1. ВЪЗДЪРЖАНИЕ

Въздържане от излишна употреба на храна, особено от прекомерна употреба на вино. Точно спазване на постите, установени от Църквата. Обуздаване на плътта чрез умерена и винаги равномерна употреба на храна, от което започват да отслабват изобщо всички страсти, а най-вече самолюбието, представляващо безсловесна любов към плътта, живота и неговия покой.

 

2. ЦЕЛОМЪДРИЕ

Избягване на всички видове блудни дела. Избягване на сладострастни беседи и книги, на произнасяне на сладострастни, скверни, двусмислени думи. Опазване на сетивата, особено на зрението и на слуха, и най-вече на осезанието..Скромност. отхвърляне на блудните мисли и мечтания. Мълчание . Безмълвие. Служене на болни и сакати. Помнене на смъртта и ада. Началото на целомъдрието е несмущаваният от блудни помисли и мечтания ум, а неговото съвършенство - чистотата, съзерцаваща Бога.

 

3. НЕСТЯЖАНИЕ

Задоволяване само с необходимото. Ненавист към разкоша и изнежването. Милосърдие към бедните. Любов към евангелската бедност. Уповаване на Божия промисъл. Следване на Христовите заповеди. Спокойствие и свобода на духа и освободеност от грижи. Сърдечна мекота.

 

4. КРОТОСТ

Избягване на гневните помисли и смущаването на сърцето с ярост. Търпение. Следване на Христа, Който призовава ученика Си на кръста. Сърдечен мир. Тишина на ума. Християнска твърдост и мъжество. Нечувствителност към оскърбленията. Незлобие.

 

5. БЛАЖЕН ПЛАЧ

Усещане на падението, общо за всички човеци, на собствената душевна нищета. Оплакването им. Плач на ума. Болезнено съкрушение на сърцето. Поражданата от тях лекота на съвестта, благодатно утешение и радост. Надежда на Божието милосърдие. Благодарение на Бог в скърбите и тяхното покорно понасяне поради осъзнаването на множеството грехове. Готовност да се търпи. Очистване на ума. Облекчение от страстите. Желание за молитва, уединение, послушание, смирение и изповядване на греховете си.

 

6. ТРЕЗВЕНИЕ

Усърдие към всяко добро дело. Неленост-но изпълнение на църковното и килийното правило. Внимание при молитвата. Внимателно наблюдение на всички свои дела, думи, помисли и чувства. Крайна недоверчивост към себе си. Непрестанно пребиваване в молитвата и Божието Слово. Благоговение. Постоянно бодърстване за себе си. Въздържане от дълъг сън и изнежване, празнословие, шеги и остри думи. Любов към нощните бдения, поклоните и другите подвизи, пораждащи бодрост в душата. По възможност рядко излизане от килията. Възпоменание за вечните блага, тяхното пожелаване и очакване.

 

7. СМИРЕНИЕ

Страх Божий. Усещането му при молитва. Раждащата се при особено чистата молитва, когато най-силно се усеща Божието присъствие и величие, боязън да не изчезнем и да не се превърнем в нищо. Дълбоко осъзнаване на своето нищожество. Промяна на отношението към ближните, когато те, без всякаква принуда, изглеждат на смирилия се по-добри от него във всички отношения. Простодушие, породено от живата вяра. Ненавист към човешката похвала. Постоянно обвинение и укоряване на себе си. Правота и прямота. Безпристрастие. Умъртвеност към всичко зло. Умиление. Познаване на скритото в Христовия кръст тайнство. Желание да се разпием за света и страстите, стремеж към такова разпятие. Отхвърляне и забравяне на лъстивите навици и думи, скромността по принуда, умисъл или навик в притворството. Презрение към всичко, което е високо в човеците, а е мерзост пред Бога (Лук. 16:15). Избягване на оправдаването с думи. Мълчание пред оскърбителите, изучено от Евангелието. Отхвърляне на всички собствени мъдрувания и приемане на евангелски разум. Низвсргване на всеки помисъл, дръзващ срещу Христовия разум. Смиреномъдрие, или духовно разсъждение. Съзнателно послушание на Църквата във всичко.

 

8. ЛЮБОВ

Превръщане на страха Божий в любов към Бога по време на молитва. Вярност към Господа, доказвана с постоянно отхвърляне на всеки греховен помисъл и усещане. Неизказано, сладостно влечение на целия човек с любов към Господа Иисуса Христа и към покланяемата Света Троица. Виждане на Божия и Христов образ в ближните; произтичащото от това духовно виждане предпочитане на всички ближни пред себе си, тяхното благоговейно почитане в Господа. Братска, чиста, към всички равна, радостна, безпристрастна любов към ближните, еднакво пламенна към приятели и врагове. Възнасяне в молитвата и любов на ума, сърцето и цялото тяло. Неизказано наслаждение на тялото с духовна радост. Духовно упоение. Разслабване на телесните членове при духовното утешение (Свети Исаак Сирин, слово 44). Бездействие на телесните чувства при молитва. Освобождаване на сърдечния език от немотата. Прекратяване на молитвата от духовна сладост. Мълчание на ума. Просвещаване на ума и сърцето. Молитвена сила, побеждаваща греха. Мир Христов. Отстъпване от всички страсти. Поглъщане на всички разбирания от превъзхождащия всичко разум Христов. Богословие. Познание на безтелесните същества. Немощ на греховните помисли, безсилни да се изобразят в ума. Сладост и изобилно утешение в скърбите. Познание на човешкото естество. Дълбочина на смирението и най-униженото мнение за себе си... Краят е безкраен!