ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Св. Йоан Златоуст пише: "Бог може още днес да прекрати всички бедствия които се случват с нас, но Той няма да прекрати скръбта докато не види, че сме се очистили, докато не види, че в нас е настанала промяна към по-добро и е настъпило твърдо и непоколебимо покаяние. ..Който допуска изпитанието. Сам (най-добре) знае времето, кога да го прекрати...Бог по-силно от тебе, подхвърления на изпитание, желае да угаси огъня на скърбите, но Той очаква твоето спасение. Той не оставя душите ни нито в постоянен покой, нито в продължителна скръб, като едното и другото устройва според Своята мъдрост. Не допуска постоянно да се наслаждаме на покой, за да не станем безгрижни, но не допуска също да останем в постоянна скръб, за да не паднем духом и да не стигнем до отчаяние." "Всичко, което е от Господа, въпреки нашето произволение трябва да приемаме като най-доброто за нас - разсъждава свт. Теофан Затворник. И това не е отвлечено разсъждение, а истина, потвърждавана от ежедневния християнски опит. Във всяка скръб, която ни се изпраща, трябва да виждаме протегнатата към нас за добро Божия ръка. Обичайки своите верни християни, Господ ги води по пътя на много скърби и болести към по-големи душевни блага и това наистина е Божия милост и знак за Неговата отеческа любов." Така е, защото Господ промисля (грижи се) за хората като Благ по естество. Как може да не се грижи за Своите твари Този, Който ги е създал заради Своята благост. Преп. Варсонуфий Велики пише: "Никой от небесните сили, нито от Неговите истински раби на земята, никой не е състояние да изрази както трябва колко голяма е Неговата благост с която желае да помилва човешкия род. Но се бави да ни избави от болестите и скърбите, които понасяме, за да засили нашето търпение, нужно за спасението ни, както и Сам учи: "С търпение спасявайте душите си. "/Лука21:19/

Скърбите и нещастията, които се случват на християните са действие на Божията любов, за което пише ап. Павел в посланието си към евреите: "Защото Господ наказва когото обича; бичува всеки син, когото приема. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове. "/Евр.12:6-8/ След като Бог като най-благ изпраща страдания, следва, че и в страданията има определено благо. Св. Тихон Задонски пише: "Каква радост и утешение могат да бъдат по-големи от това да бъдеш обичан от Бога и да бъдеш приет в Неговата бащинска милост. Кръстът и страданията са признак на Божията отеческа любов към нас."

В изпращаните ни скърби откриваме не само Божията премъдрост и любов, но и Неговата правда, защото Божият съд (Божието отсъждане) е праведен. Така Господ помилвал благоразумния разбойник, осъзнал своята вина и изповядал Божията благост и праведност, но се наложило освен кръсните страдания да понесе пребиване (счупване) на пищялите и три часа да виси само на ръцете си в ужасни мъчения. Ако християнина съгреши, но силата на праведния Божий съд, за да избегне вечно наказание, трябва при покаянието си да понесе и някакво временно наказание - някаква болест, бедствие, безчестие или друга скръб. Останалото запълва Божията милост. Споменатият благоразумен разбойник разбойничествал 30 години, а понесъл наказание само три часа висене на кръста с пребити пищяли. Преп. Исаак Сирин пише, че: "Трудовете на покаянието и другите скърби служат като средство за предпазване от страстите, за тяхното отблъскване и усмирение, докато прошение на греховете получаваме от Божието милосърдие чрез заслугите на Христа Спасителя."

Преп. Марк Подвижник пише, че: "Божията правда в скърбите се проявява в това, че те ни постигат съразмерно със собствената ни виновност, Всевиждащия Бог ни определя достойно въздаяние както за делата, така и за помислите и произволните намерения." В светото Евангелие е казано: "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. "/Лк.6:38/ Оскърбил си ближния, очаквай същото и за себе си; заграбил си полагащото се на бедните, притеснявал си бедни и беззащитни, унижавал си ближния с обидни думи, клеветил си, лъгал си, развратничел си, или си търсил удоволствие и утеха изключително във временните блага - за всичко това очаквай полагащото ти се възмездие! "Каквото посее човек, това и ще пожъне. "/Гал.6:7/ Преп. Марк продължава: "Между посяването и жътвата има известно време. Така Господ не винаги веднага изпраща наказание за сторената вина. Праведният съд и въздаянието за вината се разтварят и сякаш се задържат от Божията милост и дълготърпение."

Св. Йоан Златоуст пише: "Когато се наслаждаваме на благоденствие и продължаваме да живеем порочно — от това трябва да чувстваме особено съкрушение...Когато Бог ни изпраща наказания, така да се каже на части, с това облекчава наказанието за греховете. Обратно, когато дълготьрпи всички наши прегрешения, с това ни подоготвя по-голямо наказание, ако продължаваме да прибиваваме в греховете си." Ако и за праведниците е необходимо наказание, колко повече това очаква грешниците.

Като виждат благополучието на грешниците на земята и че те не получават наказание за своето нечестие, мнозина се съблазняват, дори такива, които водят внимателен духовен живот. Така прор. Иеремия със скръб се обръща към Господа: "Защо пътят на нечестивците успява и всички вероломци добру-ват?"Иер.\2:\/ А пророк Давид възклицава: "Колко е благГос-

под ...към чистите по сърце! Пък аз - безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, - аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите, защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки"/Пс.72:1-4/ Праведният Иов също стигал до множество подобни въпроси. Християнинът обаче не бива да стига до такива смущения, защото той е приел ясното евенгелско учение за бъдещето - за геената и за Небесното царство, както и за това че всекиму ще бъде въздадено според заслугите. От всички наказания за грешната неразкаяна душа най-страшното е да остане свободна от всякакви скърби и да изживее в благополучие земния си живот.

Мнозина приписват това което им се случва, болести и скърби, бедствия и наказания, на сляпа случайност, на законите на природата — така не вярват нито в бъдещия живот, нито в застрашаващия ги Божий гняв, нито във въздаянието за греховете тук, или неминуемо след смъртта. Св. Тихон Задонски пише: "Омрачени от такова безбожно мислене, те лесно се устремяват към всякакви беззакония и неправди, където ги тласкат похотта и злобата". Св. Василий Велики в писмото си до жителите на Никопол, постигнати от тежки бедствия, пише: "Когато виждам, че и злото преуспява, и вашето благоговение е преуморено и доведено до изнемога от непрестанните бедствия, тогава и аз губя бодрост на духа. Но когато отново си представя великата Божия ръка, когато помисля че Бог (най-добре) знае как да повдигне отхвърлените и че обича праведните, знае как да съкруши гордите и да смъкне от престоли силните - тогава чувствам промяна и отново с духовен възторг се укрепвам и изправям с нови надежди. Само не изнемогвайте в молитвите си и на всички покажете ясен пример на търпение - и Господ скоро ще ни даде тишина и избавление от скърбите."

Св.Иоан Златоуст разсъждава: "Мнозина и тук, на земята биват наказвани, и след смъртта осъдени, други само тук, а трети само там...След като Бог не гледа на лице, както с в действителност, защо едного наказва, а друг си умира ненаказан?...Когато Бог наказва тук, с това дава да се разбере, че от тези, които не са наказани в този живот, Той ще потърси отговор след смъртта. Когато не наказва, с това те заставя да вярваш, че след напускане на този живот следва Страшния Съд. Ако Той не би желал да въздава всекиму заслуженото, то и тук не би наказвал или награждавал никого...Ако видиш праведник да скърби и да търпи беди, не падай духом (от смущение) - защото тези нещастия му приготвят още по-светли венци. Въобще, всяко наказание, ако то постига грешника — това е за облекчаване на греховете, ако е за праведника - това прави душата му още по-светла. Така и едините и другите получават голяма полза от скърбите, стига да ги понасят с благодарност." Преп. Марк Подвижник пише: "Скърбите и изобличенията, които ни постигат, на глед не винаги са подбни на нашите вини, но в духовно отношение те носят пълната правда. Това можем да разберем от примерите в Свещеното Писание. Нима загиналите под разрушената Силоамска кула някога са събаряли кули над други хора? Или отведените в 70-годишния плен във Вавилон някога сами са пленявали други?...Така и ние биваме наказвани от постигащите ни скърби навреме и както е необходимо за покаяние, но не винаги по подобен на нашите грехове начин, нито непосредствено след тях, нито по начина по който ние сме грешили. Тази отсрочка на времето и несходство с постигащите ни скърби спрямо нашите вини води мнозина към неверие в Божията правда." Св. Василий Велики обяснява: "От бедствията, които ни се случват, едни ни постигат като наказание за греховете, други — за нравствено изп-равление, а трети - за унищожение на безнадеждните (да се поправят), както е било с фараона." Св. Йоан Касиан казва, че: "Изкушенията със скърби се изпращат за изпитване на вярата и добродетелите, за очистване от грехове и за смирение, за наказание за сторени грехове и за проява върху нас на Божията слава. Накрая — за поразяване на тези, които вече са преминали мярката на нечестието."

Адаптиран превод от: Г ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТЬІХ ОТЦОВ...,стр.378- 391 , М. 2006 год.

Из поученията на игумения АРСЕНИЯ /СЕБРЯКОВА/

/1833 -1905/
Упразднитеся и разумейте,яко аз есм Бог-за да бъде прието макар и отчасти това, необходимо е сърцето да бъде упразнено (изчистено, освободено) от всякакви чувства, а умът от всякакъв помисъл. Като нарушаваме Божиите заповеди, ние грешим и пред Бога, и пред хората, и пред своята съвест - така попадаме не само под Божия, но и под човешкия съд. Като оскърбяваме Господа и безчестим в себе си и чрез себе си Неговата слава, ние постоянно вредим на ближните като ги съблазняваме, увличаме ги в грях, даваме им пример на греховен живот, не им отдаваме нужното за общата ни взаимопомощ по пътя на спасението. Така справедливо заслужаваме човешкия съд. Този съд се изразява в осъждане, злословие, клевети, ненавист и всякакви постъпки, свързани с това тяхно осъдително отношение към нас като: гонения, мъчения, смърт. Затова трябва да приемем това тяхно отношение като достойно въздаяние и винаги да се чувстваме техни длъжници.

Докато разсъждаваме по плът, ние виждаме ближния също като наш длъжник — изискваме от него както законната правда, така и благодатната святост, като общо достояние за човеците. Когато не получим този дълг, ние го осъждаме, ненавиждаме, гоним и измъчваме. Но когато се ръководим от Духа, когато Божият Дух излива в нашия дух цялото богатство на Своята благост - тогава от ближния не искаме нищо, прощаваме му дълга към нас, дори преставаме да виждаме в него свой длъжник.

Човешката немощ се изразява най-вече в изменчивостта, на която постоянно е подложено човешкото естество. След като умът (започне да) разбира духовните неща, той отново е способен да приема нечисти и скотски помисли. След святите усещания, чувствата (отново) преминават към плътски и низки усещания. От мир, радост, ревност за добродетелите, душата преминава в смущение, печал, униние. Това свойство на изменчивост (непостоянство) е присъщо на човешкото естество и особено добре се познава от тези, които са устремили всички сили на душата си да работят в Божия дом, пред Неговото лице, да държат ума си в непрестанно поучение на Неговото име (бого-мислие), сърцето си по пътищата на Неговите заповеди, душата си в подножието на Неговия Кръст. След като от опит познаят изменчивостта на естеството, чрез това познание те достигат до дълбоко смирение, което не допуска да паднат в гордост в дните на вътрешен мир, нито в униние и отчаяние в дните на смущение. Заживяват в страх, който опазва техните трудове, като но време на вътрешен мир ги кара да очакват идващи борби.

Способността (склонността) към изменчивост действа особено силно когато в душата има твърде много огън на естеството т.е. страстност. Св. Игнатий Богоносец казва: "В мене няма огъня на веществената любов, но има вода течаща и вопиюща -върви към Небесния Отец!" Тази течаща вода угася огъня — тя е (благодатта на) Светия Дух.

Никаква човешка добродетел не може да погаси този огън, не може да намали силата му. Но правилно извършваните добродетели, принасят плод - вкусването на духовните плодове запознава вътрешните чувства с живите, чисти, сладостни усещанията богообщението). След тяхното вкусване остлабва желанието за вкусване на плътски, нечисти и страстни усещания. Например, добродетелта на мълчанието, разумно прилагана, отсича всяка дума, всеки помисъл и всяко ненужно дело, като принася плода на тишината на помислите и душевния мир. Когато душата вкуси от този плод, тя пази мълчание, или, ако го загуби, стремително се връща към него - не затова, че мълчанието е заповед на монашеския живот, а заради сладостта на плода, който е имала докато е била в мълчание. Така, самият плод, който се получава от вършенето на определена добродетел, поддържа желанието да живеем добродетелно.

Когато дойде съвършеното (състояние), тогава това което е частично изчезва. Оръдията на добродетелите стават ненужни,

когато духовната нива принася изобилен плод. Но за тези, в които още е живо веществото на огъня (страстността), много важно е да пазят себе си в пътя на Божиите заповеди. По думите на Спасителя, да изминат пътя на добродетелите и като (се удостоят да) получат вкуса на духовните плодове, да не се бавят ( да не се задържат) в отклоненията, които се случват в резултат на из-менчивостта на нашето естество, да не разнежват своя (придобит за духовното) вкус с чувствени (от греховната природа на нашата душа) усещания. Ако си паднал- стани, добре е, че има къде да стъпи ногата ти (в опитното ти упование на Господа). Бързайте (в старанието и усърдието си) да се утвърдите в пътищата на Неговите заповеди (и от личен опит да усетите обновлението на душите си).
/Продължение в следващия брой/

Адаптиран превод от: ПУТЬ НЕМЕЧТАТЕЛЬНОГО ДЕЛАНИЯ, Игумения Арсения..., стр.225-230, М., 2002 год.