ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Свети ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

ЗА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ И СТРАСТИТЕ

Както вече казах, като не забелязва повече (след истинско покаяние) сторените от всеки от нас грехове, Бог отново и отново ни зове. Призовава ни да работим на лозето. А това означава да се трудим за получаване на плодове т.е. да се трудим над себе си. А след това - вижте колко непостижимо велико е Божието човеколюбие - обещава и ни дава награда за това, че сме се потрудили над себе си заради нас самите! Той казва - елате да получите вечния живот, който щедро ще ви дам. Както за труда да вървите към този живот, но дори за самото желание да го получите от Мене - за всичко това подобно на ваш длъжник, ще ви изплатя награда. Кой не би изповядал благодатта и не би въздал благодарение на Избавителя от смъртта и Подателя на живота? Освен всичко, Той дори обещава да добави и награда, и то такава, която не може да бъде изказана с човешки думи. Той казва: "Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. "/Ин.10:10/ Какво е това изобилие! - Това е възможността не само да пребивават и да живеят чрез Неговата (благодатна) сила, но и да Му бъдат братя и сънаследници. Това изобилие е наградата, която се дава на тези, които прибягват към животворната лоза (нашият Спасител) и започват да дават плод чрез нея, тези които се трудят и култивират самите себе си. В какво се състои това? - Отсичат от себе си всичко, което не само е ненужно и безполезно, но и онова което представлява препятствие да принасят плодове, достойни за Божията житница. Кои са тези препятствия? - Това са богатството, утехите, суетната слава, всичко временно и преходящо, всяка душевна и телесна страст - срамна и зловредна, всяко слушане и гледане, както и всяка дума, която може да донесе вреда за душата. Който не отсече всичко това и с най-голямо старание не очисти сърцето си от такива израстъци - той никога не ще принесе плодовете на вечния живот.
Душата е трисъставна и бива съзерцавана (възприемана) чрез трите и сили - мислителна (умствена), раздразнителна и желателна. Всички те са в състояние на болест. Лекарят на душата - Христос, започва нейното лекуване от последната, желателната сила. Храна за гнева (като проява на раздразнителната сила) служи пожеланието, което е проява на желателната сила. При неправилна насоченост, те двете подхранват гордостта на ума (което е дело на мислителната сила). Затова никога няма да видиш здрава раздразнителната сила на душата преди излекуването на желателната, а мислителната - преди излекуването на двете.
Ако проучиш, ще установиш, че първото зло порождение на пожеланието е любостяжанието (привързаността, любовта към притежаване на веществени блага). Пожеланията, които съдействат на хората за опазване и устройване на живота са невинни, затова от младини ги чувстваме срастнали с нас. Скоро след това към тях прираства сребролюбието, от което се разбира, че то не произтича от нашето естество, а от произволението. Св. Ап. Павел справедливо го нарича „корен на всички злини" /1Тим.6:10/ Някои от злините, които поражда са следните: скъперничество, търгашество, грабителство, кражби и въобще всякакъв вид pушветчийство и лихварство, които същият апостол нарича второ идолослужение /Кол.3:5/. Има други злини, които не поражда пряко, но обикновено захранва и подкрепя по някакъв друг начин. Всичко което се ражда като плод на вещелюбието (вещоманията) се дължи на страстите на онези души, които нямат ревност да вършат добро. Страстите, които зависят от произволението се лекуват по-лесно от тези, които имат корените си в човешката природа. Но страстите, породени от сребролюбието се оказват трудни за побеждаване, когато е налице неверие в Божия Промисъл. Невярващият в този Промисъл гради своите надежди на богатството. Такъв, макар да слуша думите на Господа, че: „по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие."/Мат. 19:24/, в действителност счита това царство за нищо. Независимо че то е царство небесно и вечно. Той желае земното и преходно богатство, което дори да не е притежание на тези които го желаят, но дори самото желание за това им носи огромна вреда. Както казва ап. Павел: „Ония, които искат да се обогатяват падат в изкушение"/1 Тим.6:9/ и в примките на дявола. Но дори когато го има, то показва своята нищожност с това, че притежателите му жадуват за все повече и повече, тъй като опита с нищо не ги е умъдрил. Защото тази нещастна страст не идва от бедност, а по-скоро бедността (чувството за бедност) идва от нея. А самата тя се дължи на безумието, както праведно Христос нарича „безумник" този който рече: "ще съборя житниците си и ще съградя по-големи. "/Лк. 12:18,20/ Защото нима не е безумен този, който заради вещите, които не могат да принесат никаква съществена полза, по думите на Спасителя:"животът на човека не се състои в това да преумножава имотите см"/Лк-12:15/, заради такива безполезни неща жертва най-важното - спасението на душата си.

Адаптиран превод от: ДОБРОТОЛЮБИЕ, т. 5 стр.260,264-266 Москва, 1900 год.

МИСЛИ ВЪРХУ МОЛИТВАТА „ГОСПОДИ ПОМИЛУЙ!"

От апостолски времена на християните е дарувано молитвеното обръщение: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!" или неговият съкратен вариант: Господи помилуй!", като им е вменено непрестанно да се молят с тях, което (ревностните) и изпълняват. Впрочем, като употребяват този молитвен израз, днес вече малцина знаят какво значи „Господи помилуй!". Затова безрезултатно призовават „Господи помилуй!", а Господнята милост не получават, защото сами не разбират какво искат.
Затова е наложително да знаем какво представлява милостта на нашия Господ Иисус Христос? - Тази милост е нещо всеобхватно, тя включва всичко, което ни е потребно (за спасение) в падналото състояние в което всички се намираме по време на земния ни живот и което се намира в Неговата десница. Защото от момента, когато Той се въплъти и стана човек, претърпя такива ужасни мъки и проля Своята кръв като изкупи човека от властта на дявола - оттогава Той стана Господар и Властител на човешкото естество по един особен начин. Така всичко наше (което трябва да променим и придобием, за да се оприличим на Него) се намира в Неговите ръце.
Като Творец и Промислител, Господ и преди Своето въплъщение, от началото на времената е Бог на всички видими и невидими твари (на всичко съществуващо). По битие това е така и така ще бъде, но не и по свободната изява на разумните твари. Бесовете, а след това и хората, не пожелали (по силата на свободния си избор) да имат Бога за свой Господ и Властител като се отделили от Него, Владетеля на всичко. Това станало защото всеблагият Бог след като създал хората и ангелите самовластни и ги надарил с разум, не пожелал да наруши даденото им самовластие и да господства над тях насила, против тяхната воля. Затова тези, които искат да бъдат под Божия власт и управление, тях Той защитава и господства над тях, а които не искат, тях оставя да вършат своята воля като като имащи право на това. Затова и Адам, когато беше прелъстен (измамен) от дявола и сам стана отстъпник от Бога, като не пожела да изпълни Неговите заповеди - тогава Бог го остави в неговия избор, защото не желаеше властителски (с принуда и насилие) да господства над него. Но завистливият дявол, който отначало го измами, продължи да го мами и след това, докато поради неговото неразумие не го направи подобен на неразумните животни и той започна да живее скотоподобно.
Но многомилостивият Господ се съжали над него и сведе небесата като слезе на земята и стана човек заради човеците. С Пречистата Си кръв ги изкупи и им приготви спасителния път (за влизане в) живота. В светото Евангелие указва как да Му угаждат, с божественото Кръщение ги възроди и пресъздаде, с Пречистите Тайни им осигури небесна храна. Кратко казано - с непостижимата Си Премъдрост намери начин как да бъде неразделно с човека и човек с Него, така че дяволът да няма повече място в човека. Но и след това Той никого от човеците не принуждава, но оставя на всеки избора дали да се спасява, както Той му предлага, или да остане на пътя на погиването. Това така и протича - едни се спасяват, а други не се интересуват от своето спасение, като едни от тях изобщо не вярват в Евангелието, а други въпреки че вярват, по не живеят по евангелски.
Тези от християните, които след толкова благодатни дарове и Божии благодеяния отново са се оказали прелъстени от дявола и по действието на плътта (човешките немощи) и духа на този свят (чийто господар е дявола) са се отделили от Бога, като отново са попаднали под игото и робството на греха и дявола, вършейки неговата воля - но въпреки това не са стигнали до такова бсзчувствис, че да не усещат злото в което са изпаднали, а разбират грешката си и съзнават робството в което са попаднали и нямайки собствени сили да се избавят от него, точно те прибягват към Господа и призовават Господи помилуй!". Молят многомилостивия Господ да се съжали над тях и да ги помилва, да ги приеме като блудния син и отново да им дарува Своята божествена благодат. Да ги избави от робството на греха и да отдалечи от тях бесовете, да им върне свободата, за да могат да заживеят богоугодно и да спазват Неговите заповеди.
И така, тези от християните, които с такава цел викат към Господа с молитвения призив Господи помилуй", ще бъдат удостоени с Неговата милост и ще получат благодат, която ще ги освободи от робството на греха и ще ги спаси. Но какво да кажем за онези, които изобщо нямат споменатите съображения, не съзнават своето бедствено положение и поробване от волята на плътта и светските обичаи, които дори нямат време да помислят за своето робство, а само по силата на привичката, без всякаква осъзната цел повтарят „Господи помилуй!" Как биха могли да получат Божията милост, тази дивна и безмерна милост? За такива (може би) е по-добре да не я получават, отколкото като я получат отново да я пропилеят, защото това се превръща в двойно прегрешение.
Ще поясня това с примери. Представи си някакъв бедняк, който иска да получи милостиня от заможен човек. Какво му казва той? - Прояви милост към мене (помилуй ме!), съжали се над моята бедност и ми помогни да устроя живота си! Или ако някой има дълг, който не е в състояние да върне. Как постъпва, ако иска да се избави от безпокойството на подобна ситуация? -Отива и моли да му бъде простен дълга, като проявят съжаление и милост (моли се да бъде помилван), поради бедността и нищетата в които се намира. По същия начин постъпва и всеки, който съзнава, че се е провинил пред някого и иска да му бъде простено. Отива и казва: прости ми с каквото съгреших пред тебе и прояви милост (помилвай ме).
Във всички споменати случаи просещите знаят какво просят и според обстоятелствата в крайна сметка получват полза от това. Нека си представим в това положение грешника, който е и духовно беден (затънал в грехове), и длъжен на Бога (за всичкото добро което е получил и получава от Него) като продължва да Го оскърбява с неизправния си живот. Ако той вика към Бога „Господи помилуй!", в същото време не разбира какво и защо го казва; ако дори не знае в какво се състои тази милост, която иска да получи от Бога и защо му е нужна, а просто по навик повтаря молитвените думи - как Господ да му даде милост след като той дори няма да разбере, че я е получил. Или пък няма да и обърне нужното внимание, ще злоупотреби с нея (с това че му е дадена) без да се възползва от нея (да стане изправен като се бори да не повтаря предишната си виновност) и така ще се окаже по-грешен отпреди.
Божията милост е благодатта на Светия Дух, която ние грешните трябва постоянно да изпросваме от Бога като непрестанно (с пълно внимание и от цяло сърце) призоваваме: Господи помилуй" Прояви, Господи, Своята милост към мене грешния като ме избавиш от жалкото състояние (на греховна зависимост и податливост) в което се намирам и отново ме приемеш в Своята благодат! Дай ми дух на сила, който да ме укрепи в противостоенето срещу изкушенията на дявола и моите зли, греховни навици! Дай ми дух на вътрешно разбиране (съвет), за да постигна целомъдрие, да придобия ясно съзнание и чувство за своята неизправност и да се поправя! Дай ми дух да се страхувам да Те оскърбявам и така да изпълнявам Твоите заповеди! Дай ми дух на любов, за да Те обичам и повече да не се отдалечавам от Тебе! Дай ми дух на умиротворение, за да запазя мира в душата си, да управлявам помислите си и да пребъда безмълвен и неизмъчван от (нередни) мисли! Дай ми дух на чистота - да ме запази чист от всяко осквернение! Дай ми дух на кротост, за да придобия тих нрав в отношенията си с ближните и да се въздържам от гняв! Дай ми дух на смирение, за да не мисля високо за себе си и да не изпадам в гордост!