ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Злото се прикрепва към (нашето) естество както ръждата кам медта и калта към тялото. Но както медният съд не прозвежда (сам) ръждата, така и родителите не са причина за окалването (ни) - така и Бог не е произвел злото. Той е дал на човека съвест и разум, за да избягва злото, знаейки, че то е вредно за него и му готви мъки. Погледни (и размисли) внимателно, когато видиш някой щастливец в сила и богатство, и по никакъв начин не го ублажавай, за да не те прелъсти (подмами с неверни разсъждения) демона. Веднага си представи (неизбежността и незнайния миг на) смъртта - тогава няма да пожелаеш нищо лошо и житейско.
Когато душата съчувства на похотите на тялото, сама се омрачава от удоволствията и погива. Боголюбивият ум действа противно на това — той причинява скръб на тялото (чрез въздържанието, противно на похотите) и спасява душата, както лечението на лекар, който реже и обгаря.
Душите които не биват обуздавани от разума и управлявани от ума, който определя мярката, удържа и направлява накъдето следва страстите (в см. чувствата) т.е. скръбта и удоволствията - такива души загиват като неразумни животни, защото техният разум се е оказал в подчинение на чувствата.
Най-голямата болест за душата и нейна изключителна беда и пагуба е да не знае Бога, Който е създал всичко за човека. Той му е дарувал ум и слово, чрез които да може да се възнася горе ( на небето), да може да влиза в общение с Бога, да Го съзерцава и прославя.
Душата изпълва тялото, а умът — душата, в ума е словото (Божието слово, Премъдростта.) Чрез тях, съзерцавания и прославян (от душата) Бог, я прави безсмъртна, дарува и нетление и вечно наслаждение. Защото Бог на всичко същестуващо ( на цялото творение) е дарувал битие (съществуване) единствено поради Своята благост.
Грехолюбивия човек обича многостежанието (да притежава много), а от правдата не се интересува. Той не мисли за непостоянството и краткотрайността на този живот и не помни за неподкупността и неизбежността на смъртта. Ако някой и на старини остава такъв срамен и неразумен - той е като гнило дърво, негодно за нищо.
Удоволствие и радост изпитваме (пълноценно) след като сме изживяли нещо скръбно. Както не е толкова сладко пиенето на този, който не се е измъчвал от жажда, не е сладко яденето на този, който не е гладувал, несладко заспива този, когото не е налегнала силна дрямка. Така и който не е бил преди това в скърби, не може да почувства силно радостта - затова няма да се насладим на вечните блага, ако не презрем кратковременните (преходните).
Умното и душеполезно слово е дар Божии. А празното (без здрав смисъл) слово, на което се иска да определи мярата и разстоянието на небето и земята, големината на слънцето и звездите — то е изобретение на човек, който напразно се труди и от празно (необосновано) самомнение търси това, което няма да му донесе никаква полза. (Каквито са голямата част от мегаломанските домогвалия на съвременното човечество.)
Бога познава и е знаем от Бога (като свой) онзи човек, който се старае да бъде неотлъчно с Него. А неотлъчно с Бога е този, който е добър във всичко и който се въздържа от всяко чувствено удоволствие — не поради липса на средства (и възможности) за това, а по своя воля и свободно избрано въздържание.
Бъди благодарен на този, който те обижда - тогава ще имаш Бога за приятел. Никого не настройвай срещу собствените си врагове. Подвизавай се в любовта, в целомъдрието, в търпението, въздържанието и всички добродетели. Защото това означава да познаеш Бога (само така Бог може да бъде познат) и така чрез смиреномъдрието и добродетелите ще следваш след Него.
Когато приемеш мечтание за някакво чувствено удоволствие, пази се да не бъдеш незабавно увлечен от него (преди още да си успял с ум да се отстраниш от него, то може да подейства на страстните чувства и разположения). Затова - отстрани се от него с мисли за смъртта.
Единствено човек е способен да възприема Бога. Само с него от живите твари беседва Бог. Той всячески предсказва и дава знаменателни белези за бъдещите блага на достойните за Него хора (праведниците).
Адаптиран превод от : ДОБРОТОЛЮБИЕ, т. 1, стр 68-79 СПб., 1877 год.

Извадки из писмата на светител ТЕОФАН ЗАТВОРНИК

Създайте си правило - когато се появят недоумения във връзка с Божиите предопределения, независимо дали се отнасят до отделни лица или цели народи, че те са съкровени (тайни и непостижими) Божии съвети (решения), които в пълна яснота са непостижими за нас. В това, което е непостижимо, следва незабавно да заставяме своя ум да се подчини на игото на вярата или да прибегнем под нейния покрив. Без съмнение Божиите помисли отстоят от човешките мисли както небето от земята. След като не можем да достигнем с ръка до небето. за да усетим там Божиите неща, няма защо и с ум да се възнасяме там, за да познаем осезателно кое какво представлява. Достатъчно е да зна¬ем, че Бог така е казал: "Божието никой не знае, освен Божия Дух"/1Кор.2:11/ Безсмислено е да се заемаме да постигнем това, което е възвестено като непостижимо. Сега няма задръжки от непрестанно питане - всичко искат да доведат до ясно разбиране...Как Бог е един и същевременно троичен? Как Бог Син се е въплътил, бидейки безпределен? Как Божията Майка е Приснодева? Как хляба и виното са Тяло и Кръв Господни? Както и за това, че цялото устройство на нашата вяра и Църква е тайнствено...Как да обясниш всичко това? Спасителят е казал: никой не знае Сина, освен Отец, и никой не познава Отца, освен Синът. Същото трябва да се разбира и за Светия Дух. Защо да се домогваме да разберем как Единият Бог е също Отец, Син и Свети Дух? Апостолът казва — велка е тайната на благочестието — Бог се яви в плът. Нужно ли е да си натрапваме свои мъдрувания? По същия начин трябва смирено да се подчиняваме на всички определения на вярата, излязли от Божиите уста, дори това да е непостижимо за ума. В какво се състои починението ума на Бога? В приемането с покорност на Неговите думи като най-истински. Ако някой ви каже - подпрете раменете си на къщата и я преместете до планината. Нали няма да сторите това, защото е невъзможно. Ако пък се заемете да го правите, няма ли с право околните да помислят, че главата ви (умът ви) не е в ред?...Такава присъда заслужават всички, които се опитват да разгадаят Божиите тайни, за които Сам Бог е казал, че са непостижими. Сега, в този живот ние ходим с вяра, а не е разбиране. Да се стараем да разбираме Божиите тайни с покорност на вярата - това не е грях, но блажени са тези, които без да са видяли, са повярвали./Писмо 959/
Страхът Божий е истинския източник на всичко добро, той е и огъня, който унищожава всичко лошо....Нашият враг (дявола) има само една подбуда към нас - отмъщение и завист...Той очаква момента за да отклони ума ни. А Господ обръща това в средство за изпитване на нашето смирение...Но прави това не за дълго - щом някой Го призове, Господ веднага изпраща помощта си, и врагът си отива...Когато врагът упорито ни напада, законът е един - съзнавайки действието на врага в това което той възбужда в нас, с неприязън да се отнесем към него - след което да викаме към Господа...да не преста-ваме да викаме, докато Господ не дойде и прогони врага...В книгата "Что есть духовная жизнь" всички тези начини на постъпване са добре описани...Те не са нови. В най-далечни времена тях е сочил преп. Исихий, презвитер Иерусалимски, който с служил при гроба Господен.
Нашето задължение е в това, да имаме Бога (винаги) в ума си, и когато усетим в себе си вътрешно смущение от помисли, от чувства или движения, да ги прогоним...докато се очисти вътрешната атмосфера...и слънцето засияе отново т.е. паметта Божия отново се възстанови в силата си.
Вашият въпрос - как да се справя с моето"Аз" е съвсем естествен за душата, встъпила по пътя на само познанието. - Необходимо е да го стриете, и то докато стане на прах. Целият ни живот за това ни е даден. Начина за постигане на това е съвсем прост - да не слушаме нашето "Аз", а да вървим срещу него. Да не вярваме на своя ума, да не следваме своята воля, да не съчувстваме на своите чувства. Най-осезателното външно проявление на служенето на "Аза" е самосъжалението. ..Отречението от всички проявления на "Аза" и вършене противното на него представлява неговото стриване...Заповедта за това чуваме от устата на Самия Господ - да се отречем от себе си. Започнете да наблюдавате себе си...забелязвайте проявите на свето "Аз" и вървете против него във всичко, и в голямото и в малкото.
Божиите помисли отстоят от нашите както небето от земята. Не бива да се очудваме, че в Неговото Слово срещаме много недоумения...но несъмнено е това, че колкото голямо и да е нашето недоумение, то не може да разколебае вярата, че всичко изречено от Бога е премъдро, благо и праведно. Като имаме тази вяра, за нас е позволено някои недоумения да оставяме като недоумения, неясноти - като неясноти, казвайки си - не виждам, но вярвам, че това е съобразно с Божиите свойства. /Писмо 961/
Вместо установените утринни и вечерни молитви Вие сте се заели е четене на псалми...и така е добре, доколкото по този начин душата по-охотно се издига към Бога. Защото не в думите с силата, а в това въздигане на душата към Господа. Външно можете да се придържате към различни правила — ту като четете псалми, ту установените за това молитви (в молитвеници те), ту с кратички молитви, сега едни, а не след много време - други.
Кратките молитви се превръщат в механични не от самите им свойства, а от отслабване на вниманието към тях и към съдържанието им. Ако опазите вниманието си и изричате тези молитвички с мисъл и чувство, те няма да станат механично дело, а ще бъдат като разпалки за въглените в самовара. Навикнете да произнасяте молитвичките (12 плюс 12) на св. Йоан Златоуст и те ще се превърнат като струни на гусла. След това преминете към една от кратките молитви: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!
Добре е да четете от Божестеното Писание, като е важно да четете, а не точно как. Там се движи Божия Дух и движи четящата душа. /Писмо 962/
Придържайте се към това — винаги да принадлежите на Господа. Това изисква много. В мислите си винаги да носите Господа; в сърцето — винаги да имате чувство към Господа; но отношение на волята - всичко, което вършите да е заради Господа. Три точки, но те включват в себе си всичко, обхващат целия живот.
Пазете сърцето си! Господ е ревнив и дори повече от жених, не търпи душата, която Му е дала дума да Му принадлежи, да се привързва към нещо друго. Изисква се чисто сърце, свободно от всичко, което го свързва с обичайния живот. След чистото сърце ще последват и чисти мисли - или съвсем неподвижно ще се установят единствено в Господа. По-нататък всички намерения и начинания ще бъдат чисти...И сърцето ще бъде като в рая, а там ще влязат само чистите по сърце. /Писмо 963/
Пишете, че след причащение Ви е било хубаво, но след това всички пламенни чувства започнали да изчезват. Благоволете добре да запомните, че духовните утешения в живота с Бога са нещо и придатъчно не са главното, не са неговата същност. Същността на този живот е силата и здравината (на решимостта) да се придържаме вътрешно и външно към добрия порядък. Утешенията и възторзите би трябвало да приемаме само като (подкрепа): труди се, (виждаш) че има защо. Затова, когато те ни напуснат, не бива да изпадаме в отчаяние, а още по-усърдно да се заемем за обичайните трудове на богоугодния живот, и вътрешен, и външен.
Неуредиците вътре в нас винаги се дължат на безпорядъчните помисли. Затова дръжте помислите под контрол, а за да успеете в това...пазете непрестанно мисълта за Бога и мисълта за смъртта. Бог е навсякъде и всичко вижда...вижда и всичко, което е вътре в нас. Слезте с тази мисъл в сърцето си, и пазете движенията в него - едни приемайте, други отхвърляйте...
Смъртта също винаги трябва да виждаме да стои зад гърба ни, защото кой има власт над живота? Може би още минутка и духът ще излезе. Пазете това в мисълта си. От помненето на тези две неща се съживява страхът Божий....А където го има, там вътрешната стража е най-силна и всичко стои в напрегната готовност.,.Само безгрижието за спасението може да ни отклони от това.
Когато пристъпвате към молитва, не бива по друг начин да се явявате пред Божието лице, освен като грешник, за нищо негоден и заслужаващ гняв. Щом облечете в чувство това състояние, няма да може да се удържите от (покайното) призоваване на Господа: О, Господи, побързай да ме спасиш! От какво молитвата протича лошо? - От това , че не се чувства нужда от Бога.
Когато започнете за произнасяте молитвите (особено кратките"), това да бъде винаги с чувство и мисъл....Молитвичките може бързо да изречете, но си наложете всяка една да повтаряте не по-малко от три пъти, а в зависимост от усърдието си - и по 5-10 пъти. Това да ви бъде правило за целия живот, и ако добре го изпълнявате...скоро ще видите плодовете. Никога не бързайте!
Да продължаваме ли да се молим когато вниманието ни е напуснало? - Тогава трябва отново да си го върнем, и да продължим да се молим с внимание. А да прекъсваме молитвата не бива. Но указанията за новото правило може да Ви избавят от разсеяност при молитвата, защото всичко в него ще Ви дава нова молитвена мисъл и ще поддържа винамнието....Ако и това не помогне, то би значело, че Вие съвсем не искате да спасявате душата си....след като не искате да я принудите към нищо. А Царството Божие получават само тези, които насилват (принуждават) себе си.../Писмо 967/
Самоцена и отстъплението на благодатта са винаги неотделими. Господ отвърща Своя поглед от възгорделия се. ..След отстъплението на благодатта не винаги следва падение. Следва само охлаждане, недобри вътрешни движения, и неустояване на страстите - не в смисъл падения в страстни дела, а като сърдечен смут и объркване. Например - каже ни някой неприятна дума от което в сърцето се разгаря гняв и др. под.
Добре е, че обичате постоянната мисъл за Бога, но към това добавяйте и благоговеен страх. Помненето на смъртта не подтиска и не води до омрачаване, а само възбужда бдителността над себе си...Тя не позволява на младежката веселост да се разлива неудържимо, като налага мярка и спирачки на цялата ни чувственост. А на вас ви се иска простор (на чувственостга). Припомнете си, че не на шега е казано за широкия и просторен път (на погибелта).
Обикнете сърцето ви да е съкрушено и смирено. Когато Господ се установи в него след причащение, но то се отнася съчувствено към каквато и да било греховност, Той повече в него не може да остане. Но ако такива (греховни) чувства биват прогонени с неблаговоление към тях и се очистват с покаяние, то Господ отново се връща в това сърце. Възгрявайте покайните чувства — съкрушения дух - и Господ никога няма да отстъпи от вас. /Писмо 969/
Адаптиран превод от: Творения иже во святьгхъ отца нашего ТЕОФАНА ЗАТВОРНИКА, ч. VI, стр.61-85 , М., 2000 год