Служенето на човека на Бога, установено със закон от Бога, е ясно и просто. Но ние сме станали толкова сложни и лукави, толкова чужди на духовния разум, че се нуждаем от най-внимателно ръководство и наставление за правилно и Благоугодно служене на Бога. Твърде често пристъпваме към служение на Бога по начин, който е противен на установено­то от Бога и е забранен от Него, който принася на душите ни не полза, а вреда. Така някои, прочели в Свещеното Писание, че любовта е най-възвишената от добродетелите (1 Кор. 13:13), че тя е Бог (1 Иоан. 4:8), започват и се стремят на часа да развият в сърцето си чувството на любов, разтварят с него своите молитви, своето богомислие, всички свои действия.

Бог се отвръща от тази нечиста жертва. Той изисква от човека любов, но любов истинна, духовна, свята, а не мечта­телна, плътска, осквернена от гордост и сладострастие. Не е възможно да обичаме Бога иначе, освен със сърце, очистено осветено от Божествената благодат. Любовта към Бога е дар Божий: тя се излива от душите на истинните Божии раби по действие на Светия Дух (Рим. 5:5). Напротив, тази любов, която принадлежи към числото на нашите естествени свойства, се намира в греховна повреденост, обхващаща целия човеш-