Преподобни АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ

ЗА БОЛЕСТИТЕ

 Господ най-добре знае кое за нас е най-полезно. Затова на един изпраща здраве, на друг - болест. За всичко - слава и бла­годарение на Милосърдния Господ, Който не постъпва с нас според мярката на нашите беззакония и не ни въздава (полага­щото се) за нашите грехове. Но дори когато ни наказва, прави това като ни щади.

Болестите и неприятните случаи ни се изпращат за наша душевна полза. Най-вече - за смирение, както и за това - да се стараем да живеем по-внимателно и с повече разсъж­дение. Дочувам, че болестта ти отново те е налегнала, и гърба те боли, и вътрешностите не са в ред. Неведнъж ти писах за съдър­жанието на 94-та глава от блажени Диадох - за това, че древните християни врагът (дявола) изкушавал с различни мъчения, а в днешни времена врагът изкушава християните с различни по­мисли и телесни недъзи. Затова той съветва в такива моменти да помним псаломските думи: „Терпя потерпех Гопода, и внят ми, и услиша молитву мою. С търпение понасях изпратеното ми от Господа - Той погледна към мен и чу молитвата ми. - по слав. превод/ "/Псал39:2/, както и казаното от апостола: Господ на­казва, когото обича; бичува всеки син, когото прие­ма. "/Евр.12:6/ ...Блаженият Екдик пише: „дом за душата е тър­пението, а храна - смирението." Когато храната не достига -тогава душата излиза извън себе си т.е. извън търпение. На думи лесно се разсъждава за това, но изпълнението на дело не винаги е лесно, и (се оказва) не във възможностите на всички.

 НЕ БИВА ДА СЕ ВГЛЕЖДАМЕ И ЗАДЪЛБОЧАВАМЕ В НЕМОЩИТЕ СИ

  Получих писмото ти, в което съобщаваш, че продължа­ваш да боледуваш и да скърбиш за липсата на здраве... Във всички подобни състояния трябва да предаваме себе си на всеб-лагата воля Божия и на Неговия Промисъл за нас. Сами нищо не можем да сторим с грижите си, освен напразно да се безпокоим и да задълбочаваме своята подтиснатост. Относно липсата на здраве ще споделя с вас, тъй като и аз постоянно съм нездрав -винаги съм в някакво разслабление с ревматични болки из цяло­то тяло...Успокоение намирам когато размислям, че великият светилник на Православната църква св. Йоан Златоуст бил пос­тоянно в някакво болезнено състояние. Независимо от това, той се занимавал с делата на Църквата, написал и тълкувания на Евангелието и на апостолските послания. Накрая изтърпял вели­ки гонения от всички страни. Други болни изцерявал, а сам ум­рял в трескаво състояние.

ПРЕДАЙ СЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ

 В последното си писмо казваш, че се боиш от болките при рака на гърдите. Всяка болест е тежка (по своему), още повече болките при рак. Но какво можем да направим - нужно е да се покорим. Бог по-добре знае от нас кому каква болест е подходя­ща за очистване от страстите и греховете. Не напразно св. Ефрем Сирин пише: „болките от всяка (телесна) болест са дотолкова болезнени, че да премахнат болките от суетните (напразните, безполезните) болести." (Вероятно смисъла е - болките имат смисъл когато ги понасяме с търпение, особено ако това са неиз­бежни, непредотвратими болки, като с такова търпение не допускаме напразни страдания от вероятни, очаквани болести. Фи­зиологичния праг за болка е твърде различен за всеки индивид, но най-общо той силно се влияе от психичното състояние.) Са­ма знаеш, че тази болест в по-голямата си част се дължи на тревожното състояние на душата, но поради немощ и отдав­нашна привичка, не можеш да се удържиш от такива мисли. Виждаш, че под благовидни предлози врагът те изкушава с та­кива помисли от които не можеш да не се увличаш поради осо­бения си характер и поглед на нещата. Като разпознаеш това вражеско изкушение (безпокойство, угнетяване и тревога за очаквани (но все още липсващи) болки), по-често се моли Гос­под да уреди полезното и спасителното за теб съобразно Своята свята воля (независимо колко сме уверени в субективните си основания, но винаги над тях трябва да поставяме коригиращата Божия воля). Моли се Бог да ти прости неволните грешки, ако това действително са грешки. Ти не стоиш по-високо (в духовно отношение) от преп. Ефрем Сирин, който подценил св. Василий Велики за това че бил облечен пищно по време на богслужение, но скоро за това бил изобличен и вразумен. Моли се и ти (като него) с вяра е смирение, Бог да те вразуми и успокои. Едно е да мислиш и разсъждаваш за подвижническия живот, а друго - да живееш самия този живот. Заради телесната и душевната ни не­мощ по-полезно е да се смиряваме и покоряваме според това как нещата се развиват предвид конкретните обстояелства (което именно Бог решава).

КЪМ БОЛЕДУВАЩИЯ ПРИЯТЕЛ

Скъпи прителю, ти се оплакваш от своите болести и скърбиш, като търсиш от мене грешния утеха и подкрепа за страдащата си душа...Какво мога аз, изпълнения с немощи, да ти кажа по-хубаво от това с което утешавал себе си в немощите първовърховния Христов апостол Павел: „когато съм немощен, тогава съм силен. /2Кор.12:10/ Когато той се оплаква от своите немощи, Сам Господ му казва: „стига ти Моята благодат, защото силата Ми се в немощ напълно проявява."/2 Кор12:9/ Затова той се хвали със своите немощи, и само с тях: „със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. "/2 Кор.12:5/ Гле­дай на този пример на великия апостол, и Господ и тебе ще ук­репи със Своята всесилна благодат! А вместо свое слово, аз ти предлагам едно благодатно светоотеческо поучение.

ДРУГИ ПОУЧЕНИЯ ПРИ БОЛЕДУВАНЕ

От боледуващия Бог не иска телесни подвизи, а само тър­пение със смирение и благодарение. Никой не бива да оправдава своята раздразнителност с някаква болест - това се дължи на гордост. А по думите на св. ап. Иаков: „човешкият гняв не върши Божия правда. /7Иак.1:20/. При игумен Антоний отишъл един, който имал болки в краката и му казал: „Отче, болят ме краката, затова не мога да правя поклони и това ме смущава." О. Антоний му отговорил: „Нали в Писанието е казано „сине дай ми сърцето си", а не кра­ката си."

НЕ ДОПУСКАЙ СМУЩЕНИЕ

Когато се измориш, полежи и отдъхни, и пак стани. Вър­ши необходимото, полезното и спасителното, докато имаш сили и докато това е възможно. Относно своите неизправности и немощи - кай се за тях, но не допускай смущение, а със смире­ние викай към Господа с думите на митаря: „Боже, бъди милос­тив към мене грешната!" Разбирам твоето неудобство, но как да бъде променено на удобство не виждам средства и възможности, освен едно евангелско средство, посочено ни от Самият Господ: "С търпението си спасявайте душите си"/Лк.21:19/. Придър­жай се здраво за това средство и придобивай мъдрост за спасе­ние, като с всички сили се отстраняваш от суетното и душевредното. Не само ти разсъждаваш по този начин, а мнозина мислят така: ако отнапред знаехме или подразбирахме, че така ще се случи, другояче щяхме да подредим работите си. Сега е вече късно и неудобно да се променят обстоятелствата. Само ще пов­торя: придобивай мъдрост за спасение (разбирай кое е полезното преди всичко за делото на спасението.) Относно дълга, много не се грижи. Господ е силен да поправи и тази тегота. Само започни с това - да се отстраняваш от безполезното и суетното, като се оправдаваш със старостта и болестта.

УТЕШЕНИЕ

Падаш духом най-вече затова, че нямаш възможност да присъстваш на църковните служби. По-полезно е за нас да изос­тавяме своите мнения като се покоряваме на Божията воля, коя­то ни спасява и чрез случаите на оздравително търпение. Телес­ните болести се изпращат за излекуване на душевните недъзи. Сега търпим неволни неудобства за това, че когато сме има­ли възможност не сме се възползвали от удобствата на благочестивия живот, когато сме имали пълна възможност за това. Но тогава или сме проявявали разслабление, като не сме го вършили от човекоугодие, или от собствено нерадение. Затова сега справедливо се налага да понесем постигналите ни теготи, като благодарим на Всеблагия Бог, Който се грижи за нашето спасение. Затова, че не можеш да присъстваш на църковните служби - не скърби, а по-начесто прочитай житието на преп. Пимен многоболезнени. Вникни и разсъждавай върху това, как­во е било неговото състояние в болестта и ще получиш и утеха, и подкрепа и вразумление.

СЕРИОЗНАТА БОЛЕСТ ПО-ЧЕСТО ОБРЪЩА КЪМ БОГА

Слава и благодарение на Господа, че че ти изпрати об­лекчение от сериозната болест. Така се сбъдват псаломските ду­ми: ,Господ ме строго наказа, ала на смърт не ме преда­де.,, /Пс. 117:18/ Когато ни се изпрати по-сериозна болест тога­ва и ние по-сериозно разсъждаваме да себе си и обстоятелст­вата на живота си. По-искрено прибягваме в молитвите си към Лекаря на душите и телата, към Този, Който всичко знае и всичко може, като заедно с това е Всеблаг и Премъдър: ,Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.,, /1Тим.2:4/

Адаптиран превод от: http://Pravbeseda.ru

 
Ако съвестта ви ви упреква че ядете месо по време на пост, макар и по причини на болестта, не бива да презирате и насилвате съвестта си. Месната храна няма да ви излекува от болестта, а затова само ще се смущавате, че сте постъпили против добрите внушения на съвестта си. По-добре от постната хра­на да подбирате нещо по-хранително и лесно за усвояване от вашия стомах. Случва се някои болни да употребяват месната храна като вид лекарство, а след това се каят, че заради болестта са нарушили правилата на светата Църква за  поста. Но всеки трябва да гледа и постъпва по своята съвест и съзнание, съоб­разно настроението на своя дух, така че да не се разстройва до­пълнително от смущение и двоедушие. Чувам, че сте сериозно болна, а по съвета на лекарите отлагате тайнството Елеосвещение, което е необходимо точно при тежки болести. Св. ап.Иаков пише в посланието си: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Гос­подне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се прос­тят. "/Иак.5:14-15/...Тайнството Елеосвещение е вдигало от леглото мнозина безнадеждно болни. Освен това - то очиства забравените грехове и греховете от неразбиране. 
Питаш мене, грешния - при обикновено боледуване тряб­ва ли винаги да очакваме чудесно изцеление като молитвено прибягваме към Божията помощ, и дали е грешно да се ползваме и от обикновени средства за оздравяване. В това няма никакъв грях, защото всичко е от Господа - и лекарствата, и лекарите. За грях може да се говори ако болният възлага цялата си на­дежда за оздравяване на лекаря и лечебните средства, като забравя, че всичко зависи от Всеблагия и Всемогъщ Бог, Който Единствен които пожелае оживява (оздравява), а които пожелае умъртвява (или ги оставя задълго или завинаги в бо­лестта). 
От скърбите не можеш никъде да се скриеш. Нашият по­коен игумен о. Антоний казваше: „Тогава ще получим покой, когато ни изпеят: со святими упокой!" Такъв е временния живот на човека - неспокоен, изпълнен с много скърби. Но ако започ­нем да гледаме и на скърбите от християнска гледна точка - то­гава и в самите скърби ще намерим утешение. Дори само затова скърбите и болестите ни стават скъпи, защото единствено чрез тях може да достигнем до безскръбния и блажен живот на небе­сата. Но за едно трябва да се погрижим - да ги понесем безро­потно. 
Съжалявам, че понастоящем здравето ти не е в ред...Св. Йоан Лествичник нарича и болестта подвижничество, при то­ва по-радостно, макар и неволно. Нарича го по-радостно защото желаещите за волно подвижничество са малко, като при тях мо­же да се примесва и самопревъзнасяне и осъждане на другите. А в неволното подвижничество при боледуване човек няма с какво да се гордее и го понася както може, макар и неволно. Принуден е на това, защото няма друг изход. Както подвижничеството по собствена воля, така и неволното подвижничество еднакво усмиряват плътта, като последното понякога се изпраща още и за унищожаване на превъзнасянето. Затова по време на боледуване се старай да си благодушен и да благодариш на Бо­жието милосърдие за неволното вразумление което ти изпраща чрез него...Когато си болен, пази се най-вече от ропотното разположение на духа. Преп. Исаак Сирин пише: „Бог понася всички човешки немощи, но роптаещия не търпи, ако не го на­каже." (Защото ропота е осъзнато негодувание и противене сре­щу непреодолимите (защото такива Бог е решил да бъдат) съби­тия в живота ни, които Неговият промисъл е отредил в крайна сметка за наше добро.) Пази се също от ропот срещу хората от­носно неизпълнени твои изисквания от тях, или по други някак­ви причини. Всичко, което ни се изпраща за да проявим търпе­ние, всичко това се допуска от Божия Промисъл за наша душев­на полза, стига сами да не попречим на тази цел с нашето небла­горазумие... Не допускай разслабление в търпението, а се при­нуждавай към смирение пред Бога и хората. Грижи се да имаш искрено покаяние и изповед.
Оплакваш се във връзка със съня и тежест в главата, как­то в къщи, така и в църква. Какво да се прави? И това неудобст­во трябва се търпи заради Бога, като приемаме всяко такова неу­добство като средство за духовно очистване, по думите на Гос­пода: "С търпението си спасявайте душите си."/Лк.21:19/ В случай на нужда може да повикаш и лекар, но с мисълта, че и той може да помогне само при съдействието свише на Лекаря на душите и телата. Това е от кореспонденцията между един свят подвижник, преп. Варсонофий Велики, с един боледуващ старец - монах Андрей. Този старец молел Аввата да се помоли за неговите не­мощи, и ето какво му пише преп. Варонофий: „Предостави Бог да се грижи за тебе като възложиш на Него всичките си грижи -тогава Той ще уреди всичко, което се отнася до тебе както Нему е угодно. Той по-добре от нас знае кое е полезно както за душа­та, така и за тялото ни. Затова - колкото допусне да поскърбиш чрез тялото, толкова ще ти даде облекчение (прощение) за съгрешенията ти. Бог не иска от тебе нищо друго освен благода­рение, търпение и молитва за прошка на греховете. Нашият Владика е състрадателен, милостив и човеколюбив. Той подава ръка на грешника до последното му из дихание. Долепи се до Него и Той ще устрои всичко по най-добрия начин, за разлика от това, което ние просим или си мислим за най-добро."