ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ / ДУХОВНА БЕСЕДА бр.250

ДУХОВНА БЕСЕДА бр.250
06.02.10 12:44

Автор:Издание на "Успение на Пресвета Богородица" - София
29.XI/16.XI.2009 г. бр. 250 Неделя 25-та сл. Петд
Вземи в gLOG

СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА СТРАСТТА НА ЧРЕВОУГОДИЕТО И БОРБАТА С НЕЯ

 

Страстта на чревоугодието може да бъде победена само при условие, че имаме страх Божий, който е начало на всяка добродетел - така наставлява авва Доротей. Защото именно чрез страха Господен всеки се отвръща от злото и качало на мъд­ростта е страхът Господен./Притч.1:7/ Преп. Йоан Касиан пише: „Страхът Божий е начало и пазител на нашето спасение. От него зависи и гой слага началото на обръщането от греха, чрез него става очистването от страстите, а у тези, които са встъпили по пътя към съвършенството, чрез страха Божий става придобиването и запазването на всички добродетели." А преп. Ефрем Сирин увещава: Ако искаш да победиш чревоугодието - обикни въздържанието, имай страх Божий, и ще побе­диш." Свв. Отци учат, че човек придобива страх Божий, ако помни смъртта и мъченията (за непокритите с покаяние грехо­ве). Ако изпитва себе си как прекарва живота си - всяка вечер да премисля как е прекарал деня, а всяка сутрин - как е преминала нощта. Ако не е дързък в общуването с другите и ако общува с хора, които се боят от Бога.

 

По този начин на страх Божий ни научава преди всичко помненето на четирите събития от живота, които очакват всеки човек: смъртта, Божия съд, ада и рая. Св. Тихон Задонски като поучава християните на добра нравственост им заповядва да помнят последните четири неща. Първо - смъртта, която никого няма да отмине и ще постигне всекиго по различен начин. Второ - Страшния съд, на който ще трябва да отговаряме за всяка зла дума, дело и помисъл. Трето - ада и вечната несвършваща мъка, която очаква грешниците. Четвърто - царството Небесно, приготвено за всички верни, които са прекарали свято земния си живот. Като има предвид важността на страха Божий в борбата с чревоугодието и посочените по-горе начини за неговото съхра­няване, преп. Йоан Лествичник указва, че в борбата с тази страст много помагат помнене тежестта на сторените от нас съгреше-ния, тежестта и греховността на порока на чревоугодието, както и мисълта за смъртта. Той счита, че „основание за чревоугоди­ето са дългогодишния навик, безчувствието на душата и заб­равата на смъртта." Ако внимателно се вгледаме, ще устано­вим че пресищането с храна се оказва единствената причина за плътската нечистота и плътските падения на някои (подвижни­ци) предимно в млада възраст. А Свещеното Писание казва, че нищо нечисто няма да влезе в царството Небесно.

 

 

 

За успешната борба със страстта на чревоугодието е нуж­на решимост за противене, нужно е омерзение и неприязън към чревоугодието, които са основна духовна сила в борбата с плътоугодието. За да се затвърди в душата такава неприязън и отб­лъскване спрямо чревоугодието е нужен страх Божий и упраж­няване на душата в това, укрепване на решимостта и да не се предава на тази страст. Преп. Варсонофий Велики пише: „ Не може да се живее без труд и никой не бива увенчан без подвиг. Принуждавай се, подвизавай се за своето спасение, и Бог, Който иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на исти­ната, Той ще ти помогне." Като основен дълг трябва добре да се осъзнае и помни колко гнусна и зловредна е тази страст, колко е пагубна както за този, така и за бъдещия живот, което добре личи в казаното за да владее себе си и  в борбата с пресищането и сластолюбието. Затова преп. Варсонфий Велики съветва: „Престани да бъдеш гневлив, раздразнителен, завистлив, да спориш и да анализираш другите като ги унижаваш или осмиваш." За да отвлекат душа­та от плътското и да съсредоточат нейното внимание върху ду­ховното, за развиване на вкус към духовното, чистото и божест­веното, свв. Отци и подвижниците предлагат ред упражнения за душата. А именно: 1) Духовни занимания: четене и приемане от цяла душа на Словото Божие, четене на духовните наставле­ния на свв. Отци и подвижниците за борбата с чревоугодието и за висотата на въздържанието и чистотата. 2) Размисли за пре­възходството, ползата и духовната красота на добродетелите въздържание и трезвение, чистота и целомъдрие. Защото единствено християнския добродетелен живот дава истинска радост, мир и духовна наслада. 3) Размисли за бързопреходността и непостоянството на земните наслади за разлика от вечността на небесните блага и красотата на небесната реалност, за блаженството на бъдещия живот, приготвен за всички подви-заващи се и обичащи Господа. Преп. Йоан Касиан пише: „Ние не ще успеем да презрем удоволствията на настоящия живот, ако умът, предаден на божествено съзерцание не започне да се услажда повече от добродетелите и красотата на небесните пред­мети. Излишното пожелание за храна трябва да се подтиска за­ради добродетелите." 4) Желанието за съвършенство и чисто­та също може да погаси похотта за разнообразно хранене и чревоугодие. Когато се храним за удовлетворяване на телесните си потребности трябва да сме особено внимателни към себе си, за да не попречим по някакъв начин на целомъдрието, подчинявай­ки се на желанията на стомаха и душата.
Всичко казано се отнася преди всичко за душата. Що се отнася до телесните упражнения в борбата със страстта на чре­воугодието, това се изразява преди всичко до въздържанието от угаждане на стомаха. Въздържание, което се се състои в това да не се яде преди определения за това час, да не се желае и да не се подбира само изискана и вкусна храна. Да не се стига до преси­щане и преяждане - чувството за ситост да бъде умерено, с благодарност на Бога за Неговите дарове. Св. Ефрем Сирин съ­ветва: „Укрепвай волята си и владей себе си!" Не се предавай на духа на чревоугодието - не изисквай специални изискани храни или храни, предлагани без ограничения. Не се храни ненавре­менно, когато ти се прииска, а в определеното за това време. Не допускай да те завладява прекалено желание към привлекателни храни и не развивай пристрастия към „любими храни". Не гле­дай и не се нахвърляй на храната „като не виждал". Бъди госпо­дар на стомаха си. Избягвай да ходиш по пиршества и запои (почерпки). Не се увличай в услаждането от приятния вкус на виното и не пий без нужда. Не търси разнообразни напитки и не преследвай удоволствието от тях като употребяваш изкусно при­готвени комбинации от тях (всевъзможни коктейли). Не употре­бявай без мярка не само вино, но ако може дори и вода. Като християни ние сме обещали да вървим по тесния и стръмен път. Ако не стесним стомаха си, а му угаждаме и го разширяваме -така по същество ще стигнем до отхвърляне на дадените обети. Защото ако добре внимаваме над себе си ще чуем думите на Казващия: „Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.„ /Мт.7:14/ Ето няколко примера от живота на отците, които показват как подвижниците на благочестието се борели решително с невъздържанието, как укрепвали волята и самообладанието си като в самото начало прекъсвали съблазняващия ги помисъл и желанието за угаждане на стомаха и плътта. В „Древен Патерик" се разказва за един подвижник, който сутринта огладнял, но се борил с помисъла на глада с решението да устои като не се храни до третия час (наше време прибл. 9 часа). Когато дошъл този час той решил да търпи глада до шестия час (около 12 часа). А когато настъпило и това време, намокрил хляб и сед­нал да се храни, но все пак решил да потърпи до деветия час (3 ч. сл. обяд). Когато дошъл и този час, старецът се помолил и бил готов да се храни - тогава видял как демоничната сила като дим излязла от тялото му и гладът му изчезнал. (Става ясно че човек не бива да вярва безусловно на всяко усещане за глад и да го приема непременно като основателна физиологична нужда, как­то и това, че трябва да упражнява насилие над себе си във въз­държанието заради Господа.)
Когато авва Зенон странствал из Палестина, уморен сед­нал до една зеленчукова градина с намерение да се подкрепи с някаква храна. Тогава се явил помисъл, който му казвал: вземи си една краставица и я изяж, толкова ли е важно, ако го напра­виш? Но постникът отказал на помисъла с аргумента: нима не знаеш, че крадците ги подлагат на наказание? Опитай, дали на това място, на което сега се намираш, ще можеш да понесеш наказание? И като станал, пет дни престоял на дневната горе­щина, която силно го измъчвала. Тогава си казал: не мога да по­неса едно такова наказание и отхвърлил помисъла с основанието - след като не мога, няма да открадна и няма да ям. Такова дис­циплиниращо поведение старецът проявил единствено заради помисъла да си откъсне една краставица (което все пак било кражба), за да насити глада си. Разказва се и за друг старец, ко­муто се приискало да яде краставица. За да закали волята и са­мообладанието си, той взел краставицата, сложил я да стои пред погледа му и така дълго я държал. След като устоял и не бил победен от похотта да я изяде, накрая той дори се разкайвал, че си е позволил да се поддаде и задържи в себе си такова пожела­ние.
Има и един разказ за авва Диоскор Нахиастки. Хляба, който употребявал бил от ечемик и леща. Като се упражняват постоянно в добродетелта на въздържанието, всяка година сла­гал началото на нов вид упражнение за тази добродотел. Казват си например: през настъпващата година няма да се срещам с ни­кого или няма да говоря с никого. Друг път решавал: няма да ям варена храна, или пък ябълки и други плодове. Така развивал въздържанието в себе си - приключвайки с едно, веднага се зах­ващал с нещо друго.
За придобиване навика на въздържание в храната е необходимо да се следва определена последователност, както и всичко това да се върши с разсъждение - съветва преп. Йоан Лествичник. Той споменава за един от последователите на уче­нието на Ориген на име Евагрий Понтийски (III век), който из­казвал следното крайно мнение: когато душата ни желае различ­ни видове храни, следва да я изнуряваме само с хляб и вода. „Да се предписва това, пише св. Йоан Лествичник, означава да се накара малкото дете с една крачка да се изкачи на върха на стъл­бата." С такова мнение не можем да се съгласим. Ако душата желае различни видове храни - тя желае свойственото за своята природа. Затова, срещу хитруването на стомаха трябва да упот­ребяваме благоразумна предпазливост. Когато няма силна плът­ска борба и не се очертава случай за плътско падение - тогава трябва да привикваме към въздържанието в строга последова­телност. В началото трябва да навикнем да се въздържаме от силна храна, която води до ненужно напълняване напр. месна и твърде мазна храна. След това трябва да изключим от храненето си храни, които възбуждат апетита и плътските желания - нап­ример силните подправки, различни видове напитки и др. Нак­рая следва да се прояви строгост и спрямо храната за наслада, в името на удоволствието от храненето. Ако можеш, храни се с достатъчна и лесна за усвояване, храна, за да може с насищането да се откъснеш от ненаситните позиви за лакомия и чрез бързото и лесно храносмилане да се избавиш от безпокойството на плът­та. Ако се вгледаме, лесно ще установим че повечето от храните, които издуват корема водят до плътска въздуда.
Св. Василий Велики обобщава: „Когато човешкото тяло бива непрестанно обременявано с пресищане, то лесно бива по­гълнато от всякакви недъзи."
  Чревоугодието е противно на Бога, защото тази страст заставя човек да угажда повече на корема си, отколкото на Бога. Тя прави човека неспособен да служи на Бога. /ср.Фил.3:18/
Чревоугодието е вредно и за самия човек - то уврежда телесните сили, разстройва здравето, води до различни болести, ускорява смъртта. Освен това е свързано с неразумни и излишни разходи и води до унижение в очите на околните. Чревоугодието подтиска душевната активност, отслабва паметта, омрачава ра­зума, отегчава, води до огрубяване на сърцето, прави го хладно и нечувствително към добродетелите. Води до поробване на духа от тялото, прави човека плътолюбив, егоист, обичащ покоя и услаждането на своята плът, унижава човека до състояние на животно.
Тази страст прави човека ленив към труда, небрежен към духовните подвизи, незагрижен в делото на спасение на душата, неспособен за молитва. Обратно, предразполага към множество греховни дела като например: чувствени увеселения, нескромни песни, танци и закачки, непристоен смях, но най-вече предраз­полага и увлича към плътска похот и сладострастни дела.

Адаптиран превод от: Г.И. Шиманский, УЧЕНИЕ СВЯТИХ ОТЦОВ..., стр. 180-181,183-189, Москва, 2006 год.

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

8.015