какво ни даде богат­ството с пустославие? Всичко това премина като сянка и като бързолетна мълва."/Прем.5:8-9/ Затова и св. цар Давид, молейки се Богу, казва за себе си: "Аз съм преселник и пришълец у Тебе, както всичките ми предци" Ап. Петър увещава: "Възлюблени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътс­ките похоти, що воюват против душата. "/1Петр.2:11/  Къде е тогава отечеството за смъртния човек и кое е неговото наследст­во? - Отечеството за човека (говоря по плът, а не по дух) е гро­бът, земята и пръстта, защото оттам произлязохме по плът и това е отечеството за нашето тяло. Там следва да се върнем по думите на Божия съд, който казва: "Защото си пръст и в пръст ще се върнеш. "/Бит.3:19/ Така и душата, дадена на човека от Бога, след излизане от тялото се връща отново при Бога като при свой Отец, връща се на небето, където е нейното отечество (при усло­вие, че е праведна). Така и тялото, произлязло от земята, в земя­та се връща като при своя майка. Затова св. Йоан Богослов като влязъл в гроба, който си изкопал, казал на учениците си: дока­райте от пръстта, моята майка, и ме покрийте с нея. След като толкова велик праведник считаше земята за отечество на своето тяло, наричайки я своя майка, какво да кажем ние, грешните — нима няма да отидем и ние в нея. И след като се върнем в пръстта, какво ще бъде там нашето наследство? - Единствено пълно изтление и унищожение от червеите, както пише и Иисус, син Сирахов: ''''Кога човек умре, наследява влечуги, зверове и чер­веи. 7Сир. 10:13/
Понеже живота ни на земята е странстване, а гробът -отечество за тялото, то и всичко, което имаме в този живот е чуждо. Само гробът е собствено наш, както и за Авраам, който обитаваше като странник и пришлец в Ханаанската земя, всичко беше чуждо - чужди градове и села, чужди нивите и горите, как­то и цялата онази земя. Единствено пещерата, купена за погре­бение на починалите близки, той считаше за своя собственост. Когато човек пътешества като чужденец в далечна страна, той не нарича там никое място свое, дори на което си избере да си по­чине или да пренощува. Дори там и да попадне на богатства, не казва, че са негови, а чужди. Такъв човек не носи нещо повече от необходимата му дреха и парче хляб, защото всичко подчинява на желанието си да достигне целта, към която е тръгнал.Дотж да имаме свое място в странстването през нашия земен живот, то е довреме. Имаме дом, който е довреме. Ако имаме имоти, често те също са довреме като могат да ни бъдат отнети и да се окажат в чужди ръце. Ако живеем по Бога и желаем да достигнем бъде­щия живот с Христа, за нас е достатъчна дневната ни храна и необходимите ни дрехи. Но хората са обикнали да придобиват за себе си в този свят много неща. Всеки се грижи да има свой дом, свое имение (разл. видове собственост), свои запаси. Всичко това, което притежава нарича свое. Но нима всичко това дейст­вително е твое! По-скоро то е чуждо, защото няма да пребъде завинаги с тебе, а скоро ще попадне в други ръце, които ти често не знаеш и не предполагаш. Имаш дом, по нима ще останеш в него завинаги — нали е възможно да те изгонят от него или (най-естествено), мъртъв да те изнесат от него и да те погребат някъ­де в земята. Имаш някакви имоти и владения, ниви и лозя — дълго ли ще бъдеш техен собственик? Дали някой с насилие няма да ти ги отнеме или скоро сам ще оставиш всичко и ще влезеш в гро­ба. Или имаш злато, сребро и разни скъпоценни неща — знаеш ли докога ще ги имаш? Дали няма да ги откраднат крадци и да ги разграбят разбойници, огън да ги унищожи или вода да ги отне­се? Дори нека да предположим, че нищо от това няма да ти се случи и всичко ще остане запазено.    Но неминуемо ще дойде часът и на твоята смърт. Тогава всичко това ще изчезне за теб и ти ще си отидеш лишеи от него и гол, облечен само в погребал­ните си дрехи. Нали когато човек умре, оставя всичко, включи­телно и земната слава. (Славата и признанието, които човек по­лучава от хората, т.н. отсъждане на историята, обикновено е плод на незадълбочени, пристрастни и затова неоснователни определения, които носят временен, относителен и несъществен смисъл.) Псалмопевеца казва: " Кога човек богатее, кога слава­та на дома му расте...умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му."/Пс.48:17-18/ "Всеки вижда,  че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други."/Пс.48:11/   Защото всичко наше тук, не е истински наше, а чуждо. Ще кажеш - все пак е мое, докато съм жив или докато го имам и не съм го загубил. Аз ще ти отговоря, че дори и в това време, докато го притежаваш, то не е истински твое, защото не е от твоето естество.    Не си се ро­дил с притежаваното от тебе, не си го изнесъл от утробата на майка си, но всичко това е придобито и затова няма да остане с тебе, освен за известно време. Дрехите ти, ако са от вълна - те са взети от овце, ако са от коприна — взети са от копринените буби, ако са от лен - от съответното растение и т.н. Ако пък си придо­бил нещо от кражби и грабежи, или от чуждия труд - това съв­сем не бива да наричаш свое. Единствено гробът, в който те пог­ребат ще остане твое място, твой дом, докато чуеш Архангелс­кия  глас  и  последните  тръби,  които  ще  призоват  всички  на Страшния съд. След като казаното дотук се отнася до всички, включително и до нас, длъжни сме винаги да помним това свое място — гробът т.е. длъжни сме винаги да помним смъртта. И както праведният Авраам си купил гробница, така и ние трябва да си купим с добри дела това, чрез което по Божието милосър­дие ще можем да получим християнска кончина и праведничес-ко преставление пред Господа. Който иска да получи такава кончина трябва преди естествената си смърт по плът, да умре за греха на духовната смърт (грехът като причина за духовната смърт на душата). Трябва да погребе ума си в двойна пещера - в прободените на кръста ребра на Спасителя и в собствения си гроб. С други думи - да помни винаги волните страдания на Христа и Неговата кръстна смърт, както и да носи винаги в ума си мисълта за собствената си смърт. Тогава смъртта му пред Господа ще бъде честна и кончината му блажена.
Адаптиран превод от: Сочинения святаго ДИМИТРИА, митр. Ростовскаго, стр. 457 - 463 ,   Киев, 1871 г.

 
Свети  ЙОАН   ДАМАСКИН
ЗА БОЖИЕТО МЯСТО И ЗА ТОВА, ЧЕ САМО БО­ЖЕСТВОТО Е НЕОПИСУЕМО

Телесното (материалното) място е предел на съдържащо­то в който се помества съдържимото - напр. въздуха съдържа (обхваща), а тялото се съдържа (помества) в него. Но не целият съдържащ въздух е място на съдържащото се в него тяло, а само предела (границите) на съдържащия въздух, който обема (обх­ваща) съдържимото тяло. Най-общо казано, съдържащото не се вмества в съдържимото от него.
Но има и духовно (мислено) пространство, където се на­мира духовното и безтелесно (нематериално) естество, където то присъства и действа без да се съдържа веществено, а само духовно. Защото то няма определен (веществен) вид (структура), за да се вмести материално.
Така Бог, който е невеществен и неописуем, се намира извън всякакво пространство — Той е пространство Сам за Себе Си, тъй като Сам изпълва всичко, заедно с това се намира над всичко съществуващо, както и Сам всичко съдържа (обхваща). Все пак се казва, че Той се намира (преимуществено) в (някак­во) място — където Неговото действие бива явно, казва се, че това място е Божие. Сам Той не се смесва с нищо, но прониква във всичко и на всичко (съществуващо) дава възможност да участва н Неговите действия - според достойнството и възпри-емчивостта на всичко (всекиго). Говоря както за физическа, така и за нравствена чистота. Защото невещественото е по-чисто от вещественото, а добродетелното от порочното. Затова Божие място се нарича онова, което най-много участва в Неговите про­явления и (е място за проява) на Неговата благодат. Така небето се нарича Негов престол, защото на небето Ангелите изпълняват Неговата воля и постоянно Го славят, което представлява Негов покой. Земята е подножие на нозете Му , защото на нея Той по­живя заедно с човеците. Като нозе (образно) е наречена Неговата плът (човешката плът на Богочовека Христа). Божие място се нарича и църквата (храма), защото ние я отделяме като особено свещено място, посветено за славословие на Бога. Тук възнася-ме към Него и нашите (общи) молитви. Но същия начин и други места, където за нас е очевидно Божието действие или по плът или без тяло, се наричат Божии места.
Трябва да знаем, че Божеството е неделимо, така че То е всичко и навсякъде. И не е част в друга част, разделяема по те­лесен (материален) начин, но е всичко във всичко и всичко над всичко.

ЗА МЯСТОТО НА АНГЕЛИТЕ И ДУШИТЕ

Що се отнася до ангелите, макар и да нямат телесен образ и да не се вместват в материалното пространство така, че да придобият образ и определен вид, за тях е казано, че се намират в определено място чрез духовното си присъствие и действие.
Това е свойствено на тяхната природада присъстват не навея къде, а там където действат, там се ограничава техния духовен образ, тъй като те не могат да действат в едно и също време на различни места. Ангелите действат в различни (дори намиращи се на огромни разстояния едно от друго) места поради бързината на своята природа т.е. на бързото си придвижване.(Което няма нищо общо със законите на придвижване на материята). Единст­вено Божеството, бидейки навсякъде и над всичко, действа не­посредствено в разни места в едно и също време.
Душата се съедиянва с тялото - цялата във всичко, а не част от нея с определена част от тялото. (Въпреки, че съществу­ват различни допускания и предположения за някакво преиму­ществено местонахождение на душата в тялото или структура чрез която тя главно въздейства върху цялото тяло. За такива места мнозина считат мозъка, а някой по-конкретно гл. пинеале - една жлеза, разположена дълбоко в главния мозък. Но това си остават частни мнения.) Така душата не се вмества (не се съдър­жа пространствено) в тялото, а тя го съдържа в себе си - както огъня желязото. Така, като пребивава в него ( в тялото), тя про­извежда и свойствените си действия.
Възможно да се опише е онова, което се обема (обхваща) или от от мястото (пространството) или от времето, или от раз­бирането (за неговото действие и проявления). Затова неописуе­мо е единствено Божеството, Което е безначално и безкрайно, всичко съдържащо и необхватно, за никому неразбираемо и раз­бираемо единствено на Самото Себе Си.

МИСЛИ ЗА БОГА - ЗА ОТЦА, СИНА И СВЕТИЯ ДУХ

Бог е съвършен, неизменим и неизменен. По своето пред-ведение (предзнание за всичко, което ще стане) Той е предопре­делил всичко, което не зависи от нас самите, като за всичко е определил свойственото му и подобаващо време и място (за про­явление). Затова Бог "Отец и не съди никого, но целия съд пре­даде на Сина. "/Йоан 5:22/ Разбира се, като Бог, съди и Отец и Свети Дух, но само Бог Син като човек с телесен образ ще слезе и ще седне на престола на славата. Защото само на ограниченото (в пространството) тяло подобава слизане и седене. Така Той ще съди вселената с правда.
Всичко (от творението) отстои от Бога, но не по място (пространство), а по природа. У нас човеците благоразумие, мъдрост и решимост се явяват и изчезват като свойства (прояв­ления) на личността. У Бога не е така — в Него нищо не възниква и не изчезва, защото Той е неизменяем и неизменим. На Него не може да се приписва нищо случайно (тъй като случайността е човешка мисловна категория за неосъзната Божествена законо­мерност). Неговата благост съпътства (съприсъства) в Неговата същност.
Който непрестанно се стреми с желание към Бога, той ще Го види, защото Бог е във всичко. Всичко същестуващо зависи от (изначално и вечно) Съществуващия и нищо не може да съ-щестува без да има своето битие от Същестуващия. Защото Бог, като вместващ природата е съединен с всичко. А чрез Своята свята плът Бог Слово се съедини ипостасно и с нашата (човешка) природа, като се сближи с нея, но без да се слива.
Превод от: Св. Иоанн Дамаскин, ТОЧНОЕ ИЗЛОЖЕНИЕ ПРОВОСЛАВНОЙ ВЕРИ, стр.24 -26, М.,1992 год.
Копирането на материали от "Православно помагало" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0906