ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Свети ЙОАН ЗЛАТОУСТ
"ВСИЧКО ПРАВЕТЕ ЗА СЛАВА БОЖИЯ"
/1Кор. 10:31/
Ние нямаме нищо общо със земята, дето има дни, месеци и години; но ако живеем праведно, то и нощта става за нас ден. Също както за онези, които прекарват живота си в разпуснатост, пиянство и невъздържание, денят се обръща в нощен мрак,не защото е загаснало слънцето, а защото умът им е помрачен от пиянство. Да забелязваме дните, да търсим в тях някакаво особено удоволствие, да палим по площадите факли, да плетем венци — това е занимание на детско безсмислие, а ние вече излязохме от тая немощ, достигнахме мъжка възраст и се записахме в небесното гражданство. Иска не осветяваме улиците и площадите с веществен огън, а да озарим умовете си с духовна светлина. Спасителят казва: "Тъй да светне, пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесният ваш 0тец." /Мат.5:16/ Такава светлина ще ни донесе и голяма награда. Не украсявайте с венци пратите на своя дом, но водете такъв живот, че да получите от ръката па Христа венецът на правдата.
Нищо не трябва да се нрави напразно, без цел, а за Божия слава, както заповядва ап. Павел: "И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. " /1Кор.10:31/ Може да попитате - как е възможно да ядем и да пием за Божия слава? - Поканете на трапезата си бедния, и ще имате при себе си Христа - по този начин ще ядете и ще пиете за слава Божия.
И не само това е заповядал апостолът, но и всичко друго, като например: да излезем на улицата или да останем в къщи; едното и другото би трябвало да бъде заради Бога. А как е възможно това? Когато идваме на църква и участваме в молитвата, в духовното поучение, тогава излизането от къщи е за слава Божия. Когато чуваме шум, безчинства, дяволски тържества, порочни и разпуснати хора да пълнят площадите, по-добре е да си останем в къщи, да се отстраним от този шум - тогава оставането ви в къщи е за слана Божия,
Ще попитате, как е възможно някой да се хвали или да се укорява за слава Божия? Ако си стоите в магазина и гледате, че край вас минават лоши и негодни хора, навъсени и с надменен вид, придружени от множество безделници и ласкатели, облечени в скъпи дрехи и с богати украшения, хора. които заграбват чуждото и във всичко търсят само своята полза; тогава, ако някой ви каже "Блазе им, колко са щастливи!", такъв човек трябва да укорим, да изобличим, да запушим устата му, да го съжаляваме и оплачем - това значи да укоряваме заради Бога. Когато пък видите просяк, пренебрегван и презира, живеещ в бедност, но добродетелно, когато седящите около вас го нарекат жалък, вие го хвалете! Така вашата похвала ще бъде наставление и увещание към честен и добродетелен живот за всички, които слушат. Ако ви кажат, че той е нещастен и жалък, отговорете им, че той е по-блажен от останалите, защото има за свой приятел Бога, живее добродетелно и така притежава богатства, които никога не намаляват, има чиста съвест. Какво губи от това, че няма пари, след като е получил в наследство небето и всички .негови блага? Така, проявявайки мъдрост в наставленията към другите, може да получите както за укора, така и за похвалата, велика награда, защото и едното и другото, вършите за слава Божия.
Затова, че ненапразно ни говоря за великата награда , която ще получат от Бога тези, които разсъждават по такъв начин, чуйте какво казва пророка за добродетелта да изобличаваш порочните и да прославяш боящите се от Бога. След като изрежда човешките добродетели, за които той ще получи почести от Бога, като непорочност, правдивост, който не клевети и не понася хули за ближния си, той продължава и "оня, пред когото е презрян лукавстващия и който слави ония, които се боят от Бога. "/Псал.14:1-4/ С това пророкът ясно сочи, че към добродетелите принадлежи и това, да се презират порочните (по-точно порочността), както и да се хвалят и ублажават добродетелните. Когото Бог хвали, ние да не подценяваме (по някакви човешки критерии), а Той хвали този, който живее праведно, макар и да е беден, а се отвращава от живеещия порочно, макар и да е богат. Затова, когато хвалим или порицаваме някого, това трябва да е в съгласие с волята Божия.
Можем и да порицаваме за слава Божия, ако виждаме как слугата или някой от нашите приятели и близки пиянства, краде, ходи по непочтени зрелища, не се грижи за душата си, кълне се и не изпълнява клетвата си, лъже - тогава трябва да възнегодуваме, да го вразумим и поправим заради Бога. А сега мнозина пос¬тъпват тъкмо обратно с приятелите си. Когато някой оскърби лично тях, те стават жестоки и неумолими съдници; а когато някой оскърбява Бога и погубва душата си - на това не обръщат никакво внимание. Ако е нужно да придобиваме приятели, нека ги придобиваме за Бога, като търсим приятелстовото на някого не с цел да ни даде пари на заем, да седнем на трапезата му или да намерим някакво човешко покровителство, но да го търсим сред онези хора, които могат да вразумят душата ни, да ни дадат нужните съвети, да ни укоряват за греховете и да изобличават простъпките и паденията ни. Така, с помощта на съвети и молитви, да ни води към Бога.
Заради Бога е възможно и врагове да придобием. Ако забележим, че някой е порочен, разпуснат и заразен с нечисти разбирания - с всичко това застрашава да причини падение и вреда и за нас, трябва да се отстраним и да отбягваме да общуваме с него. За това Спасителят ни заповядва: "Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си."/Мат.5:29/. Такива приятели, които са ни скъпи като очите ни и които са ни необходими в житейските дела, Христос заповядва да отстраняваме и отхвърляме заради спасението на душите си.
Ако се намираме сред повече хора и се налага да говорим или да мълчим - и едното и другото трябва да вършим заради Бога. Когато говорим, нека това да не е за празни и неотнасящи се до нас работи, говорене излишно и безполезно, като напр. кой е получил власт или е бил лишен от власт, защо е наказан, как някой е забогатял, или какво наследство е оставил и кой ще го получи. Можем и да мълчим заради Бога - когато ни обиждат, хулят и ни причиняват хиляди огорчения, а ние великодушно понасяме това, като дори с една дума не злословим оногова, който постъпва така с нас. А когато видите, че вашият брат греши и затова започнете да въздишате и да скърбите, чрез тази скръб (заради Бога) придобивате спасение, както казва ап. Па¬вел: "Скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спа¬сение. "/2Кор.7:10/ Ако пък видим, че друг някой благоденства и не проявим завист, а напротив, възблагодарим на Бога за това като за наше собствено добро, което е направило нашия ближен славен ~ за тази си радост ще получим от Бога голяма награда. Има ли нещо по-нещастно от състоянието на завистливите хора, които имат възможност да се радват и да получават награда за своята радост, а вместо това те се предават на скръб заради благополучието на другите, и с тази своя скръб си навличат и Божи¬ето наказание. Но не само от всичко което споменахме във връзка с похвалите и укорите, със скърбите и радостите, но и от най-дребните и нищожни дела можем да получим твърде голяма полза, стига да сме ги извършили за слава Божия. Например, ако не обръщаме прекалено внимание на прическата си, ако не мажем лицето си (това са прекалените козметични грижи), ако не се обличаме така, че да съблазняваме другите, които ни обръщат внимание, а се обличаме просто (семпло) или както нуждата наложи - във всички тези случаи като вършим това заради Бога и обуздаваме личните си желания и неуместна суетност, без съмнение ще получим награда от Господа. Ако е вярно, че който "напои...само с чаша студена вода"/Мат. 10:42/ няма да загуби наградата си, представете си какво възмездие ще получи оня,който всичко върши заради Бога. Дори самият ни вървеж и облеклото ни могат да послужат за прослава на Бога. Ето какво казва за това един мъдър мъж: "Облеклото, как човек се смее, както и вървежът на човека показват неговите качества. "/Сир.19:27/. Ако спазваме приличие и умереност в облеклото, както и скромен стил във всичко който външно се вижда, тогава дори безбожникът, невъздържаният и буйният, ще се отнесат с уважение към нас.
Когато встъпваме в брак, това също трябва да вършим заради Бога. Не да търсим богата зестра, а в жената да търсим благородство па душата, не много пари или бележит род, а добродетелност и кротост на нравите. Трябва да си вземем спътница в живота, а не участница в (бъдещи)пиршества.
Нужно ли е да изброяваме всичко? Бихме могли да проследим всяко събитие и постъпка - и всичко това може да бъде сторено заради Бога. Дори ако обувките, прическата, дрехите, вървежа, погледа, разговорите, събиранията, шегите и похвалите, укорите и удобренията, приятелството и враждата могат да бъдат заради Бога, остава ли нещо което не може да се извърши заради Бога, стига да сме пожелали това?
Със съкращения и преработка на текста от: ИЗ СВЕТООТЕЧСКИТЕ ТВОРЕНИЯ НА СВ. ЙОАНА ЗЛАТОУСТА, 41-48 стр.София, 1924 год.

Свети Г РИ ГО РИЙ ПАЛАМА
ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ПРОСВЕТЛЕНИЕ НА УМА ПРИ БЕЗСТРАСТИЕ.
Богоозареният Нил казва: "Подобаващото състояние на ума е висота на мисълта, подобна на небесен цвят, която по време на молитва бива посещавана от светлината на Света Троица. Ако някой иска да види ума в неговото истинско състояние, нека се освободи от всякакви помисли и тогава ще го види подобен на сапфир или небесен цвят. Но това не може да се получи без наличието па безстрастие (благодатно изчистване на сърцето от действието на живеещи в него страсти) — за да се осъществи това е потребна Божията помощ и изливане на Неговата божествена светлина." Л свети Диадох казва: "Две блага ни дава светата благодат в тайнството Кръщение, от които едното безмерно превишава другото. Първото е, че благодатта чрез во¬дата в кръщението ни обновява и осиява в нас това, което е по Божий образ, очиствайки ни от всяка нечистота. Другото благо е, че благодатта започна да действа заедно с пас. Затова когато умът започне с пълно чувство да вкусва от благостта на Светия Дух, тогава се оказваме в състояние да разберем, че благодатта започва един вид да рисува в нас върху тази основа, която е об¬раза и подобието Божие. Това чувство ни показва, че ние се преобразява в подобието, а съвършенството на подобието познаваме от просвещението. Духовната любов не може да притежава никой, ако не чувства с пълна убеденост, че се е просветил от Све¬тия Дух. Защото ако умът чрез божественото просвещение не приеме в съвършенство това, което е съдържание на божественото подобие, макар да притежава всички останали добродетели, но за съвършената любов си остава все още непричастен." По същия начин говори и св. Исаак: "Удостоеният с благодатта ум, по време на молитва вижда своята чистота подобно на небесен цвят, който бил наричан от старците на Израиля Божие място, когато бил видян от тях на планината. Има чистота на ума при която по време на молитва в него възсиява светлината на Света Троица. Умът, който се удостоява е тази светлина, предава на съединеното с него тяло много знаци на божествената красота. Намирайки се между божествената благодат и грубостта на плътта, умът и дава сили за това, което не е по нейните естествени възможности. Така описваното боговидно и неподражаемо добродетелно настроение прави човека съвсем неподатлив към зло."

ЗА ЧАСТИЧНОТО И ПЪЛНОТО ОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА ВЪВ ВСИЧКИ ПРОЯВЛЕНИЯ НА ДУШЕВНИТЕ СИЛИ.
Деятелността на ума, която се състои в мислене и разбиране, най-общо се нарича ум. Така се нарича и тази сила, която произвежда дейността на ума - в Свещеното Писание тя се нарича още сърце. Поради тази сила на ума, която е главна сред всички наши сили, присъ¬щата ни (като човеци) душа е (разумно) мислеща.У тези, които се упражняват в (труда на) молитвата, действието на ума се състои в (опериране с) помислите - в богомислие. Така душата може да се очисти, но ако заедно с това тя не очиства и всички останали свои сили (насоки на проявления) - като цяло душата остава неочистена. Причината за това е, че тя е единно цяло, имащо много сили, и затова цялата се осквернява, независимо в коя от нейните сили на проявление се е вмъкнало злото. Доколкото различните сили се изявяват със свои особени действия, възможно е поради особено внимание и старание някое от тези действия да се окаже временно чисто. Но от това не следва, че цялата сила (на проявление) е чиста, защото бидейки в общение с останалите, тя също в някаква степен се оказва нечиста. Ако в това състояние на известно очистване просветленият от светлината на разбирането ум, приеме, че вече е съвсем очистен - той изпада в лъжливо самомнение и широко отваря вратите за този, който постоянно се старае да ни измами (дявола). Но ако той знаейки нечистотата на сърцето си, не се превъзнесе заради (полученото просветление) в резултат на случайна (и частична) чистота - тогава той все по-ясно ще вижда нечистота у другите проявления на душевните си сили. Така ще преуспя¬ва в смирението, ще добави плач и съкрушение и ще се добере до най-целесъобразните постъпки за очистване на всички душевни сили. Така ще достигне до истинската, съвършена и непроменима чистота на ума и сърцето, която се придобива единствено чрез съвършенство в действията (практическото постъпване), постоянно съкрушение, съзерцание и молитва в съзерцание.
ТОВА, ЧЕ СЪГРЕШИЛИЯТ Е ОЩЕ ЖИВ, Е ГАРАНЦИЯ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ МИЛОСТИВО ПРИЕТ ОТ БОГА, АКО ЗАЖИВЕЕ В ПОКАЯНИЕ. Къде е било началото на истин¬ската смърт, породила временната и вечната смърт, както на тялото, така и на душата? Нали това беше в областта на живота. Затова човекът веднага е бил изгонен извън пределите на Божия рай, тъй като живота му не съотвествал на рая. По същия начин и истинския живот, като причина за истинския и вечен живот и на тялото и на душата, следва да получи своето начало в тази област на смъртта (на изгнаническия земен живот на човека). Който не прояви ревност да придобие този живот тук, да не се заблуждава с празни надежди че може да го получи там, след смъртта. Тогава ще бъде време на праведно въздаяние, а не на помилване и щадене, време "на гнева, когато се открие праведният съд от Бога"/Рчм.2:5/. Горко на имащите "да попаднат...в ръцете на живия Бог"/Еър. 10:33/ Горко на имащите там да изпитат гнева Господен, а не тук, поради страх Божий да познаят "си¬лата на Божия гняв"/по Пс.89:11/ и чрез делата на живота си да си изходатайстват Божието човеколюбие. Това трябва да вършим в настоящия живот. За това и този живот Бог е устроил така, че да ни даде възможност за покаяние. Ако не беше така, всеки човек, щом още съгреши, би трябвало да бъде лишаван от живота. Затова за човеците няма съвършено никакво място за отчаяние. (Може би заради това най-основно разминаване на целите на човешкия живот в съвременните хуманистични разбирания, Бог допуска толкова масово проявите на всевъзможна депресивност в нашите времена на повсеместно богоотстъпление и богопротивене). Независимо, че дяволът по всевъзможни начини се опитва да хвърли в отчаяние не само безгрижно живеещите, но и тези, които добре се подвизават. Доколкото по този начин времето на земния живот е време за покаяние, то самият факт, че съгрешилият е още жив, трябва да бъде за него гаранция, че Бог ще го приеме милостиво, стига да пожелае да се обърне към Него в покаяние. В този живот самовластието (свободната воля) остава в сила докрай — всеки може да избере или да отхвърли който път си пожелае като нещо напълно достижимо. Затова, къде има тук място за отчаяние, след като винаги и всички имат възможност, стига да пожелаят, да придобият вечния живот.
Адаптиран превод от: ДОБРОТОЛЮБИЕ, т.У, стр.258-259, 277,301-302, Москва, 1900 год.

http://pravoslavno-pomagalo.dir.bg