Светител Игнатий Брянчанинов пише: „Когато христия­нинът предаде себе си на волята Божия и със самоотверженост предостави всичките си грижи на Бога, когато започне да Му благодари и да Го славослови за кръста (за скърбите) които му е отредил - тогава чрез Божията благодат в сърцето се появя­ват необикновена сила на вярата и неизразимо с думи ду­ховно утешение.

Св. Симеон Нови Богослов изясвява, че като понасят с пълно търпение кръста на скърбите, с това светите подвижници подражават на Христовите страдания и прославят нашия Бог Отец като негови синове по благодат и сънаследници на Христа. В основата на тяхното търпение стои ревността за богоугождение заедно с пълно отхвърляне на себе си, които се проявяват в готовност за смърт заради Господа. Тази готовност се оказва едно всепобедно оръжие, защото няма нищо по-силно от нея, с което човек би могъл да бъде изкушаван или отделен от Госпо­да. Такава самоотверженост се счита за изходно начало на подвижничеството и неговата сила. Колкото и незначителни да са началните проявления на подвижничеството, в него винаги се съдържа и някаква готовност за смърт. С израстването на са­моотвержеността, израства и тази готовност. Затова готовността да се умре за Господа, за богоугождение - това именно предс­тавлява душата на самоотвержеността.

През всички дни на земния си живот нашият Подвигоноложник, Господ Иисус Христос виждал Своята смърт за човеш­кия род. Гой нееднократно предсказвал за нея на своите учени­ци, а в Гетсиманската градина окончателно я победил като при­несъл Себе Си в саможертва. Страданията и кръстната смърт на дело изпълнили това, което било изричано с думи. След това последвало тридневното суботстване (покой) в гpoбa преди Не­говото славно възкресение. Във връзка с това свт. Теофан Зат­ворник пише: „Който достигне такава степен на самоотверже­ност, каквато Спасителят имал в Гетсиманската градина, на него му предстои веднага издигане на кръст (огромни скърби), след което идва духовно суботстване (покой), а накрая следва и ду­ховното възкресение в славата на Господа Иисуса Христа."

Колкото повече подвижникът се приближава до Бога и преуспява в съвършенството, толкова повече се умножават най-силните скърби и изкушения. По думите на преп. Исаак Сирин това става: „Защото съобразно величието на благодатта, която се дава на подвизаващия се, в същата степен Бог вкарва в душата му скърбите на изкушенията." „Колкото повече добри дела върши някой, толкова повече хора го оскърбяват, защото против него въстават множество зли духове и неправедни хора -пише св. Нил Синайски. А Бог допуска мнозина да оскърбяват праведника, за да му предостави случай да придобие вечна и незаличима слава, която се въздава заради понасяне на изключи­телни скърби. Затова, когато праведникът каже на Господа: защо Владико мой „всички които ме угнетяват'" се нахвърлят със сила върху мен? /ср.Пс.12:5/ Защо Владико мой „стоиш далече и криеш Себе Си от мен"/ср.Пс.9:22/ когато съм хилядократно оскърбяван и притесняван? „Защо се подлагах на рани всеки деи?"/Пс-12:14/ - Тогава Господ ще му отговори чрез пророка и ще му каже: „Ето Ме!"/Ис.58:9/ Аз затова допуснах много да скърбиш и да бъдеш обременен с беди, та благодатта като се преумножи да произведе чрез мнозина още по-голяма благодар­ност за слава Божия."/2Кор.4:15/

Свт. Игнатий Брянчанинов пише: „като се основават на свидетелствата на Свещеното Писание и на собствения опит, светите отци признават, че допусканите от Божия Промисъл скърби служат като най-достоверния белег за Божията милост към християнина, за Божията грижа за него." Св. Нил Синайски увещава: „Трябва да знаеш, че колкото повече боледуваш телес­но и колкото по-разнообразни скърби и наказания ти изпраща Господ - толкова в по-голяма степен простира над теб искрената Си любов. В каквато степен подвижникът преуспява в преда­ността си към Бога и ревността за страха Божий, в такава степен към него се приближава Божия Промисъл и той тайнствено усе­ща застъпничеството на Промисъла. За разбирането Му, Бог му дава чисти (ясни, разбираеми) помисли. И ако заради богоугождение той се е лишил от светските блага - в каквато степен се е лишил от тях, в същата степен ще го съпровожда Божието мило­сърдие и ще го поддържа Божието човеколюбие." А който въз­лага всичките си надежди на човешката помощ, от него Божията помощ се отдалечава. На един пустинножител служели анге­ли, а когато дошли и започнали да му служат хора - ангелите се отдалечили от него.

Заради (присъщата си) любов си към хората светите под­вижници винаги са чувствали съболезнуване и състрадание за скърбите и страданията на другите. Но заедно с това те гледали на всичко с християнско безстрастие и духовна разсъдителност. Събитията от живота на хората те разглеждали от гледна точка на Божия Промисъл за спасение на хората. Във връзка с ужасния пожар в град Орел, Опинските подвижници изпратили следното писмо до жителите на града: „Сърдечно съчувстваме на постра­далите, на лишените от собствеността си, на плачещите и бедст­ващи жители. Но като разглеждаме в това всепремъдрия Божий Промисъл, който и в самите наказания проявява Божията любов към човека, длъжни сме да се удивляваме на Божието човеколю­бие и добрини, както и да благоговеем пред Неговите непости­жими съдби. Дивен е Бог в Своите дела и в непостижимите за нас събития! Пострадалите от тази скръб жители на града сега ще принесат плодове на търпение и благодарение за полза на душите си. А някои, може би - и разкаяние за греховете си и изправление, защото кой може да се похвали, че е без грях? А тези, които са пощадени и не са пострадали от пожара, ще при­несат плодове на любов, състрадание и утеха и според силите си да помогнат на пострадалите. Господ е силен да изпрати на всички утешение, особено когато прибягват към Него. Пред ли­цето на такова скръбно посещение не бива да се пада духом, а да се надяваме на Божията благост. Затова, че след изпитание на вярата на жителите на града, Господ ще ги благослови с по-голямо от предишното им благосъстояние. Както благослови Иова след седемгодишно изпитание. Слава за всичко на всепремъдрия и любвеобилен Бог! Нека се помолим да изпрати утеше­ние на Своите скърбящи люде!"

На подвижниците, които са способни да понесат велики борби, Господ Бог, Който (единствен) се разпорежда с човешките дела, предоставя важни случаи да проявят подвиг в името на ближните. По думите на преп. Марк Подвижник: „Дори достиг­налите безстрастие светии, ако не за себе си, то за ближните са длъжни да скърбят."

По особен начин се отнасят праведните и святи хора към наказанията, постигнали нечестивите. Ако околните в такива случаи обикновено злорадстват, и то без съжаление, то правед­ниците когато се радват на (справедливото) отмъщение, постиг­нало нечестивите, проявяват заедно с това доброжелателност, а не зложелателство. Тях ги радва не гибелта на грешника, а Бо­жията правда, за която са уверени че може чрез скърбите да обърне мнозина към покаяние. За самите грешници, праведнците проливат сълзи от велика и силна жалост, защото поради лю­бовта си към хората те желаят всекиму спасение.

Съгласно Божието правосъдие никое зло и грях не може остане без наказание. Светът лежи в зло, а в наши време­на злото дотолкова се е усилило, че трябва да се удивляваме как народите продължават да съществуват, и тези огромни фабрики за зло не се разпадат под тежестта на греха. Кое е това, което все още удържа Божия гняв да не изтреби грешниците от лицето на земята, а земята с всичките и дела да не прададе на огън? - Све­тът се крепи на молитвите и страданията на праведните и святи хора. От евангелската притча можем да видим, че заради праведниците Бог щади и грешниците. В притчата се говори, че един грижовен човек посял добро семе на нивата си, но таен враг дошъл през нощта и сред пшеницата посял плавели. Порастнала пшеницата и вече започнала да дава класове. Заедно с нея израс-тнали и плевелите. Като видели това, слугите дошли при госпо­даря си с искане да се разпореди да очистят плевелите. Той оба­че им забранил с думите: „Оставете да расте едното и другото до жетва...за да не би като оскубете плевелите, да изскубите заедно с тях и житото."/Мат.1З:29-30/ В тълкуванието на притчата под пшеница се разбират праведниците, а плевелите са грешниците. Плевелите не биват изскубвани заради целостта на пшеницата - грешниците остават запазени заради целостта на праведниците.

В Библията се разказва че преди да погуби развратените жители на Содом и Гомор, Бог се явил на Авраам във вид на три Ангела при Мамврийския дъб. Господ открил на Авраам Своята тайна, че иска да погуби Содом с околните градове заради тех­ните велики и прескверни беззакония /Бит. 18:20-21/ Авраам се изпълнил със смелост и започнал да пита Господа: „Нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?...Нима ще погубиш и не ще пощадиш (всичкото) това място заради петдесетте пра­ведници (ако се намират) в него?"/Бит. 18:23-24/ Като чул това Господ милостиво отговорил: "Ако намеря в град Содом петде­сет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място."/Бит. 18:26/ Авраам се изпълнил с още по-голямо дръзновение и с упование на Божието човеколюбие, и наричайки себе си пръст и пепел, с велико смирение попитал: „Може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град?"/Бт. 18:28/ Виждайки, че той милосърдства за праведните, Господ намалява числото до 40, 30, 20 и дори до десет човека. „Няма да погубя (града на греш­ниците) дори заради десет (праведници) "/ср.Бт. 18:32/...Но в Содом не се намерили дори десет праведници, а само праведния Лот със семейството си. Дори само заради него Бог не погубвал Содом докато не извел праведника извън града. От това виждаме колко полезни са праведните хора за градове и селища, за страни и държавите, и колко велики бедствия ги застрашават, ако в тях не живеят праведници.

Праведниците са полезни преди всичко със своя живот и слово, защото с примера на добродетелния си живот и с духов­ните си увещания отклоняват злите от вършене на зло и настав­ляват по пътя на добродетелите.

Праведниците са полезни на хората със своите молитви, с които умоляват Господа да съхрани живеещите с тях от зло и от беди, които се изпращат на съгрешилите. Св. Йоан Златоуст на­рича праведните мъже стълпове на отечеството, а св. Амвросий Медиолански - каменни стени...Така, когато Господ извел наро­да от египетското робство, по пътя от Египет за обетованата земя, този народ Го прогневил с греховете и с ропота си - затова Гос­под искал да изтреби всички. И когато вече предстояло целият дом Израилев да погине, тогава праведният Мойсей, пророкът Божий, подобно на стълб поддържащ здание, застанал пред Бога и започнал да Го умолява за народа. И успял да измоли обрече­ното да погине племе Израилево, както за това разказва св. Да­вид: „И щеше да ги изтреби, ако Мойсей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, за да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби."/Пс.105:23/

Праведните Самуил, Елисей и другите Божии пророци многократно спасявали своя народ и страна от разорение и изт­ребление /вж.4Царств.6:21-22/. По същия начин и в новозаветни времена в християнската Църква виждаме безброй примери как-хора със свят и праведен живот спасяват с молитвите си селища, градове и цели държави. В Русия ярки примери за това са преп. Сергий Радонежки, свт. Алексий Московски, сщмчк. патриарх Гермоген, преп. Серафим Саровски, св. прав. Йоан Кронщадски и мн. др.

Накрая, праведниците са полезни за хората и с това, че като подражават на Спасителя, носят доброволен подвиг от скърби и страдания за цялата обществена неправда и за престъпленията на другите. Колкото по-големи скърби и страдания носят, толкова по Божия благодат, по-голямо дръзно-вение получават в молитвите си в умоляване на Бога за хората и целия свят. Св. Василий Велики пише: „Заради своите велики подвизи и страдания те имат дръзновение пред Господа и нес­пирно, ден и нощ (молитвено) викат към Него (за помилване и спасение на хората, за мира в целия свят, за запазването на Христовите Църкви). Горко на този град и страна, където няма ни един праведник, защото разорението и пагубата са близо до тях."

Според св. Димитрий Ростовски: „Ние се удивляваме като гледаме сегашното време на войни, разорения, опустошаване на цели страни, междуособни войни, големи кръвопролития и без-числени беди навсякъде. Коя е причината за всичко това? - При­чината е че са намаляли праведниците „Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един"/Пс.13:3/.

Става ясно, че страданията и скърбите на праведници­те Бог промислително насочва не само към достигане от тях на лично спасение и съвършенство, но и за общото добро на останалите хора. В този смисъл може да се говори за невинни страдания на праведните и святи хора. Но тъй като безгрешни хора няма, това понятие за невинните страдания може да се при­лага в ограничен смисъл. Именно - само за тези, които в някаква степен са свободни от тежки нарушения на нравствения закон, както и за невръстните деца.

Към невинните страдания може да бъдат отнесени и из­питателните страдания на светите подвижници, които им се изпращат за усъвършенстване в духовния им живот, за изпита­ние на вярата им, за укрепване на надеждата и неизменността на любовта към Бога, за възпитване в пълна самоотверженост, презрение на света и земните блага заради бъдещото блаженст­во.

Към този род невинни страдания следва да се отнесат например страданията на преведния Иов, който по свидетелст­вото на Свещеното Писание, страдал не заради някаква своя ви­на, а защото Богу било угодно да се прослави в Своя верен раб. Да покаже на хората пример за търпение и да посрами дързостта на сатаната, осмелил се да клевети Божия човек. Истински но­сители на тези велики изпитателни страдания се явяват всички мъченици, приели доброволни мъки и смърт за Христа. Към подвига на мъчениците се приравняват и тези Божии угод­ници, които самоотвержено носят подвига на скърбите и молит­вите за умилостивяване на Господа за греховете на човеците. По израза на свт. Григорий Двоеслов: „Те са мъченици без меч и палачи." Това е едно безкръвно мъченичество. В света има още един вид невинни страдания - страданията на децата. Как да гледаме на тези страдания? Скърбите и страданиаята, определе­ни на човека след грехопадението са проява на „милостивата Божия загриженост за него, изява на Божията благост" - по ду­мите на св. Григорий Нисски. И „никой не е освободен от тази всеобща участ на смъртните" - пише св. Григорий Богослов, включително и децата. Страданията на децата са свързани с гре­ховното състояние на техните родители и на всички хора, вслед­ствие единният произход на всички хора от общите им прароди­тели.

Адаптиран превод от: Г.И.ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТМХ ОТЦОВ....528- 535 ,стр., М., 2006 год.