Тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас (1 Кор. 6:19).

Възлюбени братя! В това време, когато се подготвяме да станем причастници на всесветите Тяло и Кръв на Богочовека, подобава да разгледаме въпроса какво значение има нашето собствено тяло. Неговото значение е необикновено важно. Това значение свети Апостол Павел е изобразил така: Тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас.

Братя! Обръщали ли сме необходимото внимание на значението на нашето тяло? Не сме ли гледали на този въпрос несериозно и повърхностно, като на такъв, който не се нуждае от никакво разглеждане? Докато Бог ни възвестява чрез устата на Апостола: Тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас.

Човешкото тяло е било взето от земята, но не е било сътворено за земята. То е паднало в тление, но било сътворено не за тление. Сътворено и благоукрасено от Създателя за вечността и вечно, то, веднага след сътворението, било оживено с безсмъртна и свята душа, заедно с нея било взето от земята в светлия рай, за пребиваване в него, за духовна дейност и духовно наслаждение: то било неспособно на плътски наслаждения. То не можело да излезе от ръцете на Всесветия Творец иначе, освен напълно свято и съвършено, но вспоследствие било извратено, обезобразено от греха. Неговото око било така непорочно, че то не виждало голотата на другите членове, които, на свой ред, не представлявали нищо, което трябвало да бъде прикрито. Душата не била обуреваема и вълнувана от страстите; не било вълнувано от тях и тялото. Кръвта не закипявала от гняв и не се охлаждала от печал и униние. Смъртта била несвойствена на това тяло, несвойствени на него били и недъзите, то нямало нужда да се огражда от влиянието на стихиите, не било вериги и тъмница за душата: то било чудна, вечно нова дреха за нея.

Човекът паднал. Грехът поразил със смърт душата и тялото му. Властта на смъртта над човечеството е така всеобща и всемогъща, че нито един от многочисленото човешко семейство не я е избегнал; всеки човек вече се ражда със залога на смъртта в себе си, може да се подложи на нея ежечасно по време на земния живот, и непременно ще се подложи на нея в определения за това час. Безпогрешно можем да признаем всички земни странници за движещи се мъртъвци! Какво е нашият живот на земята, ако не непрестанна борба със смъртта? От това състояние ние никак не можем да узнаем за състоянието, което е било естествено за човека преди неговото падение, по нашето тяло никак не можем да съдим за тялото на първосъздадените. Първосъздаденото блажено и безсмъртно състояние можем да съзерцаваме само в Божественото Откровение. Ние можем да видим опитно пълно доказателство за него в нашия Господ Иисус Христос и отчасти в онези Божии избраници, които са проявили не само в душите си, но и в телата си силата на изкуплението, дарувано от Богочовека на човечеството.

Тялото на Адам не потъвало във водата, не изгаряло от огъня, било недостъпно за смъртта. Такова се явило тялото на новия Адам, нашия Господ Иисус Христос; то вкусило смърт, но това станало единствено по благоволението на Богочовека: след като вкусило смъртта, то не преставало да бъде живо, защото, разделило се с душата, не се разделило с Божеството. То се възнесло на небето, повтаряйки в много по-голяма степен грабването на Адамовото тяло в рая. Там то ще привлече телата на истинните християни: дето бъде всесветото тяло, там ще се съберат и духовните орли (Лук. 17:37). Макар и да виждаме, че сега телата на починалите отци и братя се спускат в мрачния гроб и се покриват със земя, макар и да очакваме, че същата участ ще постигне и нашите тела, ние вярваме и знаем, че тези тела няма да останат в земята завинаги. Те ще възкръснат. Нещо повече: възкръсналите праведници и живите праведници - праведници наричам истинните християни - няма да останат-на земята: в последния ден на този преходен свят, в началото на незалязващия ден на вечността, ще бъдат грабнати с телата си във въздуха, за да срещнат Господа, и така винаги, там - на небето, ще пребъдат с Господа (1 Кор. 15:51, 52; 1 Сол. 4:15, 16, 17). Посятото в гроба тяло в тление, ще възкръсне в нетление, ще възкръсне в слава, ще възкръсне в сила; земното тяло ще стане небесно тяло, душевното тяло - духовно тяло (1 Кор. 15:40, 46 - слав.).

Такова е предназначението на човешкото тяло. То се ражда заразено със смъртта и греха, ражда се в смърт, подобно на това, което е станало тялото на първия, сътворен от пръст и върнал се в пръстта погинал човек; но се възражда в купелта на Кръщението за спасение по образа на тялото, което е приел Небесният Човек, заченал се и родил се от Светия Дух и Пречистата Дева: всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте (Гал. 3:27). Посредством чудното тайнство Евхаристия нашето тяло се съединява с тялото на Самия Христос - тялото се съединява с Божественото тяло, кръвта - с Божествената кръв. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, е казал Господ, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:56). Ядящият всесветото Христово тяло и пиещият всесветата Христова кръв, посредством пълнотата на вкусването, достига до съвършено съединяване с Богочовека: неговото тяло става тяло на Богочовека, неговата кръв става кръв на Богочовека. Истинният християнин почива в Господа, и Господ почива в него; християнинът е облечен в Христа, и Христос - в християнина. Съзерцавайки това величие на християните, Апостолът зове към тях: Телата ви са Христови членове (1 Кор. 6:15). Тялото е за Господа, а Господ - за тялото (1 Кор. 6:13). Облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти (Рим. 13:14). „Даровете на Светия Дух - е казал един велик Божий угодник - вече са естествени за обновеното естество". Естествено е за тялото, което е станало едно с Христовото тяло, да бъде храм на Светия Дух: където е Христос, там неразделно и неслитно с Христа е и Светият Дух.

Много истинни служители на Светия Дух по време на земния си живот са проявили присъствието на Светия дух в телата си и с това опитно са доказали, че телата на християните трябва и могат да бъдат храм на Светия Дух. Сянката на свети Апостол Петър изцелявала болните (Деян. 5:15); кърпите, които употребявал свети Апостол Павел, били донасяни и полагани върху болните, и болните се изцелявали от докосването до тях, а нечистите духове оставяли измъчваните от тях (Деян. 19:12). Ехидната, тази силно отровна змия, ухапала Апостола, но той останал невредим, като че не бил ухапан от нея. Някои светии ходели по вода, преминавали, като крилати, значителни пространства за най-кратко време, при молитва се издигали с телата си от земята, сякаш предизобразявайки, по думите на един свят писател, бъдещото издигане във въздуха и показвайки способност за такова издигане. Не само в душите им, но и в самите им тела действал Светият Дух! Както в човешките тела, низведени до подобие на несмислените животни, кипят различни страсти, така в осветените тела кипи и изобилно се излива Божествената благодат, услаждайки тялото с небесна и духовна сладост, и в същото време умъртвявайки го за греха. След раздялата на душата с такова тяло тлението не дръзва да се докосне до него, защото, независимо от отсъствието на душата, в него присъства Дух Свети, откривайки Своето присъствие чрез различни, достойни за Духа и свойствени на Него знамения.

Защо нашите тела са чужди на духовното освещение? Защо телата ни са способни само на скотоподобни усещания, след като Дух Свети е засвидетелствал, че друга е човешката плът, друга е скотската плът? (1 Кор. 15:39). Поради това, че не се вслушваме в предупрежденията на нашия Господ, Който е казал: внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи (Лук. 21:34). Сърцата ни са се отегчили, душите ни са се прилепили към земята, такова положение довежда тялото до дебелост, и ние оставаме чужди на опитното познание, че плътта ни може да се зарадва в живия Бог (Пс. 83:3 - слав.); да издигнем сърцата си нагоре, и там, след сърцето, ще се повдигне и тялото. Да възлюбим Господа така, както Той ни е заповядал да Го обичаме, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила (Марк. 12:30), което не е възможно да изпълним без участието на тялото. Да направим нашите тела духовни, небесни! Да ги избавим от горчивото преминаване от тъмница в тъмница: от гробната тъмница в тъмницата на ада. Върху нас лежи важното задължение да извършим това: ние първоначално сме били създадени за небето, а впоследствие, след падението, сме изкупени за небето. Ние изцяло принадлежим на Бога, не на себе си. Вие не принадлежите на себе си, ни казва Апостолът, вие сте скъпо купени, с безценната кръв на Сина Божий. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии: защото и тялото ви, не само душата, е храм на Духа Светаго, Който живее във вас (1 Кор. 6:20, 19). Амин.