ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

"След като Соломон свърши градежа ла Господния храм...Господ се яви на Соломона и му каза: осветих тоя храм, който ти сьгради, за да пребъдва там името Ми до века. '/3Царств.9:1-3/ Може ли да има дело, по-хубаво от това, да се съгради дом на Бога? Както тези, които съграждат градове, удивителни здания и дворци, търсят суетната слава на този свят, търсят да оставят имената си сред живеещите на земята, така съзиждащите дом на Господа, търсят Неговата слава, стремят се Той да бъде прославян от верните с едно сърце и с една уста. Действително, къде повече отколкото в светия храм бива прославяно великото име на нашия Бог? В него вечер, сутрин и през деня се разказва и възвещава името на Бога Иаковов. Тук верните славословят Създателя като подражават на херувимите, тук възвестяват славата Му, тук изповядват Неговото свято име...Нека боголюбивите строят и съзиждат, нека украсяват Божиите храмове - за това похвалата им не е от човеци, а от Бога, въздаянието им е от Всевишния, и наградата им на небесата е голяма. Господ казва: "Аз ще прославя ония, които Мене прославят.''/Царств.2:30/ А ние нека поне да живеем с грижата по-често да ходим в храмовете, съградени с труда на боголюбивите хора. Да намерим и пример как да вършим това. Боже Израилев, Иисусе Христе, Който промисляш за всички, дай ни сърце и желание да идваме в Твоя дом! Огради сърцата ни с Твоя страх!

Нашия Бог е както непостижим, така и невместим. Затова, не само някакво малко пространство или храм, но дори целият свят, колкото и да е огромен, небето и земята, изток и запад, север и юг, не могат да вместят величието на нашия Бог. Бог е навсякъде и изпълва всяко място. На небето ли отидеш - там е Бог; до края на вселената ли отидеш - там е Бог. В едно и също време Той е на небето и на земята, както и в земната преизподня. Това изобразява и св. цар Давид: "Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето — Ти си

там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти. Взема ли крилете па зората и се преселя на край-море, и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи."/ПсалЛ38:7'-10/ Но има и някои места, където по особен начин обитава невместимия Бог. Така Бог обитава на небесата (не в материален, а в духовен смисъл, над видимия свят), където явява особената светлина на Своята неизречена слава, там блажените духове се наслаждават-със зрението на Неговото лице, там радва душите на праведните. Бог обитава и в душите на тези, които са Му верни, като им дава Своята благодат, подбужда ги към вършене на добри дела, пази ги от дяволските козни, от вражеските нападания. Така учи и нашият Спасител: "Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.''/Ин.14:23/ Верните на Господа ап. Павел нарича храм Божий: "Не знаете ли, че вие сте храм Божий , и Духът Божий живее във вас?"/\Кор.З:\6/ Всяко място, за което се казва, че обитава Бог, може да се нарече дом Божий, но в собствения смисъл на това понятие, това са построените с усърдието на боголюбивите хора молитвени храмове. Защото единствено в тях се извършват служенията, подобаващи на единия Бог - за което те се устройват и освещават. В тях се извършват свещенодействия, както и самото Тайнството на светите Тайни. Принася се безкръвната Жертва на Бог Отец, която е непостижима и в "която желаят да надникнат и Ангелите. '/Шетр.1:12/ В тях присъства под вид на хляб и вино Сам нашият Спасител Господ Иисус Христос. В тях снизхожда върху светите Дарове Дух Светии, Който извършва свещенодействието и освещава молещите се. В храмовете се слуша гласът на Евангелието, думите на апостолите, проповядва се Словото Божие. В тях Господ слуша молитвите на своите раби. След като храмовете се наричат святи и по преимущество са домове Божии, нека размислим, с какъв трепет и почит следва да влизаме в тях! Действително, Божият дом е свят и страшен, защото какъвто е домакинът, такъв е и неговият дом! Страшен и свят е Домакина на този дом. защото Той е Сам Бог — страшен и свят е и Неговият дом. За патриарх Иаков било страшно мястото, на което на сън видял славно видение: "Ето, стълба изправена на земята, а върхът и стига до небето, и Ангелите Божии се качват и слизат по нея. "/Бит.28:12/ И Писанието казва; "Иаков се събуди от съня... уплаши се и рече; колко е страшно това място .'...Наистина Господ е на това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни,"/Бш.28:16-\7/ След като мястото на което Иаков видял Божественото видение било толкова страшно, не е ли много по-страшен Божият дом, в който Сам Бог присъства с безплътните сили? Затова в него трябва със страх да влизаме, със страх и да стоим. Там, където няма нищо земно, трябва да оставим земните си грижи, за да се удостоим достойно да стоим в това свято място. Когато на планината Хорив Мойсей отдалеч видял горящата и неизгаряща къпина и тръгнал към нея, чул от Господа думите: ^иМойсее, Мойсее, не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята. "/Изх.З:4-5/ Събуването на обущата, както ни учат свв. Отци, означава да изоставим земните си грижи. Затова и ти, християнино, събуй си обувките от краката т.е житейските грижи, мислите за суетното, за временното и земното, защото си дошъл и стоиш на "земя свята". Ако си търговец -не мисли за цени и продажби, изхвърли от главата си сергиите, стоките, тук нито се купува, нито се продава, защото това е "земя свята". Ако си служител някъде — не се грижи за служебните дела, не размисляй за оформяне на документи, защото си дошъл и стоиш на "земя свята". Образец за Божия народ трябва да бъде свещеника, защото той е пастир на овците, вожд за слепите, наставник за заблудените, молитвеник за грешните, Божий слуга, светлина за света, сол на земята.

Когато си се отстранил от житейските грижи, огледай се, и като християнин размисли - кой си ти, и при кого си дошъл? Ти си раб, дошъл при Господа, твар при Твореца, грешник при праведния Съдия. Размисли също и защо си дошъл в Божия храм? Влизаме в храма, или да славословим Бога, или да Му благодарим, или да изпросим нещо от Него, или пък да Го умилостивим за своите грехове. И така, ако си дошъл да изпросиш прошение за греховете си. спомни си всичките, си грехове, с които от най-ранно детство си прогневявал своя Творец. Погледни в книгата на своята съвест и размисли колко много си огорчавал своя Господ. С тези размисли умили сърцето си, издигни ума си към небето и със смиреномъдрие застани по очи пред престола на славата, пред нозете на твоя Спасител, Който седи отдясно на Бог Отец. Целувай нозете Му, обливай ги със сълзи, подобно на евангелската блудница, и викай към Него с гласа на митаря: "Боже, бъди милостив към мене, грешния!"/Лука18:13/ Той все още не съди никого, иска всички да се спасят и да придобият разума на истината; приема каещите се, приема и твоите сълзи; ще прости и на тебе беззаконията и греховете ти, като ти каже: "Прощават ти се греховете, иди си с миром"/Лука 7:48,50/

Ако пък искаш да благодариш на Бога, изповядай в ума си пред Него всичко, като започнеш от началото на съзнателния си живот, като си спомниш всички Негови благодеяния. Това, че живееш на света е Негово благодеяние, както и това, че си удостоен да носиш Неговия образ, че си възстановен след падението и ти е дадена власт да станеш син Божий /ср.Ин.1:12/. Негово благодеяние е, че благодатта Му не отстъпва от тебе като стои винаги при вратите на сърцето ти, а Неговите ангели денем и нощем те пазят, като отблъскват дебнещите да те нападнат от всички страни. Ежедневната ти храна, необходима да живееш, е също Негово благодеяние. Размисли, достоен ли си за всичко това, а и въобще може ли някой да каже, че е достоен? Защото Бог върши всичко това единствено заради Своята благост. Като съзнаеш своето недостойнство, падни по лице пред Господа и Му въздай хвала, както постъпил благодарния евангелски самарянин /Лука 17:16/ А Той, като види твоята благодарност, ще ти въздаде още по-големи блага.

Когато поискаш да прославяш и славословиш името на твоя Господ, първо размисли какви уста имаш. Писанието казва: "Неприятна е похвалата в устата на грешник."/Сир.5:9/ Затова, ако искаш неосъдно да възхваляш своя Създател, прави това с чиста уста т.е. очисти сърцето си. Като пееш с уста, пей и с дух, ако искаш песента ти да бъде приятна Богу. Св. Йоан Златоуст казва: "Първо е нужно да изправиш живота си, и тогава да пееш на Господа."

Ако си дошъл да просиш нещо от Господа, проси без да се съмняваш. Ап. Иаков пише: ''''Който се съмнява прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа."/Иак. 1:6-7/ Проси с надежда, и ще получиш, защото верен на Своите обещания е Казалият: "Искайте, и ще ви се даде."/Мат.7:7/ Но проси това, което е за Божия слава и за твое спасение, което и Богу приятно, и за тебе спасително.

Нека по този начин да влизаме и стоим в Божия храм, а не да мислим и разговаряме за земни и суетни неща, да оглеждаме влизащите и излизащите, да гледаме на богослужебните действия като на церемония, да забелязваме кой как стои и с какво е облечен. В такъв случай е по-добре да не влизаме в храма, защото Господ и сега вижда, и макар да не прогонва такива с бич от Своя храм, но ще ги изгони от храма на вечната слава, ще ги причисли към неверните, ако не престанат да постъпват така и с покаяние не Го умилостивят.

Адаптиран превод от: ТВОРЕНИЯ иже во святихъ отца нашего ТИХОНА ЗАДОНСКАГО, т.1, стр.62-67 , Москва, 1898 г.