|
|
СВЕТООТЕЧЕСКОТО ОБЯСНЕНИЕ КОЙ И КАК ВЪЗБУЖДА У НАС СТРАСТИТЕ
Загнездените в нашето естество страсти особено силно действат в нас, когато биват възбуждани, подпомагани и усилвани от греховния свят и от бесовете. Под свят (гр. космос) се разбира всичко страстно, суетно и греховно, навлязло в обкръжаващия ни живот - частен, семеен и обществен, и превърнало се в обичай и правило, /ср. Ин. 14:17,15:19,1Ии.2:17,5:4/ Същата дума свят (космос) се употребява и в още няколко значения: 1/ в смисъл на цялото земно кълбо или цялата вселена, 2/ целия човешки род /1Ин.5:19/ или само "верните" т.е. християните, обитаващи в света /2Кор.5:1 8,1 Ин.2:2/. Според преп. Исаак Сирни "думата свят е събирателно понятие, което обхваща т.н. страсти. Светът (в този смисъл) е плътския живот и плътското мъдруване." Светът е съвокупност от обичаи и нрави, пропити от греховното, страстно начало. Според свт. Теофан : "Светът с осъществения свят на страстите или "ходещите страсти", в отделните лица, обичаи, дела." Светът е арена за действие на човешкото самолюбие и неговите последици — трояката похот - на очите, на плътта и гордостта житейска. Живота около човека в света се ръководи обикновено от егоизма и пресметливия практицизъм. Отличителна черта на обичащите света е "единствено грижата за временното, без внимание към другия живот, грижа единствено за устройване щастието на земята, без внимание към изискванията на нравствения закон и внушенията на страха Божий." /свт. Теофан Затворник/ По отношение на този греховен свят, апостолът заповядва:"Не обичайте света, нито което е в света. "/Иоан2;15/, "Приятелсвото със света е вражда против Бога. /Иак.4:4/ Когато влизаме в съприкосновение с греховния свят, не може да не събудим в себе си една или друга страст, поради сходството и техните общи нагласи със стихиите на света. И ако някой е поел пътя на борбата със страстите т.е. истинския християнски път, точно върху него духът на света въздейства най-често и непосредствено. Подвежда и мами с видимата успешност на светското (напр. огромния научно-технически напредък в наши дни), съблазнява с греховния начин на живот, с различните примамки на удоволствията и суетата, действа угнетяващо с чувството на изоставеност и изолация сред мнозинството, с презрение, насмешки, скърби, лишения и
др.Освен от света, страстите в нас се въздбуждат и от бесовете. Преп. Йоан Карпатски пише:"3лите бесове разпалват, обновяват, въздигат и размножават у нас нечистите страсти." А св. Максим Изповедник казва:" Бесовете усилват намиращите се в нас страсти, като за това им съдейства нашата немарливост, докато свв. Ангели подтискат действието на страстите като ни подбуждат към вършене на добродетели." Бесовете, като източник на всяко зло, заобикаляйки отвсякъде хората, непрестанно ги учат на всякакви грехове, като действат преимуществено: 1) чрез плътта, особено чрез чувствата(сетивата), 2) посредством другите хора, 3) чрез разни неща и обстоятелства от живета ни и 4) чрез непосредствено действие върху душата. Затова всяка страст и всяко греховно действие, като причина, може да се отнесе към тях. Свт. Теофан Затворник пише: "Както въздуха ни обгръща отвсякъде, така отвсякъде ни заобикалят духовете на злобата, като непрестанно се прилепят за нас като комари във влажно място. Затова ап. Павел представя живота на християнина като една непрестанна борба с духовете на злобата - врагове хитри, злостни и силни. Апостол Петър пише:" Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне. "/1Петр.5:8/
Светите подвижници учат, че бесовете не знаят нашето вътрешно състояние, съкровените ни мисли желания и намерения, а забелязват техните външни, забележими проявления, проявите на господстващите в нас душевни и телесни наклонности. Те отвън всяват лоши мисли и следят как ще ги приемем. У когото забележат прояви на склонност към тях, на тях залагат и в по- нататъшните си нападения върху тази душа. Повече от всичко бесовете действат върху душата чрез плътта, като седалище на греха и страстите. А извън плътта, те непосредствено всяват хулни помисли, помисли на съмнения, неверие, необикновено отвращение, душевно омрачение, различни видове прелест и всякакви силни изкушения като неукротима блудна страст, упорита ненавист и др. Преп. Йоан Карпатски пише: "Бесовете влизат в чувствата (които изпълват сферата на подсъзнателното), телесните органи, като измъчват плътта с разпалване, настройват да се гледа, да се слуша и обонява страстно, внушават да се говорят непотребни, развратни неща, изпълват очите с прелюбодеяние, водят до смущение, действат в нас и отвън и отвътре." Преп. Макарий Велики обяснява и начина по който бесовете въздействат върху човешките души: "От времето, когато чрез нарушаване на Божията заповед в рая, злото влиза в човека, дяволът получава свободен достъп винаги да разговаря с душата, както разговаря човек с човек, и да влага в човешкото сърце всевъзможни вредни за нея неща. Така дяволът разговаря с човека без глас, като му внушава греховни мисли. При това действа така хитро, като цялото зло представя като самозараждащ се в душата, а не като резултат от действието на чужд, външен дух, който злодейства и се старае да остане скрит." Признаците за идването на падналите духове и действието им върху душата са внезапно появяващите се греховни и суетни помисли и мечтания, греховни усещания, тежест на тялото и усилване на животинските му желания, ожесточение на сърцето, тщеславни помисли, отхвърляне на покаянието, немарливост към това, което става в сърцето, униние. Това винаги е свързано и с усещания за смут, омрачение, недоумение. Според преп. Варсонуфий Велики идващите от демоните помисли са изпълнени преди всичко със смущение, като ни повличат след себе си скрито и недоловимо. Понякога ни внушават на вид правилни помисли, а в действителност те се оказват зловредни. Св. Макарий Велики изяснява, че дяволът проявява най-голяма склонност да влага в нас гордост и самомнение. Чрез св. Кръщение Светият Дух се вселява е душата, в самата и глъбина, в ума на сърцето, а грехът и неговият баща - дявола, биват прогонвани от същия Дух. При това чрез светото Кръщение Божествената благодат се съчетава в изключителна, особена любов с чертите на Божия образ в човека, като залог за изграждане в него на Божието подобие. Макар чрез банята на освещението да се отнема сквернотата на греха, но двойствеността на нашите пожелания не се унищожава и на бесовете не се забранява да воюват против нас и да ни мамят - за можем да пазим с Божията сила свободно (а не принудено) залога на благодатта. Докато благодатта Божия обитава в нас, дотогава сатаната не може да злезе в дълбините на душата, в сърцето, и да обитава там. /вж.Лука 11:25/ Както вече споменахме, в тези случаи бесовете действат чрез изкушенията извън душата, като най-често и въздействат чрез телесните чувства(сетива). Те се установяват в тях, както учи блаж. Диадох, и действат чрез подръчната им плът на тези, които са неопитни и неутвърдени в духовната борба.
А с тези от християните (които винаги са били мнозинството, а най-вече в наши времена), които се лишават от Божията благодат след Кръщението чрез порочен, греховен живот и живеят в богозабвение, се случва казаното в светото Евангелие:" Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; и като дойде, намира я пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там. "/Лука11:24-26/. По такъв начин чрез греховните страсти и плътта, бесовете овладяват душата на човека. Когато човек не се огражда с честа молитва, със светите Тайнства, и особено с благодатта на тайнството св. Причащение, по Божие допущение се случва бесовете да овладеят душата чрез тялото. Понякога това става чрез силни нервни сътресения (стресогенно), с развитие на страхови състояния, прояви на беснуване и овладяност от бесовете. За това влияние на нечистите духове не бива да се мисли, че то се дължи на проникването им в същността на душата и съединението им с нея, все едно че те си се облякли в нея и са я направили вместилище на своето същество. Единствено Бог може да проникне във всички духовни и разумни същества, защото само Той е навсякъде, във всичко присъства и прониква във цялата съкровеност (невидимата, тайнствена) същност на човека. Според св. Йоан Касиян: "Бесовете овладяват душата чрез разслабление на тялото, когато в тези негови части, където (главно) се проявяват силите на душата, засяда нечистия дух и им налага непоносима, изключителна тежест, покрива умствените способности на човека с най-гъст мрак, прекъсва (дезорганизира) чуствата и така като отслаби тялото като жилище на душата, като повреди органа на разума (на мисленето - мозъка), той овладява разсъдъка и мъдростта (здравомислието в духовен смисъл)."
Адаптиран превод от: Г.ИЛПИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТБ1Х ОТЦОВ...50 -54 ,стр-, М., 2006 год.
"ИЗПИТВАЙТЕ ДУХОВЕТЕ ДАЛИ СА ОТ БОГА"/1Ин.4:1/
/Мисли на йеромонах СЕРАФИМ /Роуз/ 1934-1982 г./
Като православни християни ние знаем, че не само единствено Бог върши чудеса. Дяволът има свой набор "чудеса" и собствено казано, той може да имитира всички тези чудеса, които представляват истинските чудеса на Бога.
Твърде показателно за духовното състояние на съвременното човечество е това. че "харизматичните" (от гр. харис -благодат) и "медитационни" опити започват да се вкореняват сред съвременните християни. Без съмнение влиянието на източните религии е плод на усилията па такива "християни", но това е само последствие па по-дълбоки причини - загуба на чувство и разбиране за християнството, което е позволило на такива чужди на християнството явления като източната медитация, да изпълнят заблудените християнски души.
Живота, който води болшинството съвременни християни - живот, съсредоточен върху себе си и самоудовлетворението -става дотолкова общо явление, че той окончателно ги откъсва от каквото и да било разбиране на духовния живот. И когато такива хора се обръщат към "духовния живот", това е обръщане само към нова форма на самоудовлетворение. Това ясно може да се види в абсолютно лъжливия религиозен идеал както на харизматическото движение, така и на "християнската" медитация. Всички те обещават /и незабавно обезпечават усещане на "доволство и мир". Но това изобщо не прилича на християнския идеал, който най-общо се свежда до непримиримо воюване и борба. "Доволството"' и "мирът" които афишират съвременните "духовни" движения са явно резултат на духовно заблуждение, на духовно самоудовлетворение. А тона е пълна гибел за душата и духовния живот, чийто център е Бог. Всички тези форми на "християнска" медитация действат само на психично пиво и нямат нищо общо с християнската духовност. Християнската духовност се формира от ревностната борба за придобиване на Царството Небесно. А това Царство ще настане напълно едва при свършека на този временен свят. Затова истинският християнски воин никога не намира отдих дори в предчувствието на вечното блаженство, което ще му се открие в този живот. Източните религии, които нямат обещание за Небесното Царство се борят само за това, да придобият психически състояния, които да станат начало на края в този живот.
В нашите времена на отстъпление, което предшества появата на антихриста, сатаната е освободен за малко време /Откр.20:7Д за да върши лъжливи чудеса, които той не е могъл да върши по време на "хилядолетната" благодат на Христовата Църква /Откр.20:3/, за да може да пожъне в своята адска жетва тези души, които не са приели любовта на истината"/Сол.2:10/. За това, че времето на антихриста действително е близо, говори и факта, че тази сатанинска жертва сега се извършва не само сред езическите народи, нечували за Христа, но дори повече сред християните, загубили солта на християнството. Това е свойствено за самата природа на антихриста - да представя царството на дявола, сякаш е Царството на Христа. Днешното харизматическо движение и "християнската" медитация, които са част от "новото религиозно съзнание" представляват предвестници на религията на бъдещето, религията на последното човечество, религията на антихриста. Тяхната главна дейност има за цел да превърне във всекидневие на съвременните християни бесовското посвещение, досега ограничено само в езическия свят. Дори тези религиозни експерименти често да носят все още предпазлив и случаен характер и в тях в по-добрия случай да имат равен дял духовната самоизмама и действителните обряди на бесовските посвещения, защото е очевидно, че не всеки който успешно е "медитирал" или мисли, че е получил "кръщение от Духа" в действителност е получил посвещение в царството на сатаната. Но точно в това се състои целта на подобни "експерименти", и без съмнение, методите на подготовка все повече ще се усъвършенстват според мярката на това, доколко човечеството ще става все по-пасивно и възприемчиво към насажданите от тези движения нови "религиозни опити".
Какво доведе човечеството и самото християнство до това отчаяно положение? — Без съмнение проблемът не е в някакви явни култове на дявола, които си остават винаги ограничени сред твърде тесен кръг от хора. Това е нещо по-тънко, за което на съзнателния християнин е страшно и да мисли - това е загубата на Божията благодат, която следва след загубата на разбиране смисъла на християнството. На Запад, може да не се съмняваме в това, Божията благодат е била загубена преди много векове. Римокатолиците и протестантите от наше време изобщо не са познавали Божията благодат, затова не бива да се удивляваме, че те не са в състояние да я разграничат от бесовската имитация. Уви, успехът на фалшивата духовност дори сред православните християни в наши дни, изявява до каква степен и те са загубили понятие за смисъла на християнството и вече не могат да различават истинското от псевдохристиянството. Защото твърде дълго православните християни са приемали като необходимо скъпоценно съкровище своята вяра, забравяйки да пускат в обръщение чистото злато на нейното учение. Мнозина ли са православните християни които знаят дори за съществуването на основополагащите писания за православния духовен живот. А точно те учат на различаването на истинската от подправената духовност. Това са писанията в които са описани живота и ученията на светите мъже и жени, сподобили се с пълната мяра на Господнята благодат още в този живот. Мнозина ли са, които са усвоили поученията на "Лествицата" на св. Йоан, проповедите на св. Макарий, житията на богоносните Отци в пустинята, "Невидимата борба" (на преп. Никодим Агиорит), "Моят живот в Христа" на св. Йоан Кронщадски?
/Продължение в следващия брой/
Превод от: Миссионерский листок # 90, Изд. Храма Покрова Пресв. Богородици
|
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО 
