ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.204

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.204
05.05.08 21:03

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
24.ІІ /11.ІІ.2008 г. Неделя на Блудния син
Вземи в gLOG


Светител  ЛУКА /Войно-Ясенецкий/ 
СПАСИТЕЛНИЯТ   ГЛАС   НА СРАМА

Много са мрежите, които дяволът е разпрострял по пъти­щата на нашия живот. Много са и страстите и похотите с който той ни хваща в своя власт. Но нашият Господ Иисус Христос ни избавя от тези дяволски мрежи с множество благодатни средст­ва.

Видно място сред тези спасителни средства на Божията помощ за нас, слабите, заема благодатната и благословена прит­ча на Спасителя за блудния син.

Всички вие многократно сте я слушали малко преди на­чалото на Великия пост. Но всичко скъпоценно и благодатно следва да пазим с огромно внимание и по-често да си спомняме за него. И така, нека още веднъж да си припомним притчата за блудния син и още по-дълбоко да вникнем в нея.

В древност живяло в тишина малко семейство, което се състояло от баща и двама синове. Младият, по-малък син, силно се отегчавал от еднообразния, трудов живот в семейството. Той помолил баща си да му даде полагащата му се част от наследст­вото, и след като я получил, заминал в далечна страна. Там жи­вял в чревоугодие, в пиянство и в разврат с блудници. Живял в упоението на страстите и похотите, като не забелязвал позора и срама от поведението си. Той би стигнал до позорния край на разпътния си живот, ако Милосърдният Бог, Който не желае смъртта на грешника, не го спрял с властната Си ръка, като го захвърлил в обществото на свините и го заставил жестоко да гладува. Тогава напусналия бащиния си дом блуден син се стреснал и дошъл на себе си.

Какво означават думите "дошъл на себе си"? На себе си идват тежко болни, които са били в безумие или безсъзнание, или които се събуждат след отравяне с въглероден двуокис. Блудният син не бил в такова състояние, но той достигнал дъл­боко позорно нравствено падение, и когато го докоснала спася­ващата Божия ръка, той внезапно видял и разбрал позора на своя развратен и срамен живот.

Изгарящ срам от собствения позор и мъчителни угризе­ния на съвестта го заставили ниско да склони глава и да поглед­не на себе си с очите на съдията. Този срам и гръмкия глас на съвестта, родствен на срама, го спрели по пътя към гибелта.

След като значението на срама е толкова огромно в делото на спасението на блудния син от вечната гибел, което Милосърдният Бог извършва, то следва и всички ние дълбоко да се замислим за значението на срама за всички нас. Вече казах, че срамът и съвестта са много близки помежду си и значението им за нравственото ни изправление е много голямо.

Ако човек избере пътя на злото, той може да заглушава тихият глас на съвестта. Но същият този глас можем и да уси­лим, можем да го направим ръководител на живота си, стига да започнем винаги внимателно да се вслушваме в него. По същия начин можем и срама да направим спасително оръдие за спиране по греховните пътища. Защото без такива спирания по тези пъ­тища, незабелязано губим нравственото си достойнство.

Какво е нужно за непрестанното усилване, задълбочаване и култивиране в сърцето на спасителния глас на срама? - За това с нужно да се научим непрестанно да наблюдаваме себе си, да гледаме на себе си със същите зорки очи, с които ни гледат околните. Нали добре знаете колко е изострено зрението ви за нравствените недостатъци и пороци на околоните. Знаете също колко са слепи очите ви във великото дело на наблюдаване на самите себе си.

Как да се избавим от тази гибелна слепота, как да се нау­чим да гледаме на самите себе си с очите на безпристрастни и строги съдии? - Както във всяко трудно и важно дело, така и тук, трябва да се научим и да привикнем неотклонно да следим какво става вътре в нас. Много от свв. Отци ни дават изключи­телно важен съвет - всеки ден преди да отидем да спим, да сед­нем и си спомним всички свои, макар и в незначителна степен, лоши дела, думи, и дори мисли. И за всичко това да помолим Бога за прошка.

Можем да си поставим и още по-важна задача - не само вечер, но и в течение на целия ден неотклонно да следим за всички свои дела. А най-вече, да следим нашият непрестанно грешащ език, помнейки казаното от Господа Иисуса Христа: "Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправ­дан, и по думите си ще бъдеш осъден."/Мат12:26-37/

Спрян от властната Божия ръка и потресен от срам, блуд­ният син дошъл на себе си, размислил, станал и тръгнал по да­лечния път към баща си. Той подготвил и покайната си реч: "Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наем­ниците си. "/Як. 15:18-19/ Но изпълнен с любов и милосърдие, баща му избързал да го посрещне, прекъснал речта му, прегръ­щал го и го целувал. Заповядал на слугите си да донесат най-хубавата премяна за него, пръстен на ръката му, обуща на нозе­те, и да заколят угоеното теле; да устроят пир заради завръщане­то на сина му.

Нека запомним думите на Христа: "Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се греш­ник. "/Лк. 15:10/ Колко подобаващо би било и ние, заедно с Бо­жиите ангели, да се радваме за дълбокото покаяние и връщането в пътя на спасението на нашите братя и сестри! Колко ни е нуж­но да имаме меки и състрадателни сърца, а не закоравели, които осъждат ближния - каквото виждаме у по-големия брат на разкаялия се блуден син. Той се връщал от полето, и като чул весе­лието на пира, възмутил се, ожесточил се и укорявал баща си за това, че с любов и всеопрощение посрещнал неговия грешен, по-малък брат. Чуйте, колко кротко и тихо отговорил баща му на резките му укори: "'Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и се развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери."/Лк.15:31~32/

Да ни помогне нашият Господ Иисус Христос, сами да се спасим от дяволските мрежи, и искрено, от цяло сърце, да се радваме на спасението на ближните. Амин.

Превод от: Святитель ЛУКА (Войно-Ясенецкий), Великопос-тнме проповеди, стр. 20-25, М. 2006 год.

СВЕТИТЕ   ОТЦИ ЗА ТЩЕСЛАВИЕТО

Някои от свв. Отци изброяват осем главни страсти, сред които гордост и тщеславие. Други, като св. Григорий Богослов, преп. Йоан Лествичник, ги намаляват на седем, като поставят заедно гордостта и тщеславието. Преп. Иоан Лествичник пише: "Начало на гордостта е вкорененото тщеславие; средата е уни­жаване на ближния, безсрамно изтъкване на своите трудове, самохвалство в сърцето, ненавист към изобличения, а края е в от­хвърляне на Божията помощ, упование на собствените усилия, бесовски нрав. Така тщеславието е начало, а гордостта е завър­шек на една и съща страст — гордостта." Думата тщеславие озна­чава страст към празна т.е. суетна и безполезна слава. Това може да бъде изразено и като славолюбие - пристрастна любов към суетна човешка слава, към почит, чест и уважение. Тщеславието произлиза от коренящото се във всички хора самолюбие. Непос­редственото си начало то получава от човекоугодието - от жела­нието да се угоди на всички хора, но не заради Господа, а за да бъдем уважавани от всички, да спечелим доброто им мнение за

себе си, похвали, чест и слава. Храна за тщеславието са човеш­ките почести, похвали, ласкателства, празната човешка слава, богатство, знатност, гръмко име, светски преимущества, а също естествени дарования и способности. Преп. Иоан Лествичник пише: "Като се присъединява към естествените даровния, тщес­лавието погубва тези, които му служат."

Кои са белезите на тщеславието, по които можем да раз­берем дали тази лукава страст съществува в нас, или в другите?

1.              Изпитване на приятност от ласкателства и желание за похвали.

2.      Любов към самоизтъкване с думи и дела, желание за първенство и показност навсякъде.

3.      Желание да впечатляваме с дрехи, външност, естест­вени дарования, трудове и подвизи и др.

4.      Склонност към учителстване - за поучаване на други­те, а когато не се вслушват - обидчивост.

5.      Стремеж и суетно желание за човешка слава, почит,похвали, отличия, награди, незаслужени повишения в работата и др.

6.              Желание и стремеж всички хора да ни считат добри,добродетелни и праведни.

7.              Заради похвали  и слава — показно благочестие - пос­лушание, смирение, молитвеност, постничество и др.

8.              Тщеславно  превъзнасяне  с  остроумие,  схватливост,съобразителност, добра памет, изкусно четене и пеене,красота на лицето и тялото, телесна сила, дрехи и др.

9.              Тщеславно превъзнасяне с научни знания, майсторст­во в занаята, титли и др.

10.      Смущение,   обидчивост,  негодувание,   гняв  и  даже вражда заради изобличение, укори и обиди. Отвръща­не на оскърблението с оскърбление.

11.       Мнителност и страх да не изглеждаме смешни в очите на другите.

Тщеславието е душевен недъг и лукава страст с множест­во проявления, изменчива и тънка, така че и най-зоркият поглед едва я разпознава и се избавя от нея. Св. Иоан Касиан пише: ''Другите страсти са прости и еднообразни, а тази е многосъставна и многообразна. Тя от всички стра­ни и по всяко време пресреща Христовия воин — още до­като се бори със страстите, както и след като вече ги е победил. Тя се опитва да уязви християнина както във връзка с облеклото, така и с вида и походката, с молитва­та, с уединението, четенето, знанията и мълчанието, пос­лушанието, смирението и благодушието - тя навсякъде намира храна за себе си, и като подводен камък може да причини корабокрушение, дори когато не очакват това. У когото дявола не може да породи тщеславие от блестящи­те дрехи, у него се опитва да стори това чрез неугледно и бедно облекло. У когото не може да събуди тщеславие от оказвана почит, него напада да се тщеслави от унижение. Когото не може да застави да се превъзнася от многознание и красноречие, него подбужда да важничи с мълча­ние. Който пости на показ, бива тревожен от суетна слава, а който от презрение към такава слава скрива своя пост -той бива изкушавай да се превъзнася от това. Някой пък, за да не изпадне в тщеславие, избягва дълго да се моли пред другите, но като прави това тайно, без никакви сви­детели, може да стигне да самопревъзнасяне (с мотива-колко е разсъдителен и скрива молитвения си живот) "

У младите и начинаещите в духовния живот, тщес­лавието намира храна най-вече в приятния глас, красива­та външност, аскетичния вид, знатния и интелигентен произход, в различните естествени дарования като: умст­вени способности, съобразителност, образованост и др.

Гордостта и тщеславието имат своето начало в човекоугодието. Апостолът казва, че ако би угаждал на хората, не би бил раб Христов. Тщеславието е майка на лицемерието. Тщеславния човек води двойствен живот, като пред хорските очи се представя съвсем друг, отколкото е в действителност. Всичко, което върши е на показ, Св. Иоан Лествичник пише: "Скверното тщеславие ни научава да имитираме добродетели, каквито в действителност не притежаваме.  То кара гневливите да се правят пред хората на кротки, чревоугодниците и сластолюбците заставя да изглеждат въздържници." А преп. Нил Синайски казва: 'Тщес­лавието прави болния - здрав, стареца - по-силен от юноша, стига за това да има много свидетели. Тогава и поста, и бдението, и молитвата, стават леки, както и всяко друго дело, защото похвалата на мнозинството възбужда у тщеславните усърдие."

Преп. Иоан Касиан разказва: " Когато живеех в скитската пустиня (в Египет), един старец беше отишъл да посети един от братята в килията му. Чул, че вътре нещо се говори и се заслу­шал, дали братът не чете нещо от Свещеното Писание или не казва по памет някакви молитви. Оказало се, че под действие на измамния дух на тщеславието, монахът си въобразявал, че е в църква и предлага поучение на народа като свещеник. Постоял още малко, и чул, че след поучението монахът започнал да се изживява като дякон и казвал: "Оглашени изидите!" Почукал на вратата, братът го приел с обичайната почтителност и давайки си вид, че се безпокои дали не се е наложило дълго да го задър­жи навън, смутено го попитал: "Отдавна ли си дошъл?" Смуще­нието било от угризенията на съвестта за това, че се предал на суетните си мечтания. Старецът ласкаво отговорил: "Аз току що дойдох, когато ти възгласяше: "Оглашени изидите."

Тщеславието се примесва към всички наши действия, трудове и подвизи. И ако другите страсти, бидейки побеждавани, постепенно отпадат, то тщеславието след като бъде победе­но, се надига с още по-голямо ожесточение. Самите помисли за победата над него служат за ново превъзнасяне. Най-вече то се примесва към различните добродетели като намалява или на­пълно погубва техните плодове. Това се отнася пред всичко за поста, молитвата и милостинята. Затова св. Иоан Лествичник пише, че: 'Тщеславието е пропиляване на трудовете, загуба на усилията, грабител на душевното съкровище, изчадие на неверието, предтеча на гордостта."

Свв. Отци наричат тщеславието духовно идолопоклонство. Според св. Иоан Лествичник: "Макар и да се нарича вярващ, тщеславният е в действителност идолопоклонник. Той мисли, че почита Бога, но по същество угажда не на Бога, а на хората... Самото тщеславие е погубване на простотата и притворен жи­вот. Само простите по сърце не са особено предразположени към него... Който няма недъга на тщеславието, стои твърде близо до спасението и лесно получава оправдание за другите си грехове, докато обладаният от него се намира далеч от славата на светии­те."

Адаптиран превод от: Г.И. Шиманский, УЧЕНИЕ СВЯТИХ ОТЦОВ..., стр. 158-164, Москва, 2006 год.


 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0979