1. ЧРЕВОУГОДИЕ

Преяждане, пиянство, неспазване и пренебрегване на постите, тайноядене (за монашестващите), безвременно ядене, лакомия, изобщо нарушаване на въздържанието. Неправилна и прекомерна любов към плътта и покоя, от която възниква самолюбието, а от него - неспазването на вярност към Бога, Църквата, добродетелите и хората.

 

2. ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ

 Блудно разпалване, блудни усещания и разположения на душата и сърцето. Приемане на нечистите помисли, беседа и услаждане с тях, благоволение към тях и забавяне в тях. Блудни мечтания и пленения. Неопазване на сетивата, особено на осезанието, което представлява дързост, погубваща всички добродетели. Сквернословие и четене на сладострастни книги. Естествени блудни грехове: блудство и прелюбодеяние. Противоестествени блудни грехове.

 

3. СРЕБРОЛЮБИЕ

Любов към парите, изобщо любов към движимо и недвижимо имущество. Желание за обогатяване. Обмисляне на начини за обогатяване. Мечти за богатство. Страх от старост, от неочаквана бедност, болест, изгнание. Скъперничество. Користолюбие. Неверие в Бога, неуповаване на Неговия промисъл. Пристрастие или излишна болезнена любов към различни тленни предмети, която лишава душата от свобода. Увличане в суетни грижи. Любов към получаването на подаръци. Присвояване на чуждо. Лихварство. Жестокосърдечие към бедните братя и към всички нуждаещи се. Кражба. Разбойничество.

 

4. ГНЯВ

Избухливост, приемане на гневните помисли: мечти за гняв и отмъщение, смущаване на сърцето и помрачаване на ума с ярост; непристойни викове, спор, ругателни, жестоки и остри думи, удряне, блъскане, убийство. Злопаметство, ненавист, вражда, отмъщение, клевета, осъждане, дразнене и обида на ближния.

 

5. ПЕЧАЛ

Огорчение, тъга, отсичане на надеждата в Бога, съмнение в Божиите обещания, неблагодарност към Бога за всичко, което се случва, малодушие, нетърпение, неукоряване на себе си, обида към ближния, ропот, отричане от кръста и опит да бъде оставен.

 

6. УНИНИЕ

Леност към всяко добро дело, особено към молитвеното. Изоставяне на църковното и килийното правило. Изоставяне на непрестанната молитва и душеполезното четене. Невнимание и прибързаност в молитвата. Небрежност. Неблагоговение. Безделие. Излишно успокояване със сън, лежане и всякакъв вид изнежване. Преминаване от място на място. Чести излизания от килията, разходки и посещения на приятели. Празнословие. Шеги. Кощунство. Изоставяне на поклоните и другите телесни подвизи. Забравяне на собствените грехове. Забравяне на Христовите заповеди. Нерадение. Пленение. Лишаване от страх Божий. Ожесточение. Безчувствие. Отчаяние.

 

7. ТЩЕСЛАВИЕ

 Търсене на човешка слава. Самохвалство. Пожелаване и търсене на земни и суетни почести. Пристрастие към красиви дрехи, предмети, прислуга и вещи в килията. Внимание към красотата на лицето, приятността на гласа и други качества на своето тяло. Предразположение към науките и западащите изкуства на този век, стремеж да се преуспее в тях заради временна, земна слава. Срам да се изповядат собствените грехове. Скриване на греховете пред хората и духовния отец. Лукавство. Самооправдание. Прекословие. Изграждане на собствено мъдруване. Лицемерие. Лъжа. Лъст. Човекоугодие. Завист. Унижение на ближния. Променливост на нрава. Снизходителност към нередното. Безсъвестност. Нехристиянски живот.

 

8. ГОРДОСТ

 Презрение към ближния. Предпочитане на себе си пред всички други. Дързост. Помрачение, огрубяване на ума и сърцето. Приковаване на ума и сърцето към земното. Хула. Неверие. Лъжеименен разум. Непокорство към Божия Закон и Църквата. Следване на своята плътска воля. Четене на еретически, развратни и суетни книги. Неподчинение на властите. Уязвяваща насмешливост. Изоставяне на христоподражателното смирение и мълчание. Загуба на простотата. Загуба на любовта към Бога и ближния. Лъжлива философия. Ерес. Безбожие. Невежество. Смърт на душата.

Такива са недъзите, такива са язвите, които съставляват голямата язва, ветхостта на ветхия Адам, породена от неговото падение. За тази голяма язва говори свети пророк Исаия: от пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей (Ис. 1:6). Според тълкуванието на Отците това значи, че язвата1 - грехът - не е обособена, не засяга някой отделен член, но е обхванала цялото същество: обхванала е тялото, душата, завладяла е всички свойства и сили на човека. Тази голяма язва Бог е нарекъл смърт, когато, забранявайки на Адам и Ева да вкусват от дървото на познанието на добро и зло, е казал: в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. (Бит. 3:3). И веднага след вкусването на забранения плод, праотците почувствали вечната смърт; в погледа им се явило плътско чувство, те видели, че са оправдание да принеса искрено осъзнаване. Облечен в покаяние и сълзи, ще застана пред моя Бог. В рая ли? Но аз съм прогонен от там - и херувимът, застанал пред входа, не ще ме пусне! Със самата тежест на плътта си съм прикован към земята, моята тъмница!

 Грешни потомъко на Адам, ободри се! Засия светлина в тъмницата ти: Бог снизходи в долната страна на твоето изгнание, за да те въздигне в горното отечество, което си изгубил. Бог те съединява със Себе Си и те прави бог по благодат. Той ти прощава греховете. Нещо повече! Той изтръгва корена на злото от твоята душа, самата греховна зараза, ада, хвърлен в душата от дявола, и ти дарува лек за целия път на твоя земен живот за изцеление от греха, колкото и да се заразяваш с него поради своята немощ. Този лек е изповядването на греховете. Искаш ли да съблечеш ветхия Адам, ти, който със светото Кръщение вече си облечен в Новия Адам, но чрез своите беззакония си успял да оживиш в себе си ветхостта и смъртта, да заглушиш живота и да го направиш полумъртъв? Искаш ли ти, който си се поробил на греха и се увличаш към него от насилието на навика, да възвърнеш своята свобода и праведност? Потопи се в смирението! Победи тщеславния срам, който те учи лицемерно и лукаво да се преструваш на праведен и така да пазиш и укрепяваш в себе си душевната смърт. Изтръгни греха, започни вражда с него чрез искрена изповед на греховете. Този лек трябва да предваря всички останали, без него целителството с молитва, сълзи, пот и всички други средства ще бъде недостатъчно, неудовлетворително и нетрайно. Иди, горделиви, при своя духовен отец и паднал в нозете му, намери милосърдието на небесния Отец! Единствено искрената и честа изповед може да ни освободи от греховните навици, да направи покаянието плодоносно и изправянето твърдо и истинско.

В кратката минута на умилението, в която очите на ума се отварят за самопознание и която идва тъй рядко, написах това за свое изобличение, за увещание, напомняне и наставление. А ти, който с вяра и любов към Христа ще прочетеш тези редове и може би ще намериш в тях нещо полезно за себе си, принеси сърдечна въздишка и молитва за душата, много пострадала от греховните вълни, често съзираща пред себе си потъване и гибел и намираща покой само в един пристан: в изповядването на своите грехопадения.