ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.213

ДУХОВНА БЕСЕДА-бр.213
04.07.08 13:41

Автор:Издание на православния катедрален храм "Успение на Просвета Богородица" - София
29.VІ./16.VІ.2008 год. Неделя 2-ра сл. Петд. На всички български светии
Вземи в gLOG
 
ПИСМЕНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕП.СЕРАФИМ САРОФСКИ

ЗА ПОДВИЗИТЕ
Не бива да се предприемат подвизи без мярка, а да се стараем плътта - този наш приятел, да бъде верен и способен за вършене на добродетели.
Трябва да се върви по средния път, както е казано: "не се отбивай ни надясно, ни наляво '/Притч.4:27/. На духа трябва да се дава духовното, а на тялото — телесното, необходимо за поддържане на временния живот. По отношение на обществения живот не следва да отказваме това, което той законно изисква от нас по думите на Писанието: "Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, и Божието Богу. "/Мат.22:21/
Необходимо е да сме снизходителни и към своята душа в нейните немощи и несъвършенства, да търпим и своите недостатъци, както търпим недостатъците на ближните, но без да допускаме вленявале, а като непрестанно се подбуждаме към по-доброто.
Ако си употребил много храна или си извършил нещо друго, сродно на човешката немощ, не се смущавай, не прибавяй вреда към вредата, а мъжествено се въздигни към изправление, стараейки се да съхраниш душевния мир, по думите на апостола: "Блажен е който не осъжда себе си за това, що одобрява. "/Рим. 14:22/ Същия смисъл имат и думите на Спасителя: "ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. "/Мат. 18:3/
Когато тялото е изтощено от труд или болести, трябва да го подкрепяме с умерен сън, храна и питие, без да се съобразяваме с времето за това. Веднага след възкресението на дъщерята на Иаира, Иисус Христос: "заповяда да и дадат да яде."/Лк.8:55/
Всеки (свой) успех в каквото и да било, трябва да отнасяме към Господа, като казваме с пророка: иНе нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слаба. 'Псал.113:9/
Както пише св. Василий Велики, до 35 годишна възраст, т.е. до средата на земния живот, с човека протича велик подвиг за съхраняване на себе си, но мнозина в тези години не устояват в добродетелите, като се отклоняват от правия път към собствените си пожелания (към самоугодие). Мнозина от тези, които са натрупали значителни добродетели през младостта, когато достигнат средата на живота си, не устояват на изкушенията от лукавите духове, не издържат на смущенията (в себе си), и така се лишават от всичко.

 
ЗА ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА

За да приемеш и усетиш в сърцето си Христовата светлина, необходимо е , колкото ти е възможно, да се изолираш от видимите предмети. Като очистиш предварително душата си с покаяние и добри дела, при искрена вяра в Разпънатия (Господ), закривайки телесните си очи, трябва да потопиш ума в сърцето си, непрестанно призовавайки името на нашия Господ Иисус Христос. Тогава, според мярката на усърдието и горещината на духа към възлюбления (Господ) в призоваваното име човек намира наслада, а това възбужда желание да търси по-висше просвещение.
Когато умът дълго се упражнява в това, а сърцето (се успокои) и стане неподвижно (не се вълнува от страстните действия), тогава ще изгрее Христовата светлина, освещавайки дома на душата с божествено сияние, както говори от Божие име св. пр. Малахия: "за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата. '7Мал.4:2/ Тази светлина е едновременно и живот, по евангелските думи: "В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците,"/Ин1:4/
Когато човешкият ум съзерцава вътрешно вечната светлина, тогава умът му бива чист и няма в себе си никакви чувствени представи, но бидейки цял вглъбен в съзерцание на несътворената доброта, забравя всичко чувствено, няма желание да гледа и себе си, а желае да се скрие в сърцето на земята, само и само да не се лиши от истинското благо, което е Бог.

 
ЗА ПОКАЯНИЕТО

Който иска да се спаси трябва винаги да има сърце съкрушено, разположено към покаяние: "Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. "Псал.50:19/
В такова духовно съкрушение, човек с лекота може безбедно да преодолее хитрите уловки на дявола, който всичките си сили насочва да смути духа на човека и в това състояние на смущение да успее да посее своите плевели. Както е казано в Евангелието: "Господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, тия плевели? А той им рече: враг човек е сторил това.'/Мат.13:27-28/
Когато човек се старае да има смирение в сърцето си, и пази мислите си мирни, тогава всички вражески козни (уловки и нападения) се оказват бездействени. Защото където има мир па помислите, там почива Сам Бог.
Началото на покаянието се заражда от страха Божий и вниманието към себе си, както казва св. мчк. Бонифаций /Чти миней за 19-ти Дек. /. Страхът Божий е баща на вниманието, а вниманието — майка на вътрешния покой. Страхът Господен пробужда спящата съвест, която прави възможно душата да вижда своята грозота като в чиста и спокойна вода - така се раждат начатъците и разрастват корените на покаянието.
През целия си живот, със своите грехопадния, ние оскърбяваме Божието величие - затова сме и длъжни винаги със смирение да просим от Господа да прости греховете ни.
Когато искрено се каем за греховете си и се обръщаме към нашия Господ Иисус Христос от цяло сърце, Той се радва за нас, устройва празник и призовава на него обичните Му Сили (небесни), показва им драхмата, която отново е намерил т.е. Своя царски образ и подобие (у каещия се човек). Вдига на раменете си заблудената овца и я завежда при Своя Отец. В жилището на веселящите си (на праведниците), Бог въдворява и душата на покаялия се заедно с тези, които не са се отделяли от Него.
Затова, нека да не проявяваме немарливост за скорошното си обръщане към благоутробния наш Владика, да не се предаваме на безгрижие и отчаяние заради сторените безчислени и тежки грехове. Нашето отчаяние е най-голямата радост за дявола. То е смъртен грях, както казва и Писанието Л Ин.5:16/
Покаянието се състои в това, да не вършим греха отново. Както за всяка болест има лечение, така за всеки грях има покаяние. Затова, без никакво съмнение пристъпвай към покаянието, и то (самото) ще ходатайства за тебе пред Бога.

 
ЗА ПОСТА

Постът се състои не само в това, да се яде рядко, но и в това, да се яде малко, както и не в това, да се яде поведнъж, но да не се яде много.
В разсъжденията относно храната трябва да следим дали не правим разлика между вкусните и невкусните храни. Това е свойствено на животните, а за разумния човек не заслужава похвала. Ние се отказваме от приятната храна, за да усмирим воюващите членове на плътта и да дадем свобода на действията на духа.
Нашият подвигоположник и Спасител, Господ Иисус Христос, преди встъпване в подвига за изкупване на човешкия род, укрепил Себе Си с продължителен пост. Всички подвижници, започвайки да работят на Господа, въоръжавали себе си с пост и не започвали кръстния си път без подвига на поста. Самите успехи в своето подвижничество измервали с успехите си в поста.
Светците не пристъпвали отведнъж към строг пост, а малко по малко придобивали способност да се задоволяват със съвсем оскъдна храна. При това, светите постници, за удивление на другите, не знаели какво е разслабление (слабост, умора). Те били винаги бодри, силни и готови за работа. Болестите сред тях били нещо рядко и живота им бил твърде продължителен.
В степента, в която плътта на постещия става изтънена и лека, духовният живот идва в съвършенство и се разкрива с чудни явления. Тогава духът извършва своите действия като в безтелесно (безплътно) тяло. Външните чувства (възприятия и усещания) се скриват, и умът, отделяйки се от земята, се възнася към небето и изцяло се потапя в съзерцание на духовния свят.
Храна трябва да се употребява всеки ден толкова, че да укрепи тялото да бъде приятел и помощник на душата в извършване на добродетелите. В противен случай, при изтощение на тялото, може и душата да отслабне и да изнемогва. В сряда и петък, особено по време на четирите поста, по примера на отците, примай храна веднъж на ден.

 
ЗА ПАЗЕНЕТО НА СЪРЦЕТО

Длъжни сме непрестанно да пазим сърцето си от непристойни помисли и впечатления по думите на Писанието: "От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."/Питч.4:23/ От бдителното пазене на сърцето в него се ражда чистота, за която става достъпно да вижда Господа, по уверението на вечната Истина: "Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога"/Мат.5-8/
Не бива без необходимост да излагаме на показ хубавото, което има в сърцето ни. Защото събраното в него само тогава остава в безопасност от видимите и невидими врагове, когато то,като съкровище, се пази във вътрешността на сърцето. Не откривай пред всички тайните на сърцето си.

 
ЗА МНОГОСЛОВИЕТО

Едното многословие с тези, които имат противни на нашите нрави, може силно да разстрои вътрешно внимателния човек (който внимава над себе си). Но най-печално е това, че от това може да угасне този огън, който нашият Господ Иисус Христос дойде да запали на земята на човешките сърца.
Затова, за запазване на вътрешния човек, е необходимо удържане на езика от многословие, както е казано: "Разумният човек си л*ълчи.'7Притч.11:12/, "Който пази устата си, той варди душата си. "/Притч.13:3/
Преди да бъде изслушан говорещия, не бива да се взема думата: "Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него. /Притч.18:14/
Превод от: Летопись СЕРАФИМО-ДИВЕЕВСКАГО монастьфя,..сост. Архим. Серафим (Чичаговъ), стр. 124- 133 , СПб., 1903 год.

 

НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕП. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ

Когато си лягаш да спиш, прекръствай леглото си и цялата си стая с молитвата: "Да воскреснет Бог..."
Не си пожелавай нищо да видиш по време на сън, защото което ти се яви ще бъде с рогца (от бесовете).
Когато се събудиш, първо се прекръсти. В каквото състояние бъдеш от сутринта, така ще потръгне и целият ти ден. Св. Йоан Лествичник подробно пише за това.
Гредата в окото (според Евангелието) е гордостта. Фарисеят имал всички добродетели, но бил горд, а митарят имал смирение, и това се оказало по-добро.
Гордите Сам Бог изцелява. Това означава, че вътрешните скърби (с които се лекува гордостта) се изпращат от Бога, защото идващите от хората скърби, гордият не е в състояние да понесе. А смиреният понася всичко, което хората му причиняват и винаги ще каже: заслужавам всичко това (което ми се случва).
Дом за душата е търпението, а храна - смирението. Ако в къщата няма храна, живеещият я напуска. (Обичайният израз -излиза от търпение).
Тщеславието и гордостта са едно и също. Тщеславието излага на показ своите дела, за да ги видят хората - как вървиш, колко сръчно вършиш нещо и т. н. След всичко това гордостта те кара да презираш другите. Както червеят първо полазва, после се извива - така и тщеславието. А когато му пораснат криле, излита нагоре - така е и с гордостта.
Когато докоснат тщеславието с пръсти, то крещи, че му дерат кожата.
Смирението се състои в това, да отстъпваш на другите и да считаш себе си по-лош от всички. Така (с такива разположения) ти става по-спокойно.
Който отстъпва - той повече придобива (отколкото, ако не отстъпва).
Смирявай се - и всички твои дела ще потръгнат.
Нужно е да успокояваме ближните ~ и ние можем да се окажем в тяхното положение (и да се нуждаем от успокоение).
Да живееш просто означава да не осъждаш и да не укоряваш никого. Означава да мислиш просто.
Истината без смиреномъдрие се основава на злопаметността.
Вътрешна скръб означава например да изпитваш действието на паметозлобието или да търпиш отсичането на собствената воля - скръбта е от това, че никой друг не може (не бива) да знае какво изпитваш в себе си (какво те измъчва). А външната скръб е това, което видимо ни причиняват другите.
Смехът прогонва страха Божий.
Пресичането на разговора (когато друг говори) е дело на дързостга.
Господ ще те избави от всички неподобаващи помисли, стига да се смиряваш.
Ако те нападат хулни помисли и такива на осъждане на другите - укорявай себе си в гордост и не им обръщай никакво внимание.
Как да придобием страх Божий? - 1) Трябва винаги да имаме Бога пред себе си. 2) Да изпълняваме (ревностно) Неговите заповеди. 3) Всичко да вършим по съвест.
Ако поставиш на теглилката от едната страна угаждането на хората (човекоугодието), а от другата - мълчанието, мълчанието ще натежи повече.
Не разказвай за чуждите дела или къде какво се върши.
Унинието означава също и леност, но е нещо по-лошо. От унинието отслабва и тялото и духът. Не ти се иска нито да работиш, нито да се молиш, на църква ходиш без нужното внимание, (чувстваш) че целият човек в тебе отслабва.
Превод от: ЖИЗНЕОПИСАНИЕ ОПТИНСКАГО СТАРЦА ИЕРОСХИМОНАХА АМВРОСИЯ...Ч.П, стр.68- 77, Москва, 1900 г.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1661