ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.178

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.178
06.09.07 10:17

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
25 ІІ./12 І І.2007ГОД. Неделя Православна
Вземи в gLOG
 
СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА СКЪРБИТЕ НА ПРАВЕДНИЦИТЕ

Преп. Паисий Величковски (XVIII в.) пише: "Ако не мо­жеш да се трудиш, както са се трудили светите отци, в краен случай се стреми да търпиш скърбите, както те са ги търпяли." А св. Климент, папа Римски съветва: "И ние сме длъжни да подра­жаваме на примера на праведните и святи хора, защото е напи­сано, че тези които се прилепват към светиите получават осве-
щение."
 
Небето приело в своите светли обители светите отци. С това Бог засвидетелства, че техните мисли, чувства и подвизи са Му благоугодни. По внушение на Светия Дух те са разкрили в своите писания мислите и сърцата си, начина на своите постъпки и подвизи, своето търпение по пътя на спасението и усъвършен­стването, дали са ни вярно ръководство към Небето. Като гледат скръбното житие и търпението на светиите, силните духом хрис­тияни ще почувстват ревност да им подражават, а немощните ще усетят самоукорение и съкрушение за своята духовна слабост и ще се подкрепят в носене на собствения кръст на скърбите. Опи­та в търпението на светиите показва ползата от скърбите за всички християни.

 

Св. Григорий Богослов пише: "Не са много сред хората силните духом, не са много тези, които с любов приемат всяко Божие посещение, независимо дали това е приятно или скръбно за тях, като знаят, че за всичко има причина, макар тя да е скрит в глъбините на Божията премъдрост. Обратно — мнозина се над­смиват над благочестивите, когато те изнемогват и казват, че тяхното служение остава без всякаква награда от Бога. Дори вкореняват в ума съвършено недостойната мисъл, че всичко в света се е устроило случайно и царстващия във висините Бог не управлява човешките дела. Ако не беше така, у нас (сред хората) би господствал друг порядък." Преп. Марк Подвижник разсъж­дава: "Не бива да се мисли, че ако някой търпи скърби, това е единствено заради греховете му. Особено големи скърби търпят тези, които угаждат на Бога — праведните и святи хора." Никой не може да придобие нещо действително добро без големи тру­дове и скърби, всичко небесно се придобива на много висока цена. От край време скърбите са били знамение на Божието изб­ран ичество. Кръста на скърбите е знаме за истинските последо­ватели на Христа. Преп. Исаак Сирин пише: "Божият път е ежедневен кръст. Никой, който е живял в удоволствия, не е оти­шъл на небето. По това се познава, че човек се намира под особен Божий Промисъл, ако Бог постоянно му изпраща скърби.

Св. Василий Велики пише: "Скръбта открива всеки праведник поради избрания от него живот. Защото християнина като се отклонява от широкия и пространен път, тръгва по тес­ния и скръбен път, където го сполетяват и многото скърби. Това живо е изразил Пророка с думите: "Бог е нашето прибежище и сила в скърбите, които постоянно ни сполетяват."/Пс.45:2/ - не в скръбта, а в множеството скърби, които ни се случват." Такъв е пътя на християнина, който се подвизава и е придобил Божията благодат. Където е Светия Дух, там като сянка следват гонение и борба. Апостолът казва: "Всички, които желаят да живеят благочестиво в Христа Иисуса ще бъдет гонени. " /2Тим.З:12/ Тук под гонения Апостола подразбира скърби и печал. Такава е земната участ на всички хора от "християнския род". Според свт. Теофан Затворник началата от които се ръководят последо­вателите на Христа са съвсем различни от тези, които управля­ват живеещите за земята и очакващите да намерят своя рай на земята. Тези две категории хора не могат да привикнат да живеят заедно, тъй като земните, като домакини на земята, притесня­ват търсещите небето, като странници и пришълци. Затова човек който върви по пътя на добродетелите и се бори със злото не може да не изпитва скърби. Светът ненавижда праведните защо­то техните дела и качества, техните стремежи, са противоположни на тези на света, както светлината и тъмнината.

Мнозина недоумяват и често питат, защо за добродетел­ните и праведни хора биват допускани скърби, бедствия и бо­лести. Защо мнозина от великите светци, достойни за удивление и почит, са били подлагани на бедност, глад, вериги, изтезания, обиди, клевети и други бедствия в настоящия живот. Защо нап­ример, някой кротък и смирен човек, неведнъж бива воден на съд от някакъв престъпник и злодей, като претърпява от него несправедливости и беди - и Бог допуска това? Защо друг, лъж­ливо обвинен търпи несправедливо наказание? Защо някои от благочестивите хора биват убити от разбойници, разкъсани от зверове, попадат в плен при варварите, измъчват се в заточения и изгнание, а други загиват по време на земетресения, пожари, наводнения и др.? Можем да споменем за множество праведни и святи хора, живели във времената на нашите предци, а и в наши времена, които са претърпели и търпят всевъзможни страдания.

Страдания и страдания, каква мрачна картина, и то за праведниците? Страдания по вода, по суша, в градове или уеди­нени места, страдния от чужди и от свои по кръв, страдания от врагове и лъжебратя? Защо е цялата тази поредица от страдания? Ако това се отнасяше за грешниците изглежда разбираемо, но когато става въпрос за праведниците, които толкова са обикнали Господа и към които без съмнение и Господ е близък със Своята милост? Свт. Йоан Златоуст и мнозина от другите свв. Отци со­чат следните причини за скърбите на праведниците:

- Първата причина е, че Господ допуска праведниците да търпят беди, за да не изпаднат в гордост от величието на своите заслуги и чудеса. "Божествената благодат още щом види че в човешките помисли започват да се появяват някакви съмнения и той започва да мисли високо за себе си, веднага допуска срещу него да се усилят изкушенията докато не осъзнае своята немощ и не прибегне със смирение към Бога. По този път на предупреди­телните и очистителни скърби човек достига мярката на съвършения мъж чрез вярата и упованието в Божия Син. Така той се въздига до любовта, защото чудната Божия любов към човека се познава когато той се намира сред обстоятелства, раз­рушаващи неговите суетни надежди. Никога в състояние на покой и свобода от скърбите човек не може да познае силата Божия.Втората причина за скърбите на праведниците е в това, околните (суетните хора) да не мислят за тях повече, отколкото е свойствено за човешката природа. Като виждат техните чудеса и равноангелски живот, да не си мислят, че те са преминали пре­делите на човешкото естество и вече не са хора със същата при­рода като нашата, да си въобразят за тях че са един вид "богове". Трета причина. За да може Божията сила да се прояви като могъща, побеждаваща и умножаваща проповедта на Хрис­товата вяра чрез слаби хора, свързани с веригите на (обичайни­те) човешки немощи.

Четвърта причина. За да ни послужи това като утвържда­ване във вярата, че има възкресение от мъртвите. Всеправедиият Бог не би допуснал всички, които в този живот са понесли тол­кова големи бедствия и са живяли сред изкушения и безбройни опасности, да не бъдат възнаградени с много по-големи дарове. И ако нямаше възкресение и съд, Бог не би допуснал претърпе­лите заради Него толкова скърби да си отидат оттук без въздая-ние. Така става ясно, че Той им е приготвил друг живот, много по-приятен и щастлив от сегашния. Подготвил е вечен живот в който Той ще въздаде всекиму но достойнство. На един - възда-яние за нечестието му, на друг - награда за добродетелите. Зато­ва и Той търпи като вижда как едни бедстват, а други живеят сред разкош.

Пета причина за скърбите на праведниците е да се покаже по-ясно тяхното търпение като хора, които служат на Бога не за награда, а от любов към Него. Защото независимо от тежките скърби, които Той им изпраща, те не престават да Го обичат.

Шестата причина е да бъдат показани добродетелите на светиите за полза всички хора. Така че всички, които се намират сред нещастия, като виждат търпението на праведниците да по­лучат утешение и облекчение, че скърбите не са само за грешни­те, но за всички ни по време на земния ни живот.

Седма причина — да разберем кого трябва да почитаме за блажен и кого за жалък и нещастен. Страданията на светиите ни учат да ублажаваме не тези, които се наслаждават на спокойст­вие, а тези, които търпят притеснения и скърби заради Бога.

Осма причина. Скърбите правят още по-изпитани тези, на които се допускат. Както казва Апостола: "Скръбта поражда търпение, търпението опитност, опитността надежда, а надеждата не посрамя. '7Рим.5:3-5/ По този начин скърбите ни утешават с надеждата за очакваното възкресение.

Девета причина. Чрез страданията праведните се очистват от слабости и немощи, премахват се пороците им (колкото и слаби остатъци да имат от тях) увеличават се венците и награди­те им от Бога. В каквато мярка нарастват скърбите им, в такава се увеличават и въздаянията им, или по-точно, те нарастват мно­го повече. По думите на Апостола: "Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в пас. "/Рим.8:18/

Св. Йоан Златоуст пише: "Всеки праведник се удостоява с награди от Господа най- вече за изтърпяваните от него страда­ния. Трябва да споменим още, че тъжните събития с праведни­ците съвсем не пречат на душите им, а служат за още по-голямото им доближаване до вечните блага." "Не се удивлявай, пише св. Нил Синайски, че благочестивите и украсени с велики добродетели праведници, твърде често търпят скърби и изкуше­ния от дявола и хората, които му служат. Както разбойниците дебнат и нападат там, където има злато и сребро, а не сено и слама, така и враговете на истината нападат най-вече тези, които се подвизават в добродетели и се стараят да преуспеят с божия помощ." Праведниците са принудени да търпят по-големи скър­би от останалите, защото им предстои и по-тежка борба с дявол­ските нападения (за която получават опитност и от изтърпяване на страданията). Всички истински служители на Бога са се държали по отношение на скърбите с велико благоразумие, духовна разсъдителност и самоотверженост.

От човека зависи да превърне страданията си в средство за спасение. Така праведния Иов намерил в останките на своето изранено тяло подбуда за смиреномъдрие и надежда за възкре­сение. Св.цар Давид, коварно лишен от престола от своя син, намерил в това повод за размисъл, считайки това като наказание за злоупотребите му с миналото благоденствие. /Продължение в следващия брой/Адаптиран превод от: Г.И.ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТЬТХ ОТ-ЦОВ.... 518-525 ,стр., М., 2006 год.


 

 

 

 

 

Извадки из писмата на Светител   ТЕОФАН ЗАТВОРНИК

 


 

Защото плътския и душевен живот не изисква особени жертви? — Защото неговите потребности, желания и цели за удовлетворяване са видими и осезаеми...Привиквайки към тази осезателност, ние ставаме нечувствителни към предметите, кои­то са встрани от непосредствените ни възприятия и усещания. Към тях душата, а още повече плътта, стават хладни...Докато към своите цели те са жарки и горят от желание. В действител­ност процедурата на желанието е една и съща както за душвно-плътските желания, така и за духовните...Душата знае какво ще и достави този или онзи предмет и се стреми към него, желаейки да вкуси от него сласт...Пренесете този механизъм към духовни­те желания. Трябва да успеем да видим, и макар и като предпо­ложение, да бъдем уверени, че един или друг духовен предмет или желание ще ни донесе някакво определено благо, утешение или наслада. Ако това вече е изпитвано от личен опит, макар и еднократен, от това увереността от предположителна става дейс­твителна, истинска, основана на опита. Ако имате този втори вид увереност вземете твърдо решение да стъпвате здраво върху него всеки път, щом ви обхване леност - с други думи когато имате плътски и душевни желания, а духовни нямате. Напрегне­те се да възстановите изпитваното вече усещане от духовното, от което сега ви отвлича леността. Щом успеете да сторите това, душата ще отстъпи, защото е безсилна да застане срещу духа. Ако си припомните духовните усещания, не може да не осъзнае­те, че те са по-висши от душевно-телесните, колкото небето от земята. Това вече изпитано духовно превъзходство, дори и сла­бите следи на духовните усещания са в състояние да отблъснат всяко душевно изкушение, като увлекат към себе си съзнанието и свободната воля.,.Ако в подобни случаи низшата (душевната) страна взема връх, причината е само в нас самите, вината е само наша. И тя е от това, че не вършим това, което трябва, или нищо не вършим, като я оставяме тя да вземе връх. Оставяме нашите разположения да протичат без контрол и управление...Дори зас­таваме с прозволението си на тяхна страна. Затова си определете като закон — щом ви нападне леност към духовното, да възстано­вите усещанията си от доброто което то ви е носело и с произво-лението си преминете на негова страна. Това трябва да вършите с решително и безжалостно към себе си убеждение, че по друг начин в царството Божие няма как да попаднете. Необходима е малка борба на която всеки е способен, /писмо 952/

Съжалявате, че доброто настроение, което получавате чрез пост, изповед и причащение бързо отслабва. Това е достой­но за съжаление, още повече, че е в наша власт да го избег­нем.. .Не бива да се предаваме в жертва на външните впечатле­ния, защото те отвличат вниманието от сърцето и го принужда­ват да блуждае встрани, далеч от себе си. Не бива да допускаме вкусване на душевно-телесните сласти. Ние имаме два вкуса -духовен и душевно-телесен, които взаимно се прогонват. Когато е налице вкусване на духовното - всичко останало е като трева. А когато се наложи да вкусваме душевно- телесно — тогава ду­ховният вкус намалява. От това разбирате какво трябва да вър­шите, за да съхраните вкуса на духовните блага. Какво трябва да вършите, за да не охладнеете духовно? - Всичко, което току-що беше казано. Още щом забележите охлаждането, започнете да теглите душата докато я съгреете. Господ е близо, призовавайте Го и Той ще ви помогне. Към това добавете богомислие, съзер­цавайте тайнствата на нашата вяра. Всяко от тях е в състояние да излее много светлина и топлина - и това ще ви съгрее. Само не оставяйте хлад в душата - теглете я докато се съгрее...Относно помненето на Бога - това помнене Сам Бог присъединява към душата. Но за да стане това, душата сама трябва да се потруди и поизмори. Трудете се, като с всички сили се принуждавате неп­рестанно да мислите за Бога. Когато Бог види колко усърдно желаете това, Той Сам ще ви даде постоянна памет за Себе Си. Кратките молитвички са много подходящи за успеха на нашия труд за помнене на Бога. Независимо коя от тях - Господи по~ милуй! Господи Иисусе Христе, Сине Божий помилуй ме! Избе­рете си тази, която повече ви допада и нея употребявайте. /Писмо955/

Адаптиран превод от: Творения иже во святiхъ отца нашего ТЕОФАНА ЗАТВОРНИКА, ч. VI, стр 42-49, М., 2000 год.

Копирането на материали от "Православно помагало" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1125