ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ / Слово на Велики четвъртък на Литургията

Слово на Велики четвъртък на Литургията
21.04.11 14:53

Автор:Свети Игнатий Брянчанинов
ЗА СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ
Вземи в gLOG
 Хлябът укрепява сърцето на човека (Пс. 103:15 - слав.), е пророкувал пророкът за един чуден хляб, който, за разлика от обикновения, веществен хляб, укрепяващ тялото, трябвало да укрепява човешкото сърце. Нашето сърце се нуждае от укрепяване! То страшно се е разколебало при нашето падение и само по себе си не може да спре колебаенето си. То непрестанно бива разтърсвано от различни страсти. Напразно и суетно проповядва падналият човек, в своето заслепение, за твърдостта на човешката воля. Такава твърдост няма: волята се увлича от насилието на властващия над нея грях. Нужен е, нужен е предизвестеният чуден хляб, за да укрепи разколебалото се, отслабнало човешко сърце.

Укрепява човешкото сърце хлябът, слязъл от небето, хлябът на живота (Йоан. 6:58, 48). Този хляб е нашият Господ Иисус Христос. Той е казал: Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам заживота на света. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:51, 56).

Каква чудна наредба! За човешкия ум е естествено да дойде в недоумение пред свръхестествената, непостижима наредба. За нея чули хората, помрачени от плътско мъдруване и неверие, и не пожелали да получат обяснение от Бога за Божествената наредба, произнесли съд за нея, за свое осъждане и погибел. Тежки са тия думи! кой може да ги слуша? От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него (Йоан. 6:60, 66). И сега биват нападани от съмнение във великото тайнство онези, които само носят името християни, придържат се към външните християнски обичаи, а по живот и сърдечен залог са чужди на християнството. Тежки биха били тези думи, ако ги беше произнесъл човек; послушанието към тях би било невъзможно, ако бяха човешки думи. Но те са произнесени от Бога, приел, по Своята безкрайна благост, човешко естество за спасението на човеците - и затова вниманието към тях и разбирането за тях не бива да бъде повърхностно. Послушанието към словото трябва да бъде прието с вяра, от цялата душа, както трябва да бъде приет и въплътилият се Бог. Приемането на човешко естество от Бога е непостижимо за човеците; също така непостижими са и законите и действията на Богочовека; те усвояват на Бога човека, заченат в беззакония и роден в грехове, човека, обречен на вечна погибел и вечна мъка в тъмниците и пропастите на ада, правят го бог по благодат, възвеждат го на небето за вечен живот и вечно блаженство. Осъдилите и отхвърлилите словото и наредбата на Богочовека, са отхвърлили и осъдили Словото - Което е Дух и живот (Йоан. 6:63), те са отхвърлили и осъдили постановлението, чрез което на Христовия ученик се преподава Дух и живот. Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Йоан. 6:53). „Трябва да се научим - казва свети Йоан Златоуст - на чудното свойство и действие на светите тайни: какво са те? За какво са ни предадени? Каква е ползата от тях? Ние сме едно тяло с нашия Господ Иисус Христос, ние сме плът от Неговата плът и кост от костите Му (Бит. 2:23). Посветени в тайнството! внимавайте в това, което се говори: ние се съединяваме с всесветата плът на Господа не само посредством любовта, но и посредством самото тайнство. Всесветата плът на Господа става наша храна! Той ни е дарувал тази храна, желаейки да покаже любовта, която има към нас. Той е смесил Себе Си с нас, и е размесил в нас Своето тяло, за да бъдем съединени с Него, както е съединено тялото с главата: такова е свойството на неизказаната любов. Предизобразявайки Господа, Иов, разказва за своите слуги, на които бил особено любим, че те, в обяснение на голямата си любов към него, казвали: кой би ни дал да се наситим от плътта му?" (Иов. 31:31 - слав.). Това ни е дал Христос, въвеждайки ни в най-великата любов, и показвайки Своята любов към нас, давайки на желаещите не само да Го виждат, но и да се докосват до Него, да Го вкусват и да се съединяват с Него, и изпълнявайки всяко желание". Господ, заменил заради нас нашия праотец Адам, от когото се раждаме за смърт, и станал наш родоначалник, заменя плътта и кръвта, взети от нас от Адам, със Своите плът и кръв. Такова действие на Господа, при благочестиво съзерцание на изкуплението на човеците чрез въплъщението на Бога, бидейки непостижимо и свръхестествено, в същото време става ясно и естествено. Непотребните плът и кръв на падналото и отхвърлено естество трябвало да бъдат заменени в естеството, което обновил Богочовекът, чрез всесветата плът и кръв на Богочовека. „Благият, всеблаг и преблаг Бог - богословства свети Йоан Дамаскин, - бидейки целият благост, по безмерното богатство на Своята благост, не понесъл благото, тоест Неговото естество, да пребивава само и никой да не бъде причастник на това естество". Такова е виждането на човешкия ум, озарен от светлината на Светия Дух, за Божиите действия, такова е неговото обяснение; така обяснява той Божиите действия за самия себе си: Божиите действия и техните начала с точност и пълна определеност са постижими за единия Бог. Просветеният Свише човешки ум изказва следната свещена мисъл. Проявило се Божието благоволение, според което всесъвършената благост, тоест Божието същество, се отразило в други същества, както слънцето се отразява в предметите, до които се докосва с лъчите си. Затова Бог първоначално сътворил духовете и света, в който те обитават, след това чувствения свят, и накрая човека, принадлежащ по душа към сътворените духове, а по тяло, в което е облечена душата, към чувствения свят. Бог, бидейки живот, извор и същност на живота, излял от Себе Си живот във всичко живеещо и съществуващо. Животът на света е отражение на саможивота - на Бога. И духовете, и човекът, и всички останали творения са излезли от ръцете на Създателя съвършени, съвършени по отношение на своето ограничено естество, изпълнени само с добро, без никакъв примес на зло. Доброто в творенията, съответно на тяхното естество, било отражение на безпределната благост на безпределния Творец. Ограниченото съвършенство на творенията било отражение на всесъвършеното съвършенство, представляващо свойство на единия Творец. Духовете и човекът станали между творенията най-близко и ясно отражение на Бога. В самото им същество Творецът начертал Своя образ; този образ Той украсил с качества, които в своята безпределност и съвкупност съставят същността на Бога. Бог е благост: Той е направил разумните творения благи. Бог е премъдрост: и разумните творения Той е направил премъдри. В най-малките оттенъци на подобието Той е дарил на разумните творения Своя Свети Дух - и чрез това е съединил техния дух и цялото им същество със Себе Си.

Злото се явило от свободното разположение на разумните творения. Духовете заченали злото и го родили в себе си в своето отрицателно битие. Отровата на злото те предали на целия човешки род, заразявайки с това зло корена на рода -праотеца, прелъстявайки го с обещанието за положение, равно на Бога. Тук Божията благост се явява по поразителен начин. За да извлече човечеството от падението и погибелта, триипостасният Бог в едно от Своите Лица приема човечество, в Себе Си и чрез Себе Си обновява човека, чрез това му дарява единение със Себе Си, несравнимо по-тясно от онова, което му е било дадено при сътворението. Син Божий по естество, въплътил се и станал родоначалник на човеците, ги е направил синове Божии по благодат. Скотоподобното зачатие и раждане, на което хората са се подчинили след падението, се отхвърлят, то се покрива, така да се каже, от раждането от Светия Дух при Кръщението. Възродените хора се претворяват от плът в дух не по естество, а по свойство: роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Йоан. 3:6). Християните, родили се от Адам за смърт, се раждат чрез Кръщението за живот, раждат се от Бога, раждат се вече като Божии чеда (Йоан. 1:12, 13). Тяхното битие е наречено пакибитие (Мат. 19:28; Тит. 3:5); то е битие за вечен живот, съвсем различно от битието за смърт; то е второ битие, вторично преподадено след загубата на първото битие при падението с вечна смърт. В състоянието на пакибитие е дарувана храна, съответстваща на това състояние. Както раждането в пакибитието е раждане от Светия Дух, така и храната, преподавана на обновения човек, се приготвя от Светия Дух. Тази храна е плътта и кръвта на Богочовека. „Плътта на Господа е животворящият Дух - е казал свети Йоан Дамаскин, - тъй като е зачената от животворящия Дух; казвам това, не унищожавайки (отхвърляйки) естеството на тялото, но желаейки да покажа цялата му Божественост и животворност".

Богочовекът, бидейки всесъвършен Бог, външно, за телесните човешки сетива, запечатани с падението, бил само човек. Светите човеци, станали чрез Кръщението чеда Божии, които станали дух, опазили и развили осиновяването и духовното състояние чрез богоугоден живот, пребивавали, за въшните човешки сетива, без да се отличават с нищо от другите хора. Светите Христови Тайни, бидейки тяло и кръв на Богочовека, бидейки Дух, запазват за телесните чувства външния вид на хляб и вино. Светите Тайни се откриват и явяват чрез своето действие. Така се откривал Бог, скрит зад човешкото естество: Той се откривал и свидетелствал чрез Своите действия. Така се откривали Божиите светии, съсъдите на Духа: те се откривали и явявали чрез действия. Дълбоко смирена външност, покрита с простота, чужда на изискаността и ефектите и свръхестествено, Божествено действие! Чрез Божественото действие се издига достойнството на дивно-смирената външност. Така е! Бог неизказано се смирил чрез Своето въплъщение и Своя земен живот: всички Негови действия са неизказано смирени, неизказано благолепни и величествени в своето смирение. Това се отнася и за Светите Тайни. Какво може да бъде по-смирено по външност, по-обикновено от храната, предлагана на обновените човеци, от тази необикновена, чудна, страшна Храна, в която се преподава за храна Светият Дух, в която се преподава за храна Богочовекът? Който яде Моята плът и пие Моята кръв, е казал Той, който Мене яде, ще живее чрез Мене (Йоан. 6:56, 57). „Причастяващите се с пресветото тяло и пресвятата кръв - е казал един велик отец, - стоят с Ангелите, Архангелите и горните сили, облечени в самата царска Христова порфира, препасани с духовно оръжие. С това още не съм казал нищо велико: те биват облечени в Самия Цар". При установяването на предизобразителните жертви била позволена употребата на месо, приготвено на огън, но била забранена употребата на кръв. Като причина за забраната било казано: защото душата на тялото е в кръвта (Лев. 17:11). Когато била принесена новозаветната Жертва, предизобразена от ветхозаветните жертви; когато била принесена новозаветната Жертва от Господа, Който бил и Жертва, и Жрец, тогава от Бога излязла друга заповед за жертвената кръв. Пийте от нея всички, заповядва Господ на всички и призовава всички, защото това е Моята кръв на новия завет (Мат. 26:27, 28). Всички биват приканвани към приемане на Христовата кръв! Приканването става по същата причина, поради която е било произнесено запрещението. В Христовата кръв е Неговата душа. При причастяването със Светите Тайни ясно се усеща докосването на Христовата душа до душата на причастяващия се, съединяването на Христовата душа с душата на причастяващия се. Без думи, без наставления с думи, душата започва да усеща в себе си чужди на падналото й естество успокоение, кротост, смирение, любов към всички, хладност към тленното и преходното, съчувствие към бъдещия век. Тези усещания се навяват и се насаждат в душата от душата на Христа, както е казал Той: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29). „Поучете се не от Ангел, не от човек, не от книга, поучете се от Мене - казва свети Йоан Лествичник, обяснявайки думите на Спасителя, -от Моето усвояване на вас, от Моето сияние и действие във вас, че Аз съм кротък и смирен по сърце и мисъл, и ще намерите успокоение от вътрешната борба, облекчение на душата си от тежестта и смущението, причинявани й от помислите, донасяни от областта на падналите духове". Такова е дейстието на Светите Тайни: те, действайки върху нас, действат и върху нашите невидими и незаспиващи врагове, демоните, ограждайки от тях своя съсъд - човека, който достойно ги е приел в себе си. Храната, веществена по своята външност, приемана с уста, действа против духовете, оковава ги като с вериги! Трапезата, на която външно са представени хляб и вино, се бори с духовете, потъпква ги! Приготвил си пред мен трапеза, възкликнал във възторг към Бога пророкът, посочвайки отдалече християнския жертвеник, приготвил си тразепа против угнетяващите ме! (Пс. 22:5 - слав.) Това действие на светите Тайни е добре известно на монасите, водещи безмълвен живот и подхвърлящи се на усилени нападения от бесовските помисли. „Те горят - е казал преподобният Пимен Велики от собствен опит - от отровата на злобните демони и с нетърпение очакват съботата и неделния ден, за да дойдат при извора с жива вода - при Тялото и Кръвта Господни - и чрез тях да се очистят от горчивината, с която ги е напоил врагът". И падналите духове знаят силата на Светите Тайни. Те треперят пред нея, ненавиждат я, завиждат на причастяващите се, завиждат с тази завист, на която са способни демоните. Често те с изстъпление нападат готвещия се за причастие, разсейват мислите му, навяват хладност и ожесточение на сърцето, донасят тежки греховни спомени и мечтания, стремят се да осквернят съвестта, да приведат християнина в недоумение, да възпрепятстват причастяването; често след причастяването духовете извършват подобно нападение, отново с цел да хвърлят в недоумение и смущение, с цел да разколебаят вярата, да всеят мисълта, че причастяването със Светите Тайни не принася никаква полза. Тази невидима борба, повдигана от духовете на злобата срещу причастяващите се, е свидетелство за преголямата важност и полза от Светите Тайни. Скъпоценно е съкровището, до получаването на което враговете така усърдно се стремят да не допуснат човеците! Скъпоценно е съкровището, което така неистово се стремят да отнемат от човека неговите врагове! Да се утвърдим във вярата, и мъжествено да се противопоставим на нашите врагове. Да се постараем при нашата подготовка за приемането на Светите Тайни да опазим бодърстването над себе си. Да не се боим от душевната буря, предизвикана от нашествието на духовете! Да не допуснем унинието и смущението да ни завладеят! Действието на светите тайни няма да закъснее да се открие в душата на търпеливия подвижник, както слънцето се явява на небето след очистването му от облаците. И окото ми изгледваше неприятелите ми (Пс. 53:9), е казал свети Давид след отминаването на смущението, предизвикано от тях в душата му. Това изповядване ще произнесе за себе си и причастникът със Светите Тайни, освободил се от нашествието на духовете, което още по-ясно ще изобличи пред него действието на Светите Тайни. Всеки, причастил се с внимание и благоговение, с необходимата подготовка и с вяра, чувства в себе си изменението, ако не веднага след причастяването, то след известно време. Чуден мир слиза над ума и сърцето; членовете на тялото се обличат в спокойствие; печатът на благодатта се изобразява на лицето, мислите и чувствата се свързват със свещени, духовни вериги, възпиращи и обуздаващи безразсъдната волност и лекост. При постоянното водене на благочестив, внимателен живот действието на Светите Тайни се открива все по-ясно, осезателно и обилно. Това действие в Писанието се уподобява на помазване на главата, тоест на ума, с духовен елей, уподобява се на могъща, царствена чаша, властно упояваща душата с усещания, произлизащи от Светия Дух, от Христа. При постоянното водене на внимателен, благочестив живот отчасти става разбираема непостижимата Божия милост, открита на човеците в даруваната им небесна храна. Тази Божия милост ще следва за спасение със своята свръхестествена сила причастяващия се по възможност често, по възможност достойно през всички дни на земния му живот, за да го посели в небесния Господен дом през всички дни на безкрайната вечност (Пс. 22:5, 6 - слав.).

Вещественият хляб е образ на небесния хляб, и виното е образ на истиното духовно питие. Действието на веществените хляб и вино представлява образ на действието на Христовите Тяло и Кръв. Хлябът, употребяван за храна, отделя от себе си посредством храносмилането сокове по неизвестен и непостижим за човека начин. Начинът на действие е неизвестен и непостижим; последствията от действието, а поради това и самото действие, са очевидни. Сходно с действието на хляба е и действието на виното, въздействащо предимно на кръвта. То отделя от себе си газове, които изменят състоянието на кръвта, и посредством нея действат на душата, ума и сърцето. Действието на веществените хляб и вино е веществено. Чрез хляба се поддържат и укрепяват силите на тялото; виното, действайки на кръвта, възбужда нейната дейност, съдейства на хляба за насищането и укрепяването на тялото. Тялото, лишено от веществена храна, трябва по необходимост да стане жертва на смъртта. Духовният хляб - Тялото Христово - укрепява сърцето на човека, укрепява цялото му същество, укрепява волята и ума, дава правилност на пожеланията и влеченията на душата и тялото, освобождава естествените свойства на хората от недъзите, с които то се е заразило при падението, и които се наричат страсти, тоест страдания, болести. То предава на душата качеството на Христовите свойства. Христос е приел върху Себе Си всички човешки свойства освен греха; свойствата на човешката Христова душа са чужди на греховната повреденост и непорочни; по причина на съединяването с Божеството те са Божествени. С тези обожени свойства се напоява душата на пиещия Христовата Кръв. „Както вещественото вино - е казал свети Марк - се разтваря във всички членове на пиещия, и виното бива в него и той във виното; така и пиещият Христовата Кръв се напоява с Духа на Божеството, разтваря се в съвършената (Христова) душа, и тази душа е в него, осветил се по този начин, той става достоен за Господа". Отдалечаващият се от причастяването със Светите Тайни се отчуждава от Христа, бива оставен сам на себе си, на своето естество, поразено с вечна смърт. Единствено Христос унищожава в човека, в неговата вътрешност, ум и сърце, вечната смърт. Той влиза като всемогъщ Бог в затворените съкровищници на човека и там поразява смъртта със смърт. Ако не се извърши това - вечната смърт ще остане в човека, като начало и залог за вечна погибел. Не може да избегне вечната погибел този, който има и пази в себе си нейното начало и залог - вечната смърт.

О, колко разбираема и естествена става поканата на всемилосърдния Господ към вкусването на Неговите всесвети Тяло и Кръв, към храненето с тях. Тази покана е най-убедителна, тя е свързана с велики обещания и велики заплахи. Господ, поради Своята неизказана любов към нас, ни е спасил чрез Себе Си, заменяйки нашите наказания със Своето наказание, заменяйки нашето осквернено достойнство със Своето пресвето достойнство; поради същата неизказана любов, в чуден ред и система, установени от тази любов, Той ни призовава в най-тясно единение със Себе Си чрез причастяването със Светите Тайни, като най-сигурно и необходимо условие за нашето спасение. Трудете се не за храна тленна, казва Той, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий (Йоан. 6:27). Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света (Йоан. 6:32, 33). Аз съм хлябът на живота (Йоан. 6:48). Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света (Йоан. 6:51). Плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие (Йоан. 6:55). Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Йоан. 6:53). Причастяването със Светите Тайни било установено да се извършва ежедневно. Ежедневното причастяване с Христовия живот трябва ежедневно да оживява християнина с духовен живот. „Честото причастяване с живота - е казал Василий Велики - какво друго означава, ако не обновяване в себе си на свойствата на Богочовека, ако не обновяване на себе си с тези свойства? Обновлението, постоянно поддържано и подхранвано, се усвоява. От него и чрез него се премахва ветхостта, придобита при падението; вечната смърт се побеждава и умъртвява от вечния живот, живеещ в Христа и източващ се от Христа; животът Христос се въдворява в човека.

Особеното действие на словото Божие, описано от свети Апостол Павел, имат и Светите Тайни. Това е естествено! Както в словото Божие действа Христос, действа Светият Дух, съдействайки Един на Друг, действайки от едното, равночестно и едноестествено на Тях начало - Отца, така действат Те и в Светите Тайни. Словото Божие е живо, е възвестил великият Павел, и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: и прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни (Евр. 4:12). Същото трябва да кажем и за Светите Тайни! „Те влизат в нашата същност - казва свети Йоан Дамаскин - за запазването и очистването ни от всяка сквернота, за отблъскване на всяка вреда от нас. Ако срещат в нас злато, замърсено с примеси, го очистват чрез огъня на съда, за да не бъдем осъдени заедно със света в бъдещия век: очистват го с болести и всякакви бедствия". Причастяващият се със Светите Тайни трябва да знае, че приемайки ги, той яде и пие своя съд (1 Кор. 11:29 -слав.), както е казал Апостолът. Този съд оправдава водещите богоугоден живот, щедро им раздава духовни награди, и съди греховете на тези, чието богоугаждане е недостатъчно, лекува греховете с временни наказания за избягване на вечните; той поразява със страшни наказания тези, които дръзват да пристъпват към Светите Тайни, доброволно водейки греховен живот, противен на Христовите заповеди.

На това основание на желаещите да пристъпят към Светите Тайни се завещава най-внимателна подготовка. Нека човек да изпитва себе си, казва Апостолът, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата (1 Кор. 11:28). Трябва да се вглъбяваме в самонаблюдението, внимателно да изследваме и изпитваме себе си; трябва да се очистваме от съгрешенията, да ги изкореняваме от себе си с изповед и покаяние; трябва да изправяме и най-тънките отклонения от пътя на Христовите заповеди чрез връщането на този път, чрез вземане на твърдо решение в душата да се придържаме към този път, да укрепяваме това решение с четене и изучаване на Словото Божие, с най-топли молитви, с често причастяване със Светите Тайни. Трябва да изследваме, от една страна, човешкото нищожество, бедност, греховност и падение, и, от друга - Божието величие, неизказаната благост на Спасителя, предал заради нас Своето тяло на убиване, и пролял Своята кръв; неизказаната любов на Спасителя, хранещ ни със Своята Плът и Кръв, и чрез тази храна въвеждащ ни в най-тясно единение със Себе Си. От такова изпитване и осъждане на себе си се явява съкрушение на сърцето, християнинът се подготвя за достойното приемане на Светите Тайни с искрено съзнание за своето недостойнство. Такова изпитване на себе си е изложено от светите отци в причастните молитви, чрез които отците помагат на нашата ограниченост и ожесточение, чрез които обличат душите ни, като в брачни одежди, в смирението, толкова обичано от нашия Спасител. Който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 18:14), е казал Спасителят, и който яде от тоя хляб, ще живее вовеки (Йоан. 6:51).

Достойното причастяване със Светите Тайни е възможно само при постоянно водене на благочестив живот или след решително разкаяние за греховния живот и решителното му оставяне, засвидетелствано и запечатано с принасяне на покаяние според наставленията на светата Църква. Разсеяният, невнимателен живот, неозарен и неръководен от словото Божие, насочен според представите на собствения разум, според влеченията на грехолюбивите сърце и тяло, оставяйки на човека само името християнин, го лишава от правилно богопознание и самопознание, лишава го от вярно разбиране за Светите Тайни, лишава го от необходимата подготовка за приемането им, от подобаващо настроение и състояние при приемането им и от необходимото опазване след това. Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:29), не му отдава подобаващата цена, не приготвяйки своя съсъд за приемането на най-великото и пресвето съкровище. Най-спасителното съкровище в същото време е и най-страшно съкровище, поради своята неизказана святост. Божият съд не би ни наказвал, ако водехме внимателен живот според Христовите заповеди, изпълнявайки ги усърдно, и внимателно лекувайки пропуските в изпълнението им с покаяние. Ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени (1 Кор. 11:31). Божият съд, възбуден от недостойното приемане на Светите Тайни, наказва лекомислието и недостатъчно добродетелния живот, наказва с милосърдие, наказва с временни наказания, с цел спасение във вечността. Бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света (1 Кор. 11:32). Изброявайки наказанията, на които се подхвърляли коринтяните за недостойното причастяване със Светите Тайни при недостатъчно богоугоден живот, Апостолът казва: Затова, тоест заради недостатъчно достойното причастяване със Светите Тайни, между вас има много немощни и болни, а и умират доста (1 Кор. 11:30).

 

Съвсем друго значение има недостойното причастяване със Светите Тайни при доброволно и съзнателно греховен живот, при падане в смъртни грехове, при неверие и зловерие. Причастяващите се в такова състояние извършват престъпление, навличащо вече не изправителни, а окончателни наказания и вечна мъка. Това престъпление е равно на престъплението, което извършили убийците на Богочовека, обсипали Го с поругания, удряли Го по страните, покривали със заплюване лицето Му, изтерзали тялото Му с жестоко биене, гвоздеи, разпятие. Който яде, е казал великият Павел, тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня (1 Кор. 11:27). (Остава само) някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? (Евр. 10:27-29) Нека човек да изпитва себе си (1 Кор. 11:28), да изследва себе си, преди да пристъпи към Светите Тайни - и, ако е потънал в греховна сквернота, да се отстрани от страшното Причастие, за да не извърши и да не запечата греховете си с най-тежкия грях: с поругаване над Светите Христови Тайни, с поругаване над Христа. Преди дръзновеното влизане на сватбата на Сина Божий да се погрижи за своята душевна дреха: тя се изпира и очиства от греховни петна, каквито и да са те, по неизказаната милост на Господа при нашето покаяние. Преподобният Марк Подвижник отбелязва следното: „Между сеитбата и жътвата има известен промеждутък от време: и по тази причина ние не вярваме във възмездието". От този род неверие страдат почти всички причастяващи се недостойно. Пристъпвайки към Христовите Тайни от греховния смрад, хвърляйки се в такъв смрад след приемането на Тайните, и не виждайки над себе си незабавно наказание, те предполагат, че никога няма да последва наказание. Погрешно заключение! На иудеите било предсказано страшно наказание за богоубийството, но то последвало няколко десетки години след извършването на най-ужасното престъпление. Неизказаното Божие милосърдие и дълготърпение още очаквало тяхното покаяние. Това милосърдие и дълготърпение очаква и нашето покаяние. Наказанието се отлага във времето, но то неизбежно ще постигне неразкаяните, съзнателни и упорити грешници. Неговото начало виждаме най-вече във внезапната смърт или в смъртта, предизвикана от болест, която отнема възможността за покаяние. А самото наказание се изпълнява в задгробния свят. Недейте се лъга, казва Апостолът, недейте се заблуждава: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот (Гал. 6:7, 8).

Тайнството Евхаристия е установено от Богочовека днес, след вкусването на предизобразителната Пасха и последвалата след нея вечеря, преди излизането на спасителните за нас страдания. Участници във вечерята били дванадесетте Апостоли. Спомняйки и празнувайки великото събитие, на Велики четвъртък светата Църква събира в лоното си своите чеда на Божествена Литургия следобед, в необичайните вечерни часове, та извършването на Тайнството и причастяването със Светите Тайни да се извършат в същите часове, в които било извършено Тайнството за първи път от Господа и била възгласена поканата за вкусване на Неговите Тяло и Кръв. Така великото събитие, със самата обстановка на възпоминанието за него, живо се запечатва в душите ни и завещанието на Господа това правете за Мой спомен (1 Кор. 11:24) се изпълнява с особена точност. „Господ - разказва свети Василий Велики, заимствайки своя разказ от Свещеното Писание и Свещеното Предание, - преди да излезе на Своята доброволна, вечнопаметна и животворяща смърт, през нощта, в която се предаваше за живота на света, като взе хляба в Своите свети и пречисти ръце, посочи към Бога и Отца, благодари, благослови, освети, преломи, даде на Своите ученици и Апостоли, като каза: вземете, яжте: това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на грехове. И като взе чашата с лозовия плод, разтвори, благодари, благослови, освети, даде на Евхаристия - благодарение. Тайнството е наречено така, поради това, че То се извършва при изобилно благодарение и славословие към Бога.

Своите свети ученици и Апостоли, като каза: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове". Тези тяло и кръв са истинните Тяло и Кръв на Богочовека, заимствани от Него от Пресветата Дева; това тяло и кръв са Божествени, като истинно съединени с Божеството. „Не възнеслото се тяло - казва свети Йоан Дамаскин - слиза от небесата, а самите хляб и вино се претворяват в Божии Кръв и Тяло. Ако попиташ по какъв начин става това, за теб е достатъчно да чуеш, че словото Божие е истинно, действено и всесилно. Начинът на това действие е непостижим.

Това правете за Мой спомен, е казал Спасителят на света на Своите избрани ученици, уединил се с тях в горницата за Тайната вечеря. И досега се изпълнява заповедта на Господа във вселената, във всички храмове, принадлежащи на Православната Църква. Каква всемогъща заповед! Тя била дадена на дванайсет най-прости рибари и митари, дадена била на смирената, предсмъртна вечеря, на която били произнесени много горчиви предсказания, които трябвало незабавно да се изпълнят, дадена била в тишината и сумрака на вечерта, в уединената горница, представляваща горна, отделна част от къщата - и действа по цялата земя, действа през векове и хилядолетия.

Цялата Божествена Литургия, с всичките си обреди, представлява редица и последователност от спомени за Господа. Самото приготвяне на хляба и виното за освещаване започва от този спомен. Преди започването на Божествената Литургия свещеникът в пълно облачение извършва проскомидията - така се нарича приношението на хляба и виното и приготвянето във вида, в който трябва да бъдат за извършването на Литургията. Свещеникът взима просфората и изобразявайки на нея с копие знамението на кръста три пъти, три пъти произнася думите: „За възпоменание на нашия Господ, и Бог и Спасител Иисуса Христа". При по-нататъшните действия той казва, че Господ като овца биде заведен на клане, и както агне пред стриганите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. По-нататък се припомнят различни събития от страданията на Господа. Приготвените хляб и вино, осветени от пресвети възпоминания, получават значението и названието образи на Христовите Тяло и Кръв. След това започва Божествената Литургия. След призоваването на Светия Дух от архиерея или свещеника и след освещаването им, тези, образи на Христовите Тяло и Кръв се пресъществяват в Христови Тяло и Кръв. По време на извършването на това велико тайнство се пее песента: Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, и молим Ти се, Боже наш. Тази песен е повторение на произнесените от Господа благословения, благодарения и хваления при освещаването и пресъществяването на хляба и виното в Негови Тяло и Кръв на Тайната вечеря. Няма място за други думи при извършването на великото Тайнство, Тайнство непостижимо, необяснимо. Пред него и човешкият, и ангелският ум трябва да благоговеят, и от обилното благоговение - да безмълвстват. А ако се допускат думи и глас, то и те трябва да изразяват само благодарение и славословие, равносилни и равнозначни на благоговейното мълчание.

Скъпоценността на дара, неговата святост, възвишеност и божественост могат да бъдат необяснимо обяснени само с благодарение и славословие на Бога.

Величието на тайнството ни налага съответните задължения. Ние трябва не само душите си, но и телата си да представим в жертва жива, света и благоугодна Богу (Рим. 12:1). Тялото е за Господа, а Господ - за тялото (1 Кор. 6:13). Телата ви са Христови членове (1 Кор. 6:15), казва Апостолът. Предназначението на човека по душа и тяло е да бъде жилище на Бога (2 Кор. 6:16), съсъд на Божеството (1 Сол. 4:4). Съобразно с това предназначение трябва да бъдат настроени и душата, и тялото. Невъзможно е, невъзможно е да приемем Бога в душа, заимстваща своето настроение от сатаната! Невъзможно е да приемем Бога в тяло, в което властват нечистите пожелания. Такова приемане е забранено от Бога със страшни заплахи. Потъпкващите Божията забрана, потъпкващите Божието величие, потъпкващите Самия Бог извършват безмерно тежък грях.

Да освободим тялото си от дебелостта, от греховните пожелания, стремежи и увлечения. Да очистим душата си както от тези страсти, които принадлежат изключително на нея: гнева, сребролюбието, тщеславието и други подобни, така и от онези, с които я заразява тялото, каквито са чревоугодието и сладострастието. Да очистим духа от свойствената му сквернота, от лъжливи, богохулни мисли, от неправилни усещания, от които се образува самозаблудата, заслепението, умъртвяването с вечна смърт. Нашето освобождение се изработва от святата Истина (Йоан. 8:32). Да нахраним себе си с четене на Словото Божие, да оживим в себе си Словото Божие, да го насочим да действа според волята и завещанието на Господа, възвестени ни от това Слово. Често да се възобновяват в паметта ни, с благочестиви размишления и съзерцания, страданията на нашия Спасител, Неговата смърт на кръста, чрез която сме изкупени от ветхата смърт, Неговият земен живот - този постоянен израз на смирение и любов, -прекаран в лишения и преизпълнен със скърби. Да вземем твърдо решение да прекараме благоразумно и богоугодно нашето кратко земно странстване. Да го прекараме в Подготовка за вечността, в подготовка за Божия съд. За това е необходима старателна бдителност над себе си, внимателно настройванеГспоред евангелското учение, изправяне на пропуските и отклоненията с покаяние. Страшни са ликуването на синовете на света, тяхната непрестанна разсеяност и многогрижие за тленното, тяхното упоение от прелестта на суетния свят. Това състояние е условие за погибел. Вечната смърт вече е отворила своята тъмна, адска паст за доброволните си жертви, готова да ги погълне при първото преминаване на Божието допушение, след изчерпването на Божието дълготърпение, очакващо покаянието на грешниците, при окончателното отстъпление на Бога от неразкаяните грешници. Да се убоим от изпадането в това страшно състояние! Своевременно да устремим всичките си сили към нашия Бог, за да се усвоим на Него навеки, и в това да намерим своето спасение и блаженство във времето и във вечността. При такъв живот, когато той бъде постоянен и с това докаже верността ни към Бога, ще ни осени Божествената благодат, ще укрепи нашия колебаещ се подвиг, ще го измени и прероди, ще ни даде подвиг нов, силен, духовен, небесен - и чрез него ще ни въведе в бързо и обилно преуспяване. И при собствения подвиг на човека съдейства благодатта, но без да открива себе си - Божият служител, макар и още да се бори със страстите, но вече се причастява достойно с Тялото и Кръвта Христови, когато ги приема в съкрушение на духа и с пълно съзнание за своето

недостойнство. Тялото и Кръвта Христови съдействат на не¬говия подвиг, който е мъченически: те го очистват и наказват според своя Божествен, милосърден съд, изгаряйки и изтребвайки в него онези скверноти, които той не може нито да види, нито да изтреби сам. След осеняването на подвижника от благодатта Христовите Тяло и Кръв го оживотворяват, възбуждат в него нови, неизвестни за него досега духовни, висши разбирания и усещания, откриват Божествените тайнства, изпълняват действията на Светия Дух, даряват смирение, несравнимо по своята дълбочина и по поражданото от него чудно успокоение със смирението, доставяно от страданията, причинени от страстите и падналите духове. Който се съединява с Господа, един дух е с Него (1 Кор. 6:17). Господ е Дух, и човека, прилепяващ се към Него, Господ съединява със Себе Си, прави го дух, независимо от това, че този човек остава в тялото; той става духовен, вземайки от Господния Дух духовни свойства, при което се отделят и отпадат от него, като струнен от зараснала рана, скотоподобните свойства, с които го е заразило падението. Животът според евангелските заповеди, молитвата със съкрушение на духа въвеждат в съединение с Господа; това съединение се извършва от Божествената благодат и причастяването с всесветите Божествени Тяло и Кръв Христови.

Бог хранел с мана, падаща от небето, Своя избран народ - израилтяните, когато този народ пътешествал през пустинята от Египет до Обетованата Земя: одъжди ги с мана за храна, казва Писанието, и им даде хляб небесен. Хляб ангелски яде човек (Пс. 77:24, 25). Този хляб предизобразявал Христа, хранещ със Своето слово (Мат. 4:4), със Своите Плът и Кръв християните, странстващи в долината на изгнанието, шестващи и възнасящи се в горното отечество при многоразлични и многобройни бедствия. Египет означава състоянйето на човешкото падение, състоянието на поробеност от греха и падналите духове. Излизането от Египет изобразява отхвърлянето на греховния живот, приемането на вярата в Христа, встъпването в живота по Христовите заповеди. Обетованата земя е небето, пътешествието през пустинята - земният живот; небесният хляб - Христос, защото Божият хляб е Онзи, Които слиза от небето и дава живот на света (Йоан. 6:33). Бащите ви, казва Христос на новия Израил за ветхия Израил, ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре (Йоан. 6:49, 50) с вечна Смърт нито по време на земния живот, нито след отделянате на душата от тялото при смъртта на тялото. Амин.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1023