ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Към великите празници, установени от Църквата, принадлежат дванадесетте празника в слава на Господа и в чест на Божията Майка. Затова едни от тях се наричат Господски, а други - Богородични. От тях девет принадлежат към неподвижните и три към подвижните. Най-важният от неподвижните е празника Рождество Христово, установен за възпоменаване на рождението по плът на нашия Господ Иисус Христос. Началото на този празник се отнася към апостолските времена. В "Апостолски постановления" се заповядва неговото празнуване да става в 25-ия ден /съотвестващ на 7 ян. по днешния граждански кален¬ар — това е един и същи ден/ на деветия месец (декември). На Изток /Александрия, Кипър/ до IV- век той се празнувал заедно с празника Кръщение Господне на 6-ти януари /съответстващ на 19 ян. по гражданския календар/ под общото име Богоявление. Основание за такова съвместно празнуване служело не историческото съответствие на празника с възпоменаваното събитие, тъй като и за древната Църква денят на Христовото рождение си оставал неизвествен. Това се основавало на църковното предание, че Иисус Христо"с се кръстил 30 години по-късно, в същия ден в който се родил /Лука 3:2,3/. А в основата на обичая да се празнува явяването на Бога в плът на 6-ти януари лежало тайнственото съотношение между първия Адам и втория - Христос.
В тайнственото съзерцание на Църквата, Иисус Христос се родил в този ден, в който бил създаден Адам. А тъй като Адам бил съдаден в 6-ия ден от началото на творението, то и Христос се родил в 6-ия ден на първия месец от началото на годината. За празнуването Рождество Христово на 25 декември оказало влияние езическото празнуване на същата дата на деня на раждането на новото слънце. Затова Църквата противопоставила на това суеверие деня на празника на Рождеството на непобедимото слънце /dies natali solis invicti/ - деня на ражденето на Иисуса Христа, Който се нарича Слънце на правдата. За отделното празнуване на Рождество Христово от Богоявление както в Цариград, така и в другите източни църкви, което започнало от около 376-та год., особено много съдействали ревностните про¬поведи на св. Йоан Златоуст.
Като особено свидетелство за пероида на общото празнуване на двата празника и досега служи особеното сходство на богослужението при тях.
Рождество Христово е всеобщ, величествен и радостен празник, който служи за начало и основа на всички останали празници. Затова, за достойното му празнуване, Църквата е установила преди него пост, наричан Рождественски или Филипов /понеже започва от 15/28 ноември - първия ден след празника в чест на ап. Филип/. Този пост вече съществувал в IV век, а в древните устави на Източната църква /Студийски, на св. Атанасия Атонски и др./ той заема особено място в състава на църковната година. Практиката за неговата продължителност оставала различна до 1166 г., когато на Цариградския събор при патр. Лука Хризоверг, било постановено неговата продължителност да бъде 40 дни. За по-задълбочена подготовка на вярващите за тържеството на празника, две недели преди него Църквата възпоменава всички ветхозавстни праведници - патриарси и пророци, като нарича тази Неделя на светите Праотци. В следващия неделен ден, пред Рождество Христово се прославят светите отци от които по плът се е родил Иисус Христос. Предпразненството на Рождество Христово започва от 20 дек./2 ян. — пет дни преди празника. В деня преди празника се извършва богослужебния чин на навечерие, като свидетелство за особената важност на празника. Това съществува от древност, като за него свидетелства І-то правило на Теофил Александрийски /ІV век/ отнасящо се за реда как да бъде празнувано навечерието, когато то се случи в неделен ден. Когато навечерието не е в събота или неделя, отслужват се царски часове, следвани от вечерня с Василиева литургия. Но ако дните са събота или неделя, когато по устав не се полага пост т.е. позволява се ядене след литургията, а не чак след вечернята, тогава се отслужва Златоустова литургия в обичайното време без да се съединява с вечернята. Обикновено рано следобед се отслужва велика вечерня с апостол и евангелие, а Василиева литур¬гия се отслужва на самия празник.
Часовете, които се отслужват в навечерието са обединени в една служба. Те се наричат царски часове понеже във Великата църква (патриаршеската "Света София" в Цариград) на тях присъствали царете с целия си двор в тържествена церемония, а на 9-ти час им се възгласяло специално многолетствие с произнасяне на пълния им титул. Те се отличават по това от обикновените часове, че включват някои особени песнопения, паремии, четене на апостол и евангелие, във връзка с празника. Извършват се при отворени царски двери, в средата на храма, пред поставено на аналой евангелие. Преди всяко четене на евангелието се полага каждение. Първоначалния чин на царските часове е съставен от св. Кирил Александрийски, а Йерусалимския патриарх Софроний написал за тях специални песнопения. На вечернята в наве¬черието на празника се четат 3 паремии, като след първата се пеят тропари с припев: "С ними же (с влъхвите) помилуй нас!" След втората премия припева на тропарите е: "Жизнодавче, слава Тебе!" При пеене на тропарите царските двери се отварят, а след паремиите се чете апостол и евангелие.
На литургията, на самия празник, се пеят празнични антифони и вместо "Трисвятое" се пее "Елици во Христа крестистеся...". Това е във връзка със спомена за древния обичай кръщението на оглашените да се извършва в навечерието на празника Богоявление, който в древност се празнувал заедно с Рожество Христово.
С незначителни съкращение от: ЛИТУРГИКА...., съст. Епифаний Нестеровский, стр.243 -246, София, 1906 година

Свети ЙОАН ДАМАСКИН
ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО
/ Из трето слово за светите икони)

Поклонението е знак на покорност т.е. знак на унижение и смирение. Според вида си поклоненията биват много.
Първият вид поклонение е неизбежното и задължително поклонение, което принасяме на Единия и по Своето естество достоен за поклонение Бог. То също бива различно. Първият вид е робското поклонение. Така се покланят на Бога всички твари, като раби на своя Владика, както казва и Писанието: "всичко на Тебе служи "/Пс. 118:91/ Едни се покланят свободно (по своя воля), а други, въпреки волята си. Първите са благочестивите, тези, които познали Бога, Му се покланят с желание. Другите Му се покланят въпреки волята си - такива са демоните. Против своята воля Му се покланят и тези, които не са познали (не са разбрали) какво е истинския Бог по същество.
Втория вид поклонение е израз на удивление и любов. Така се покланяме на Бога поради славата Му, неотделима от Неговото естество. Защото единствено Той е славен, така че от никого не заимства слава, а Сам е Източник на всяка слава и всяко добро. Той е непостижима светлина, бездна на доброта, неизследима премъдрост, безпределна сила, Сам по Себе Си достоен за удивление, поклонение, прославление и любов.
Третия вид е благодарственото поклонение за даруваните ни блага. Всички същества са длъжни да благодарят на Бога и да Му принасят вечно поклонение, тъй като всички дължат своето съществуване на Него. "Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. "/Кол.1:17/ Дори и без да Му се молят, Той върху всички изобилно излива Своите дарове. Той: "иска да се спасят всички човеци.*/1Тим.2:4/ и да станат причастни на Неговата благост като дълготьрпи към нас, грешните: "оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. "/Мат.5:45/ Дотолкова, че Сам Божият Син се уподоби на на нас, като ни направи причастници (учестници) на Божественото естество, така че и ние да "бъдем подобни Нему.'/1Ин.З:2/, както казва ап. Йоан Богослов в своето съборно послание.
Четвърти вид поклонение е когато признавайки своята нищета (нищожност), очакваме от Бога благодеяния, като знаем , че без Него не можем да сторим нищо, нито да имаме някакво добро. Ние Му се покланяме и просим от Него това, от което всеки чувства нужда и каквото желае - или да се избави от някакво зло, или да получи някакво добро.
Петия вид поклонение се състои в покаянието и изповедта. Като грешници, ние се покланяме и припадаме пред Бога като разумни раби, просейки прошка за греховете си. Този вид поклонение има три нива. Един скърби от любов към Бога, друг от опасение да не се лиши от Божиите благодеяния, а трети — от страх от мъчения. Първият вид произтича от искрена любов към Самия Бог и синовно разположение към Него, вторият е наемни-чески, третият - робски.
Кои, според Свещеното писание, са обектите за поклонение и какви видове поклонения съществуват спрямо тварите.
Първия вид такова поклонение е когато се покланяме на тези, в които почива Бог, единствено (всецяло) Свят и почиващ в Своите светии, като Света Богородица и всички други светии. Защото те всевъзможно (в максималната за всеки от тях пълнота) са се уподобили на Бога — както по действието на собствената си воля, така и по Божието присъствие в тях и Неговото съдействие. Те справедливо се наричат и богове, не по естество, но поради усвояването на такова естество. Както нажеженото желязо се нарича огън (съдържащо огън) не по своето естество, а от приетия огън и свързването му с него. Казано е: "Бъдете свя-ти, защото Аз, Господ Бог ваш, съм свят. "/Лев. 19:2/ За това преди всичко е нужно свободно желание, след което Бог помага на всеки, който търси доброто. Освен това. Господ казва: "Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог"/Лев.26:12, 2Кор.6:16//. Казано е още: "Вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас. '/1Кор.З:16/; "даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. "/Мат. 10:1/ "делата, що Аз върша, и топ ще върши, и по-големи от тях ще върши,"/Ин.14:12/ и още: "Аз ще прославя ония, които Мене прославят"/1Царств.2:30/ А на друго място: "С Него страдаме...и с Него ще се прославим. "/Рим.8:17/. И накрая: "Бог застана в събранието ва боговете; всред боговете произнесе съд. "/Пс.81:1/ И така, доколкото те действително са богове, не по естество, но по причастност към Божието естество, затова са и достойни за поклонение не поради своето естество, а защото имат в себе си Този, Който по Своето естество е достоен за поклонение. Както нажеженото желязо пари и не може да бъде докоснато не поради своято природа (на метал), а защото е приело в себе си огъня, чийто свойства са да пари и гори. Затова ние се покланяме на светиите, защото Бог ги е прославил и ги е направил страшни за враговете и благодетели за тези, които с вяра идват при тях. Покланяме им се не като на богове по естество, а като раби и служители Божии, които в резултат на своята любов към Него имат дръзновение пред Него. Покланяме им се защото и царят отнася почитта към любомия му човек като почит към себе си. Почит не като към цар, а като към послушен и благоразположен към него приятел...Така, онези, които идвали при Христа чрез апостолите получавали изцеление: "Чрез ръцете не апостолите ставаха у народа много личби и чудеса. "/Деян.5:12/ А тези, които имат в себе си метежен (неспокоен) и свадлив дух, искайки да им се покланят като на богове, достойни за поклонение — те са достойни не за поклонение, а за вечния огън. Които пък хранят в себе си високомерни и горди мисли и не се покланят на Божиите раби (праведници), биват осъдени като тщеславни и надменни, като оскърбяващи Самия Бог. Свидетелство за това са децата, които се ругаели над пророк Елисей, за което станали храна за мечките (4Царств.2:23-24)
Втори вид поклонение е когато се покланяме на неща чрез които, и в които, Бог е извършил нашето спасение, както преди, така и след Неговото въплъщение. Такива са: планината Синай, Назарет, Витлеемските ясли и пещерата, Голгота, дървото на Кръста, гвоздеите, гъбата, тръстта, Копието, одеждата, хитона, погребалните пелени, светият гроб — източника на нашето възкресение, камъка на гроба, Сион, Елеон, Овчата къпалия, Гетсиманската градина. Към всичко това и подобното по значение, аз оказвам почит и се покланям така, както на всеки Божий храм и всичко, с което се прославя Божието име. Не защото тези неща сами по себе си са достойни за поклонение, а защото служат като оръдия на Божията сила и защото чрез тях и в тях Бог е благоволи да извърши нашето спасение. Въздавам почит и поклонение и на Ангелите, на хората и всяка вещ, в която е видна Божията сила и която е служила за моето спасение. По тази причина се покланям на Божествената сила, действаща в тях. На иудеите не се покланям, защото те не приеха в себе си Божествената сила и Господа на славата, разпънаха моя Бог, не с цел да ме спасят, а от завист и ненавист към Бога, техен Благодетел. Цар Давид казва: "Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.'/Пс.25:8/ И още: "Покла¬няйте се па светата Негова планина. "/Пс.98:9/ Святата, одушевена Божия планина е Света Богородица; мислените планини са апостолите.
Трети вид е поклонението на посветените на Бога неща, като: светото Евангелие и другите книги, написани за наше наставление, достигнали последните времена (1 Кор. 10:11, Рим.15:4/, също дискос, потир, кадила, свещи и трапези (вер. светата Трапеза, светия Престол). Очевидно, че всички те заслужават уважение. Забележи, как Бог погубил царството на Валтасар, когато той пожелал да употребява свещените съсъди за пиршества.(Дан.5:28/
Четвъртия вид поклонение се отнася за виденията на пророците, съзерцавали Бога в (различни) образи, както и за прообразното значение на бъдещи събития, каквито са: Аароновия жезъл във връзка с тайнството на Девата, стомната и трапезата. Поклонението на Иаков на върха на жезъла, послужил за изображение на Кръста. /Евр. 11:21/ Така са били почитани и паметниците на великите събития като: Скинията, изобразяваща целия свят. Така, Бог казва на Мойсея: "Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината. "/Изх.25:40/ Така са били направени отлятите златни херувими, както и херувимите,изтъкани (ушити) на завесата. Така ние се покланяме на честното изображение на Кръста, на телесното изображение, като подобие на нашия Бог, на Родилата Го по плът, както и на всички Негови светии.
Петият вид поклонение се състои във взаимното ни, един към друг почитание, във взаимна покорност и изпълнение закона на любовта/Еф.5:21, Шетр,2:17/ - тъй като всички ние сме причастници на Божественото и сме създадени по образ Божий.
Шестия вид поклонение се отнася към началниците и властите. Както заповядва апостола: "Отдавайте всекиму каквото сте длъжни... кому то чест — чест. "/Рим. 13:7/ Както и Иа-ков се поклонил на своя по-голям брат Исав /Бит.33:3/ и на поставения от Бога цар - фараона /Бит.47:7/
Седмия вид поклонение представялва поклонение на рабите (робите, подчинените) на господарите, както и на тези които имат нужда от нещо, към техните благодетели. Така както Авраам се поклонил на синовете на Емора (Ефрона), когато купил от тях пещерата за погребения./Бит23:9/
Адаптирано от: ПРАВОСЛАВНОЕ ИСПОВЕДАНИЕ...., стр.187 - 194, Санкт Петербург, 1840 год.