ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.202

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.202
09.05.08 18:46

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
13.І.2008/31.ХІІ.2007 год. Неделя сл. Рождество Христово и пред Богоявление
Вземи в gLOG
Преподобни НИЛ СИНАЙСКИ /+450г./ МИСЛИ   И   УВЕЩАНИЯ
Не бива да се дава достъп до сърцето на представи, които са свързани с неподобаващи (нечисти) помисли. Защото ако сър­цето бъде въвлечено в омрачението на нечистите помисли, тога­ва вече насилствено и против волята си, то бива увличано към страстни дела.
Светият Дух е написал житията на светиите (духа в който са написани, а не всички подробности, някои от които несъщест­вени и маловажни, са човешки грешки), за да може всеки, неза­висимо какъв вид е неговия (личен) живот, да бъде въздигнат към истината с подобни (на своя живот) примери.
"Проклет е който направи...кумир...и го тури в тайно място." /Втор.27:15/ Не е едно и също завинаги да скриеш (да заровиш) нещо в земята, или да го поставиш (да стои на) тайно. Скритото в земята, което вече не се явява на сетивата, с течение на времето се изглажда и от паметта. Докато поставеното на тайно, макар да се укрива от околните, но често виждано от този, който го е скрил, обновява вниманието към себе си. Такъв, пос­тавен на скрито идол, е всеки срамен помисъл, който се формира в мисълта, без да бъде отстранен от нея, а остава там тайно задържан. Който постъпва така, сам се подлага на предписаното в закона наказание, защото лелеяния от него срамен помисъл е същото, каквото е поклонението на идола.
Тези, които скоро са се освободили от светските грижи (за съзнателния християнски живот това е задължително като принцип и цел, независимо в каква степен е изпълнимо), следва да бъдат съветвани да пребивават в безмълвие (като не излизат от манастира или от своя дом). Да не би с такива чести излиза­ния, чрез сетивните впечатления (по време на тях) да се обострят раните на сърцето, и към старите греховни кумири да се добавят нови. Такова безмълвие е трудно за тези. които отскоро са се отрекли от света, защото тогава (в началото на безмълвието) паметта привежда в движение цялата нечистота, която се е отпе­чатала в нея. Причината е, че поради множеството дела (делова­та ангажираност), които (дотогава) непрекъснато са се редували - паметта не е имала възможност да разглежда онова, което се е задържало в нея. Но това (състояние) се отнася само за началото. С течение на времето, безмълвието, като се въоръжи с търпение, напълно ще освободи ума от скверните помисли.
Умът, току що отклонил се от греха, е подобен на тялото, започнало да възстановява силите си след продължителен недъг, за което, като неукрепнало напълно, дори маловажния повод става причина за връщане на болестта. Неговите сили са все още слаби, затова трябва да се опасява да не се върне страстта, ако отнякъде се появи повод за това- затова нека не си позволява да се движи сред хорската тълпа. Укрепналите и възмъжали под­вижници могат и там смело да излизат на борба, а който още не е в състояние да води (успешно) борбата, той нека си остава вкъщи в безмълвие, и там да намира безопасност за себе си.
Св. пророк Мойсей дава на Израиля, когато той влезе в обетованата земя и унищожи живеещите там народи, следния урок: "Пази се, да не пожелаеш да тръгнеш подире им (според делата      им)      след      като      бъдат      изтребени      отпреде ти/."/Втор. 12:30/ Този урок е много подходящ за тези, които след отсичане на страстите, (вече) не обръщат особено внимание на сърцето си. В такива случаи у тях започват да изникват, като някакви издънки, образи на (нещо) отдавна станало, и който им даде свобода често да се задържат във владичествения ум, без да им забранява да влизат в него, той отново ще открие в себе си приют за страстите, след като (вече) ги е победил - така подлага живота си на небезопасни борби. Защото за страстите, дори ко­гато те са укротени, е свойствено, поради нехайството на укро-тителя, отново да възвръщат дивия си нрав и да стават свирепи като зверове.
Както за плачещата вдовица утешения са нейните синове, така за падналата (съгрешила) душа, утешение са подвижничес-ките трудове. Те разсейват помислите на отчаяние, задълбочават идващото от вярата покаяние, възвестяват Христовото милосър­дие и изглаждат (заличават) сторените грехове.
Пророкът заповядва: "Изтребете във Вавилон сеяна на семе. "/Иер.50:16/ За нас в това се съдържа съвет, да изтребваме образите (представите), докато те (все още) едва достигат чувс­твата. Да не би, ако паднат върху почвата на сърцето, да започ­нат да израстват, и напоявани от дъжда на честото събеседване с тях, да принесат плодовете на злото. Друг Пророк дори ублажава тези, които не дочаквайки съзряването на страстите, вече ги унищожават докато те имат вид на младенци. Той казва: "Бла­жен, който вземе и разбие о камък твоите младен­ци. "/Пс. 136:9/ Нещо подобно означава и казаното от праведния Иов: "Силният мраволев загива по липса на плячка.''/Иов 4:11/ Очевидно, великият Иов, като желае да изобрази всезлобността на страстите, съставил за целта сложното наименование - мраво­лев, комбинация от имената на най-силния звяр - лъва, и най-нищожната твар - мравката. Смущението от страстите започва с тънки помисли, като незабележимо се промъква подобно на мравките. След това се разраства, и се превръща за подложилия се на тези нападения, в не по-малко опасно, от нападението на
лъв. Затова подвижника трябва да пребори страстите още докато те пристъпват като мравки, ползвайки за примамка своята ни­щожност. Защото ако успеят да достигнат силата на лъва, тогава стават непреоборими и силно безпокоят. Заедно с това, не бива в никакъв случай да им се дава храна, както нееднократно беше казано - за храна им служат влизащите чрез сетивата образи (възприятия) на страстите.
Който успее, поради страх от бъдещото наказание, по време на борбата, така да овладее (разсейването и блуждаенето на) погледа си, че да почувства същото напрежение, както боре­щия се с морските вълни - той без труд ще победи нападащите го (страсти). Дори няма да чувства нанасяните му удари, като си казва : "Биха ме, не ме боля; поругаха се над мене, аз не раз-брах./Прит.23:30 по слав. текст/ т.е. те ме биха, мислейки, че та­ка ме унижават, а аз не чувствах ударите, защото "техните уда­ри бяха като от стрели на младенци (деца)"/Псал.63:8 по слав. текст/. Аз не обърнах никакво внимание на тяхната измама, дори не дадох вид, че забелязвам присъствието им.
Адаптиран превод от: ДОБРОТОЛЮБИЕ, т.ІІ, стр.294 - 297, Москва, 1913 год
Свети ЙОАН ДАМАСКИН
ЗА   ПОКЛОНЕНИЕТО НА СВЕТИТЕ ИКОНИ
/Из трето слово за светите икони/
Знаем, че нито Бога, нито душата, нито духа по (тяхната) природа не можем да видим, но можем да ги видим като изобра­жение. Божият промисъл облича в образи и вид, безтелесни, бе-зобразни и нямащи веществен вид същества - за да ни ръководят макар и към слабо и не пълно познание за тях, та да не оставаме в съвършено незнание за Бога и безтелесните твари. По Своето естество Бог е съвършено безтелесен. Ангелите, душите и демоните, по отношение на несравнимия с нищо Бог, са тела, а в сравнение с веществените тела, са безтелесни. Затова, Бог, не желаейки да ни остави в съвършено неразбиране за безтелесните същества, ги е облякъл в черти, образи и вид, свойствени на на­шата природа — в някакъв телесен вид, чрез които да бъдат съ-зерцавани от невещественото око на ума (от представното възп­риятие за тях). По този начин ние си ги представяме и изобразя­ваме. Без това, как бихме могли да си представим и да изобразим херувимите? А Свещеното Писание представя във вид и образ и Самия Бог.
Кой първи започнал да прави икони? - Сам Бог пръв ро­дил Своя Единороден Син и Слово, Своя жив Образ, като естес­твен и без никаква разлика израз на Своята вечност. Той е сът­ворил и човека по Свой образ и подобие (Бит. 1:26) Адам видял Бога и слушал гласа Му, когато Той ходел през деня, и се скрил сред рая. Така и Иаков видял Бога и се борил с Него (Бит.32:24) Очевидно, Бог му се явил във вид на човек. Мойсей пък видял Бога изотзад, тъй като бил (с вид на) човек. (Изх.33:23/ Исайя Го видял като човек, който седи на престол. Пророк Даниил видял подобие на човек, като Син човечески, дошъл при Вехтия по дни. (Дан.7:13) Никой не е видял Божието естество, а само обра­за и подобието на Този, Който трябвало да се яви на земята. За­щото Синът, или невидимото Божие Слово, трябвало да стане истински човек, за да се съедини с нашето естество и да се яви на земята. Дотогава всички се покланяли, виждайки само подо­бието и образа на Имащия да дойде, както пише ап. Павел в пос­ланието до евреите: "Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветст­ваха ги и (ги) изповядваха. "/Евр.11:13/ Затова, нима не мога да направя изображение на Този, Който за мене стана видим в ес­теството на плътта?. Нима не мога да Му се покланям и да Го почитам, почитайки и покланяйки се на Неговия образ (изобра­жение)? Авраам не е видял Божието естество, защото: "Бога ни­кой никога не е видял."/Иоан1:18/, а само Божий образ и: "падна Авраам ничком"/Бит.17:17/ Иисус Навин видял не естеството на Ангела, а (негов) образ, защото ангелското естество за телесните очи е невидимо: "Иисус падна ничком на земята и се покло­ни. "/Иис. Нав.5:14/ Същото сторил и пророк Даниил. Ангелът не е Бог, а твар, която служи и предстои Богу — затова той му се поклонил не като на Бог, а като на служител, който предстои пред Бога. Защо (тогава) да не изобразявам на иконите Христо­вите приятели и защо да не им се покланям? Не като на богове, а като на Божии приятели. Нали Иисус Навин и пр. Даниил се покланяли на явилите им се ангели не като на богове - така и аз се покланям на иконата, не като на Бога, но чрез поклонението на иконите и изобразените на тях светии, принасям поклонение и чест на Бога. Заради Бога, благоговейно почитам и Неговите приятели. Бог не се е съединил с ангелско, а с човешко естество - затова Бог не станал ангел, а истински човек по естество. "Не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово при­ема. "/Евр.2:16/ Не ангелското естество станало Син Божий в лицето на Христа, а човешкото естество. Ангелите станали причастни не на Божественото естество, а на силата и благодатта (Божия), докато човеците стават съобщници и причастници на Божественото естество/2Петр.1:4/ - всички, които приемат Све­тото Тяло на Христа и пият Неговата Кръв. Защото това е съеди­нено е Божеството в личността на Христа — по такъв начин в приеманото от нас Тяло Христово, са съединени неразделно две естества по отношение на Христовата личност. Затова и ние ста­ваме причастни на двете естества — телесното - по тяло, и Божес­твеното - по дух, т.е. — и на двете естества, съобразно свойствата на всяко от тях. Ние ставаме едно с Христа не в личностен план, тъй като ние си имаме свое лице, преди да се съединим, а по си­лата на съединителното приобщение с Неговите Тяло и Кръв. И така - не са ли нещо повече от Ангелите тези, които чрез спазва­не на заповедите опазват неразривно това съединение? Разбира се, че поради своята смъртност (тленност) и грубостта (грубата вещественост) на тялото, нашето естество стои по-ниско от ан­гелите, но чрез благоволението към него и съединението му с Бога — то става по-висше от тях. Защото ангелите със страх и трепет предстоят пред човешкото естество, прието от Христа, въздигнато на престола на славата. С трепет ще предстоят и (по време) на Съда. Свещеното Писание не ги нарича стоящи редом, нито участници в Божествената слава, но всички тях нарича: "духове служебни, провеждани да служат на ония, които ще наследят спасение."/Евр.1:14/ То не казва, че те ще царуват с Христа /2Тим2:12/, или че ще се прославят с Него /Рим..3:17/, или, че ще стоят на трапезата с Отца /Лука 22:30/. Докато свети­ите нарича и "чеда Божии"/Иоан 1:12/, и "синове на царство­то "/Мат. 13:38/, "наследници на Бога, а сънаследници на Хрис-та"/Рим.8;17/. Затова, като почитам светиите, аз ги прославям като раби, приятели и сънаследници Христови. Раби - по естест­во, приятели — по предузнание /Рим.8:29/, чеда и наследници -по Божествената благодат, както говори Спасителят към Бог Отец/Йоан 17:22/.
Може да се обобщи, като се каже, че поклонението е из­раз на страх, любов, почит, покорност и смирение. Но никому не трябва да се въздава Божеско поклонение, освен на единия ис­тински Бог. Впрочем, на всички трябва да се въздава дължимата чест заради Господа.
Погледнете, каква подкрепа и каква Божествена сила се дава на тези, които с вяра и чиста съвест пристъпват към светите икони! Затова, да стоим твърдо върху камъка на вярата и преда­нието на Църквата, без да преминаваме пределите, установени от нашите свв. Отци. Да не допускаме нововъведения и разоря-ване зданието на светата Съборна и Апостолска Божия Църква! Защото, ако бъде позволено на всеки, който пожелае да се отуч-ва от всичко това, малко по малко тялото на Църквата ще се разруши. Това, братя, не бива да става! Не посрамвайте нашата майка — Църквата, не я лишавайте от нейната украса, приемете я в своята любов, за която тя чрез мене ви умолява!...Да се покла­няме и да служим на единия наш Творец и Създател, Който е достопокланяем по силата на Своето естество. Да се покланяме и на света Богородица не като на Бог, а като Божия Майка по плът! Да се покланяме и на светиите като на избрани Божии приятели, които имат дързновение пред Него! Хората се кланят на смъртни, често нечестиви и грешни царе, както и на поставе­ните от тях да началстват, а дори и на техните изображения, по силата на казаното от Апостола: "да се подчиняват (християни­те) и покоряват на началства и власти."/Тит 3:1/, също: "отда­вайте всекиму каквото сте длъжни...комуто страх страх, комуто чест - чест"/Рпм.\3:7/, а също и думите на Спасителя: "отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Бо­гу. "/Мат.22:21/ Затова, много повече трябва да се покланяме на Царя на царете, Който единствен по природа е Владика на всич­ко. Също и на Неговите раби и приятели, които са царували над своите страсти и са поставени да началстват над цялата земя, по думите на цар Давид: "Ти ще ги туриш князе по цяла зе­мя. "/Пс.44:17/. Те са получили власт над демоните и болестите /Лука9:1/, те ще царуват с Христа във вечното и неразрушимо Негово царство. И така, нека да не почитаме иконите като без-действени и нищожни сенки, тъй като те вярно представят своя оригинал. Християнина се познава по вярата. Които с вяра прис­тъпват към иконите, те получават и велика полза от тях, а "кой­то се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра. "/Иак.1:6/, той нищо няма да получи, защото всички светии с вяра са благоугодили на Господа.
Адаптирано от: ПРАВОСЛАВНОЕ ИСПОВЕДАНИЕ...., стр.183-187, 194 -196, Санкт Петербург, 1840 год.


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1088