ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Празникът Богоявление на 6/19 януари е установен в памет на Кръщението на нашия Спасител Господ Иисус Христос в река Йордан от Неговия Предтеча Йоан. Нарича се Богоявление поради явяването на Пресвета Троица по време на кръщението за откриване Божеството на Спасителя. Началото на празника се отнася към времената на апостолите. За неговото празнуване свидетелстват Апостолските постановления, а много от църковните отци от III и IV век като свв. Иполит, Григорий Неокесарийски, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, св.Амвросий и др. са оставили свои проповеди, произнасяни на Богоявление.
В Православната църква този празник се извършва с ед¬накво величие, както Рождество Христово, като и богослужеб¬ния чин е съвършено сходен. Предпразненството на Богоявление започва 4 дни по-рано /на 2/15 януари/. От 1/14 януари започва да се пее катавасията от канона на Богоявление: "Глубини
отккрил еси дно..."...Неделният ден пред Богоявление или Просвещение се нарича неделя преди Просвещение, а следващата след празника — неделя след Просвещение. В тези два неделни дни се полагат особени апостолски и евангелски четива, свързани с празника. Денят преди самия празник се нарича навечерие и се прекарва в пост. В този ден се служат царски часове, вечерня с Василиева литургия, както това се прави в навечерието на Рожедество Христово. Ако навечерието на Богоявление се случи в събота или неделя, тогава царските часове се пренасят в предшестващия петък, а литургията в навечерието бива Златоустова без вечерня. Вечернята се извършва срещу самия празник. В деня на Богоявление се служи Василииева литургия. На вечернята се четат 3 паремии, като след първата и втората се възгласят тропари в прослава на Господа, сътворил света и просвещаващ стоящите в тъмнина. На литургията вместо "Трисвятое" се пее; "Елици во Христа крестистеся...," Този празник има и тази особеност, че в навечерието, както и на самия празник се извършва Велик водоствет. В навечерието се освещава вода като спомен за кръщението на оглашените, а в самия празник, след литургията, тържествено с кръстен ход се извършва Велик водосвет на открито - на река, извор или море. Той е във възпоминание кръщението на Спасителя, Който осветил водното естество с потапянето Си във водите на река Йордан...Освещението на водата получило началото си в първите векове на християнството, за което свидетелстват Апост. Постановления, св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст, Тертулиян и др. Този обряд възникнал във връзка с обичая да се кръщават оглашените в нощта на празника Богоявление при извършване на бдението, като в древност освещението на водата не се отделяло от самото кръщение. То се извършвало 1 път - вечер или през нощта, но не в самия празник. От 12-13-ти век под влияние на Йерусалимския устав, започнал да навлиза обичая да се освещава водата два пъти. Богоявленската вода има чудесното свойство да не се разваля пред цялата година, за което пише и св. Йоан Златоуст.
На Великия водосвет се пеят тропари, които са във връзка с Христовото кръщение, четат се три паремии от пророк Исайя, изобразяващи благодатните плодове на Господнето идване на земята и духовната радост на всички, които се обръщат към Господа и се причащават от живоносните източници на спасението. След паремиите се чете апостол за тайнственото кръщение на иудеите при Мойсея между облака и морето, за духовната им храна в пустинята, и водата от духовния камък — Христос. В евангелското четиво се разказва за кръщението на Спасителя. След това присъстващите биват подготвени към тайнодейстието за освещаване на водата, и се извършва самия водосвет. След евангелското четиво се възнася ектения с моление за освещаване на водата със силата и действието на Света Троица, за изпращане върху нея на Иордановото благословение, да и се дарува благодат за изцеляване на душевните и телесни недъзи, за прогонването на всяка зла сила, за освещаване на домовете и др. По време на ектенията свещеникът тайно се моли Господ да го очисти и освети, след което на глас чете молитвата за освещаването, и три пъти възглася: "Сам убо Человеколюбче Царю прийди нине наитем СВЯТАГО ТВОЕГО ДУХА И ОСВЕТИ ВОДУ СИЮ." Следва трикратно потопяване на кръста в освещаваната вода при пеене на тропаря: "Во Йордане крещающуся ТЕБЕ ГОСПОДИ."
Молитвата на Богоявленския водосвет е взета от обряда на кръщението и представлява нейна преработка.
Осветената в навечерието на празника и в самия празник Богоявление вода се нарича велика агиазма т.е. голяма светиня, тъй като чрез слизането на Светия Дух тя е получила велика чудодействена сила. Затова тази вода има много специално значение в живота на християните. С нея се поръсват домовете в навечерието на самия празник Богоявление; нея пият с благоговение преди храна, особено при боледуване и други сериозни изпитания. Тя се използва при приготвянето на миро, и при освещаване на антиминси. Заедно с нафората, но преди нея, Църквата е определила да се дава вместо причащение със светите Тайни на лица, които имат забрана за причащение, или които не са се подготвили добре за причастие.
С незначителни съкращение от: ЛИТУРГИКА...., съст. Епифаний Нестеровский, стр.246-248, 352-356, София, 1906 година

Свети ЙОАН ДАМАСКИН
ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО НА СВЕТИТЕ ИКОНИ
/Из трето слово за светите икони/

Преди всичко - какво е икона? - Иконата е подобие, представа, изображение, в което се вижда изобразявания предмет. Впрочем, изображението не във всяко отношение е сходно с първообраза т.е. с това, което то изобразява. Защото едно е самият образ, друго е неговото изображение - не може да не се види такова различие, защото образът и изобразявания предмет не са едно и също. Например, човешкия образ макар и да изобразява телесните черти, но не притежава душевните сили. В него няма живот - не мисли, не говори, не чувства и няма обичайните движения. Синът е естествен образ на бащата, но все с нещо се различава от него, защото е син, а не баща.
Защо се правят икони? Всяка икона е изображение, представяне на нещо съкровено (тайнствено). Човек няма чисто познание за невидимите неща, защото душата му е облечена в тяло, нито пък (знае) за това, което следва да стане след него, или за онова което е отдалечено от него по място - причината е човешката ограниченост в пространството и времето. За да бъде въве¬ден в такова познание, за да му бъдат показани и разкрити (открити) съкровените неща - затова се правят иконите. Следователно те се правят за наша полза и добро, за наше спасение, за това - да можем от изобразените и видимо представени предмети да познаем съкровеното, да обикнем добродетелта и да тръгнем след нея. А противното на добродетелта, т.е. порока, да възненавидим и да се отвръщаме от него.
Какви видове икони съществуват? Първият вид са иконите на естеството. Във всяко нещо първо трябва да съществува естеството (неговата природа), а след това вече да има образ. Например, необходимо е преди всичко човек да същестува по (своето) естество и едва тогава (е възможно) да се направи негово изображение. Така първият съобразно естеството и съвършено сходен образ на невидимия Бог Отец, е Бог Син, явяващ Отца в Самия ебе Си. Защото е казано: "Бога никой никога не е видял. "/Йоан 1:18/ и още: "Това не значи, че Отца е видял някои друг."/Иоан 6:46/ Затова, че Синът е образ на Отца говори апостола: "Който(Бог Син) е образ на невидимия Бог."/Кол А :15/, а в посланието си към евреите пише: "Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас. "/Евр.1:3/ Това, че Той в Самия Себе Си е явяване на Отца, става видно от Евангелието от Йоана където на думите на Филипа: "Господи, покажи ни Отца, и стига ни. " Спасителят отговаря: "Толкоз време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца."/Иоан 14:8-9/ Следователно Синът е естествен (по природата на Своята същност) образ на Отца, без никаква разлика, във всичко сходен с Отца, освен нерождението и бащинството на Отца. Защото Отец ражда без Сам да е роден. Синът се ражда и не е Отец; Дух Светии е образ на Сина. "Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго."/1 Кор. 2:3/ Следователно, чрез Светия Дух познаваме Христа, Син Божий и Бог, а в Сина съзерцаваме Отца, защото мисълта по естествен начин се изразява със слово, а словото се разкрива чрез диханието. Затова Дух Светии е напълно сходен и ни най-малко различен от Сина, освен Своето изхождане - защото Синът се ражда, а не изхожда. Така че Синът винаги е (носи) естествения образ на Отца. Така първият вид икони са иконите на естеството.
Вторият род икони са съществуващите в Бога понятия за тези неща, които предстои да добият битие от Него т.е. Неговия предвечен съвет, който непроменим. Тъй като Бог е непроменим и Неговият съвет — безначален. затова което от вечност е положено в него, бива изпълнявано в предопределеното от Него време и по предначертания начин. Затова Божиите понятия за всички тези неща, които предстои да приемат от Него битие, са образи, изображения или както ги нарича св. Дионисий (Ареопагит) предопределения. Защото в Неговия съвет е начертан образа на всички неща, на които е предопределено да станат и които непременно ще станат, още преди тяхното битие (преди реално да съществуват.)
Трети вид икони намираме в създаденото по Божий образ т.е. в човека. Защото, по какъв начин сътвореното може да бъде такова, каквото е несътвореното, ако не по сходство? Както Отец - ума, Синът - словото, и Дух Светии са един Бог, така умът, словото и диханието съставят единия човек, който е образ Божий, а също (той е образ Божий) по своята свобода и право да владее. Защото Бог говори: "Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици....и по нататък: обладайте и господарувайте пад морските риби (и над зверовете)... и над цялата земя. "Бит. 1:26,28/
Четвърти вид икони са книгите на Свещеното Писание, които са образи, черти на невидимите и безтелесни неща, изобразяващи ги телесно, та да можем макар и несъвършено да разберем Бога и Ангелите. Защото без приспособени към нашите понятия образи ние не можем да съзерцаваме духовните неща, както говори изпълнения със знание за Божественото Дионисий Ареопагит. А да бъде представено нямащото образ в образ, безвидното във вид — кой ще отрече, че единствената причина за това е да бъде приспособено към нашите възможности? Защото ние не можем да се възнасяме непосредствено към духовно съ-зерцаваното, за това нямаме собствени и естествени начини (възможности). И така, след като Словото Божие, като се съобразява с нашето състояние, отвсякъде събира средства за нашето въздигане, и за целта, на простите (от сложност) и нямащи вид неща дава образ, тогава защо то да не може да изобразява това, което по силата на своето естество само по себе си изразява, което ние обичаме, но което поради неговото отсъствие, не можем да видим? Св. Грогорий Богослов казва, че колкото и да се старае умът да излезе от кръга на телесността (от мисловната ограниченост на битие в тялото) той не успява, защото: "Онова, що е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията. "/Рим. 1:20/ А в сътворените неща виждаме слабо отражение на Божия образ. Така например казваме, че намираме образ на Светата безначална Троица в слънцето, светлината (от него) и лъчите му (които топлят); или в извора, реката, която изтича от т.е. в човека. Защото, по какъв начин сътвореното може да бъде такова, каквото е несътвореното, ако не по сходство? Както Отец - ума, Синът - словото, и Дух Светии са един Бог, така умът, словото и диханието съставят единия човек, който е образ Божий, а също (той е образ Божий) по своята свобода и право да владее. Защото Бог говори: "Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици....и по нататък: обладайте и господарувайте пад морските риби (и над зверовете)... и над цялата земя. "Бит. 1:26,28/
Четвърти вид икони са книгите на Свещеното Писание, които са образи, черти на невидимите и безтелесни неща, изобразяващи ги телесно, та да можем макар и несъвършено да разберем Бога и Ангелите. Защото без приспособени към нашите понятия образи ние не можем да съзерцаваме духовните неща, както говори изпълнения със знание за Божественото Дионисий Ареопагит. А да бъде представено нямащото образ в образ, без-видното във вид — кой ще отрече, че единствената причина за това е да бъде приспособено към нашите възможности? Защото ние не можем да се възнасяме непосредствено към духовно съзерцаваното, за това нямаме собствени и естествени начини (възможности). И така, след като Словото Божие, като се съоб¬разява с нашето състояние, отвсякъде събира средства за нашето въздигане, и за целта, на простите (от сложност) и нямащи вид неща дава образ, тогава защо то да не може да изобразява това, което по силата на своето естество само по себе си изразява, ко¬ето ние обичаме, но което поради неговото отсъствие, не можем да видим? Св. Грогорий Богослов казва, че колкото и да се старае умът да излезе от кръга на телесността (от мисловната ограниченост на битие в тялото) той не успява, защото: "Онова, що е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията. "/Рим. 1:20/ А в сътворените неща виждаме слабо отражение на Божия образ. Така например казваме, че намираме образ на Светата безначална Троица в слънцето, светлината (от него) и лъчите му (които топлят); или в извора, реката, която изтича от него, и в течението (движението) на водата; или в нашия ум, думите и диханието (фонетичния апарат на говора); или в розата, нейния цвят и мирис.
Пети вид икони са тези, които служат като преобрази и предначертания за бъдещето. Например: неизгарящата къпина /Исх.3:2/, росата паднала на руното /Съд.6:40/, стомната с маната /Изх.16:33/, покаралият Ааронов жезъл /Числа17:8/ - всички те са преобрази на Светата Дева Богородица. А медната змия, направена от Мойсей /Числа 21:8/ предуказва, че хората ще бъдат изцелени чрез Кръста от ухапванията на лукавия змей (дявола). По подобен начин морето е прообраз на кръщението, а облака -на Духа, слизащ над кръщавания.
Шести вид икони са изображенията, правени за спомен на нещо - някакво чудо или добродетел, в слава, чест и памет на великите, образцови хора; или като изображение на порока за посрамване на порочни хора с цел чрез тези изображения потомството да получи наставление за избягване на порока и да следва пътя на добродетелите. Тези изображения биват два вида. Единият вид е написаното с букви в книгите, тъй като буквите са изображение на словото. Така Бог начертал Своя закон върху скрижалите. /Исх.31:18, 32:16/ и заповядал да бъде описан живота на възлюбените от Него хора. Другият вид са оставяните за спомен чувствени изображения (предмети) - така Бог заповядал да се поставят в Кивота стомната и жезъла за вечно напомняне (на промиелителното чудо, станало с тях). Също заповедта Му да бъдат изваяни върху (Аароновия свещенически)нагръдник от камъни имената на Израилевите синове /Исх.28:21/...По подобен начин и ние сега се стараем да изобразяваме прославените в добродетели мъже, за техен спомен, и да възбудим у себе си желание да им подражаваме.
Какво, и как може да бъде изобразявано, и какво — не може? Телата могат спокойно да бъдат изобразявани, защото те имат вид, телесни очертания и цвят. Ангел, душа и демон - макар да нямат телесната грубост(вещественост), но също имат вид и пределност, свойствени за тяхната природа. Ние вярваме, че като духовни същества, те присъстват и действат в духовните
области (духовния свят). Затова, и те могат да бъдат изобразявани в телесен вид, както Мойсей изобразил херувимите...необходимо е само в телесния образ (изображението) да се вижда и нещо безтелесно и духовно. Единствено Божието естество няма нито очертания, нито вид, нито образ, нито предели. Въпреки че Свещеното Писание наглед изобразява и Бога в телесни образи, но така, че макар изображенията да се видими, но самите образи са безтелесни. Защото Пророците и тези, на които те се разкри вали (тези образи), са ги виждали не с телесните си очи, а с очите на ума - затова и не всички са могли да ги видят. Накратко казано: ние можем да правим изображения на всичко, което виждаме и (на това, което) можем да си представим в ума, сякаш сме го видяли. Защото макар в ума да градим своите понятия, но те са резултат (произтичат) от неща, които са видими. Така чрез това, което разбираме посредством чувствата (сетивата): обоняние, вкус и осезание, чрез разума можем да си съставяме понятия.
Адаптирано от: ПРАВОСЛАВНОЕ ИСПОВЕДАНИЕ...., стр.176- 183, Санкт Петербург, 1840 год.