ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

"Тайнствата са тварни средства, предаващи нетварната Божествена благодат. Като тварно създание човек се нуждае от тези тварни средства, за да придобие нетварната благодат на Светия Дух." Значение има не материалната, видима, страна на извършване на тайнството, а съобщаваните, предавани чрез вещественото духовни дарове. Затова, като пристъпваме към тайнството следва да размисляме не толкова за видимото, а духовно да съзерцаваме "скритото в тях Божество". За главните тайнства - Кръщение и Евхаристия, св. Григорий пише: "Върху тези две тайнства се гради цялото наше спасение, защото в тях е съсредоточено цялото Богочовешко домостроителство."
Доста по-рано, същото посочва и св. Йоан Златоуст като казва за прободените от войника ребра на Христа Спасителя: "С това е извършено неизразимо тайнство: "И веднага изтече кръв и вода"/ИнА9:34/. Не без значение и не случайно са изтекли тези извори, а защото от тях е съставена Църквата. Това знаят посве¬тените в тайнствата — с вода те се възраждат (в Кръщението за новия живот), а от Кръвта и Плътта на Христа се хранят (за еди¬нение с Него). По този начин, от тук, получават своето начало тайнствата."
Обожението, богоподобието, се достига със силата на Светия Дух, слизащ върху човека при тайнството Кръщение. Кръщението е начало на новия живот в Христа, който чрез благодтта на това, както и на другите тайнства, постоянно се разви¬ва у вярващите в продължение на цялото им земно съществува¬не. Благодатта не е тварно средство чрез което може да се уста¬новят някакви точки на съприкосновение между Бога и човека. Тя е нетварна енергия, пронизваща цялата човешка природа. По силата на това, човек е призван да съедини целия си живот с Христа, а това съединение се извършва чрез тайнствата.
Църковните тайнства са основа и начало на тази мистич¬на връзка. Без участие в тях спасението е невъзможно, но то е невъзможно и ако човек не живее в съгласие с благодатта, която даром получава в тайнствата. При това, човек е длъжен да живее с тайнствата не само в момента на приобщаването с тях, но грябва да чувства себе си постоянно приобщил се към тайнствата. Причастието на човека към смъртта и възкресението на Христа не се ограничава само до определени моменти от живота му, а се разпростира върху всички периоди и прояви на неговото съществуване.
По думите на св. Григорий, разпнатото Тяло на Христа не само храни, но и учи да се приобщаваме към добродетелите и страданията на разпнатия Христос, показва пътя на живота по Божиите заповеди. Участието в църковните тайнства заедно с живота в добродетелите на новозаветната нравственост състав¬ляват тайнството на християнския живот. Св. Григорий пише: "Нас ни учи самото разпнато Тяло Христово...ние се храним от Него и се учим да се приобщаваме към Неговите добродетели и страдания, за да живеем с Него и да царуваме с Него във вечността... Това Тяло ни говори, като ясно ни показва пътя на любовта, защото Сам Спасителят от любов към нас изнури Себе Си и положи душата Си за нас, показвайки ни пътя на смирението...пътя на послушанието...пътя, който ни дарува вечния живот чрез умъртвяване на страстите."
Християнския живот се заражда и усъвършенства с помощта на благодатта като Сам Христос живее и действа във вярващия. Чрез Неговата сила са действали и проповядвали учениците Му. Добродетелите във възродения чрез Христа човек са дар Божий: "Защото всеки вид добродетел се явява в нас, когато в нас действа Бог" - пише св. Григорий.
Не всички могат в еднаква степен да възприемат обожа¬ващата благодат в еднаква степен. Тази степен на причастност към благодатта зависи от чистота на сърцето и възприемчивастта на човека, от възможността да вмести в себе си благодатта.
Като приема доброволно Христовата проповед и става член на Неговото Тяло, човек встъпва в новия век на светостта и безгрешността. Но независимо от това, в нашия грешен свят, човек бива подлаган на нападенията на силите на злото. Макар и причастен на Христовия живот и Неговото нетление, човек все още продължава да живее в смъртно тяло, което изпитва действието на страстите. Човек се приобщава към обожаващата нетленна благодат, но това приобщение е само залог за бъдещото богообщение, чието Окровение, чиято пълнота, очакваме до времето на Второто Христово Пришествие. А за да стане досто¬ен за това бъдещо Откровение, човек трябва да е готов да живее и устои на определеното му от Бога обучение (в изпитания и изкушения).
Адаптиран превод от: ПУТЬ УМНАГО ДЕЛАНИЯ т.1,
стр.101-104, М.2004год.

Из поученията на игумения АРСЕНИЯ /СЕБРЯКОВА/
/1833-1905/
Четох "За гордостта" от иреп. Иоан Лествичник и се
спрях на думите: "Наказание за гордия е неговото падение". Това наказание Господ премъдро употребява и като лекарство за гордостта. Но всички действия на Божия Промисъл и Неговите наказателни допушения само тогава служат за полза на на човек, когато той се стреми към достигане на неземни цели. Ако той е поставил като цел на живота си единствено спасението - единст¬вено (заживяване с) Господа, тогава всичко което се случва с него ще послужи за неговото преуспяване. Когато се лиши от всички земни блага, когато приема удари по всички свои чувства, при понасяне на безчестие и други подобни, там където би се съкрушила и най-силната душа, която обаче е приела като своя цел някакво земно благо, там, боголюбивата душа получава сили, мъдрост и свобода. Ако все пак от нещо се лишава в случаващите се скърби - това е единствено връзката със страстите, с които е била обвързана и която не е могла с личното си произво-ление да разкъса. Точно тази връзка бива премахната чрез Божието действие. Велико благо е да не си поробен от нищо земно, дори като произволение (желание) на душата — тогава всяко Божие действие, насочено към спасение, действа правилно, като убива само страстта, но не и душата. В противен случай, (на земни обвързаности и пристрастия) заедно със страстта се убива и душата. Душата, която се е отрекла от страстите, получава усет за добродетелите. Като се отрече, напр. от сластолюбието, опитно познава смирението и т.н. Когато се отрече от своите желания, от своята грехолюбива воля, от своите разбирания — тя бива въведена в познание на Божията воля. В изпълнението на дело на Божията воля, която за нея се явява и като спасителна полза за ближните, тя се просвещава с Божествените откровения, и просветена от тях, тя придобива не само чистота, но и безстрас-тие.
Мълчанието очиства ума от помислите, а също така води до познание на собствената греховност, неразумие, безсилие и недостатъчност във всичко - така извежда душата до разумната вяра. Отхвърлянето на собствените желания във всичко води до деятелна вяра, която се изразява във велика простота и смире¬ние. Пьрвото води ума до чистота, а второто води до чистота и сърцето.
Да се молим правилно не означава да измолваме или да се домогваме конкретно до нещо, което ни се струва полезно за нас. Нужно е да имаме най-дълбоко душевно смирение, да виждаме само своето нищожество и да вярваме, че със свои сили или с външни подвизи не можем да достигнем до нищо( истински полезно). И не бива, някак си, да се разпореждаме, със святата поля на нашия Небесен Отец. Нужно е да казваме така: "Господи, само Ти си свят и съвършен, а аз нося само своите страсти и без Твоята помощ не мога от себе си да сторя нищо добро. Вярвам, че Ти ще ми дадеш всичко, което е нужно за моето спасение в подходящото време. Нека бъде над мене, Твоята воля, Господи!"
Не е нужно да Го молим даже за своето спасение, защото за човека са непостижими Божиите съдби. Господ Сам знае кога и как да даде спасение на душата. Еп. Игнатий казва: "Духовния закон ни определя само едно място (от където да бъдем чути) за принасяне молитви на Бога - това място е смирението." Нужна ни е молитва, защото тя нрави човека свой на Бога. Без нея човек си остава чужд на Бога, а колкото повече се упражнява в молитвата, толкова повече се приближава до Бога. Когато станеш от сън, нека първата ти мисъл да бъде за Бога. Когато отиваш да спиш, когато се готвиш да се потопиш в това подобие на смъртта - нека последните ти мисли да бъдат за вечността и царуващия в нея Бог. Господ казва: "Всичко, каквото бихте поискали в мо¬литва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде даде-но."/Мк. 11:24/ Затова, като отхвърлим всяко съмнение и двое-душие, неотстъпно да пребиваваме с молитва при Господа, Който е заповядал: "Винаги да се молим и да не падаме духом."/Лк.18:1/. Това означава да не стигаме до униние от молитвената теснота (напрежение), която особено в началото е непоносима за ума, привикнал да блуждае навсякъде.
За правилната молитва е потребно да идва от сърце, изпълнено с духовна нищета, от сърце съкрушено и смирено. Произнасяй молитвените думи без бързане, не позволявай на ума да скита навсякъде, а го затваряй в думите на молитвата. Тесен е този път и е изпълнен със скърби за ума, привикнал да странства по Вселената, но той извежда до вниманието. Който вкуси от великото благо на вниманието, той ще обикне да ограничава ума си по пътя, който води към блаженото внимание.
Вниманието е първоначалния дар на Божията благодат, който се изпраща на трудещия се и търпеливо страдащ в молитвения подвиг. Но благодатното внимание трябва да бъде предшествано от собственото усилие към внимание — усилието тряб-ва да бъде дейното свидетелство за искреното желание за получаване дара на вниманието.
Наложи си забрана над разсейването на мислите при мо¬литва, намрази мечтателността, отхвърли грижите (за ежедневието) със силата на вярата, нанасяй удари в сърцето със страха Божий - така ще успееш да се приучиш на молитвено внимание. Думите на молитвата, съживявани и стопляни с вниманието, проникват дълбоко в душата, пробождат, така да се каже сърцето и предизвикват в него умиление. Докато молитвените думи, произнасяни с разсеяност, сякаш само се докосват до повърхността на душата, без оставят в нея някакво впечатление. Не търси в молитвата наслада - тя изобщо не е свойствена на грешника. Търси как да съживиш своето мъртво и вкаменяло сърце, така че то да се разтвори за усещане на своята греховност, на своето падение и нищожество, да ги види и осъзнае със самоот-веженост (с отхвърляне на себе си). Тогава в теб ще се появи истинския плод на молитвата - истинското покаяние. Ще се изправиш пред Бога и ще зовеш към Него с молитва, излизаща от бедственото състояние на душата ти, което внезапно ти се е разкрило. Ще викаш, както се вика от тъмница, като от гроб, като от ада. Покаянието ражда молитва, и двойно повече самото то се ражда от молитвата. За ума, привикнал да се занимава единствено с тленни неща, молитвения подвиг изглежда тягостен, скучен и сух. Този навик (на неразсеяната молитва) се постига с труд,но само тогава той става източник на непрестанно духовно утешение.
Многословието в молитвата, осъдено от Господа в Евангелието, се състои в многочислени прошения за временни блага. Като осъжда такова многословие, Господ по никакъв начин не осъжда продължителността на молитвата. Сам Той е осветил продължителната молитва, като многократно дълго се е молел. Бързай с молитвата, която жадува спасението на душата, бързай след Спасителя, съпровождан от безброй ученици. Викай след Него, както жената хананейка, не се огорчавай от продължителното Му невнимание, претърпи великодушно и смирено скърбите и униженията, които Той ще допусне по твоя молитвен път. За успеха в молитва е задължителна помощта (която получаваме като претърпяваме) изкушения. Съзнанието за своята грехов-ност, за своята немощ и нищожност, е необходимо условие мо¬литвата да бъде чута и милостиво приета от Бога. Всички светии поставяли в основата на молитвата си това съзнание и изповядване на своята греховност и греховността на цялото човечество. Светостта на човека зависи от съзнанието и изповядването (пълната убеденост и признаване) на тази греховност. Затова Този, Който дарува святост на човеците е казал за тяхното покаяние: "Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. " /Мат. 9:13/
Заради вярата ти, заради твоето смирение и неотстьпност в молитвата, Той ще те утеши с излекуване на беснуващата се от действието на твоите страсти душа - ще претвори мислите и чувствата ти от страстни в безстрастни, от греховни в святи, от плътски в духовни. Свв. Отци ни учат да продадем вещественото си имане и го раздадем на бедните, да вземем кръста си, да отхвърлим себе си чрез противодействие на своите пристрастия и паднала воля, за да можем да се помолим без смущение и разсеяност. Защото докато у нас са живи пристрастията, дотогава ще навяват на молитвата смущение и разсеяност. Борбата с живеещата в сърцето смърт (от неговата греховност), извършвана посредством молитвата, под водителството на Словото Божие, представлява разпятие, на което се унищожава мъртвостта на душата заради Христа и Евангелието, за да бъде спасена за жи¬вот с Него.
В невидимата борба не винаги и не така бързо ставаме победители - победата е дар Божий, който Той дава на подвизаващите се в тази борба в определено и известно единствено на Него време. Когато биваме побеждавани в резултат на човешката ни немощ и греховност, а не от промяна на нашето произволение, да знаем, че това е допуснато за наше смирение, да видим и разберем падението на нашето естество, да осъзнаем необходимостта от Изкупител, да повярваме в Него и да Го изповядваме. В такива случаи нашите невидими врагове влагат в нас срам заради падението, а чрез този срам — разслабление в молитвения подвиг, недоверие в него, и мисъл да го изоставим. Не бива да се поддаваме на тази измама! Самоотвержено и без лъжлив срам да открием нанесената ни рана пред нашия Всеблаг и Всемогъщ Лекар! Да установим в душата си твърда решимост, никога, до края на живота си, да не изоставяме молитвения подвиг, за да можем от него да преминем във вечността.
Адаптиран превод от: ПУТЬ НЕМЕЧТАТЕЛЬНОГО ДЕЛАНИЯ, ИгуменияАрсения..., стр.230-240, М, 2002 год.