ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.177

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.177
12.08.07 19:28

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Просвета Богородица" - София
11.ІІ/29.І..2007 год. Неделя на Страшния съд, Месопустна
Вземи в gLOG
 
Свети  ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
 
ЗА БОЛЕДУВАНЕТО ИЗВЪН КРЪГА НА ОБИ­ЧАЙНИТЕ БОЛЕСТИ

/Към въпрос 55 от Пространните пра­вила/ Съществува значителна опасност умът ни да изпадне в заблуждението, че за да се излекува, всяка болест се нуждае от възможностите на лечебното изкуство. (Че протичането и изхо­дът при всяко боледуване винаги и изцяло, или поне в решаваща степен, са намира във възможностите на медицината, към която трябва да се прибегне). Оказва се, че не при всички болести може да се открие тяхната естествена същност (обяснима с поз­натите закономерности, с които борави медицината като наука, включително високотехнологичните постижения, както и алтер­нативните диагностично-лечебни подходи. Точно този феномен на трудна разпознаваемост на човешките страдания става все по-разпространен през последните десетилетия. Формираният и успешно прилаган от дълги времена нозологичен подход в кла­сическата медицина (на болестните единици) става все по—малко универсален. Дори обичайната синдромология (групиране на определени симптоми) и симптоматология в много случаи се оказват само правила (закономерности) сами за себе си т.е. с възможности за почти произволно, конкретно само за случая, обяснение). Лечебното изкуство (наука) трудно може да свърже причините (етиологията) на много от болестите с обясними увреждащи моменти и механизми като напр. различни неблагоп­риятни фактори на храненето, въздействия на средата, или други елементи на живота, които могат да имат увреждащ ефект. Зато­ва напоследък почти всяка неяснота се обяснява с действието на стреса, променените условия на жизнената среда и състоянието на имунната система — всички те достатъчно сложни и включва­щи комплексната същност на психосоматичния живот.   Много пъти болестите (в най-прекия смисъл) са рани за греховете, които Господ изпраща за обръщане на душата към Него. (По­ради което те остават очевидно извън кръга на протичащите по естествени    закономерности    заболявания).    "Когото   Господ обича, него наказва и към него благоволи."/Прш.3:12/ "Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста. За­щото ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съде­ни, а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. "/1Кор. 11:30-32/ Всички такива (които щом познаем и осъзнаем своите грехове) като оставим (на заден план) всякави лечения, длъжни сме с мълчание да търпим, както този, който казва: "Ще изтърпя гнева Госпо­ден* защото съм съгрешил пред Него."7Мих.7:9/ И като се поп­равим с вършене на достойни за покаяние дела, да си припомним думите на Господа: "Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо."'/Йоан 5:14/
Съществуват понякога болести, които спохождат правед­ници, за които дяволът е изпросил разрешение от Бога, да бъде изпитана тяхната вярност. Човеколюбивият Бог ги възлага на велики подвижници като част от техния подвиг, та чрез голямо­то си търпение да стъпчат гордостта на дявола. Това виждаме при праведния Иов. В други случаи, както е с бедния Лазар от евангелската притча, Господ дори оставя душата на праведника да изтърпи страданието на болестите до края на живота си — за­щото въпреки гнойните рани, никъде не намираме Лазар да е молил за нещо богаташа, или да се оплаква от състоянието си. Затова и получил вечния покой в лоното Аврамово.
Срещаме и друга една причина за болестите, която се от­нася до напредналите праведници, за която пише в Апостола. За да не си въобрази някой от тези удостоени праведници, че се намира (устойчиво и завинаги) над предела на човешкото естес­тво — затова за определено време му се дава да изтърпи някаква тежка болест.
Въпрос 279. Какво означават псаломските думи "защото Бог е цар на цяла земя, пейте всички разумно"?/пс.46:й/ Отго­вор. Това което представлява нашето чувство (усещане) за ка­чествата на всяка храна, това е разума (разбирането) за словата на Свещеното Писание. Както е казано: "Езикът разпознава вку­са на храната, а ухото (умът) разбира думите" /Иов 12:11/ Затова който започне по този начин (с разсъдителност) да ос­мисля силата на всяко слово в душата си, както разпознава вку­совите качества на храната, той изпълнява заповедта "пейте ра­зумно".
Въпрос 280. Кой е чистия по сърце? /по Мат.5:8/ Отго­вор. Чист по сърце е който не намира в себе си основание да се укорява, че е презрял, пренебрегнал или не изпълнил коя да е Божия заповед.
Въпрос 289. Какво трябва да стори който след като се е покаял за някакъв грях, отново го повтаря? Отговор. Ако някой след като веднъж се е покаял, отново върши същия грях - това е знак, че не е очистил причините за този грях, от които като от корен ще прораства същия грях. Това е все едно някой да се опитва да изкорени дървото като му премахва клоните, а коре­нът оставя. Така от неунищожения корен израства същото дърво. Понеже някои грехове не водят началото от самите себе си, а произтичат от други, затова който иска да се очисти тях, трябва да унищожи първо тези основни грехове от които произтичат другите. Напр. свадливостта и завистта не започват сами от себе си — техен корен е славолюбието. Защото който желае да получи слава от човеците, той негодува когато славят някои други, или завижда на този, когото предпочитат пред него. Затова в тази случай са нужни средставта на смиреномъдрието чрез което да се премахне страстта на славолюбието. По подобен начин трябва да се разсъждава и за другите грехове.
Въпрос 293. Как да постъпваме с тези, които избягват големите грехове, а малки грехове вършат безразборно? Отго­вор. Преди всичко трябва да знаем, че такова разграничение -па малки и големи грехове, в Новия завет не съществува. Господ е определил всички грехове по еднакъв начин: "Всякой който прави грях, роб е на греха. "/Йоан 8:34/ Също: "Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден."/Иоан12:48/ "Който вярва в Сина има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него."/ИоанЗ:36/ Про-тивенето на Бога не с в различието на греховете, опасността идва от непослушанието. Затова, като говорим за големи и малки гре­хове, може да се каже, че голям е всеки грях, който има власт над някого. А малък с грехът, на който не служим (но по немощ ни се случва). Затова към всеки който греши, независимо с какъв грях, следва да постъпваме съгласно думите на Господа: "Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима сви­детели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. "/Мат.18:15-17/ Налага се (понякога) към дълготьрпението и милосърдието да се добави и (строгост) от­лъчване, според думите на Апостола: "Защо (вместо) по-скоро не плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа (твърде голям грях в който упорства)"/1Кор.5:2/
Адаптиран превод от: Иже во свять-хъ отца нашего ВА-СИЛИЯ ВЕЛИКАГО, Нравствения сочинения, стр. 300-302, 443, 449, Москва, 1838 год.
 
Свети   ТИХОН   ЗАДОНСКИ
ЗА   ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНИТЕ КЪМ ТЕХ­НИТЕ   ПАСТИРИ

 
Пастири в Църквата са епископите и свещениците. Само­то название пастири показва какви трябва да бъдат те, защото са призвани да пасат словесните Христови овци — хората, сътворе­ни по образ Божий и изкупени чрез кръвта на Божия Син - Гос­под Иисус Христос.
-   Тъй като пастирът учи на Словото Божие, християнинът
трябва да внимава върху това, като се старае да го изпълнява.
Апостолът казва: "Покорявайте се па наставниците си и бъде­
те послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят
за вашите души — та с радост това да вършат, а не с въздиш­
ки, понеже туй не е полезно за вас.
"/Евр.13:17/
-   Пастирът е Божий посланик, който ти е изпратен от Бога
да ти възвестява пътя на спасението и да те зове в името Божиекъм Неговото вечно царство. Затова го почитай като Христов посланик по думите на Спасителя: "Който вас приема, Мене приема. "/Мат. 10:40/
-   Тъй като пастирът се грижи за ползата на всички, вклю­
чително и за твоята -  да успеят всички да получат вечно спасе­ние, затова го обичай като свой баща и благодетел и му бъди благодарен. Ти го наричаш отец и добре правиш, защото той ти е родител, както на тебе, така и на останалите, за вечния живот.
Както обичаш своя баща по плът, така обичай и своя духовен отец.
-   Той се грижи за всички, включително и за тебе, затова и
те не го оставяй в нуждите му и каквото се налага, помагай му,за да има време да се грижи за общата полза. Който се грижи  и полага труд за всички, за него трябва и те да се грижат. Така чрез взаимна любов и благотворство ще дойде общия успех и ползата за всички.
-   Много от хората са недоброжелателни и не обичат пас­
тирското обгрижване, желаейки да живеят по своя воля - такива измислят и разпространяват всевъзможни клевети за пастирите.
Когато чуеш такива клевети и зли слухове за тях, не им вярвай,но затвори устата си, за да не станеш и ти разпространител на чутото. (Ако все пак по съвест считаш, че в някои слухове има нещо вярно, най-добре е да го подминеш, и в себе си, чрез доб­рото разположение към пастира да се постараеш да го извиниш и да забравиш за него. Ако обаче съмненията са за отстъпление от вярата и неправомислие или съвсем очевидни, много тежки гре­ховни простъпки — с любов и смирение потърси начин как да му помогнеш да се избави от тях. Това в никакъв случай не става чрез разгласяването им.) В противен случай тежко ще съгрешиш като въздадеш зло за добро — това е велико беззаконие. Тежко на тези които клеветят и позорят обикновените хора, а колко пове­че се отнася това за клеветящите пастирите. На това до голяма степен се дължи безпорядъка сред хората, от него следва непос-лушание и презрение към пастирите, което до голяма степен прави и техния труд безполезен. Добре внимавай върху казаното и се пази от злите слухове за пастирите, особено внимавай сам да не станеш техен разпространител — за да не познаеш върху себе си отмъщаващата ръка Божия!
-  Ако забележиш в пастира някакви немощи, каквито и благочестивите хора имат, това не бива да те съблазнява и не бива да го осъждаш. Помни, че и той е също такъв човек като всички останали и носи същите немощи като всички хора.
-  Пастирите са подложени на особено много изкушения,
защото главно срещу тях се изправя дявола и неговите служите­ли. Затова те се нуждаят от особена Божия помощ и подкрепа, за която са нужни и твоите молитви за тях, както и на всички други хора. Благополучието на един дом зависи главно от добрия до­макин. Благополучието на войниците зависи от добрия пълководец, благополучието на плаващите в кораба - от добрия капитан.
Моли се и твоят пастир да бъде мъдър и добър, за да може и християнската общност да бъде в благополучие.
-  Когато пастирят сам не върши това на което учи други­
те, а живее противно на евангелското учение, нека за такива пас­тири те ръководят думите на Христа: "На Мойсеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и   вършете; а според делата им не постъп­
вайте, защото те говорят, а не вършат. "/Мат.23:2-3/
ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ДЕЦАТА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Самата съвест убеждава човека с любов да почита своите родители. Езичниците учели и узаконявали, след Бога да се отдава чест преди всичко на родителите. Словото Божие също за повядва да се почитат родителите: "почитай баща си и майка си"/Изх.20:\2/ Затова, като християнин, отдавай всякаква почит на родителите си, за да ти бъде добре. Кой друг би следвало д почиташ, ако не родителите си?
-   Осъзнай, че твоите родители са твои велики благодете-
ли, затова им изразявай своята достойна благодарност. Помни  с благодарност техните страдания и трудове за твоето (отглеждане) възпитание. Бъди уверен, че за тяхното благодеяние не можеш
с нищо равностойно да им въздадеш. Много са ти дали те, и
много си им длъжен, затова проявявай сърдечната си благодарност към тях през целия си живот.
-   Оказвай им всякакво послушание: "Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо"/ЕФ.6:1/   "Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу,"/КолЗ:20/
-   Не започвай никакво ново дело без техния съвет и съг­
ласие. Длъжен си за всичко да молиш за съвета и съизволението им, за да не се оскърбят от твоята дързост и наченатото да за­върши без успех.
-   Независимо, че и християнската ти съвест изисква да
вършиш това навсякъде, но особено пред родителите си проявя­вай срам и се пази да постъпват неподобаващо и да говориш непристойно.
-   Най-вече се пази да не ги оскърбиш с някакава груба
дума или постъпка. Дръж се с тях учтиво, за да усетят, че имаш към тях любов и ги почиташ.
-   Ако за нещо те накажат и ти действително знаеш, че си
виновен, признай си вината със смирение и с кротост изтърпи наказанието. Те те наказват, за да станеш изправен и добър. Ако знаеш, че си невинен и съвестта ти те оправдава, съобщи им това с най-голяма учтивост и смирение. Нека кротостта ти да бъде разумна във всичко и те да разберат, че имат разумно чедо.
-   Не ги изоставят при всяка тяхна нужда и недоимък, по­
магай им и им служи, а най-вече в старостта им. Помни колко са се грижили за теб и им отвърни със своите грижи за тях.
-  Каквито и немощи да видиш у тях, каквито се срещат и
сред добрите хора, прикривай това с мълчание. Но дори да ви­диш нещо съблазително, пази се да ги осъждаш и да говориш затова на другите.
-  Ако прегрешиш и с нещо ги оскърбиш, за което съвестта
ти те упреква, не се бави, но незабавно ги моли за прошка с ве­лико смирение, за да не попаднеш под Божия съд.
-   Дори   и   езичниците   в   своите   книги   са  определили
страшни наказания за деца, които не почитат родителите си. В святия Божий закон също са предвидени такива наказания за подобни нащастни деца: "Който злослови баща си или майка си,да бъде предаден на смърт. '/Изх.21:17/   Такива деца, или по­ точно изроди на човешкия род, са гнусни пред Бога и пред чове­ците.
Адаптиран превод от: ТВОРЕНИЯ иже во всятмхъ отца нашего ТИХОНА ЗАДОНСКАГО, т.5, стр.172-174, 178-179 ,М., 1899 год.
Копирането на материали от "Православно помагало" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1198