ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.212

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.212
04.07.08 13:41

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - София
15.VІ./2.VІ.2008год. Неделя 8-ма след Пасха, Петдесетница
Вземи в gLOG
 
ПИСМЕНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕЛ. СЕРАФИМ
САРОВСКИ
ЗА ВНИМАНИЕТО НАД СЕБЕ СИ

 
Който върви по пътя на (вътрешното) внимание не бива да вярва единствено на своето сърце. Той трябва да сверява както действията на сърцето си, така и целия си живот с Божия закон и деятелния живот (опита) на подвижниците на благочестието, изминали такъв подвиг. По този начин ще може по-успешно и от дявола да се избави, и истината по-ясно да вижда.
Преп. Исаак Сирин учи: "Създай си белези, като непрестанно влизаш в себе си и гледаш кои страсти по твое впечатление изнемогват пред тебе, кои са унищожени и напълно са те напуснали, кои са започнали да замлъкват вследствие оздравяване на душата ти, а не само поради отдалечаване на това, което ги е възбуждало. Какви страсти си се научил да побеждаващ с разума си, а не единствено като избягваш причините за тях. Внимавай още, дали напълно ясно виждаш, че в твоята гниеща язва (страстната, грешна душа) израства жива плът т.е. душевен мир. Също така забележи какви страсти те преследват последователно и стремително една след друга, и през какъв интервал от време. Дали тези страсти са душевни,телесни, или пък са сложни и смесени? Дали само слабо преминават през паметта, или силно въстават срещу душата, при това как въстават - като властелини, или като крадци. Как гледа на тях царствения ум, този властител на чувствата - влиза ли в борба с тях, когато излязат напред и обявят война? Довежда ли ги до безсилие със своята сила, или и като ги вижда, все едно, че не ги забелязва и изобщо не се занимава с тях? Кои от старите страсти са останали и какви нови са се появили? При това -възникват ли страсти в живи образи, или в чувства - без живи образи и в паметта - без страстни движения, без размишления за тях и без раздразнение (съчувствие). И по това можеш да узнаеш мярката на душевното си здраве. /Исаак Сир.сл.45/
По този път (на внимание над себе си) особено важно е да не обръщаме внимание на чуждите дела, да не мислим и да не говорим за тях, по думите на Псалмопевеца: "Да не возглаголют уста моя дел человеческих./Пс.16:4/ Трябва (само) да молим Господа: "От моите тайни грехове ме очисти, и от умишлените удържи Твоя раб."/Псал. 18:13-14/
За запазване на вниманието трябва да се уединяваме, в себе си, според думите на Господа: "Никого по пътя на поздравявайте "/Лука 10:4/ т.е. без нужда не говори, освен ако (си уверен, че) някой (упорито) върви след теб за да чуе нещо полезно.

 
ОТНОСНО ГРИЖАТА ЗА ДУШАТА

По тяло човек е подобен на запалена свещ. Свещта трябва да изгори, а човек да умре. Но душата му е безсмъртна - затова грижите ни трябва да се отнасят повече за душата, отколкото за тялото: "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? "/Мат.16:26/ Както е известно, нищо в света не може да бъде (достатъчен) откуп за душата. След като една душа сама по себе си е по-скъпа от целия свят и светското царство, то несравнимо по-ценно е небесното царство. Както казва преп. Макарий Велики, душата почитаме като по-ценна от всичко, защото Бог не благоволил да общува и се съединява чрез Своето, духовно естество с нищо от видимото създание, а единствено с човека. Него Той възлюби повече от всички Свои твари. /Макарий Велики, Слово за свободата на ума, гл.32/.
Свтт. Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Амвросий Медиолански и други (велики праведници) от младини до края на живота си са били девственици. Целият им живот бил насочен към грижите за душата, а не за тялото. Така и ние, цялото си старание следва да насочим към душата, а тялото да подкрепяме колкото да способства за подкрепа на духа.
Ако самоволно изтощим тялото си дотолкова, че и духът бъде изтощен - такова подтискане ще бъде безразсъдно, въпреки, че се върши за придобиване на добродетели.
Ако Господу Богу бъде угодно човек да изпита върху себе си боласти - Той ще му даде и сили за търпение.

 
ЗА ДУШЕВНИЯ МИР

Душевният мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: "Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.,"/Псал.65:12/ Пътят за тези, които искат да угодят на Бога минава през много скърби. Как да ублажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпяли заради Бога, когато ние и едно възпаление не можем да изтърпим?
Нищо не съдейства за придобиване на вътрешния мир така, както мълчанието и колкото е възможно - непрестанна беседа със себе си, и рядко — с другите.
Нищо не е по-хубаво в Христа от мира, в който се разбива всяко нападение на въздушните и земни духове. Защото: "нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. "/Ефес.6:12/
Признак за (наличие) на духовен живот е вглъбеността на човек вътре в себе си и съкровената работа вътре в сърцето. Божията благодат приосенява такъв човек и той първо бива в мирно, а като върви по този път преминава и в премирно устроение. Мирно в смисъл с добра (изправна) съвест, а премирно - когато умът му съзерцава с себе си благодатта на Светия Дух, съгласно Словото Божие: "Неговото място (пребиваване) е в мира./Пс..75:3 - по слав. текст/
Може ли, като гледаме с чувствените си очи слънцето, да не се радваме? Но колко по-радостно бива когато умът с вътрешните си очи вижда Слънцето на правдата - Христа! Тогава наистина (човек) се радва с ангелска радост. За това апостолът казва: "нашето живелище е на небесата. "/Фил.З:20/
Светите отци, имайки мирно устроение и осенявани от Божията благодат, живяли дълго.
Когато човек достигне до мирно устроение, тогава той може и върху другите да излива от себе си светлината на просветления разум. Преди това е нуждо да си повтаря думите на Анна пророчица: "дръзки думи да не излизат из устата ви, защото Господ е Бог на знанието, и далата Му са обмислени. " /Щарств.2:3/ Също и думите на Господа: " лицемерещо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. "/Мат.7:5/
Този мир, като безценно съкровище, нашият Господ Иисус Христос е оставил преди смъртта Си, на своите ученици, казвайки: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам. "/Ин. 14:27/ За него говори и апостола: "И Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса."/ФилА:1/; "Залягайте да имате мир с всички, и святост, без която никой няма да види Господа. "/Евр.12:14/
И така, ние сме длъжни всичките си мисли, желания и действия да съсредоточваме към това, да получим Божия мир, и винаги заедно с Църквата да призоваваме: "Господи, Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас." /Ис.26:12/

 
ЗА ОПАЗВАНЕТО НА ДУШЕВНИЯ МИР

Необходимо е с всички средства да се стараем да съхраним душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите. За това е нужно всячески да се въздържаме от гняв и чрез внимание да опазваме ума и сърцето си от непристойни колебания (движения).
Оскърбленията от другите трябва да понасяме равнодушно и да се приучим на такова разположение, все едно, че те не се отнасят до нас. Упражняването в това може да достави на сърцето ни тишина и велика полза и да го направи обител на Самия Бог.
Пример за такова незлобие виждаме в живота на св. Григорий Чудотворец, от когото някаква блудница пред целия народ искала отплата (възнаграждение) за уж сторен с нея грях. Без ни най-малко да и се разгневи, той кротко казал на един свой приятел да и плати цената, която иска. Щом взела неправедното възнаграждение, жената била подложена на нападение от беса. Но светителят с молитва изгонил беса от нея. /вж. Чти миней -17-ти ноември/. Ако ти е невъзможно да избегнеш смущението -в краен случай трябва да удържаш езика си, по думите на Псалмопевеца: "Потресен съм и не мога да говоря. "/Пс.76:5/
За запазване на душевния мир трябва да отгонваш от себе си унинието, да се стараеш да имаш радостен дух, по думите на премъдрия Сирах: "Скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма. '/Сир.30:25/
За запазване на вътрешния мир трябва всячески да избягваш осъждането на другите. Със снизхождение към брата (ближния) и с мълчание се съхранява душевния мир. Когато човек е в такова устроение, той получава божествени откровения.
За да не се изпада в осъждане на ближните, трябва да внимаваме над себе си, като от никого не приемаме (не слушаме) лоши неща и към всичко се отнасяме като мъртъвци. При това трябва да бдим телесните ни чувства, особено зрението, да служат на вътрешния ни човек, за да не развличат душата с чувствени неща, защото благодатни дарования получават само тези, които са усвоили вътрешното бодърстване като бдят за душите си.
Превод от: Летопис СЕРАФИМО-ДИВЕЕВСКАГО монастьфя,..сост. Архим. Серафим (Чичаговъ), стр. 113-124, СПб., 1903 год.

Преп. ЕФРЕМ СИРИН ЗА СЪРДЕЧНОТО СЪКРУШЕНИЕ
Ти, Който винаги даваш блага на просещите, Единствен благ и милосърдний Боже, Ти Си Подател на всички блага, Източник на изцеления и Съкровище на щедростта. Доколкото и сам често изпитвам върху себе си безмерната сила на лечителството и добрите дарове, които ежедневно ми изпращаш, затова безбоязнено Те умолявам Христе, Тебе, дълготърпеливия Бог - нека слезе върху мене Твоята обичайна благодат, за да събере и съсредоточи ума ми, и така отново да изцели моите съкровени (скрити) рани. Защото разсейването и блуждаенето на мислите непрестанно възобновяват тайните ми рани.
Сам Ти, Дълготьрпеливи, Който винаги ме лекуваш с благодатта и щедростите Си, като Милосърден изцели и честите немощи в мене, грешния! Но аз, Владико, не съм в състояние да Ти въздам каквото и да било за Твоето лечителство, защото каква може да бъде неговата цена?...Но ти ни ги подаряваш, Спасителю наш, заради сълзите и за горчивия ни (покаен) плач. Кой не би се удивил...когато Ти благоволиш да приемеш нашите сълзи като отплата за Твоето лечение. О, сила на сълзите! До къде си се простряла ти? Ти влизаш без забрана в самото небе! Ангелските чинове и всички небесни Сили непрестанно се веселят за твоето дръзновение! Ако пожелаеш, ти можеш с радост да застанеш дори пред святия престол на пречистия Бог. О, сила на сълзите! Ти за миг се издигаш на небето и получаваш от Бога това, което просиш, защото Сам Той излиза да те посрещне, като с желание ти дава прошение.
Аз, Владико, ежедневно дразня Твоето дълготърпение. Пред очите ми са както моята горчивина, така и Твоето милосърдие, по добротата на Твоето дълготърпение надвива моята горчивина.
Доколкото се намирам във властта на нечистия враг, който винаги ме угнетява, дотолкова ден и нощ със сълзи ще призовавам Твоето милосърдие, за да ме избавиш от него. Защото кой би могъл да изтърпи нападенията на лукавия, дори ако само за минута отстъпи от него Твоята благодат, Владико? Врагът час след час, и с думи, и с дела, угнетява душата ми. Но Твоята сила, Христе, която забранява на вятъра и морските вълни, ще забрани и на него да проявява силата си над мене. Твоя раб, защото той ежедневно обновява своите хитрости против мене, като бърза да овладее ума ми, отвличайки го от сладостта на Твоите Божествени заповеди и прекрасното поучаване в тях. Изпрати ми, Владико, по-скоро Твоята благодат, за да прогони от Твоя служител великия змей с всички гнусни и лукави помисли!
Тъй като пропилях живота си в суета и срамни помисли. дарувай ми това лечителство чрез което напълно да се излекувам от моите скрити рани! Укрепи ме поне един час да се потрудя усърдно на Твоето лозе, защото времето на суетния ми живот е вече в единадесетия час.
Горко ти, душо моя, защото си немарлива за своя живот? Защо прекарваш всичките си дни в разсеяност (невнимание към Бога). Не знаеш ли, че ще бъдеш призована внезапно? Какво ще правиш там, след като тук си живяла безгрижно? Какво ще отговорят когато застанеш пред престола на страшния Съдия? Нима не разбираш, нещастна душо, как врагът те мами? Не знаеш ли, че бидейки разсеяна, той ден след ден разпилява твоето небесно богатство? Затова бъди винаги трезвена...моли със сълзи Бога, викай към Него със сърдечна скръб - и Той незабавно ще ти изпрати на помощ милостив Ангел, ще те освободи от самата борба и вражеското смущение. Постарай се часът на раздялата (на душата от тялото) да не те застигне в печал и въздишки, за да не плачеш во веки.
Затова влез в себе си, подвизавай се вън (вътрешното внимание да стоиш винаги пред Бога)...Размисляй за своя живот и за Божието призоваване. Часът па раздялата не опечалява този, който се с освободил от всичко земно, но с печален за разсеяния, за грешника и ленивия, който го е домързяло да върши угодното на Бога. Този час опечалява притежаващият много, който е свързал (поради това) душата си със земни грижи, опечалява и богатия, защото насила го разделя със света (в който е неговото богатство)...Всички те се опечаляват в смъртния час, защото са свързани със земни грижи....Затова ако с цяла душа се прилепиш към Бога, никога няма да се уплашиш от смъртния час; по-скоро смъртта и разлъката с тялото ще се обърнат за тебе в радост.
Превод със съкращения от:
http://Ispovednik.ru


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1009