ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Може би някои от нас ще кажат: как да вместим в сърцата си тези слова, след като ние тежко страдаме от скърби. Последните винаги са били много и колкото повече напредва времето, толкова тези скърби стават за нас все по-тежки и непоносими. Ето и сега Господ ни посети с такива бедствия, каквито досега не е имало. Настанаха времена, когато от разрушителните изобретения на съвременната култура не можем да се укрием нито в катакомби, нито по планини, нито в пустинни места. Ставаме свидетели на чудовищно явление в човешкия живот, когато със смъртоносни аероплани се унищожава мирно население, включително жени и деца.

Сега става разбираемо по какъв начин може да бъде изтребена една трета част от всички живеещи на земя хора. А това ще се случи преди самото Второ пришествие на Господа, за което св. Йоан Богослов говори в Откровението: " И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиа-цинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жу-хел. От тия три язви — огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човечеството."/ "Откр.9:17-18/

И така, от каква скръб ни избавя светата Пасха? Без съмнение тук се разбират не външните скърби, които омрачават нашия живот и ни отнемат временното благополучие. Ако не беше така, Господ не би посочил тези (външни) скърби като признак за Своите последователи, казвайки: "В света скърби ще имате, "/Йоан 16:33/. Според учението на Христа тези скърби се явяват за нас дори спасителни по пътя, по който сме длъжни да вървим към вечния блажен живот. Затова и Господ казва: "Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. "/Мат.7:14/. А великият ап. Павел вижда в тези спасителни за нас скърби източник за Христово утешение още в нашия земен живот. Във второто си послание към Коринтяните той казва: "Както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. "/2Кор. 1:5/

Какъв вид скръб трябва да разбираме, избавление от
която ще ни дарува светата Пасха? Пасхата, или Светлото Хрстово Възкресение с нашето избавление от скърбите на бъдещите вечни мъчения. А тъй като причина за тези мъчения е грехът, то светата Пасха е нашето избавление от заробването от греха, който е източник на всяка пагуба. Затова в ежедневната молитва на великия подвижник от Киевопечерската лавра йеромонах Партений намираме такива думи:
"О, Боже мой.„избави ме от единственото и най-велико зло —греха!"

Това избавление от греха Бог ни дарува в тайнствата на Църквата заедно с благодатта на Светия Дух. А тази благодат при съдействието на на нашата свободна воля не само ни освобождава от бремето на греха, но ни дава божествената сила да можем да съблюдаваме спасителните заповеди, да достигнем святост и да бъдем наследници на райското блаженство. Не напразно в пасхалното богослужение светата Пасха се ублажава от Църквата не само като избавление'от скърбите, но и като "всех освещающая верних" - освещаваща всички верни и "двери райския верних отверзающая" - разтваряща за нас дверите на рая.

Ето от какви скърби ни избавя светата Пасха и какви духовни и вечни блага ни дава заедно с това избавление.

Да ни помогне Възкръсналият Спасител и Господ винаги да усещаме в себе си благодатната сила на избавлението от скърбите на нашето робство на греха чрез светата Пасха. О, ако това избавление би се извършило в нашите сърца! То би ни дарувало свят живот, който би станал за нас източник на божествена радост още чук на земята, съгласно думите на Христа: "Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми...за да пребъде Моята радост във вас и радостта ви ще бъде пълна. "/Йоан 15:10-11/.

Все пак, благодатната сила на тази божествена радост в цялата и пълнота, ние ще изпитваме само в задгробния живот. Тази радост ще бъде толкова велика, че ние сега дори не можем да си н представим. Предвкусвайки райското блаженство св. Йоан Богослов казва: "Още не е станало явно какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е."/ИоанЗ:2/ След като изпитал това блаженство при своето възнесение до третото небе, св. ап. Павел не могъл да го изрази с думи. А преп. Серафим Саровски, удостоен от Бог с толкова дивно откровение, могъл само да каже: "Ах, ако знаехме каква радост и какъв възторг обземат душата на праведника при нейното вселяване в райските обители, бихме се съгласили с пълна готовност да търпим в този временен живот всевъзможни скърби, стига да не се лишим от това блаженство, което Господ е приготвил за тези, които Го обичат."

Става ясно, че всички наши скърби са нищо в сравнение с райското блаженство на небесното Царство. Затова нека светлият празник на Христовото Възкресение да не се омрачава от външните, макар твърде големи наши скърби и страдания. Да помним думите на ап. Павел: "Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас."/Рим.8:18/

Нека не се омрачава в нас радостта от светлия празник от скърбите и затова, че в борбата е тях ние не сми сами. С нас винаги е Сам Спасителят със Своята благодатна помощ. Над нас е разпрострян всесилниятпокров па Неговата Пречиста Майка. За нас винаги с готови помощта в скърбите от безплътните сили, които "сега ...с нас невидимо служат" на Христа. С нас са и всички светии, всички угодници Божии.

Да бъдем само верни на Господа, да не му изменяме с нашите грехове, страсти и пороци. Тогава в живота ни ще се осъществят Неговите непроменими божествени слова: "Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас./Иоан 14:18/, "И ето Аз съм с вас през всички дни до свършена на сее-тя."/Мат.28:20/ Тогава, възлюблени мои чеда в Христа, Той няма да ни остави и след нашата смърт. Над нас ще се изпълнят Христовите думи: ''Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си."/Мат.25:21/ Амин.

Свети    ТЕОДОР     СТУДИТ

Превод от: Архиеп. СЕРАФИМЪ (Соболевь), ПРОПОВЕДИ, стр. 171-173, София, 1944 год.

ЗА СЪДБОНОСНАТА НЕОБХОДИМОСТ ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ БОЖИИТЕ

Бог, който е създал всички нас от нищо и ни е дал битие, заедно с това ни е въвел в този живот като в някакво училище, за да се научим на евангелските заповеди на Неговото царство. Затова, като изпращал Своите ученици на проповед Той им заповядал, казвайки: "Идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. " /Мат.28:19-20/ Какви са заповедите, които Той им заповядал? Според Вехтия завет било заповядано: не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай /Исх.20, Втор.5/. В Новия завет Той дава по-висши и по-съвършени от тези заповеди, като казва: '"Слушали сте, че бе казано па древните' "не убивай, а който убие виновен е пред съда" Аз пък ви казвам, че всеки който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си "рака", виновен ще бъде пред синедриона. " И отново: "Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай ". Аз пък ви казвам, че всеки който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с ней в сърцето си. " И отново: "Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не пристъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си " Аз пък ви казвам: да не се кълнете никак. " И отново:   "Слушали сте,   че бе казано: "обичай ближния си и мрази врага си " Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят." /Мат.5:21-44/ Виждаш ли каква е разликата между двата Завета? Единият забранява деянията, а вторият самите разположения на сърцето от които изхождат тези деяния. Забранява ги, за да не се корени повече в тях греха. Ако обаче се окаже, че сега ние не живеем нито по първите, нито по евангелските заповеди, а като езичници, какво предстои да ни се случи в деня на Съда? Апостолът казва: "Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, ни малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци,ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.

ДА ПАЗИМ СЕБЕ СИ КАТО ХРАМ БОЖИЙ, В КОЙТО
ЖИВЕЕ   БОЖИЯ ДУХ

Апостолът казва: "Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свят, а тоя храм сте вие. "/1 Кор.317-18/ Какъв велик дар е да бъдем удостоени да се нари-чаме и да бъдем храм Божий! Но колко голяма е и заплахата, че ако разрушим този Божий храм, и нас Бог ще унищожи! Затова, да не допускаме да се разруши Божия храм в нас, и като се удостоим да бъдем жилище на Светия Дух, да не допускаме отново да се превърнем в жилище на страстите. След като веднъж сме се освободили от греха, да не се превръщаме отново в изпълнители на волята на дявола. Но "да бъдем чисти и без препънка в деня Христов, изпълнени с плодове па правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Бо-жия. "/Фил.1:10-11/ Да бъде сърцето ни винаги бодро, изпълнено със страх Божий и напоявано постоянно от размисли за смъртта. Защото където има такъв страх и такива размисли - там няма място за влизане на греха. Когато сърцето е безчувствено и окаменено за това, тогава у нас лесно се всява похотта, която ни безпокои и смущава, и не ни оставя, докато отново не прибегнем към предишното си благо настроение. Нека се заемем с труда, та като се потрудим над преуспяването в доброто, да намерим след това непрекъсващия покои. Да се заемем с плача, за да намерим радостта в Господа. Да тръгнем по тесния и прескърбен път, за да намерим раждащия се от това прохладен живот. В това се състои най-голямата от всички покупки. И това е най-силното от всички   видове   щастие — с   неголемите трудове   и   подвизи за придобиване на добродетелите, да придобием безмерните и вечни блага.

ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ ПРИЛИЧА НА ПОСТОЯННО ПЛАВАНЕ ПО МОРЕ

Човешкият живот е като някакво особено море, по което се носим като кораби в своите тела. Мислено плаваме и плаваме, и не само понякога, както плават обикновените кораби, които ту плават, ту спират в различни пристанища. А ние плаваме непрестанно, ден и нощ, в лошо време и в бури. И това море на нашия живот е изпълнено с различни бедствия. Освен това, то е огромно, съразмерно с продължителността на нашия живот. В него се надигат толкова страшни бурни вълнения, колкото са пиратите-демони, които ни нападат и се опитват да ни потопят. А колко много са те, трудно може да изрази! Виждайки това, св. цар Давид молитвено призовава: "Да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води, да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста."/Псал.68:15-16/ След като толкова велик мъж като пророк Давид се боял и се молил да не бъде потопен, въпреки че при едно вътрешно задрямване бил поразен (с греховно падение), какво да кажем ние, смирените - колко трябва да боим и да се молим, за да не пострадаме!

Подобно на кормчия, когато нашият ум бди и бодърства, той отблъсква бурите на страстите, като само помалко бива омокрен от пръските на допиращите се да него помисли. Когато обаче се предаде на леност и безгрижие, тогава приема страстите, които нападат на неистови потоци, и когато се препълни с тях, накрая следва голямото корабокрушение на греховното падение. За това е тъжно да се слуша, а още по-тъжно е да се изпита от опит. Толкова страшно и бедствено е нашето житейско плаване! Затова трябва внимателно и бодро да държим кърмилото, отблъсквайки надалеч страстите и без отлагане, изхвърляйки вмъкващите се неуместни помисли, да не би като се забавим, те да предизвикат нашето потъване.
Защо, желаейки да обичаме доброто, не можем да бъдем такива (да имаме постоянно това желание)? - Затова, че желанието ни за това не е истинско (искрено), а притворно (външно, повърхностно, непостоянно). Като устроени със свободна воля (самовластни), всичко, което желаем, това и избираме - следовтелно, ако истински (искрено) сме желали доброто, доброто сме и избрали. Истина е, че непорядъчния живот на младини ни изпълва със страстни навици с които не успяваме да се разделим. Но какво казва Апостола във връзка с това? "Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставихте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за без-закоппи дела, тъп и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за святи дела. "/Рим.6:19/ С други думи — в противовес на склонността към греха, трябва да показваме стремеж към добродетелите. Да не преставаме да чукаме (на вратата на Божието милосърдие) - без съмнение всеблагия Бог ще ни отвори.
Адаптиран       превод      от:      ДОБРОТОЛЮБИЕ,      т.4,

http://pravoslavno-pomagalo.dir.bg