ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.206

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.206
01.04.08 15:16

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
23.ІІІ/10.ІІІ.2008ГОД. Неделя 2-ра на Вел. пост, на свт. Григорий Палама
Вземи в gLOG
 
Преподобни НИКОДИМ АГИОРИТ
ЗА ДУХОВНИЯ МИР В СЪРЦЕТО

Твоето сърце, възлюблени, е създадено от Бога, за да обича само Него и бъде Негова обител. Затова Той те призовава да Му предадеш сърцето си, казвайки: "Сине, дай Ми сърцето си. "/Прит.23:26/ Но тъй като Бог е мир, превишаващ всеки ум (всяка представа на ума за това), необходимо е сърцето, което желае да Го приеме в себе си да бъде мирно и свободно от всякакво смущение, защото, както възпява св. цар Давид: "само в мира е Неговото жилище "/Пс.75:3 - по слав. превод/. Погрижи се преди всичко да установиш и утвърдиш сърцето си в мирно устроение, така че всичките ти добородетели, всичките ти дела и подвизи да бъдат насочени към придобиването и опазването на този мир. Най-вече, твоята доблестна борба с враговете на спасението, както казва великият безмълвник Арсений: "Всичките си грижи насочи вътрешното ти устроение да бъде по Бога, и тогава ще победиш външните страсти (външните проявления на страстите)".
Сърдечният мир бива смущаван от страстите - не допускай страстите до сърцето, и то винаги ще бъде мирно. Борецът в невидимата борба стои с пълното си въоръжение до вратата на сърцето и отблъсква онези, които се опитват да влязат в него и да го смутят. Докато сърцето е мирно, победата над нападателите не е трудна. Мирът на сърцето е както цел на духовната борба, така и най-мощното средство за удържане на победа в нея. Затова, когато смущението от страстите се прокрадне в сърцето, не се нахвърляй върху страстта за да я победиш, а по най-бързия начин слез в сърцето си, и с усилие се постарай да го умириш. Щом сърцето бъде умирено, и борбата ще престане.
Човешкият живот не е нищо друго, освен непрестанна борба и непрестанно изкушение, както е казал и праведният Иов: "Не е ли изпитание земният живот на човека?"/Иов 7:1/ А изкушението предизвиква воденето на борба. Заради тази борба се налага да бодърстваш постоянно, по всякакъв начин да пазиш сърцето си, да го надзираваш да бъде мирно и спокойно. Когато в душата ти се надигне някакаво смущаващо движение, изправи се ревностно да го подтиснеш и да умиротвориш сърцето си, за да не се отклониш под действие на идващото смущение от правия път. Човешкото сърце прилича на кормилото на кораб, завърти го наляво или надясно, и корабът ще промени посоката си. Така, когато сърцето изпадне в смут, цялата ни вътрешност стига до безпорядъчни движения, като и умът губи правилността на своите съждения. Ето защо е необходимо колкото може по-скоро да умиряваме сърцето си, веднага след като усети някакво вън¬шно или вътрешно смущение; по време на молитва, както и във всяко друго време.
Трябва да знаеш, че само тогава ще умееш добре да се молиш, когато се научиш добре да действаш в подвига за съхранение на своя вътрешен мир. Към това насочвай вниманието си, обмисляйки как да достигнеш всяко твое дело да протича в сърдечен мир, с удоволствие и радост. Ще кажа накратко - непрестанен подвиг през целия ти живот трябва да бъде опазване мира на сърцето, така че да не допускаш да изпада в никакъв смут и безпорядъчност. Всичките си дела трябва да вършиш под сянката на този мир, тихонравно, както е написано: ''Синко, карай работата си с кротост.."/Сир..3:17/. Така ще се сдобиеш с обещаното за тихонравните блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята."/Мат.5:5/

КАК ДА ЗАПАЗИМ ВЪТРЕШНИЯ МИР?

За запазване на вътрешния мир: 1) Преди всичко приведи в ред външните си чувства (това което чрез сетивните възприятия може да подейства на чувствата ти) и избягвай волности във външното си поведение - не гледай, не говори, не жестикулирай, не ходи, и нищо друго не върши в сметение (като проява на смущение), а всичко прави благочинно и тихо. Като привикнеш да се държиш благочинно и тихо във външните си движения и дела, лесно и без труд ще достигнеш да бъдеш в мир и вътре в себе си, в сърцето си, защото според уверенията на отците, вътрешния човек приема настроението си от външния. 2) Установи в себе си разположение да обичаш всички хора и с всички да живееш в съгласие, както заповядва ап. Павел: "Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. "/Рим12:18/ 3) Пази съвестта си неопетнена, така че в нищо да не те изобличава и за нищо да не те гризе. Да бъде умиротворена (спокойна) както по отношение на Бога, така и към тебе самия, към ближните и всички външни неща. Такова пазене на съвестта едновременно ражда, задълбочава и умножава вътрешния мир, както уверява св. цар Давид: "Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване. "/Пс. 118:165/ 4) Навикни без смущение да понасяш всички неприятности и оскърбления. Истина е, че преди да придобиеш такъв навик, ще се наложи много да се помъчиш и да страдаш сърдечно, поради неопитност да се справяш в такива случаи. Но затова пък, когато го придобиеш, душата ти ще започне да черпи огромно утешение от самите неприятности, които ти се случават. При поддържане на решимост да постъпваш по този начин, ден след ден, все по-добре ще започнеш да управляваш себе си и скоро ще достигнеш до състояние да умееш да пазиш мирен дух при всякакви бури отвън и отвътре.
Ако някога се случи да не успееш да се справиш със сърцето си, да не можеш да прогониш тъгата и скръбта и да въдвориш в него мир, тогава прибегни по-прилежно към молитвата, подражавайки на Спасителя, Който в Гетсиманската градина се помоли три пъти, за да ти даде пример, че във всяка сърдечна скръб и тъга прибежище трябва да ти бъде молитвата. По този начин, колкото и опечален и малодушен да се чувстваш, не бива да отстъпваш от молитвата, докато не достигнеш до това състояние, когато волята ти стане съвръшено съгласна с волята Божия. Така ще умиротвориш сърцето си с това, че то ще се изпълни с мъжествено дръзновение с радост да посрещне, да приеме и по¬несе онова, от което преди това се е страхувало и желаело да избегне. Така, както Сам Господ се ужасявал, тъгувал, и бил изпълнен със скръб, а след молитвата се успокоил и казал: "Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме преда-ва."/Мат,2б:46/

МИРЪТ В СЪРЦЕТО СЕ УСТАНОВЯВА БАВНО И ПОСТЕПЕННО

Постоянно се грижи да не допускаш смущения и тревоги до сърцето си, като всячески се напрягаш да го опазваш в мирно и спокойно настроение. Когато Бог види колко се трудиш и подвизаваш за това, Сам ще устрои чрез Своята благодат в душата ти град на мира, а сърцето ти ще се превърне в дом на утешения, както за това иносказателно се разбира от псаломските думи: "Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно. "/Пс.121:3/ Бог желае от тебе всеки път, когато се случи да се разтревожиш от нещо, веднага да възстановиш в себе си мира и да пребиваваш в такова мирно устроение във всичките си дела и занимания. Трябва да знаеш, че за това ще ти е нужно търпение. Както за един ден не се изгражда град, така и за един ден е невъзможно да придобиеш вътрешния мир. Защото и това не е нищо друго, освен устройване на дом за Бога на мира и скиния за Всевишния - за да станеш така храм за Него. Трябва да знаеш също, че Сам Бог е устроител в тебе на този дом, и без Него остава напразен всеки твой труд, както и написано: "Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите и."/Пс. 126:1/ Друго, което трябва да знаеш е, че главната основа на този сърдечен мир е смирението, както и избягването на дела, занимания и начинания, които са свързани с тревоги и многогрижие. Колкото се отнася до първото, то кому не е известно, че смирението, сърдечният мир и кротостта са така тясно свързани-помежду си, че където присъства едното, има го и другото. Който е тих по сърце и кротък, той е и смирен, и обратно, който е смирен по сърце, той е кротък и умиротворен. Затова и Господ ги е поставил в неразривен съюз, когато е казал: "Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. "/Мат.11:29/ Относно второто, за него виждаме първообраз в древната история - Бог не пожелал дом (храм) да Му построи Давид, който почти през целия си живот бил принуден да води войни и да бъде в тревоги, а неговият син Соломон, който и по името си е свързан с мира, а е и царувал в мир и с никого не воювал.

ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА МИРА В СЪРЦЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ПОЧЕСТИТЕ И ДА СЕ ОБИЧА СМИРЕНИЕТО И НИЩЕТАТА
И така, брате, ако обичаш сърдечния мир, постарай се да влезеш в него през дверите на смирението, защото друг вход в него освен смирението няма. За придобиване на смирението принуди себе си и се напрегни да прегърнеш всички неудоволствия и скърби, както и всячески да избягваш слава и почести. Придобий желанието да бъдеш неизвестен и унижаван от всички, от никого да не получаваш грижи и утешения, освен от единия Бог. Утвърди в сърцето си мисълта, с пълно убеждение в нейната благотворност, че твоето единствено добро и сигурно убежище е само Бог. Всичко останало са тръни, които ако ги вложиш в сърцето си, ще ти причинят смъртоносна вреда. Ако ти се случи да претърпиш от някого посрамване, не се опечалявай, но го понеси с радост, с увереност, че Бог е с тебе. И не пожелавай друга чест и не търси нищо друго, освен да страдаш за любовта към Бога, и за това, което служи за Негова най-голяма слава.
Превод със съкращения от: НЕВИДИМАЯ БРАНЬ, старца Никодима Святогорца, стр.262-268 , Москва, 1904 год. /продължение в бр. 207/

Извадки из писмата на светител ТЕОФАН ЗАТВОРНИК

Молитвословието (молитвеното правило) въпреки всичко следва да бъде изпълнявано в установеното време.,..Така са постъпвали всички велики молитвеници. Това е необходимо, защото без него душата бива нападана от вцепенение (духовно безчувствие) и става за нищо негодна...В такива случаи дори да се помолиш с чужди молитви, или да установиш молитвеност на мислите си - все е по-добре, отколкото да си легнеш да спиш без да се помолиш...или така да започнеш утрото.
Похвалите развиват гордост...А гордостта е нещо страшно. С нея започват нападенията от самомнение, самочувствие, самоизтъкване. Когато е сторено някакво добро дело - как да го отречеш? Например, нахранил си някого. Не може да се каже или помисли, че това не е добро. И когато те хвалят за него -това не е без основание. Как да се избегне самовъзхвалата? - Необходимо е похвалата да се пренесе другиму. Колко славни дела е извършило нашето войнство през 1812-14 години! Но започвайки с императора и военачалниците, та до всички войни, всички са имали чувството и убеждението, че не те са извършили подвизите, а Бог чрез тях. А те са само Божии оръдия. Затова, казвайки псаломските думи: "Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава. '/Пс.113:9/, те не позволявали на гордостта да се разраства. Да се постараем и ние така да се настроим и молим, Бог да ни даде това (убеждение) като спасително чувство...Каквото и да сме извършили, ние няма с какво да се хвалим, защото основателно можем да се хвалим само с това, което е наше. Но като размислим и разсъдим над делата си, виждаме, че нищо наше на остава - нито силите, нито средствата, нито предметите...Би следвало най-вече желанието (за добро) да е наше...но и това "да пожелаем" доброто не е наше (в своя същностен, изчистен вид)... Ако усвоим този възглед, при всяко нападение на гордостта, ще имаме с какво да преграждаме пътя и към ума и сърцето./Писмо 976/
Понякога Господ изпитва искреността ни да Му служим като ни отнема духовните утешения, които съпровождат духовните упражнения. И когато види, че душата, лишена от тези утешения, без самосъжаление, продължава да Му служи усърдно — тогава Той и ги връща. Старците (опитните духовни наставници) казват, че не бива да се пристрастяваме към духовните утешения или да ги считаме за неотменимо достояние на своите трудове. Трябва да ги предоставим на волята Божия - да ги приемаме, когато Господ ни ги даде, и да търпим лишението от тях, когато ни ги отнеме. /Писмо 981/
Съществува вътрешно слово, което се намира под контрола и забраните на трезвението и вниманието към себе си. Опора на последното състояние е непрестанната (умносърдечна) молитва. Това е молитвеното настроение, което се състои в помненето на Бога с благоговеен страх и решимост да мислим, чувс¬тваме и желаем единствано угодното на Господа. Нека пред лицето ви винаги да бъде Господ, зад вас - смъртта, а встрани Ангела хранител и небесния ви покровител...Където има чувство, там се установява и вниманието. Ако в сърцето има огън, там ще се задържи и вниманието./Писмо 987/
Най-важното е да застанете в сърцето си пред Божието лице и така да пребивавате непрестанно. Когато това е налице, всичко останало ще дойде от само себе си. В редуването на духовните промени в сърцето най-доброто е тягата за пребиваване вътре..за съпребиваване с Господа. Тогава всичко външно отми¬нава — остава Бог в душата и душата в Бога./Писмо 988/
Искате да слушате някакво напътствие (за преселението от този живот във вечността)...Какво да ви кажа, след като този път е нещо съкровено. Общото знание за него ви е известно. Този път от всекиго се изминава само веднъж - затова докато не бъде изпитан, остава незнаен в пълнота за всеки човек. Но за нас, все пак, той е осветен от нашата свята вяра. Възпроизвеждайте в съзнанието си всичко, което очаквате, стойте в него, гледайки на Господа. Защото преди нас, Сам Той е минал по този път, и затова посреща всички, които са встъпили в него и са го извървяли...Не разбирам защо се смущавате (по принцип) от говоренето. Ако говорите нещо хубаво, това е, както някой от Отците казва, равнозначно на мълчание. За Бога и Неговите дела трябва де се говори незамлъкващо. Всичко, извън това, трябва да се пропуска без внимание. /Писмо 990/
Все някога ще се наложи да напуснем този свят. Час по-рано или по-късно - това не е толкова важно...Можем ли да желаем продължаване на земните ни дни с оглед духовно преуспяване? - Но нали основите на Божията милост са неизменни - ако тук сте недозрели, там ще съзреете. Смъртта не прекъсва хода на духовния живот (за тези, които са го започнали, за спасяващите се).
Адаптиран превод от: Творения иже во святахъ отца нашего ТЕОФАНА ЗАТВОРНИКА, ч. VI, стр. 100-102, 109, 118-119, 124, 126, М., 2000 год.




Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0945