Установеното от Бога богоугодно изповядване на Бога от човека е знамение за Божието избраничество на този човек. Включването в числото на избраните е плод на благото разположение на човека.

Слабото, двусмислено изповядване не се приема, то се отхвърля като непотребно, като недостойно за Бога. Не е достатъчно изповядването във вътрешността на душата - необходимо е изповядване с уста и слово. Изповядването със слово не е достатъчно - необходимо е изповядване с дела и живот. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели (Марк. 8:38). Необходимо е не само да изповядаме Господа, не само да признаем Неговото Божество и власт - но трябва да изповядваме Неговото учение, Неговите заповеди. Заповедите се изповядват чрез тяхното изпълнение. Изпълняването им, противно на обичаите, възприети в човешкото общество, е изповядване на Господа и думите Му пред човеците. Човешкото общество е наречено грешно и прелюбодейно, защото то, в по-голямата си част, се е отклонило в греховен живот, предало е и е заменило любовта към Бога с любов към греха. Обичаите, господстващи в света, имащи значението на закон, превъзхождащ всички закони, са противни и враждебни на богоугодния живот. Богоугодният живот бива предмет на ненавист и насмешки от страна на гордия свят. За да избегне ненавистта на света, неговите преследвания и стрели, слабото сърце, неутвърдено във вярата, се скланя към човекоугодие, изменя на учението на Господа, изключва себе си от числото на избраните.

Господ утвърждава Своите ученици във вярност към Него и Неговото учение, утвърждава ги със страшни думи и страшна присъда, изречени в свое време. Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мат. 10:32, 33).

Зависимостта от човешкото общество е по-слаба от семейната зависимост. Много по-лесно е да се отклоним от подчинение на изискванията на обществото, отколкото от семейните изисквания. На последните помага естественият закон и, когато те са в съгласие с Божия закон, им помага и самият Божи закон. Христовият служител често бива поставен в недоумение от противоречащи едно на друго изисквания, не знаейки изпълнението на кое от тях да признае за богоугодно. Приведените по-горе думи Той е допълнил със следните: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37). „Който пред Моята воля предпочита волята на родителите или на други сродници по плът, който предпочита техния начин на мислене пред Моето учение, който предпочита угаждането на тях пред угаждането на Мене, не е достоен за Мене".

Трудностите и пречките при изповядването на Христа, действащи върху християнина отвън, са малки в сравнение с тези, които намира вътре в себе си. Грехът, живеещ в ума, в сърцето и тялото, е пряко противоположен на изповядването на Христа, на изповядването чрез изпълнение на Неговите заповеди; грехът упорито противодейства на това изпълнение. Самото естествено добро, повредено от греха, затруднява изповядването, опитвайки се да внесе в това изповядване и да примеси с него достойнствата на падналото естество. Чрез такова смесване изповядването на Христа се унищожава, на падналото естество се приписва непълно падение, от Христа се отнема значението, значение, което, като всесъвършено, не търпи примеси и изисква осъзнаване на пълната повреденост на естеството от падението (Гал. 5:4; 2:16, 21)1.

Да се отдалечиш от човешкото общество и от родствениците е възможно, но къде да избягаш от самия себе си? Къде да се скриеш от своето естество? Как да се избавиш от него? За освобождаване от поробването на падналото естество Господ заповядва разпъване на естеството, тоест отхвърляне на неговия разум и воля, приковаване на действията на ума и влеченията на сърцето към евангелските заповеди. Така ония, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24): те са разпнали плътското мъдруване и воля на падналото естество, на които се основават и изграждат греховните влечения на душата и тялото, греховният живот. Така светът е бил разпнат за Апостола, и Апостолът за света (Гал. 6:14). За даряването на такава сила и способност се молел на Бога свети Давид: прикови към Твоя страх плътта ми (Пс. 118:120 - слав.), тоест моето плътско мъдруване и моята воля, за да пребивават в бездействие! Постави за Твоя раб Твоето слово в Твоя страх (Пс. 118:38 - слав.), за да се ръководя неотклонно в моята видима и невидима дейност единствено от Твоето слово. Който умъртви своето паднало естество с меча на Христовото учение, който погуби душата си заради Мене и Евангелието, е казал Господ, той ще я запази, ще я спаси (Мат. 10:39; Марк. 8:35). Напротив, който постъпва според разбиранията и влеченията на падналото естество, погрешно признавайки ги за добри, който е запазил душата си, ще я изгуби. И който не взима кръста си, не възлага върху себе си игото на Моите заповеди, и не следва подире Ми в себеотрицание, а следва самия себе си, не е достоен за Мене (Мат. 10:38, 39).