ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.208

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.208
19.04.08 21:35

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
20.ІV./ 7.ІV.20О8 год. Неделя 6-та на Великия пост. Вход Господен в Йерусалим
Вземи в gLOG
 
Свети СИМЕОН НОВИ БОГОСЛОВ ДЕЯТЕЛНИ И БОГОСЛОВСКИ ПОУЧЕНИЯ

Вярата в Христа не е само пренебрежение към приятностите в живота, но и търпеливо и благодушно понасяне на всяко постигащо ни изкушение, както и скръбните, печални и неприятни неща, които ни се случват, докато Бог благоволи да погледне на нас (и ни избави от тях). Така ще подражаваме на св. цар Давид, който казва: "ТЕРПЯ ПОТЕРПЕХ ГОСПОДА И ВНЯТ МИ./Пс.39:1/- С търпение изтърпях изпратеното ми от Господа, и Той чу воплите ми - по слав. текст/. Тоест - като търпях скърби, аз се уповавах, че Господ ще ми помогне. Затова, когато Господ видя, че не се колебая в очакването си за помощ от Него, Той погледна към мен и ми яви милостта си.
Невъзможно е и плътта да храниш до ситост, и духовно да се наслаждаваш на мислените и божествени блага. В каквато мярка човек служи на стомаха, в такава се лишава от вкусване на духовните блага. И обратно, доколкото започне да изтънява плътта, съразмерно с това ще се насища с духовна храна и утешения.
Съществува мнимо (привидно, неистинско) смирение, което произтича от нерадение, леност, и силно осъждане на съвестта. Които го почувстват, нерядко го считат за спасително. Но то в действителност не е такова, защото в него няма радостотворния плач, който (органично) да е съединен с него (и е белег за неговата истинност).
Съществува и плач без духовно смирение. Които плачат по този начин също мислят, че той очиства греховете им. Но те напразно се самозалъгват, защото се оказват лишени от сладостта на Духа, която тайнствено се заражда в мисленото съкровище-хранилище на душата - така те не вкусват от благостта на Господа. Затова такива скоро се възпламеняват от гняв и не могат напълно да презрят света и това, което е в него. А който не презре всичко това и не придобие ненавист (в см. отчужденост) към него от цяла душа, той никога не ще може има твърда и несъмнена надежда за спасението си. а винаги ще се увлича от съмнения в различни посоки, тъй като не е положил надеждата си на камък.
В божественото Кръщение ние получаваме прощение на греховете, освобождаваме се от прародителската клетва и се освещаваме чрез слизането върху нас на Светия Дух. Но съвършената благодат, за която е казано с думите: "Ще се поседя в тях и ще ходя между тях."/2Кор.6:16/ с това все още не я получаваме. Последната е достояние на съвършено утвърдените във вярата и доказали тази вяра на дело. Ако след кръщението се отклоняваме към скверни и зли дела, с това губим напълно и самото освещение. И тогава вече с покаяние, изповед и сълзи (сърдечно съкрушение), съобразно делата (за сторените прегрешения) отново получаваме отначало прощение на греховете, а след това и освещение от горната благодат.
След като Божият Син и Сам Бог слезе на земята, за да ни примири чрез Своето посредничество със Своя Отец, като ни съчетае осезателно със Себе Си чрез Светия и Единосъщен Свети Дух - ако се лишим от тази благодат, на какво друго да разчитаме? Това означава, че нито с Бог Отец сме се примирили, нито сме се съчетали с Божия Син чрез Светия Дух.
Както за привързания към угаждане на плътта и жите йските наслади, сластолюбивия и отдаден на светското, разлъката с обектите на неговата привързаност представлява смърт, така за обичащия чистотата и Бога, невещественото и добродетелите, дори малкото отклоняване на сърцето от тях, също представлява смърт. Нали всеки, който вижда чувствената светлина, когато затвори очи, или друг му ги затвори, изпитва подтиснатост и скърби — той и не може дълго да понесе това, особено, ако е гледал нужни и дивни неща. Затова, как да не скърби и да не е печален този, който, просветен от Светия Дух, е виждал ясно, във видения - на яве, и мислено, в състояние на бодрост или на сън, тези блага, които око не е виждало, ухо не е чувало, и които човешкото сърце не познава, в които самите Божии ангели желаят да проникнат, ако по някакъв начин той бъде откъснат от тяхното съзерцаване? Това основателно му се струва като смърт и отчуждаване от вечния живот.
Всеки, който се мисли за мъдър, защото е изучавал всякакви науки и е сведущ във външната мъдрост, никога няма да се удостои да проникне в тайните Божии и да ги види (в ума си), ако преди това не се смири, и в своите сърдечни чувства не се почувства безумен (ако в сърцето си не усети на живо, че няма самостоятелна човешка мъдрост - тя винаги идва от Бога), като заедно със самомнението си отхвърли и придобитата ученост (в см. като безусловно я постави под контрола на по-висшите духовни истини и закономерности). Който постъпва по този начин. и с непоколебима вяра последва истински мъдрите в божественото знание мъже, ръководейки се от тях, той ще влезе в града на живия Бог и наставляван и просвещаван от Светия Дух ще види и познае това, което никой от външните (нямащи духовната мъдрост) хора, не може да види и познае. Така той ще се удостои да бъде научаван от Самия Бог.
Господ затова благоволи да приеме образ като на всеки беден и да се уподоби на всекиго от тях, та никой от вярващите в Него да не се превъзнася над своите братя, но виждайки в тяхно лице Своя Бог, да счита себе си по-малък и по-лош от тях. Така както е по-малък от Самия Бог, и както Самия Него да приема и да почита своя брат, да е готов да му помага до свършване на това, което има — както нашият Бог Господ Иисус Христос проля кръвта Си за нашето спасение.
Отначало Бог сътворил два свята - видим и невидим. Сътворил и цар над видимия свят, който носи в себе си характерните черти на двата свята — единият в своята видима част -тялото, а другият в невидимата си част - душата. В тези два свята сияят и две различни слънца. В единия — видимото слънце, в другия - невидимото, мисленото. Това, което за видимото и чувственото (сетивното възприятие) представлява слънцето, това за невидимата част (душата) предсталява Бог, Който се нарича и Слънце на правдата. Чувствения свят и всичко, което се намира в него се освещава от чувственото и видимо слънце, а мисления свят и тези, които се намират в него се освещават и осияват от мисленото слънце на правдата (Бог). Това става отделно едно от друго, без смесване и сливане между чувственото и мисленото, (като принадлежащи на два свята, различни по своята природа).
От цялото видимо (материално) и невидимо (мислено) творение само човек е създаден от Бога с двояка природа. Той има тяло, съставено от четирите стихии (от елементите на материалния свят), от чувства (способности за сетивно възприятие) и дихание (душевност), както и от душа - мислена (разумна), не-веществена, нетелесна, съединена неизразимо и невъзможно за изследване, срастворена без сливане, и съчетана без смесване с това, което е в тялото. Така човек е един вид животно - смъртно и безсмъртно, видимо и невидимо, чувствено (сетивно) и мислено (разумно мислещо), способно да вижда видимото творение и да познава мисленото. Както двете слънца действат отделно,всяко в своя свят, така разделно действат те и във всяка от двете страни на човешката природа. Едното освещава тялото, другото — душата. Всяко от тях дава от собствената си светлина на съот-ветстващана част от човешката природа или богато или оскъдно, колкото освещаваният може да вмести.
Човек може да побеждава страстите, но не може да ги изкорени. Той е получил власт да не върши зло, но не и да не мисли за него. Истинското благочестие се състои в това, не само да не се върши зло, но и да не се мисли за него. Който мисли за злото, в него няма чистота. Затова, как може да бъде чисто сърцето на този, който се осквернява с нечисти помисли, както огледалото потъмнява от праха върху него.
Който се моли с много думи, трудно съзнава всичко, което казва, докато молещият се немногословно съзнава какво казва в молитвата си. Оказва се, че на тези, които не съзнават добре всичко което говорят, се налага да говорят много. А които са се научили да съзнават казваното в молитвата, те не говорят много, за да не се разсейват с ума. Не е нужно много да се говори на Бога, а с разумно съзнание на молитвата, с разбиране на казваното. Впрочем, да се молим с разумно съзнание е невъзможно, докато не станем причастни на Светия Дух. Ако не сме станали свои на Бога чрез Господа Иисуса Христа в Светия Дух, душата не може да се моли с разумно съзнание, както казва един от великите отци: силата с която се молим както трябва с от Светия Дух.
Адаптиран превод от: СЛОВА ПРЕПОД. СИМЕОНА, НОВА-ГО БОГОСЛОВА, т.П,стр.5О8,515, 531,533,538-9,544,549,558, 562, 568, М., 1890 г. 

СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА ПЛЪТСКАТА СТРАСТ

Според светоотеческото разбиране за осемте главни страсти, втора сред тях е блудната страст, която най-много и най-дълго измъчва хората. В светоотеческите наставления тази страст носи различни названия: блудна страст (у препп. Нил Синайски, Исаак Сирия, Йоан Касиан), блудство (у препп. Макарий Египетски, Ефрем Сирин и др), плътска страст, женонеистовство, плътско (безсловесно) сладострастие, плътска похот, любодеяние. В днешно време на литературен и разговорен език тази страст се нарича плътска или нечиста, разврат, разпътство. Тя включва от една орана сладострастието, което владее душата и тялото като желание за наслада от плътската похот, и от друга - осъществяването на това желание на дело извън законното съпружество. Божият Закон забранява блуда т.е. удовлетворяването на плътските желания извън брака, както и когато те не съответстват на целите на съпружеството. Седмата Божия заповед забранява престъпната любов т.е. плътската, сладострастната, по влечение на сляпата, нечиста страст. В Новия Завет с още по-голяма строгост се предписва избягване на блудството и всяка нечистота. Ап. Павел пише: "Не се .чъже-те: нито блудници...ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложци...няма да наследят царството Божие. "/1Кор.6:9-10/ "Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?...Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?/1Кор.6:15-19/
Блудната страст във всичките и разновидности е една от най-разпространените и гибелни страсти. Нейното формиране и развитие зависи от множество причини: темперамент и наследственост, физическо и религиозно-нравствено възпитание, от средата и приятелствата, особено в юношеска възраст, от телесното здраве и физиологическите особености на организма, от количеството и вида на храната и мн. др.
Поради тясната взаимовръзка на тялото и душата всички те¬лесни усещения и потребности намират отражение в сърцето като средоточие на живота. Затова, когато разглеждаме въпроса за плътските грехове (блудство и чревоугодие) много е трудно да се направи решително разграничение какво в тези страсти се отнася до тялото и какво до душата. По думите на древния подвижник Пахон, блудната борба бива трояка: някога се дължи на плътта, друг път страстта започва от душевните (блудни) помисли, а понякога самите бесове измъчват душата. Най-общо може да се приеме, че източниците за възникване на плътските грехове са както външни (чрез телесните чувства, от плътта и от бесовете), така и вътрешни (чрез помислите и въображението). Преп. Нил Синайски пише: "Трябва да разбереш, че отделните видове блуд са свързани в едно - телесния и духовния." Без съучастие на душата, греховни дела няма. Преп. Йоан Лествичник пише, че сред страдащите от блудната страст има много нива в зависимост от нейната сила. Склонните към сластолюбие понякога са състрадателни, ласкави и бързо плачат, което издава по-скоро безхарактерност и слабоволие. У сластолюбивите дори пеенето може да събуди нецеломъдрени чувства. Развратните хора обичат и създават приятелства с подобните на себе си. За другите блудикът съди по себе и не може да повярва, че може да има хора, целомъдрени и чисти от блудството. Преп. Нил Синайски пише: " Прелюбодееца счита всекиго за прелюбодеец, както и крадецът мисли, че всички като него, са крадци. Който пък е целомъдрен, свят и боголюбив, гледа на другите като на святи и праведни, дори да не са такива." Както пише апостола: "За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто. "/Тит 1:15/ Когато плътската страст владее човека, тя може да се проявява по различен начин. Някои поради срам от другите не падат във видими грехове на дело, но без да се противопоставят, приемат и се услаждат от нечисти плътски похоти и пожелания. Така и тялото си разтляват, и душата си оскверняват. Затова Словото Божие предписва да се избягват не само откритите, груби и срамни пороци, но и нечистите вътрешни пожела¬ния. Спасителят казва: "Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. "/Мат.5:28/ Казаното тук се отнася в еднаква степен и за двата пола, независимо че в Писанието, заради приличие на речта, е казано в мъжки род.
Св. Евтимий Велики казва: " Нека всеки да знае, че дори някой да не се докосва до чуждо тяло и да не извършва сквернил грях с тяло, но в ума си любодейства, като задържа, подчинява се, и се услажда от скверни мисли - такъв е блудник и не може да бъде храм на Светия Дух." В своите послания ап. Павел посочва три вида блудна страст. I) Прелюбодеяние и блудство, които се извършват между мъж и жена. Прелюбодеяние е когато се отнася до нарушаващи съпружеството, а блудство - когато греха е между необвързани лица. 2) Нечистота -когато блудната страст се осъществява като различни противоестествени грехове: малакийство, за което Господ поразил Онан, сина на патр. Иуда /Бит.38:9-10/, содомския грях на мъжеложството, деторазтление (педофилия), скотоложство, и други подобни срамни страсти. 3) Сладострастие, когато се отнася до преживяване на плътската похот с ума и сърцето т.е. това е действие на развратнената воля и сърце. Св. Атанасий Велики разсъждава, че макар всяко блудство да е тежък грях, но ако блудника има жена, подлежи на по-тежко наказание от този, който няма; по-виновен е този, който изменява на добра жена, отколкото онзи, който изневерява на зла жена; по-тежък е този грях за грешащия на старини, отколкото за младите; по-виновни са блудстващите непрестанно, отколкото тези, които само на моменти вършат този грях; по-тежък е греха за неподатливия към него по природа, но умишлено разпалващ тази страст за удоволствие, отколкото онзи, който е с по-силно природно разположение към него. Един ще е съда за този, който греши с мнозина без срам, а друг за грешащия от слабост. Особено тежък съд очаква тези, които скланят към блудство девици, или се ползват от някаква зависимост на жените за задоволяване на похотната си сраст.
Адаптиран превод от: Г.И. Шиманский, УЧЕНИЕ СВЯТИХ ОТЦОВ..., стр. 198- 2\ I, Москва, 2006 год.


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0827