|
Блажени АВГУСТИН, еп. Иппонипски ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БОГА И ЛЮБОВТА КЪМ СВЕТА
На този свят съществуват два вида любов, които постоянно враждуват помежду си - любовта към света и любовта към Бога. Която от тях победи, тя влече любещия подобно на някаква тежест. Защото не на криле или на крака се приближаваме към Господа, а с чувство (със сърце). По същия начин, не по телесните пътища или с вериги се привързваме към земята, а с чувстата (които имаме в сърцето). Затова и Христос идва на земята -да промени твоите привързаности и вместо любов към земното, да възбуди в теб любов към небесния живот. Заради нас направи Себе Си човек Този, Който е създал човека - Бог приема човешки образ, за да обожестви човека. Тук, на земята, на нас ни предстои борба — борба с плътта, борба с дявола, борба със света. Но нека се надяваме, че Този, Който установи тази борба, няма да ни остави без Своята помощ. Затова Той ни увещава да не се гордеем със собствените сили. Защото, който се надява на своите сили, надява се на човешки сили, а е казано: "Проклет е оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа"/Йерем17:5/ Горейки с пламъка на чистата и свята любов (към Бога), със силата на духа, мъчениците изгаряли сеното на плътта и невредими духом възлизали към Този, Който ги вдъхновявал за това. Но пълна слава,заедно с пренебрегнатата от тях плът, ще получат при възкресението на мъртвите. Затова е казано: "Сее се в безчестие - възкръсва в слава. "/1Кор. 15:43/.
За за възбуди любовта ни към небето, Господ казва: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене , не е достоен за Мене; и който не взема кръста си, а следва след Мене, не е достоен за Мене."/Мат.10:37-38/ С това Той не премахва любовта към родителите и децата, а само я поставя на мястото и. Затова не казва "който обича", а "който (ги) обича повече от Мене". Обичай баща си, но не повече от Господа. Обичай родителите си, на не повече от Създателя. Защото макар да си се родил от тях, но не те са те създали. Когато си се раждал, те не са знаели кой и какъв ще бъдеш. Те са те възпитали, но не са сами причина за храната, с която си израснал. Обичай баща си, но не повече от Бога. Обичай майка си, но не повече от Църквата, която те е родила за вечния живот. Обичай и жена си, и децата си, като ги научиш заедно с тебе да почитат Бога, така че когато се съединиш с Него (след смъртта), да бъдете всички заедно.
Измъчва ли те особена привързаност и любов към плътта - вземи кръста си и следвай след Господа. Нали и Сам Спасителят, макар и Бог в плът, Бог в човешката плът, все пак прояви човешка немощ, когато е казвал: "Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша!"/Мат.26:39/ Той е знаел, че няма да Го отмине, защото е дошъл да я изпие по Своя воля, а не по принуда. Ако беше пожелал, като Всесилен Бог, чашата можеше да Го отмине. Но бидейки в образ на раб, в това именно, което е възприел от тебе и заради тебе (като човек), Той издава и гласа на плътта. Той благоволи тебе да изобрази в Себе Си, та като виждаш в Него немощ, да се научиш на търпение. Учи те на коя воля и на кое желание трябва да отдаваш предпочитание. "Отче Мой, ако е възможно да Ме отмине тая чаша" - това е човешката воля. Нали и мъчениците с това побеждаваха, че предпочитаха духовната воля пред плътската. Ако привързаните към този живот толкова много го обичат, че полагат огромни грижи да отсрочат смъртта, колко повече ние трябва да се грижим да избегнем смъртта! И ти не искаш да умреш. Затова измени своите привързаности, и ще видиш, че има смърт, чието избягване зависи от твоята воля. Тя не е смъртта (на тялото), която искаш или не, няма да те отмине.
Разбери добре, че има две смърти; една временна — това е първата смърт, която е определена за всички. Втората, вечната е само за злите, нечестивите, невярващите, ругателите и всички, които се противят на здравото учение (на Бога). Внимавай, и помни тези два вида смърт. Може би ти се иска да избегнеш и двете? Зная, че обичаш живота и не искаш да умираш, а от този живот да преминеш в другия, по-добрия, без предварително да умираш и тогава да възкръсваш. Така е настроено нашето човешко чувство, такива са сякаш волята и въжделенията на самата ни душа. Обичайки живота, тя мрази смъртта, както е казано: "Защото никой никога не е намразил плътта си./Еф.5:29/ На това наше свойство сочи Апостола с думите: "Знаем, че когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище...ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота."/2Кор.5:1-4/ Но трябва много да внимаваме: "да не би и облечени, да се намерим го-ли."/2Кор.5:3/ Първата смърт ще ти отнеме плътта, която ще изг-ние и когато настъпи времето, отново ще се появи. Искаш или не - това ще стане. А ще възкръснеш, защото желаеш това, ако пък не искаш или не вярваш в това - няма да възкръснеш. Най-добре се старай след възкресението да имаш това, което искаш да имаш. Нали Сам Господ Иисус Христос е казал: "Иде час, кога¬то всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божии и ще излязат. "/Ин.5:28-29/ - без разлика дали са добри или зли, всички, които са в гробовете. Никоя твар няма да бъде в състояние да удържи мъртвите, когато се разнесе гласът на Твореца. По-нататък Спасителя казва: "Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. "/Ин.5:29/ Това осъждане, за което ще възкръснат нечестивите представлява втората смърт. Защо като християнин, ти се боиш от първата смърт? Трябва да се стараеш да се избавиш от властта на дявола, който може да те завлече заедно със себе си във втората смърт, когато нечестивите, стоящи от лявата страна ще чуят: "Идете от Мене, проклети, в огън веч-ний, приготвел за дявола и неговите ангели. "/Мат.25:41/ От вто¬рата смърт те избавя кръвта на твоя Господ. Кръвта на Христа е спасение за следващите след Него и наказание за тези, които Го отхвърлят. Нима още се съмняваш, ти, който се боиш от смъртта, че е по-добре да се избавиш от втората смърт? А от нея ще се избавиш, ако вземеш кръста си и следваш след Господа, защото Той понесе своя Кръст и така изкупи всеки от Своите раби.
Колко много се стараят хората, привързани към сегашния временен живот, да го удължат макар и за немного дни? А кой може да изчисли трудовете и усилията на всички, желаещи да живеят тук, но съвсем скоро настигнати от смъртта? Какво ли не вършат те за тези кратки дни на земята? Колко много са готови ла пожертват от всичко което имат, за да проживеят немногото и неизвестни дни, при това изпълнени с постоянен страх и трудове? А какво вършим ние, за неизчислимите дни на вечността, която очакваме?
Нека погледнем и на тези, които за да придобият възможност да удължат земните си дни, са готови да загубят това, което осигурява правото на вечен живот - вярата и благочестието, които са един вид имущество, с което се придобива вечния живот. Да предположим, че някой ти каже да се отречеш от вярата си в Христа, за да пощади живота ти. И ти приемеш това. Кажи ми, ти, който се боиш от смъртта — това ли означава да обичаш живота? Защо се плашиш от смъртта, ако не затова, че обичаш живота? Но нали за истински вярващия именно Христос с живота! (а с отречението си от Него сам напускаш и губиш този живот).
Размисли, колко благоразумен желае да те види Този, Който ти казва: "Ако някои иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следна. "/Лк.9:23/ и още: "Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. "/Мат. 10:39/ Има два начина да запазиш душата си, и между тях се намира гибелта. Никой не може да изгуби душата си заради Христа, ако първо не я запази. И никой не може да запази душата си в Христа, ако първо не я изгуби. И така - опази, за да загубиш. Изгуби, за да запазиш. Но как първо ще запазиш това,което имаш, а ще го загубиш? — Тогава, когато мислиш, че само в едно отношение действително си смъртен — когато мислиш за Този, който те е създал, и с дъха Си ти е дал душа. Като
помниш, че ти си Му задължен за нея (за душата си); че на Него,Който ти я е дал и те е устроил с нея, ти трябва да я върнеш и да я упазиш. Ти ще запазиш душата си, когато я опазиш във вярата-ако вярваш, ще я запазиш. Затова, преди да повярваш, ти си бил погиващ. Ти запазваш душата си след като си бил мъртъв в неверието и си оживял във вярата. Сега за тебе може да се каже: "мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери. "/Лк15:32/ Ти си придобил душата си в истинската вяра, след като си оживял от смъртта на неверието. Ето какво означава да запазиш душата си.
Внимавай когато усещаш, че запазваш или погубваш душата си! Да запазиш душата си можеш само когато Господ запали светлината, за която е казано в псалом 17-ти: "Ти запалваш моя светилник, Господи. "/Пс. 17:29/ (светлината, чрез която душата проглежда за Божията истина). Внимавай да не би лекомислено да погубиш душата си, защото Господ не казава: "който погуби душата си, той ще я запази", а "който погуби душата си
заради Мене, той ще я запази". Не бъди неразумен, а слушай своя Творец, Който ще те научи и ще те направи мъдър, защото Той те е създал. Не се смущавай заради Христа да загубиш душата си, защото я поверяваш на своя Създател, у Когото нищо не се губи. Той ти показа и пример (който се отнася и до твоя живот) чрез Своето раждане, смърт и възкресение, като "веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта вече
няма власт над Него."/Рим.6:9/
Превод със съкращения от: ПРОПОВЕДИ БЛАЖЕННАГО АВГУСТИНА, стр.29-37 , Сергиевъ Посадъ, 1913 г.
Преподобни МАКАРИ И ВЕЛИКИ НАСТАВЛЕНИЯ ЗА ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ
По природа човек има свое предназначение, което Бог ще изиска (да бъде изпълнено) от него. Затова Той заповядва човек първо да разбере (предназначението на своето съществуване), след като разбере - да обикне (неговата цел), и да започне с воля да го изпълнява. А за да бъде приведена мисълта в действие, да бъдат понесени трудове, или да бъде извършено някакво дело -това ще даде Божията благодат на този, който е пожелал и по¬вярвал. Затова човешката воля се явява едно съществено условие. Ако липсва воля (да се следва предназначението, дадено от Бога) - Сам Бог нищо не върши, въпреки че би могъл поради Своята (неограничена) свобода (като Всемогъщ и Вседържител). Затова изпълнението на делата чрез Божия Дух, зависи от волята (съизволението) на човека. Ако отдадем цялата си воля на Бога, тогава всички наши дела ще върши ("чрез нас) чудният в Своите дела и неизследим (за нашия разум) Бог.
Кръвоточивата жена, която не могла да се излекува и си оставала болна, но все пак, имайки крака, отишла при Господа и получила изцеление. По подобен начин и слепия, макар и да не могъл да пристъпи към Господа, защото не виждал, но все пак имал глас и с него, по-бързо от пратеник, стигнал до Господа с призива: "Сине Давидов, помилуй ме !/Марк 10:47/. По този начин, като повярвал, получил изцеление, когато Господ дошъл при него и му дал прозрение. По същия начин и душата, макар и изранена от раните на срамните страсти, макар и ослепена от тъмата на греха, все пак има воля да вика към Иисуса и да Го призовава да дойде и да извърши вечното и избавление.
Понякога на глед добри начинания се вършат заради сла¬ва и човешки похвали. А това пред Господа е равно на неправда, на кражба и други грехове. Защото е казано: "Бог ще разсипе костите на ония, които се опьлчват против тебе (на човекоугодниците)"/Пс.52:6/ Дори в добрите на глед дела, лукавият вижда услуга за себе си - той действа твърде разнообразно и измамно сред светските пожелания на хората. Заради някаква земна и плътска любов, с която човек свързва себе си по собствена воля, бива улавян от греха, и това се превръща в окови за този човек, в тежко бреме, което го потапя и удавя в този лукав свят, като не му дава възможност да събере силите си и да се върне при Бога. Това, което човек е обикнал в света, то обременява ума му, овладява го, и не му позволява да събере силете си. От това зависи и равновесието (когато човек все още се бори, не е приел и не е склонен към определена греховна реализация), зависи и скланянето (което е приемане и съгласие с греховните подбуди), и превеса на порока (състоянието на греховна зависимост) - с това бива изпитван целият човешки род, всички християни, живеещите както в градовете, така и по планините, в манастирите, или в безлюдните места. Затова, че човек уловен от собствената си воля започва да обича нещо, неговата любов се свързава с това, и вече не може изцяло да бъде устремена към Бога. Например, един е обикнал имението си, друг - злато и сребро, трети — многоучената светска мъдрост заради човешка слава, друг - да началства, друг - славата, някои обичат ненав¬ременни разкарвания или по цял ден да прекарват в разсеяност и удоволствия. Някои бива измамван от празни помисли (празно-мислие и блуждаене на ума), а друг - да се прави на законоучител заради човешка слава. Други се услаждат от безделие и безгрижност, а някои са привързани към облекло, към (прекалени) земни грижи. Има и такива, които обичат да спят (дълго и без нужда), да се шегуват или сквернословят. Кой с каквото е привързан към света, дребно или значимо, с това света го държи в своя власт и не му позволява да събере силите си. С която страст човек не се бори мъжествено, нея обича, и тя владее ума (разума и сърцето му") и го обременява. Тя се превръща за него окови и препятствие за ума да се обърне към Бога, да Му благоугажда и да служи единствено на Него, за да заслужи Небесното царство и да получи вечен живот.
Който идва при Бога и действително желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да изя¬ви в себе си нов и по-добър човек, който не е задържал нищо от присъщото на ветхия човек. Защото е казано: "Който е в Христа, той е нова твар."/2Кор.5:\7/
Както тялото без душата е мъртво и не може да върши нищо, така без небесната душа, без Божия Дух, и душата е мъртва за Небесното царство, защото (сама) без Божия Дух не може да върши това, което е Божие. Затова, който се старае да повярва и да дойде при Господа, следва да се моли още тук (в земния си живот) да приеме Божия Дух. Този Божий Дух е живота за душата, за това беше и идването на Господа на земята - да даде живот на душата, който е Светия Дух.
Адаптиран превод от: ДОБРОТОЛЮБИЕ, т.1 стр.154, 155 171,175,176, СПб., 1877 год.
|