|
|
ПИСМЕНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕП.
СЕРАФИМ САРОВСКИ
ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪРДЕЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Когато човек приема нещо божествено, той се радва в сърцето си, а когато това е от дявола, тогава чувства смущение.
Когато християнското сърце приеме нещо божествено, то не търси странично убеждение, че това е от Господа, а чрез самото му действие се убеждава, че приетото от него е от небето, защото усеща в себе си духовните плодове: "любов, радост, мир, дьлготьрпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.'/Галат.5:42/ А дявола, дори да се преобрази "в ангел на светлината"/2Кор. 11:14/ или да представя най -благовидии мисли, сърцето все пак ще чувства някаква неяснота, вълнение в мислите и объркване на чувствата. Като обяснява това, св. Макарий Египетски казва: "сатаната дори и светли видения да представя, но добро (благо) въздействие (върху душата) по никакъв начин не може (да предизвика) - това е (раз познавателен) белег, че действията наистина са негови."/Слово 4, гл 13/
Следователно, по разнообразните въздействия върху сърцето, човек може да познае кое е божествено и кое е дяволско. За това св. Григорий Синаит пише: "от действието му(въздействието му върху сърцето) можеш да познаеш възсиялата светлина в душата ти дали е от Бога или от сатаната."
ЗА БОЛЕСТИТЕ
Тялото е роб на душата, а душата е негова царица. Затова често от (действието на) Божието милосърдие се случва така, че когато тялото е изнурено (изтощено) от болести, от това да отслабнат и страстите и човек да дойде на себе си (в състояние на трезвост). А и самите телесни болести понякога се раждат от страстите.
Отнеми греха, и болести няма да има, защото те се дължат на греха, както утвърждава св. Василий Велики: "Откъде са недъзите, откъде са телесните увреждания? Господ е създал тяло, а не недъгавост, душа, а не грях? Какво е по-нужно и по-полезно от всичко? - Съединение с Бога и общение с Него чрез любовта. Губейки тази любов, ние отпадаме от Него, а като отпаднем, подлагаме се на различни и многообразни недъзи."
Който понася с търпение и благодарност болестите, това му се вменява вместо подвиг и дори нещо повече.
ЗА МИЛОСТИНЯТА
Трябва да бъдем милостиви към бедните и странниците. Затова много са се грижили великите праведници и отците на Църквата. По отношение на тази добродетел трябва с всички средства да се стараем да изпълняваме следната Божия заповед: "Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. "/Лк.6:36/, а също: "милост искам, а не жертваг.'/Мат.9:13/. Върху тези спасителни думи мъдрите се отнасят с внимание, а неразумните не им обръщат внимание. Затова и наградата няма да бъде еднаква, както е казано: "който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне..'72Кор. 9:6/
Необходимо е да правим милостиня с душевно благоразположение, според учението на св. Исаак Сирин: "когато даваш нещо на нуждаещия се, нека веселието на лицето ти и добрите думи за утеха на скръбта му да предшестват твоето деяние."
ЗА ПОМИСЛИТЕ И ПЛЪТСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ
Нужно е със старание да се стремим да бъдем свободни от нечисти помисли, особено когато принасяме молитва Богу. За това е необходимо да отблъскваме още първите нападения на греховните помисли и движения, като ги пропъждаме от земята на нашето сърце. Докато децата вавилонски т.е. злите помисли и движения са още младенци, трябва да ги разбиваме и унищожаваме върху камъка, който е Христос. Изключително важно е да съкрушаваме следните три страсти - чревоугодието, сребролюбието и тщеславието, с които дявола се изхитряваше да изкуши даже Самият наш Господ Иисус Христос в края на Неговите подвизи в пустинята.
Изисква се подвиг и велика бдителност по време на четене на псалтира умът ни са се съгласува със сърцето и устата, да не би в молитвата ни към (благовонието на) тамяна се се примесва зловоние. Защото Господ се гнуси от сърце в което има нечисти помисли. Законът казва: "Не ори с вол и осел наедно.''/Второзак.22:10/ т.е не принасяй молитва когато заедно с чистите, в теб има и нечисти помисли.
Да подражаваме на цар Давид, който казва: "От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци па земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие. "/Пс.100:8/ В Закона било забранено на нечистите да влизат в дома на Господа (в храма). Този дом сме и ние, и Йерусалим е вътре в нас. Нечестивците (грешниците) на земята са криещите се в сърцата ни змиевидни помисли (вложените от змията -сатаната страстни, греховни помисли). Да призоваваме като него и ние Господа: "Отърви душата ми от техните злодейства. "/Пс.34:17/, "разпилей народите, които желаят вопни"/Пс.67:31/, за да чуем и ние (в себе си) думите на Господа: "В утеснението си (в скръбта си) ти" Ме повика, и Аз те избавих. "/Пс.80:8/.
Нека непрестанно, ден и нощ, със сълзи да падаме пред лицето на Божията благост, като Го молим да очисти сърцата ни от всеки зъл помисъл, за да можем достойно да изминем пътя на нашето призвание (служението в което ни е призвал, а всички християни са звани, призвани за святост) и с чисти ръце да Му принасяме даровете на нашето (духовно) служение.
Ако ние не се съгласяваме с влаганите (в ума ни) дяволски помисли - тогава постъпваме правилно. Нечистите духове само над страстните (поробените, и с желание служещи на страстите) имат силно влияние. А към тези, които са се очистили от страстите, те се прилепят само отстрани, външно.
На младини човек не може да не изпитва смущение от плътските помисли. Но трябва да се моли на Господа, за да угасне искрата на порочните страсти в самото начало. Тогава и пламъка няма да се усили.
ЗА ТЪРПЕНИЕТО И СМИРЕНИЕТО
Необходимо е винаги, всичко, да се търпи с благодарност заради Господа.
Нашият живот е само една минута в сравнение с вечността, и затова според апостола: "страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. "/Рим.8:18/
С мълчание понасяй когато врагът те оскърбява и единствено на Господа откривай сърцето си. На този, който те унижава или потъпква честта ти, с всички сили се старай да простиш, според евангелските думи: "от оногова, който взима нещо твое, не изисквай назад ."/Лк.6:30/
Когато другите ни унижават трябва да считаме себе си недостойни за похвала, представяйки си, че ако бихме били достойни, то всички биха ни се кланяли. Винаги и пред всички сме длъжни да унижаваме (презираме, пренебрегваме) себе си, следвайки учението на св. Исаак Сирин: "унижавай се и ще видиш сланата Божия в себе си."/Слово 57/ Затова, нека възлюбим смирението, за да видим славата Божия - където се проявява смирение, там се дава Божията слава. Когато няма светлина (за лишения от светлина) всичко е мрачно. Така и без смирение, в човека няма нищо освен тъмнина.
Както върху незатопления и неразмекнат восък не може да се постави печат, така и неизкушената (неизпитана) в трудове и немощи душа, не може да приеме върху себе си печата на Божиите добродетели. Когато дявола оставил Господа, тогава пристъпили ангелите Божии и Му служели. /Мат.4:11/ Така става и с нас - ако по време на изкушения в някаква степен Божиите ангели отстъпват от нас, но те не отиват далеч, а скоро се връщат и ни служат с божествени помисли (които влагат в ума ни), със (събуждане на) умиление, услаждение, търпение. Когато душата се потруди (в подвизаване) тя придобива и други съвършенства. Затова пророк Исайя казва: "Които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят. "/Ис.40:31/
Чадолюбивия отец наказва сина си, когато види, че той живее без порядъчно, а когато види, че той е малодушен и трудно понася наказание - тогава го утешава. Така постъпва с нас и благият Господ и наш Отец, като заради своето човеколюбив всичко употребява за наша полза, както утешения, така и наказания. Затова, когато сме в скърби, като послушни деца, трябва да благодарим на Бога. Защото ако започнем да Му благодарим само по време на благополучие, ще заприличаме на неблагодарните иудеи. Когато се наситили от чудесната трапеза в пустинята, те казвали, че Христос наистина е Пророк и искали да Го вземат и да Го направят цар. Но когато Той им казва: "Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен "/Ин.6:27/ тогава те Му казали: "Каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Бащите ни ядоха мана в пустинята. "/Ин.6:30-31/. Точно върху такива пада думата, че се изповядат и са привързани към Господа само докато получават от Него осезаемите добрини, но такива "никога няма да видят светилина/УПс.48:20/
Затова и ап. Иаков ни учи: "Смятайте го за голяма радост братя мои, кога попаднете в различни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък" и продължава: "Блажен е оня човек, които търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота." /Иак.1:2-4,12/
Превод от: Летопись СЕРАФИМО-ДИВЕЕВСКАГО монастьтря,..сост. Архим. Серафим (Чичаговъ), стр. 133-138, СПб., 1903 г.
Преподобни НИЛ СИНАЙСКИ МИСЛИ И УВЕЩАНИЯ
Ние сме сътворени по Божий образ за да запазим в себе си Неговите черти, и тези, които ни гледат по изправния ни живот да си представят ясните признаци на богоподобието. Господ казва: "Аз съм щедър и милостив, дълготърпелив и многомилостив. "/Пс.102:8; Иоил 2:13/, Аз пазя правдата. Ето чертите на Божия образ. По тях се узнава душата, която е причастна на богоподобието и е станала сродна на Божеството. Като възревнува от любов към Бога за пълнотата на богоподобието, възпрепятствана от оковите на свързващото я тяло, тя предприема трудове след трудове в стремежа си да се очисти, докато успее да придобие това, с което се отличава Божието естество - благост, дълготърпение, доброта и човеколюбие. Тогава тя се явява само "с нещо малко по-унизена " от Ангелите /ср.Пс.8:6/
Отличителните черти на Бога, както и на човек, ревнуваш,за уподобяване на Бога, са: тихост, незлобие, негневливост,независтливост, благотворителност, състрадателност,непаметозлобис, обич към доброто, почтителност, загриженост за ползата на другите, общителност, услужливост, необичане на почит към себе си. Накратко казано - всичко онова, което изобилно проявява Бог, Който: "оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. "Мат.5:45/
Който избягва светското многогрижие, не се оставя да бъде тревожен от житейската суетност, страни от общуването с лекомислени хора, който прекарва по-голямата част от времето си вкъщи в безмълвие и молитви, в изучаване на Словото Божие, а при редките си излизания от дома е кротък, нераздразнителен, състрадателен, братолюбив - кой няма да нарече такъв истински ревнител, истински образ и подобие на Бога. Озарен от божествените лъчи на Божията благост той, проявява светлите добродетели на богоподобието подобно на привлекателни цветя.
Преди всичко Бог иска от нас да умрем и се разпънем за света, така, че ни най-малко да не усещаме нито светските наслаждения, нито светските скърби. Апостолът пише: "вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога"/Коя.3:3/ С това иска да покаже как живеят съвъздигащите се от мъртвостта (съвъзкръсващите) с Христа, които търсят това "що е горе", които са умряли за стихиите на света и повече не живеят съобразно с тях. Казва още: "предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите " /Рим.6:13/ - с това от една страна желае да умрем за това което привежда в действие нашите плътски страсти, които воюват срещу духа, а от друга - повелява да живеем за това, чрез което се извършват добродетелните дела и се благоугажда Богу .
Грижете се за движенията на мисълта, като наблюдавате как се появяват спомените за различните вещи — дали пристрастно или свободно от пристрастие приемаме представите за тях. Мнозина отстъпват пред страстите повече в помислите, отколкото на дело, като невидимо се съгласяват и услаждат от тях. Така те се оказват вътрешно паднали, макар видими падения да не се забелязват. Става така, че външно някой изглежда безукорен, но като съзнава укриваната вътре гнусота, той се черви от това, че видимото е противоположно на невидимото; истината противоречи на почтената външност и заставя съвестта справедливо да се срамува. По какво такъв човек се отличава от (мъртвешки) гроб, след като душата му размисля за ненужното и е пълна със срамни чувства? Не е ли дори по-лош от гроб? Гробовете остават зловонни докато тялото изтлее, а сърцето, изпълнено със срамни помисли, винаги внушава омерзение, тъй като представлява зловоние от гниещо тяло — и то само се наслаждава на собственото си падение.
Превод от; ДОБРОТОЛЮБИЕ, т. II, стр 298 -301, Москва, 1913 год.
|
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО 
