ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА бр.179

ДУХОВНА БЕСЕДА бр.179
17.09.07 13:42

Автор:Издание на православния катедрален храм на Пресвета Богородица" - София
11.ІІІ./26.ІІ.2007год. Неделя Кръстопоклонна
Вземи в gLOG
 
Светител  Л УКА   (Войно-Ясенецкий)
 
УТЕШАВАЙТЕ, УТЕШАВАЙТЕ МОЯ НАРОД

 
/Проповед ла Неделя Крьстопоклонна, 1952 год./
Тези думи са на великия древен пророк Исайя, думи, отп­равени към нас, вашите пастири. Защото върху нас лежи дългът не само да ви учим и да ви сочим Христовия път, но и да проя­вяваме към вас сърдечната си любов и грижа.
А вас, повереното ми от Бога паство, аз обичам като свои­те най-близки хора. Нима не зная колко много са скърбите и съл­зите ви, нима не съм длъжен да ви утешавам? В днешния велик ден на поклонение на светия Кръст, ще се постарая да изпълня това.
Когато ви учим на Христовия път, винаги ви внушаваме да помните Неговите думи, че тесни са вратата и пътя, които водят в Царството Божие, за това, че в света скърби ще имате. Скърбите са съдба за всички христяни. Ще попитате - нима не търпят скърби и всякакви нещастия и горчивини и хората от то­зи свят, които отхвърлят Христовия път, нима и те не леят съл­зи? Да, наистина, скърбите са неизбежни и за тях, но огромна е разликата и цената в Божиите очи на нашите скърби и на тези, които живеят без Бога. Защото те търпят скърбите не добровол­но, а защото не са в състояние по никакъв начин да се освободят от тях. Често ги търпят с проклятия и ропот. А ние, християните сме длъжни да понасяме своите скърби, свързани с името Хрис­тово, с пълна преданост на Божията воля, като Му благодарим за всичко, което се случва с нас — както за доброто, така и за теж­кото, за мъчителното, и за всички наши скърби.
Пие носим своите скърби доброволно, защото ако бихме се отрекли от Христа, бихме се избавили и от повечето от скър­бите си. Затова, като не се отричаме, а доброволно ги носим, Бог благославя нашите страдания, защото тези наши страдания и сълзи имат голяма цена в Неговите очи.
Вие знаете как светските хора се стараят да се избавят от своите скърби. Те ги заливат с вино и водка, или се упояват с тютюн и дори наркотици. Нима подобно нещо е подобаващо, за нас, християните? Нима се налага винаги да успокояваме гласа на съвестта си с вино и тютюн? Това е дълбоко, дълбоко недос­тойно! И да не дава Бог някой от вас, когато и да било, да при­бягва към тези богопротивни средства за заглушаване на съвест­та. Светските хора търсят утешения за скърбите си, и когато не намират, тогава се стараят за забравят за тях в търсене на разв­лечения, занимават се с разходки, ходят си на гости един на друг и празнословят. Това не бива да става с вас никога, защото хрис­тияните не следва да заглушават гласа на съвестта си, а обратно - внимателно трябва да се вслушват в него. Други търсят заглу­шаване на скърбите си в дружбата, която в древни времена хора­та ценели особено високо. А нима не знаете колко ненадеждна е тази опора на хората, вместо на Бога?
По-високо стоящите в духовно отношение търсят забрава на скърбите и мъката си в напрегнат труд, в работа. Това средст­во за облекчаване на скърбите, разбира се, е неизмеримо по- вис­ше в сравнение с опиването с вино, развлеченията, танците и разходките. За известно време трудът заглушава скърбите, но да се трудим непрестанно е невъзможно, А когато приключим е труда, гласът на съвестта отново започва да ни изобличава и тежките скърби отново се връщат. Затова и с трудът няма да достигнеш желаното успокоение. Най-висшето, в което хората намират облекчение, е взаимната любов — любовта между съпругзи, любовта на родителите към деца, любовта към хора, достой­ни да бъдат обичани. Всяка любов е благословена, благословена е и този вид любов, но тя е начална, низша форма на любовта. Защото от съпружеската любов (и споменатите заедно с нея), след като практически се утвърдим в тях, длъжни сме да се из­висим до много по-високата любов, каквато е любовта към всич­ки хора, към всички нещастни, към страдащите. От нея трябва да се издигнем и до третата степен на любовта - до Божествената любов, любовта към Самия Бог. Виждате, че докато не достиг­нем до любовта към всички хора и към Бога, любовта към наши­те близки няма особено голямо значение.
В нищо и никъде не ще намерят утешение тези, които го търсят не там където следва. Да, не го намират и няма да го на­мерят. В какво, все пак, се състои утешението в скърбите? За това говори св. пророк Давид — "само в Бога се успокоява душа­та ми." Той намерил утешението в Бога и в Божия закон. И не само той, но и всички ветхозаветни праведници, още непознали Христа, защото Той още не е бил на земята — всички те намирали дълбоко утешение в горещата, извираща от сърцето молитва, в това духовно общение с Бога.
Блажени са всички ветхозаветни праведници, но неизме­римо по-блажени са тези, които са познали Христа, които са на­учени на закона Христов и са избрали да вървят по пътя Хрис­тов. Блажени са тези, за които е достъпна висшата форма на утешение — даруваното ни от Самия Христос утешение. Защото нима не е скрито в кръста Христов най-дълбокото и вечно уте­шение! Ако вие носите в сърцата си кръста Христов и ако макар и с погледа на мисълта си често гледате към Разпънатия на кръс­та — нима това не предизвиква най-дълбоко впечатление и въл­нение в сърцата ви? Защото какво виждаме на Христовия кръст? — Виждаме Сина Божий, Второто Лице на Света Троица, въчеловечилия се Бог, най-светия от святите, Великия Правед­ник, Благодетеля на човешкия род, какъвто света никога не е познавал и няма да види. Виждаме Го прикован на кръста с же­лезни гвоздеи. Виждаме тежко да страда Този, Който с едно движение на ръката, само с една Своя дума,   заповядваше на вълните и вятъра да утихнат. Този, Който през краткия Си живот на земята извърши изумителни чудеса, чудеса, които изискваше Неговата любов, Неговото състрадание към хората. На кръста виждаме да виси Този, Който изцеляваше всички болести, сле­пите правеше да прогледнат, парализираните вдигаше от легла­та, с няколко хляба насищаше хиляди. Който възкресяваше от мъртвите — виждаме най-великия Благодетел, Спасителя и Изба­вителя от властта на дявола. Защото кръста Христов е страшен и неговото знамение прогонва бесовете, които в ужас и объркване бягат, тъй като чрез кръста Христов се изливат неизмеримите потоци на Божествената любов, любовта, която унищожава зло­бата и враждата на дявола и бесовете.
Какво се оказва? - Какво струват нашите скърби, колко­то много и тежки да са те, след като виждаме Разпънат на кръс­та Изкупителя на света, Който е взел върху Себе Си нашите гре­хове и е станал жертва за всички нас, окаяните! Какво представ­ляват нашите скърби в сравнение със сълзите по Неговото лице, с потоците кръв, изтекли от прободените Му гърди и окървавили кръста Му! Какво струват всички наши скърби в сравнение с всичко това? Когато се проникнете от тези мисли и чувства, ко­гато с цяло сърце, потресено от всичко това, погледнете към кръста Христов, само тогава ще получите истинско, единствено­то истинско утешение.
В такъв случай защо ни е друго някакво утешение, след като ни е дарувано най-великото от всички утешения? Даден ни е кръста, който издигаме пред вас и ви даваме да го целунете. Нима това не е най-висшата форма на утешение, нима като че­тем постоянно Свещеното Писание не черпим от този източник на утешения с огромна сила. Защото Свещеното Писание е пъл­но с утешения — остава само да черпим от тях, да се обръщаме към него и към кръста Христов и тогава ще получим единстве­ното истинско и вечно утешение.
Вникнете в думите на св. ап. Павел и ги запомнете: "Бла­гословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец па милосърдието и Бог на всяка утеха. "/2Кор. 1:3-4/ От цяло сърце свидетелствам пред вас дълбоката истинност на тези
Павлови думи, свидетелствам от собствен опит, защото Господ ме е утешавал и в моите големи скърби. Мога да кажа, че според мярката на това, доколко се умножават във вас скърбите Хрис­тови, ще се умножава и утешението Христово. Запомнете, че според мярката на увеличение на скърбите, ще се увеличава и вашето утешение.
Само Христос може да ни утеши, само при Него трябва да търсим утешение, нека само с кръста Христов започнем да про­гонваме малодушието, скърбите и ропота. Затова в този свят ден се изнася пред вас кръста Христов — за да привлече всички ви към Него, към Този, Който е бил разпънат на кръста. С огромна радост гледаме как на цели тълпи се стремите да видите възди­гания кръст и да чуете пеенето: "Кресту Твоему покланяемся, Владико." Каква сила ни влече към това? Защо има толкова мно­го народ в храма? Влече ни незримата сила Божия, силата Хрис­това - да ни утеши, да отрие сълзите ни. А след като е така, нима мога аз, слабия и грешния, да добавя нещо към това утеше­ние!...Нека Сам Бог да изправи сърцата ви в любов към Него и в търпение Христово!
Превод от: Святитель ЛУКА /Войно-Ясенецкий/, "Благодатньш жар покаяния...",стр.55-63, Москва, 2006 год.

СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА СКЪРБИТЕ НА ПРАВЕДНИЦИТЕ
Като знаели за ползата от скърбите за спасението светите подвижници посрещали всяка скръб, която ги спохождала, неза­висимо каква е тя, като нещо свое, което им принадлежи. Те вярвали от цяла душа, че скръбта не би ги постигнала, ако не е допусната от правосъдния и всеблаг Бог, съобразно потребнос­тите на всеки човек от скърби. Първото нещо при посрещане на скърбите било съзнанието, че те са достойни за тях и ги заслу­жават. Само когато виждали, че скръбта пречи на богоугождени-ето, те се обръщали с молитва към Бога да ги избави от скърбите. При това предоставяли изпълнението или неизпълнението на своята молба на Божията воля, като по никакъв начин не мисле­ли, че правилни са точно техните понятия. Те и не биха могли да бъдат напълно правилни, защото съжденията на ограничения човек, макар и свят, не може да обхване и да види всички при­чини за скърбите, както това прави всевиждащия Божий поглед, който допуска скърби за своите възлюбени раби. Ап. Павел трикратно се обръщал с молитва към Господа да отстрани от него "ангела сатанин", който му пречел в проповедта на христи­янството, но не бил чут /2Кор. 12:7-10/. Праведниците приемали обикновено болестите като най-велико Божие благодеяние като се стараели да пребъдват в славословиe и благодарност към Бо­га. Те не търсели изцеления, макар чудесните изцеления да се извършват най-често с праведниците. Те желаели търпеливо и смирено да понесат допуснатото от Бога, вярвайки и изповяд­вайки, че то е по-полезно за душата от всеки доброволен подвиг. Св. Григорий Богослов пише: " Страдащият знае, че болестта му с помощник, че тя е или лекарство за осквернените (с грехове) или борба и слава за очистените (безстрастните). На други дай слава без трудове, Владико Христе, а за мен е въжделено да Те придобия чрез страдания и скърби!" "Светите отци - пише свт. Игнатий Брянчанинов - когато ги постигали болести или други скърби, първо се стараели да покажат зависещото от тях търпе­ние. Те прибягвали към самоукорениe и самоосъждане, населвай-ки сърцето си и принуждавайки го към търпение. Обръщали се към мисълта за смъртта и Божия съд, както и за вечните мъки, защото при мисълта за тях отслабва значението и усещането за земните скърби. Освен това въздигали мисълта си към Божия Промисъл, припомняйки си обещанието на Спасителя да бъде неотстъпно със Своите верни последоветели и да ги пази. С това укрепвали в сърцето си благодушие и мъжество."
Преподобния старец Симеон Благоговейни наставлява: " Ежедневно бъди готов да понесеш някакви скърби с мисълта, че скърбите са избавление от много дългове (грехове) - затова бла­годари за тях на Бога. По този начин се придобива непосрамва-що упование, съгласно думите на апостола: "Скръбта поражда търпение, търпението — опитност, опитността надежда, а надеждата не посрамя. "/Рим.5:3-5/
Същият апостол пише: "Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат."/1Кор.2;9/ -това обещание става достояние на тези, които с помощта на бла­годатта показват пълно търпение в скърбите, защото без благо­датта нищо не може да бъде извършено както трябва." С посилните собствени трудове за придобиване на търпение, светите подвижници съединявали прилежни молитви Бог да им дарува дарът на благодатното търпение . Този дар е свързан неразделно с дарът на благодатното смирение - така те заедно служат като верен залог за спасение и вечно блаженство.
Има много примери, когато великите отци, вършили го­леми чудеса, не желаели да излекуват своите боледуващи учени­ци, за да не ги лишат от духовния напредък, който могат да по­лучат ако понасят страданията си по нравственото предание на Църквата. Така напр., когато преп. Серид, ученик на св. Варсо-нуфий Велики бил болен и другите му ученици го молели да излекува с молитвите си болния, той им отговорил; "За здравето на моя духовен син биха могли да се помолят някои от намира­щите се тук светии, така че той да не бъде болен дори един ден. ..Но тогава той не би получил плодовете на търпението. Тази болест му е много полезна за търпение и благодарение." Трябва да знаем, че всичко което става в този свят бива три вида — доб­ро, зло и нещо средно между тях. В човешките дела не бива ни­що да считаме по същество за добро, освен добродетелите на душата, която с искрена вяра ни води към Бога и ни кара непрес­танно все повече да обичаме добродетелите заради Бога. Злото е само грехът, който ни отделя от всеблагия Бог и ни свързва със злите демони. Между доброто и злото се отнасят такива неща като богатство, власт, чест, телесна сила, здраве, красота, бед­ност, обиди, немощи на плътта и др., които според свободната човешка воля може да бъдат насочено или към доброто или към злото.
Преп. Исаак Сирин пише: "Без скърби е невъзможно да се приближим до Бога. Без тях човешката праведност не може да се съхрани неизменна. И ако човек оставя дела, които увеличават неговата праведност, то оставя и дела, които да опазват тази пра-ведност. Никой не може да води истински благочестив живот без смирение. Ето защо Господ дава на праведниците причини да се смиряват и да съкрушават сърцата се в усилена молитва — за да могат тези, които Го обичат, да се доближат до Него пос­редством смирението. Нерядко допуска у тях действието на страстите или нападения на нечисти помисли, друг път - укори и груби оскърбления от хората, нерядко — болести и телесни недъ­зи. Понякога — нищета и оскъдица за най-необходимото, а друг път - измъчване от силен страх, от изоставеност (богоизоставе-ност) или явна борба от демоните. И всичко това Бог устройва, за да намерят в себе си причини за смирение и да не изпаднат в съня на безгрижието."
Адаптиран превод от: Г.И.ШИМАНСКИИ, УЧЕНИЕ СВЯТІХ ОТЦОВ....525- 545 ,стр., М, 2006 год.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1176