ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БАСЕДА-бр.203

ДУХОВНА БАСЕДА-бр.203
04.03.08 11:50

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
10.ІІ./28.І.2008 год. бр.203 Неделя 37-ма сл. Петдесетница, на Закхея
Вземи в gLOG
УЧЕНИЕТО НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА СТРАСТИТЕ, КОИТО СЕ РАЖДАТ ОТ ГОРДОСТТА

От гордостта произтичат следните страсти:
1. Властолюбие (любоначалие), високомерие и надменност.
2. Гняв и раздразнителност. Според св. Йоан Лествичник
"гнева е страстно и болезнено преживяване на сърцето, което се ражда от нанесена обида. Страстта на гнева е припомняне на скрита ненавист и зложелание за оскърбителя."
Гневът е проява на оскърбено тщеславие и гордост, както и на безмерно самолюбие. Защото самолюбивия и горд човек във всичко дири своята изгода, слава и чест, а когато се появи препятствие за неговите намерения и желания, тогава се разстройва, опечалява се и се гневи на този, който му пречи. Гневът е мъчителна страст, която трудно може да се скрие или утаи. По време на гняв се променя дори и външния вид, както пише св. Тихон Задонски: "Целият вид на човека в състояние на гняв се променя и той заприличва на бесноват." Плодовете на страстта на гнева са раздразнителност, неприязън, негодувание, грубост, дързост, безпокойство, досада, избухливост, паметозлобие, отмъстителност,жестокост, свирепост, вражда, наглост, лицемерие, лукавство, коварство и злоба. От гнева се раждат ярост, обиди,проклятия, размирици, убийства и др. От гнева се зараждат също униние и печал. Според св. Йоан Лествичиник: "Гнева и раздразнителността повече от всичко ни отдалечават от Светия Дух."
3. От гордостта се формира и друга мъчителна страст - завистта, а в тясна връзка с нея е съперничеството. "Завистта е печал заради благополучието на ближния." - казва св. Василий Велики. Доколкото гордият желае да се превъзнася над останалите, той не може да търпи някой да му е равен,или да има по-високи достойнства в длъжност, чест, почит и др. Затова негодува, когато види издигането или благополучието на другите, гледа на всички със завистливо око,съпреничи им, старае се да ги надмине.
4. Гордостта е майка на многословието. Според св. Йоан Лествичник: "Обикновено многословието се ражда непосредствено от тщеславието или преяждането, или пък от формиралия се вече навик да се говори много. Многословието е един вид престол, на който обича тържествено да стои тщеславието." От многословието, от брътвежа и липсата на страх Божий се раждат: празнословие, пустословие и лекомислено остроумие (вкл. и острословие), неприличен смях и шеги, сквернословие и кощунство. Това от своя страна е
свързано с осъждане и злословие на ближните, лъжа и измама, спорове, обиди, дразги и дори убийства. От многословието и пустословието, според св. Йоан Златосуст, се стига до опустошение на душата, до печал и униние.
От гордостта и гнева произлизат лукавство, лъжа и лицемерие, които са страсти, родствени помежду си. За хората които са им подвластни обикновено се казва, че са двоедушни, двулични. Св. Йоан Лествичник пише, че лукавия човек е чужд на простотата, винаги двойствен, на вид, външно един, а Друг по сърдечни разположения. Неговите думи са двусмислени, бездна от ласкателства, навик да се лъже, маска на покаяние, притворно благоговение, лъжливи само оправдания в добронамереност. Лукавия човек е съименнк и съобщник на дявола, защото дявола е баща на лъжата и лукавството. /Ин.8:44/" Такива ласкатели се отличават с лукаво угодничество на думи. Това е свойствено и се проявява най-вече в отношенията на низшите пред висшите, на бедните пред богатите, на подчинените пред началстващите, като ласкателите се стремят да постигнат благоразположение към себе си, и в крайна сметка - някаква лична изгода или чест. Друг път, подобни хора ласкаят от горделиво злорадство, заради наслада от глупостта или недалновидността на ближния, когото ласкаят. След стореното, с удоволствие злословят пред други за станалото. Понякога гордите и тщеславни хора ласкаят, за да си издействат сами похвала, и така да утвърдят у другите високо мнение за себе си. Лукавството и ласкателството са тежък грях пред Бога. Такива лицемерни хора нямат срах Божий. Ако имаха този страх, те не биха посмяли пред лицето на присъстващия навсякъде и всезнаещ Бог да уверяват ближния в своята преданост, каквато всъщност нямат. Не биха раздавали похвали, които са очевидно не съответстващи, и да приписват на другите достойнства, каквито те нямат. Не биха се съгласявали с чуждите мнения, често лъжливи и вредни, които в душата си презират. Не биха изразявали уважение към другите, каквото в душите им няма — те биха се въздържали от цялото това лицемерие и ласкателство, ако зна¬еха, че свидетел на това е Сам Бог. У лукавите ласкатели не може да съществува истинска любов към Бога и ближните. Нерядко заради навика на угодничество, те стигат до раболепничене пред богохулници и кощунници, като им пригласят и се съгласяват с тях до степен на шеги и гаври с вярата и Църквата. Лукавството, лицемерието и ласкателството са тежък грях и по отношение на ближните. Такива хора се отнасят към ближните ласкаво и кротко, но измамно и коварно, за да успеят да се вмъкнат в сърцата им като крадци. Те се показват смирени и добри, загрижени и внимателни, но само докато постигнат целта си. В действителност, в душите и сърцата им е нещо съвсем различно. На думи — чистосърдечни уверения и клетви, но само за да измамят другите. Думите им са мед, но постъпките им — ад. С това подражават на бащата на лъжата и лукавството - дявола, който понякога се преобразява в светъл ангел, за да може по-успешно да измами и погуби човека. Не по-малка е вредата за ближните и от ласкателството. А успеха в него произтича от самолюбието. По свойственото ни самолюбие, ние харесваме когато говорят за нас нещо хубаво. Така ласкателството на околните, сливайки се с нашето самолюбие, неусетно ни заслепява и развращава. Св. Тихон Задонски пише: "Замъглен от ласкателството, глупавият счита себе си за умен, омърсеният с най-тежки пороци, гледа на тях като на невинни закачки, въпреки, че мнозина нравствено и физически погиват от такива "закачки". Безчестният търговец, натрупал милиони с измама и притеснение на ближите, под влияние на ласкателствата, счита себе си за герой на честта. Не особено умният и просто добър човек, счита себе си гениален и едва ли не светец. Несправедливият съдия и началник пък се виждат като образци на справедливостта и мъдростта да ръководиш." Не по-малко от ласкателите грешат лицемерите. Те разиграват своя живот пред другите като в театър - едно е в сърцето им, а друго представят на показ пред хората. С външното си измамно благочестие, със своето притворство и лукавство, те вкарват другите в измама, и когато тя бъде разкрита, когато хората узнаят порочната им вътрешност - тогава се понасят хули и обиди за всички християни, за самата християнска вяра. Св. Василий Велики пише: "Това, което се върши на показ, то не принася (духовен) плод, а се ограничава само с хорските похвали."
6. Накрая, от гордостта произтичат изключително тежки грехове против Бога - хладност и безчувствие към всичко духовно и към своето спасение, самонадеяност, отхвърляне на Божията помощ и благодат, безстрашие пред Бога (дързост), ропот, негодувание и хула срещу Бога, зловерие, ерес, нечестие. От гордостта се раждат също маловерие, неверие, отпадане от Бога, богоотстъпничество, ненавист към Бога. Голямата част на отпадналите от вярата и от Бога дължат това на гордостта на ума и развратеното сърце.
Адаптиран превод от: Г.И. Шиманский, УЧЕНИЕ СВЯТИХ
ОТЦОВ..., стр. 153- Москва, 2006 год. 45

--------------------------------------------------------------------------------
Светител ИГНАТИЙ /Брянчанинов/ ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО

Сърцето само тогава може да се наслаждава на блажения мир, когато пребивава в евангелсикете заповеди и когато това е едно самоотвержено пребиваване. Когато в него влезе някакава друга правда, то губи своя покой. Велика и всесвята книга е Евангелието. В него е обрисуван новия, богоподобен човек, а какви трябва да бъдат качествата на новия човек - това ни явяват Христовите заповеди. В тях Христос ни е открил Своите качества, Своя начин на мислене и постъпване. Вглеждайки се в Евангелието, виждайки себе си в това огледало, ние можем малко по малко да узнаваме своите недостатъци, малко помалко да изхвърляме от себе си понятията и свойствата на нашата ветхост, като ги заменяме с евангелски, Христови понятия и свойства. В това се състои задачата, урока, които християнина е длъжен да разреши по време на земния си живот. В душата трябва да се изобрази Христовия образ, да и се придаде сходство с нейния първообраз. Образите (портретите) в които липсва такова сходство, на всеобщата изложба (на Страшния Съд) ще бъдат отхвърлени — там всеки от човеците ще бъде изпитан в каква степен е запазил и обновил в себе си образа и подобието на своя Творец и Бог. Образите, чийто черти и цветове дотолкова са изопачени, че в тях липсва всякаво подобие, ще чуят: "Не ви познавам!" Те ще останат неразпознати и Господ ще се откаже от тях. Затова, нека се заемем с духовната живопис! Да обърнем внимание на захвърления, покрит с мръсотия, цапаници и прах, Божий образ, който Бог е начертал в нас и ни го е поверил. Живописецът е Христос, Негова ръка е СветиятДух. Нека приготвим душите си за тази живопис така, че като чисто и ново платно, да се окажат годни да приемат върху себе си всичко - до най-фините черти, до най-нежните цветове и отенъци. За такава подготовка е нужно да се очистим с покаяние, ла се измием със сълзи. А за да възбудим у себе си чувство на покаяние, на спасителна печал и плач, при въздържание от всякакви страсти, на всяка цена трябва често да се занимаваме с четене на Евангелието. Да съпоставяме живота си с неговите святи заповеди, да се принуждаваме да изпълняваме тези заповеди, въпреки стремленията и поривите на грехолгобивата ни воля. Както казва един от светите отци: "Чрез изпълнение на Христовите заповеди човек разбира своите немощи." По-точно - когато започнем да принуждаваме себе си към изпълнение на Христовите заповеди, тогава ни се разкрива колко сме слаби и увредени от падението (на прародителите). Когато гледаме своята немощ и увреденост, естествено се ражда (покаен) плач. Плачът е сърдечното чувство на покаяние. А този плач, израз на дух съкрушен и смирен, е толкова приятен на Бога! Когато Господ види такава душа, която се очиства чрез покаянието, той малко по малко, в съответствие с нейната чистота, започва чрез Светия Дух да обновява в нея чертите на Своя об¬раз, отенъците и цвета на Своето подобие. Преди всичко отпечатва върху нея кротостта и смирението. Научете се от Мене, казва Той, защото Съм кротък и смирен по сърце — и ще намерите покой за душите си. Свещеният покой може да бъде намерен само тогава, когато мисълта и сърцето се потопят в Христовото смирение и Неговата кротост, които душата научава от Евангелието. Тези две добродетели, тези две черти, поставят в ред очертанията на образа, разстроен от смущението, което неотстъпно съжителства с всеки човек, който служи на страстите. Белег на порядъка е свещения покой. Тогава, по вече поправените черти се нанасят цветовете на светостта, утешаващи духовния поглед: благодат, милосърдие, чистота на ума, сърцето и тялото, жива вяра, която пренебрегва всичко суетно и научава човека всецяло да последва Христа. Научава на търпение, което стои над всички временни скърби, научава да се обикнат скърбите като участие в страданията на Христа. Научава на любов към Бога и ближния, която се стреми да изпълни всички задължения на човека към своя Създател и към себеподобните създания, които би трябвало да бъдат единно цяло в своя Творец. Отвърнете се от себе си и последвайте Евангелието!

--------------------------------------------------------------------------------
СКЪРБИТЕ НИ ИЗПРАЩА ГОСПОД - ЗА НАШЕ СПАСЕНИЕ

Човек е като трева, и много ли е нужно да бъде покосен? За една минута здравето му може да бъде разрушено и тялото да се окаже или в гроба, или на одъра на мъчителна и продължителна болест. Евангелието ни учи, че никакава скръб не може да ни постигне без Божията воля - научва ни да благодарим на Бога за всички скърби, които ни сполетяват по Негово отсъждане. Затова е нужно от одъра на болестта да принасяме благодарност на Бога както Му е благодарил покритият със смърдящи струпеи праведен Иов. Благодарението притьпява остротата на болестта. Благодарението носи на боледуващия духовно утешение. Наставлявано и услаждано от благодарение, сърцето се обновява със силата на жива вяра. Умът, озарен внезапно от светлината на вярата, започва да съзерцава дивният Божий Промисъл, който непрестанно бди над всичко сътворено. Такова съзерцание води до духовен възторг — душата започва да благодари на Бога, да Го славослови, да възхваля Неговият свят Промисъл, да предава себе си на Неговата свята воля. Често одърът на боледуването става място за богопознание и самопознание. Често страданията на тялото стават причина за духовни наслаждения, и одъра на боледуването се оросява със сълзите на покаянието и радостта в Бога. Затова, по време на боледуване, първо трябва да принудим себе си да благодарим на Бога, а когато душата вкуси от сладостта и покоя, които и доставя това благодарение, сама бърза към него, като към пристанище. Тя бърза натам от тежките въл¬ни на ропота, малодушието и преследващата я печал. Чрез много скърби подобава да влезем в Царството Божие. Когото Бог възлюби, нему изпраща скърби, които умъртвяват сърцето на Неговия избранник за света, приучват го да витае близо до Бога. Във всички скърби, в това число и по време на боледуване, душата получава полза и утеха от следните лечителства: преданост на волята Божия, благодарение на Бога, самоукрепване в признанието, че сме достойни за Божието наказание, припомняме, че всички светии са изминали земния си път в непрестанни и люти страдания, че скърбите са чашата Христова. Който не се причасти с тази чаша, не е способен да наследи вечното блаженство.

--------------------------------------------------------------------------------
ЗА КРАТКОСТТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА

Обикновено на хората само бъдещето им изглежда продължително, а миналото им се струва толкова кратко, като миг, като сън от изминалата нощ. Уединението, съединено с внимание над себе си, прави и бъдещето кратко. Така че — кратко е миналото, но е кратко и бъдещето. Какво е земният живот? — Път към вечността, от който трябва да се възползваме, но по който не бива да се заглеждаме встрани. Този път трябва да се изминава с ум и сърце, а не с броя на дните и годините. Озарен от учението на истината, умът може да запази и сърцето в мир, кротост, благост, търпение, накратко - в свойствата на Новия човек. За това са манастирите, безмълвието, изолацията. За това са душеназидателните беседи и духовният съвет. За това са четенето на свв. Отци и молитвата...Ако не можете да живеете изцяло по този начин, изпълнявайте го поне отчасти, а недостига може да се лекува със самоосъождане и покаяние.
Превод от: Письма о христианской жизни, святитель Игнатий Брянчанинов, стр. 313-317, Минск, 2004 год.

 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
3.3642