Преп. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА СМИРЕНИЕТО
Няма по-високо дарование от дара на смирението, както и Сам Господ казва: „който се смирява ще бъде възнесен". Това дарование търси и към него се стреми.
Второто дарование след смирението е очистването от страстите, най-вече от главните: от славолюбието, от сластолюбието и тънкото любостежание. След очистване на душата от страстите, следва по Божия милост, и нейното възкресение и съединение с Господа, стига душата като остави всичко и всички, с цяло сърце и с цялата си любов да се прилепи към Господа.
Но като изпитал тази любов, ап. Йоан Богослов, ясно показва какво може най-много да й навреди и кой е главният и недостатък, който с всички сили трябва да се погрижим да поправим. Той казва: "Koйmo каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е."/1Ин.4:20/ Въпреки че тук е представен най-грубия недостатък на любовта, но желаещите да се приближат към Бога трябва да се грижат да изкоренят в себе си дори и най-малкото неразположение към ближния. Затова и чрез апостол Павел ни е дадена заповед: „благославяйте вашите гонители, благославяйте, а не кълнете. "/Рим. 12:14/ И по-нататък добавя: „не въздавайте никому зло за зло...ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. "/Рим. 12:17-18/ За да достигнеш такова настроение на духа, моли се по-често най-вече за онова лице, с което не можеш да общуваш добродушно, а и то те избягва. По Божие допушение това е изпитание за двама ви, за да познаете своята немощ и за смирение.
Всички свети отци дават едногласен отговор и съвет в подобни случаи: победата във всяко изкушение е смирението, самоукорението и търпението, разбира се, при измолване на помощ свише. Моли се за това на Царицата Небесна и на всички Божии угодници, към които изпитваш особена вяра, да ти помогнат да се избавиш от бесовската прелест (да мислиш по начин, различен от този).
ЗА СТЕПЕНИТЕ НА СМИРЕНИЕТО
Когато миналия път те поздравявах с рождения ден, пожелах ти духовно възраждане. Сега, по същия повод, сърдечно ти желая духовен възход по съответстващите и законни степени за това. От тях първо и най-главно е познанието на нашата дълбока душевна и телесна немощ. Втората законна степен е самоукорението т.е. във всички неприятни и скръбни случаи да обвиняваме себе си, а не другите. Третата степен е търпението с благодарност на скръбните изкушения, които срещаме и ни постигат. От тези трите се ражда четвъртата степен - началото на смирението, само при условие, че първите три са били сраство-рени с вярата и молитвеното призоваване на Господа, съгласно правилата на Православната църква и наставленията на свв. отци, които опитно са изминали духовния живот и са ни посочили пътищата на спасението. Ще кажа най-просто - независимо дали по (споменатите) степени, дали равномерно или не, важното е винаги да се стараем да ходим в смирение съгласно Господните заповеди.
ЗА КРАТКИЯ ПЪТ НА СПАСЕНИЕТО
Ще ти напиша с искрено доброжелателство как да вървиш по най-краткия християнски път, по който разумните достигат до лицезрение на Христа, а неразумните, които го презират, се лишават от това. В посланието си до Евреите, св. ап. Павел пише: „Залягайте да имате мир с всички и святост, без която никой няма да види Господа."/Евр.12:14/ А как се достига не само мира, но се и изпълнява закона Христов, същият апостол указва краткия път за това с думите: Понасяйте един другиму теготите, и такаизпълнете закона Христов." /Гал.6:2/
За външните неща не следва задълго да се грижим и замисляме, но трябва всячески да се стараем, да не би поради самоугодие да попречим на спасението на ближния, на душевния му мир и духовния му успех. Християнски дълг е да съдействаме за спасението на ближния, а не да го възпрепятстваме. Страхът, който се явява по време на молитва считай за изкушение на врага, който се старае да откъсне от молитвата всеки, желаещ да се моли. Когато пристъпваш към молитва ограждай се със знамението на кръста и продължавай да се молиш. С течение на времето, по Божия милост, ще се избавиш от това изкушение, стига да започнеш по-малко да се гневиш и да се удържаш от осъждане на другите. Казано е кратко: ,През много скърби трябва да влезем в царството Божие. "/Деян.14:22/.Помни това и се старай да търпиш всичко неприятно и скръбно, което те постига. Прощавай и на разбиращия и на неразбиращия по думите на Господа: Прощавайте, и простени ще бъдете. "/Лк.6:37/ Ето какво означава да се умъдряваш за спасение. Милостта, снизхождението към ближните и прощаване на техните недостатъци е най-краткия път към спасението. В светото Евангелие е казано: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете."/Лк.6:37/ А също: „Милост искам, а не жертва. "/Мат.9:13/, „Милосърдният ще бъде помилван."/Притч.17:5/
Древните християни поради великата си духовна ревност усърдно се подвизавали в пост и всенощни бдения, упражнявали се в продължително псалмопение и молитви. В наше време, поради слабост и нерадение, ние сме чужди на тези добродетели. Затова, нека се погрижим да изпълним поне това най-необходимото, което апостолът ни заповядва с думите: "Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов."/Гал.6:2/. Но изпълнението на тази заповед и извършването на тази добродетел е невъзможно без смирение и търпение, защото смирението дава сила на всяка добродетел, а без търпение не се върши никое добро дело. Според свидетелството на преподобните Калист и Игнатий, любовта, милостта и смирението се различават помежду само по своите наименования, докато силата и действието им са еднакви. Любовта и милостта са невъзможни без смирение, а смирението е невъзможно без любовта и милостта. Тези добродетели са непобедими оръжия срещу дявола, които той и цялото бесовско множество дори не могат да гледат.
ГОСПОД ГЛЕДА НА НАМЕРЕНИЯТА
Господ гледа не на нашите външни действия, а на намеренията ни - защо постъпваме точно по един или друг начин, затова, ако намеренията ни са добри, можем да бъдем спокойни.
Затова в никакъв случай не бива да съдим и другите, защото
ние виждаме само външните им постъпки, а съкровените подбуди и намерения по които тези постъпки ще бъдат съдени, знае единствено Сърцеведеца Бог.
Всеки от вас да изпълнява своите дела с добри намерения и с християнско разположение да постъпва относно думите и действията си. Хората гледат на видимото, докато Господ гледа на вътрешното разположение на човека и действията му по съвест, както по отношение на другите, така и към самия себе си.
ЗА ДУХОВНАТА РАЗСЪДИТЕЛНОСТ
Св. Григорий Синаит пише: „Необходима е голяма разсъдителност за разпознаване разликата между доброто и злото...Известни са действия на благодатта, които бесовете, макар и да се преобразяват, не могат да дадат - нито кротост, нито тихост, нито смирение, нито ненавиждане на света, нито стихване на сластите и страстите — всички те са действия на благодатта. Бесовските действия са: надменност, високомъдрие, страхове и всяко зло."
Пишеш, че понякога те напада някаква мъчителна, необуздана, безобразна, свирепа дяволска радост, която ужасно те изморява и че всяка душевна скръб е по-поносима от тази безобразна радост. Сама виждаш, че тази радост идва от страната на противника, но заедно с това трябва да знаеш, че тази противна радост не те посещава без причина. Очевидно, че някога, поради неопитност и невнимание, ти си приемала тази измамна и прелестна радост за истинска.
ЗА БЕЗМЪЛВИЕТО В СВЕТА
Наставлението да не се обръщаме свободно към другите, на славянски се изразява като: „да имаш бездързновеност" т.е. да не се месиш в чуждите дела, да избягваш запознанства и връзки без това да е необходимо. Също - да не си позволяваш неуместни разсъждения и преценки: да говориш кратко и при нужда, при това само по темата (на разговора). Но ще кажа, че това поведение е трудноизпълнимо не само за вас (хората в света), но и за нас (монасите). Затова нашият блажен старец Макарий, който сам се придържаше към пътя на самоукоряването и опознаване на своята немощ, учеше и другите да правят това, защото без смирение дори и тези които постъпват правилно няма да се оправдаят.
ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА
Ние се ползваме от указанията на нашия покоен старец Макарий, въз основа на думите на преп. Петър Дамаскин, че спасението на човека се осъществява между страхът и надеждата, за това че не бива да се отчайваме, както и че не бива да се надяваме безполезно. И двете крайности са душевредни и опасни. Чрез притчата за митаря и фарисея Господ ясно посочва, че виновните и слаби грешници чрез смиреното покаяние могат да получат не само спасение, но и оправдание. Както и човек, безгрешен на вид и с различни видими добродетели, може да бъде отхвърлен от Бога заради горделивия си начин на мислене...
Ако ап. Иаков говори относно делата, че вярата без дела е мъртва, но казва това не просто, а посочва жестокосърдието и немилосърдието на този, който има възможност да благотвори на ближния в нужда и не го прави. Той казва: "Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си с миром, грейте се и насищайте се, пък не им даде; що е потребно за тялото - каква полза?"/Иак.2:15-16/
Ап. Павел още по-ясно говори, че не трябва много да се надяваме на видимата благотворителност, а повече да се грижим за придобиване на милосърдие...и любов към ближния: „И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, -щом любов нямам, нищо не съм."/1Кор. 13:3/
Преп. Варсонуфий Велики казва, че ако някой има колкото за себе си, и каже на просещия „нямам", той няма да излъже, защото действително няма толкова, че да раздава. Казано е и в Стария Завет - благотвори на искащия ти, колкото ръката ти може (да даде, колкото са ти възможностите).
Като същност на християнските дела се разбира изпълнението на животворните Божии заповеди чрез които се очиства сърцето на човека, а не просто голите видими дела.
ЗА СМИСЪЛА НА СКЪРБИТЕ
Хората винаги са се оплаквали от различни скърби, на-пасти и болести...почти всички се оплакват и от тежки обстоятелства (в живота си). Това изобщо не бива да ни очудва. А и тукашния живот не е нищо друго, освен подготовка за бъдещия живот. Кой както проведе земния си живот, съобразно с това ще получи и участта си в бъдещия - или блажена или злополучна.
Всички християни, особено правовярващите, желаят да наследят блажената участ в бъдещия живот. А за да получат това, неизбежно трябва да понесат различни скърби и болести, според казаното в Словото Божие: ,През много скърби трябва да влезем в царството Божие. "/Деян. 14:22/
Хората се делят на праведни и грешни, но нито едните нито другите не са осовободени от различни скърби и болести, както е казано в псалмите: много са скърбите за праведните; много са раните за грешния. Св. цар Давид увещава първите да не изпадат в малодушие, като ги уверява, че Господ ще ги избави от всички скърби, а вторите т.е. грешните увещава да не се отчайват...ако грешника с вяра и упование в покаянието прибегне към Господа, той ще получи и помилване и прощение на греховете. Всеблагият Господ изпраща различни скърби на праведните преди всичко - за да не отслабват в своите подвизи на благочестието, и като се отклонят на противната страна, да не погинат. Второ - чрез тези скърби напълно да се очистят от греховете и страстите и така да получат още по-велико въздаяние в бъдещия век. На грешните Господ изпраща ралични напасти и болести, за да ги привлече към покаяние, както Сам говори в светото Евангелие: „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."/Мат.9:13/, а също: „покайте се, защото се приближи царството небесно."/Мат.4:17/ А чрез пророк Исайя казва: Премахнете лукавството от душите си...Тогава дойдете -и ще отсъдим. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени като пурпур, като вълна ще избеля./Ис.1:16,18/ А на всички, на праведни и грешни, Господ говори: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. "/Мат.11:28-29/
Укрепвайте себе си с вяра и надежда на Божието милосър-дие. Този, Който е сътворил света може и вашите дала да поправи. Кой може да се похвали, че не съжалява за грешките си в миналото? За тези грешки ние търпим временни скърби, за да се избавим от вечните, както устройва това за нас Промислящия Господ, като допуска различни изкушения за наше очистване и духовно обучение. С това цели да събуди в нас опитна и жива вяра, непосрамващо упование, както свидетелства за това ап. Павел с думите: „скръбта поражда търпение, търпението -опитност, опитността — надежда, а надеждата не посра-мя."/Рим.5:3-5/ Затова презирайте злите внушения на врага, който по думите на ап. Петър: „като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне."/1Петр5:8/ или чрез грях или чрез безмерна скръб и отчаяние. Силен е Господ да ви защити както от вражиите нападения, така и от неприятностите, които ви смущават и терзаят душата ви.
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО 
