ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Преподобни НИКОДИМ АГИОРИТ ЗА ПАЗЕНЕТО И ИЗПИТВАНЕТО НА СЪВЕСТТА
Когато видиш нещо нередно в себе си, расъди как е могло да се случи след като поддържаш постоянно желание да вършиш единствено правилното. Какви вътрешни и външни поводи и причини е имало стореното и как е трябвало да се държиш в този случай, за да не съгрешиш. Защо все пак си го направил? След това като осъдиш себе си, но никого и нищо друго, разумно определи как следва занапред да се държиш, за да не грешиш в такива или подобни обстоятелства. Възведи това в закон с решимост да го изпълняваш без отклонения и отпускане, или пък от човекоугодие. Така ще направиш нивата на сърцето си изправна и ще почистиш нечистотата.
Когато приключиш това изпитание (тази равносметка), за всичко (което установиш като) изправно - благодари на Бога, без да си присвояваш и най-малка частица от него. Защото истината е че: "Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля."/Фил.2:13/ и без Него не можем да вършим нищо добро /Ин. 15:5/. След като си благодарил на Бога, забрави (за изправното, което си установил), подражавайки на ап. Павел и по неговия пример с още по-голямо усърдие "се стреми към това, що е пред тебе" /по Фил.3:13/. За всичко неизправно се покай и съкруши пред Господа, като окайваш себе си, че на твоята трапеза на предложението (това което посвещаваш на Господа) никога не Му принасяш напълно чисти хлябове, а винаги смесени с плява и други боклуци. Установи в себе си твърдо намерение през следващия ден строго да внимаваш над себе си, за да не допуснеш да се промъкне нещо нередно не само в постъпките и думите, но и в мислите и чувствата. Които внимават над себе си, както изпитанието, така и току що описаното негово заключително действие, извършват в течение на целия ден — затова вечерното изпитване на съвестта при тях е само повторение на извършваното през деня, негово доизясняване и допълване. Не може да не се съгласим, че такъв начин на постъпване е по-добър и по-естествен. Не можеш да скриеш от съвестта лошото, което си допуснал, защото щом само го забележи, тя започва да безпокои. Затова, не е ли по-естествено веднага да я успокоиш чрез самоосъждане, съкрушение и решение занапред да бъдеш изправен, вместо да оставяш всичко това за вечерта?
Ще ти предложа още едно указание по този въпрос. Разглеждай (анализирай, преценявай) колкото може по-строго своите дела и се задълбочавай в това как са се получили - след което произнасяй безпощадна присъда над себе си. Колкото по-дълбоко вникваш във всичко, което става в тебе и от тебе, като отстраняваш неправилното, а се утвърждаваш в правилното -толкова по-скоро ще очистиш съвестта си. Подобно на това, колкото по-дълбоко копаят един кладенец, толкова по-чиста бива водата в него. Когато съвестта се утвърди в разпознаване на правилното от неправилното, тя вече няма да престане да изисква да постъпваш съгласно първото и да преследва с присъда и угризение допускането на второто. Но докато тя дойде до пълното разбиране за едното и другото, или с други думи, докато не придобие "чувства, обучени да различават добро и зло."/Евр.5:14/ и по такъв начин прогледне с вътрешните си очи — тя продължава да се намира в някаква зависимост от другите душевни сили, особено от разсъждението. А докато сърцето не се очисти от страстите разсъждението нерядко попада под тяхно влияние и представя делата ни с много извинения, които замъгляват очите на съвестта и я вкарват в заблуждение. Така понякога тя приема черното за бяло. Затова, докато се намираш в състояние на борба със страстите, когато изпитваш себе си, поставяй делата си пред огледалото на Божието Слово и от него се ръководи за определяне на техните качества и достойнства. При това не се срамувай и не не се лени да се допитваш по-често до своя духовен отец.
Започвай и завършвай обсъждането на делата си с усърдна молитва - да ти даде Господ очи да видиш съкровеното (скритото) в своето сърце. Защото "лукаво (с непознаваеми дълбини) е човешкото сърце...кой ще го узнае?Иер.17:9/ Никой освен Бог "понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко."1Ин.3:20/ "Само Ти (Господи) познаваш сърцата на всички човешки синове."/ЗЦарств.8:39/ Дълбоко в сърцето се крият нередни чувства, които понякога едва (забележимо) се промъкват в постъпките, а друг път изобщо не биват забелязани, като им придават вонята на греха. Зато трябва да се молим заедно с пророк Давид: "От моите тайни грехове ме очисти. "/Пс. 18:13/

Всяко благо което имаме и всяко добро което вършим е Божие и е от Бога.Затова е наш дълг да благодарим на Бога за всичко. За всяко благо, което получаваме от Неговата всещедра десница, независимо дали това е явно или не. За всяко извършено добро, за всеки добър подвиг и за всяка победа над враговете на нашето спасение, според както ни е заповядано: "За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса. "/1Сол.5:18/. Погрижи се да възгряваш в себе си чувство на благодарност към Бога през целия ден, още от първия миг след като се събудиш от сън. Заспивай с думи на благодарност, защото изцяло си потопен в Божиите благодеяния сред които е и самият сън.
Бог не се нуждае от твоите благодарности, но за теб безусловно са нужни Божиите благодеяния. Мястото, където в тебе се съхраняват тези благодеяния е благодарното сърце. Св. Йоан Златоуст казва: "Най-добрият начин да запазиш благотворителността към себе си на своя благодетел е помнене на благодеянията и постоянна благодарност." Св. Исаак във 2-то си слово пише: "Благодарността на приемащия подбужда даващия да дава повече от преди. Който е неблагодарен за малкото, той ще остане излъган и в надеждата си за по-голямото." Св. Василий Велики добавя към това и известна заплаха, която действа благотворно: "Доколкото не благодарим на Бога за дадените ни от Него блага, оказва се необходимо тези блага да ни бъдат отнети, за да дойдем в чувство. Както очите не виждат твърде близките неща, но е нужно известно разстояние за това, така и неблагодарните души едва когато бъдат лишени от благата започват да чувстват предишната милост. Като не са проявявали никаква благодарност към Даващия, докато са се ползвали от даровете Му, след като ги загубят, започват да ублажават отминалото."

Като вникнеш в казаното не може да не попиташ - как мога да възгрявам чувството си на благодарност към Бога и винаги да го пазя? Разгледай всички Божии благодеяния съм човешкия род, към нашия род, и към тебе самия, по-често ги обхождай с мисъл и ги връщай в паметта си - и ако имаш сърце - не може да не възнасяш Богу благодарствени песни. Образци за това ще намериш в молитвите и в писанията на светците. Ето как описва великите Божии дарования към нас св. Василий Велики: "Ние сме създадени за живот от нищо, сътворени сме по образа на Твореца, имаме и разум и слово, които представляват съвършенството на нашата природа и с които познаваме Бога. Като изучаваме внимателно красотата на творението, чрез него, като изписано с букви, си обясняваме великия Божий промисъл за всичко, както и Божията премъдрост. Ние можем да различаваме доброто от лошото, а от самата природа сме научени да избираме полезното и се отвръщаме от вредното. Бидейки отчуждени от Бога чрез греха, отново сме призовани към общение с Бога, вече освободени чрез кръвта на Единородния от безчестното робство. А (как да изразим) надеждата във възкресението и наслаждението с ангелските блага, царството на небесата и обещаните блага, превишаващи силата на разбирането и думите."/Слово за благодарението/ Изчитай си това изобразяване на Божиите благодеяния към нас, или си избери друго някое, или пък сам си състави, като включиш и лично на тебе дадените от Бога блага. Повтаряй по-често всичко това с мисъл и слово, не само всеки ден, но и многократно на ден - така ще пребиваваш в чувство на благодарност към Бога.

Но събуденото чувство не обича да остава скрито и търси и външни прояви. Как подобава да изявяваваме пред Бога своите чувства на благодарност към Него? Върши това, което Бог иска от тебе, като те огражда със своите щедрости. А какво иска Бог? Като те огражда със своите блага Бог иска като ги виждаш, непрестанно да си спомняш за Него. Иска да се прилепиш до Него с цялата си любов - така и направи! Иска в нищо да не отстъпваш от Неговата воля и да се стараеш да Му благоугаждаш във всичко - така и постъпвай! Иска във всичко да се уповаваш само на Него - заживей с такова упование! Иска като си спомниш за многократните си оскърбления към своя Благодетел със своите срамни и зли дела, да се съкрушаваш за това, да се каеш, да оплакваш всичко това, докато не умиротвориш съвестта си и не приемеш уверение, че Бог ти е простил всичко - така и постъпвай!

Виждаш колко е обширно полето за благодарност и колко много са ничините да изпълниш този свой дълг. От всичко това осъзнай колко неизвинително греши всеки, който се окаже неизправен в това и възревнувай да не опетниш и себе си с този грях. Между хората неблагодарността обидно се нарича черна (неблагодарност). А каква дума ще избереш за неблагодарността към Бога? Възгрявай винаги в себе си чувство на благодарност към Бога! Погрижи се за това особено по време на литургията в храма, когато се принася на Бога безкръвната жертва, наричана Евхаристия, което означава благодарение. Не забравяй, че тук ти с нищо друго не можеш достойно да проявиш благодарността си към Бога, освен с пълната си готовност всичко свое и самия себе си да принесеш в жертва Богу за слава на Неговото всесвято име.

Превод със съкращения от: НЕВИДИМАЯ БРАНЬ, старца Никодима Святогорца, стр. 252 -254, 235-238, Москва, 1904 год.

СВ.ИСААК СИРИН

ДУХОВНИ НАСТАВЛЕНИЯ

Дарование без изкушения е гибел за тоза, който го приема. Ако вършиш добро пред Господа и Той ти дава някакво даровение, умоли Го да ти даде и умение как да се смириш. Или да постави стража над това даровение. Или да ти го отнеме, за да не стане причина за твоята погибел. Защото не за всички е полезно да пазят (да притежават) някакво богатство.

Който бяга от скърбите, той несъмнено се разделя и с добродетелите. Ако действително желаеш добродетелите, предай себе си на всякави скърби. Защото скърбите раждат смирение. Докато не достигнем истинското ведение (духовно разбиране) - дотогава чрез изкушенията ще бъдем приближавали към смирението. Който пребивава в добродетелност без скърби - пред него е отворена вратата на гордостта.

Добродетелите (винаги) са спрегнати със скърби

Когато човек пребивава в гордост, тогава от него се отдалечава промислителният Ангел (Ангела пазител, който той получава по Божия Промисъл при св. Кръщение), Който (нормално) се намира близо до него и го насочва към праведност. Когато човек оскърби този Ангел и той се отдалечи от него, тогава се приближава мрачния дух (демона) - от този момент у такъв човек изчезва грижата за праведност.

Нерядко Бог допуска добродетелните да бъдат изкушавани по различен начин. Допуска отвсякъде да се надигат срещу тях изкушения - да страдат с телата си като Иов, захвърля ги в нищета, допуска да бъдат загърбени от другите хора, поразява ги със загуби на това, което са придобили. Само към душите им никаква вреда не може да се доближи. Невъзможно е, когато вървим по пътя на правдата да не срещнем печал, както и тялото ни да не изнемогва от трудове и болести...Когато човек върви по пътя си към Бога и го настигне нещо подобно - не бива да се отклонява от този път, а без (излишно) любопитство да приеме случващото се с него и да благодари на Бога, че го е сподобил да търпи изкушения заради Него. Това го прави съобщник на пророците, апостолите и всички светии, които по същия път към Бога са търпяли (всякакви) скърби.

Истинските праведници винаги мислят в себе си че са недостойни за Бога. Това, че са истински праведници се разбира именно от тяхното самопризнание като окаяни и недостойни за Божиите грижи. Това те изповядват и тайно и явно, като биват умъдрявани от Светия Дух да пребивават в трудове и теснота, докато се намират в този живот. Време за покой Бог им е приготвил в бъдещия век. Които носят в себе си живия Господ, точно затова не желаят да бъдат в покой и да се освободят от скърбите, макар на времена да им се дава тайнствено утешение в духовните (преживявания).

Такава е волата на Божия Дух - възлюбените от Него да пребивават в трудове. Които пребивават в покой не могат да имат Божия Дух. Божиите синове се отличават от останалите по това, че живеят в скърби, докато светът се гордее със своя покой и разкош. Бог не е благоволил Неговите възлюбени да бъдат в покой, докато са в това тяло и в този свят. Той им е отредил скърби, тегота, трудове, недоимък, голота, нужди, унижения,оскърбления, печални мисли - за да се изпълни над тях казаното: "в света скърби ще имате."/Ин. 16:33/

Според силата на любовта, която светиите показвали към Бога, страдайки за Неговото Име, сърцето им придобивало дързновение да гледат към Бога с непокрито лице (с вътрешна свобода и увереност, че ще бъдат чути) и да Го молят с упование. Велика е силата на дръзновената молитва. Затова Бог допуска Неговите светии да бъдат изкушавани с всякакава печал, та като получат от опит Неговата помощ, да се уверят колко (загрижено) Той промисля за тях.

Превод от: ДОБРОТОЛЮБИЕ, т.2 стр.665- 667 , Москва, 1913 год.