ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ / Поучение в деветата неделя (Мат. 14:22-34)

Поучение в деветата неделя (Мат. 14:22-34)
15.08.11 10:24

Автор:Светител Игнатий Брянчанинов
БОГ - ПОМОЩНИК НА ЧОВЕКА В НЕГОВИТЕ СКЪРБИ
Вземи в gLOG
   Свети Апостол Петър, както слушахме в днешното Евангелие, като видял веднъж Господа, ходещ по развълнуваното море, поискал от Него да му разреши да дойде при Него по водата. Позволи ми, казал Петър, да дойда при Тебе по водата. Като получил позволение от всемогъщия Господ, Петър излязъл от лодката и тръгнал по водата, която сякаш станала твърда под нозете му. Докато Петър вярвал на повелението на Господа, докато го имал пред себе си, вървял по влажната стихия като по суша. Но вятърът бил много силен и вълните се издигали високо. Петър обърнал внимание на това, допуснал в себе си страх, който на пръв поглед може да бъде наречен естествен и основателен, и започнал да потъва. Тогава той извикал към Господа: Господи, избави ме! Господ прострял ръка към него, избавил го от потъване и казал: маловерецо, защо се усъмни?

Всички ние ходим по неспокойните вълни на житейското море, разлюлявани от различни превратности. Всички ние ходим по вълните на житейското море, вървим по тях към вратата на смъртта, към Божия съд. Колко несигурна е стихията под нозете ни! Ние не можем да знаем какво ще се случи с нас след малко. Най-силните превратности в живота ни стават неочаквано, внезапно. Не само смъртта се прокрадва като крадец, така се прокрадват почти всички беди. Морето бива вълнувано от силни ветрове, надигащи се от различни страни по неведоми причини; и нашият живот е подхвърлен на многообразни нападения от лукавите духове и от водените от тях човеци; ние се подхвърляме на многообразни напасти по неочаквани поводи, по някакво загадъчно стечение на обстоятелствата. Невъзможно е да предвидим и предузнаем какво ще измисли злобата, какво ще послужи за повод и средство за напаст, откъде ще възникне изкушение. В повечето случаи не е възможно нито да ги предотвратим, нито да ги избегнем. 

Има и друго, невидимо море - под нашите мислени стъпки. Други ветрове вълнуват това море. То е нашето сърце, в което се съединяват многоразлични усещания. У падналия човек усещанията са заразени с греха и поради това в по-голямата си част действат неправилно. Рядко ветхият човек, необновен от Божията благодат, може да постъпва, и то с насилие над себе си и със значителни пропуски в изпълнението, според указанията на евангелските заповеди. Неправилното действие на боледуващите от греха в повечето случаи бива пристрастно, най-често страстно. Когато душевният недъг действа умерено, тогава усещанията се характеризират с умерена неправилност, наречена пристрастие; а когато недъгът действа в пълното си развитие, тогава усещанията се превръщат в страсти. Нашите усещания се намират под влияние на помислите, възникващи в самите нас и принасяни ни от духовете на злобата, от враговете на човешкия род. Ту ни напада печал, ту ни вълнува гняв, ту биваме увлечени от сладострастие, ту в нас се надига тщеславие и гордост. Този вятър -натискът на помислите - често бива толкова силен, че ние не намираме средства да му се противопоставим, изгубваме се, изпадаме в униние и отчаяние, приближаваме се към погибелта.

Какво да кажем за утешение на всеки, разбрал, че той и с външния си живот, и с живота на духа ходи по вълните на море? Ще кажем, че той ходи по повеление на своя Бог. По това повеление ходел, за наше наставление, свети Петър и не потъвал дотогава, докато твърдо вярвал, че действа по Божието повеление. Да повярваме и ние, че Бог ни е призовал от нищо към битие, че ни е дарил и предназначил за нас попрището на земния живот, заповядвайки ни на това поприще да изпълняваме Неговата воля и ни е обещал непрестанно да бди със Своя промисъл над Своите верни служители. Да повярваме, че ние, Неговите създания, се намираме изцяло в Неговата воля, че без заповед на тази всемогъща и всесвята воля с нас не се случва нищо. Ръководени от тази мисъл, ние свободно и дръзновено ще извършваме нашето шествие по морето. Не две ли врабчета, е казал Господ на Своите ученици, се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни (Мат. 10:29-31).

Човеците са немощни. За утешение и поучение на немощните било допуснато свети Петър да се поколебае във вярата и да се подхвърли на опасност. Когато вярата в Бога бъде заменена от човешки съображения, тогава човек бедства сред вълните на житейското море. Той бедства! Той не вижда начин да излезе от трудните обстоятелства с човешки средства, а паметта за Бога е покрита с непреодолима забрава. Апостол Петър, когато започнал да потъва, извикал към Господа; и ние, намирайки се в трудни обстоятелства, да принудим себе си да си спомним за Бога с най-усърдна молитва за избавление. Избавлението няма да се забави. То ще дойде, и всеки, видял го, ще чуе в съвестта кроткия глас на изобличението: маловерецо, защо се усъмни? Изкушенията са необходими за нас. Те ни се допускат от Божия Промисъл, та ние, угнетявани от тях, да прибегнем към забравения от нас Бог, да Го познаем опитно. И Ме призови в скръбен ден, увещава Бог скърбящия; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш (Пс. 49:15). Ще Ме прославиш, тоест ще Ме познаеш опитно, с живо познание, и ще повярваш в Мен с жива вяра. За мъртвото познание по буква, Аз се представям като несъществуващ". Господ подал ръка на потъващия Петър, за да го спаси; за да ни извлече от затруднителното положение, се явява действието на Божия Промисъл, особено ясно и осезателно. Разтърсването от скърбите не е нищо в сравнение с доставяното чрез тях познание за Бога. Измъчването в скърбите е кратковременно, а истинното познание за Бога, съединено с усвояване на Него, е вечно съкровище, залог за всички вечни блага

Точно така трябва да постъпим, когато се надигне душевна буря, когато спокойствието на сърцето се смути и наруши от греховни помисли. Тези помисли най-често се обличат в праведност, стремят се всякак да прелъстят човека, но се познават по предизвикваното от тях смущение, по отнемането на сърдечния мир чрез тях. Ужасна е бурята на страстите, тя е по-ужасна от всички външни бедствия. Вътрешното бедствие е по-опасно от външното. По време на видима буря слънцето се помрачава от облаци, по време на сърдечна буря се помрачава разумът, скрит от гъстия облак на помислите,. Забравят се наставленията на Свещеното Писание и светите отци, душевната лодка се залива от вълните (Мат. 8:24) на различни страстни усещания. Не действат благотворно нито беседата с приятелите, нито душеспасителното четене. Душата, преизпълнена с мътна влага, не приема нищо в себе си. Единствено средство за спасение остава усилената молитва. Подобно на Апостол Петър, трябва от цялата си душа да викаме към Господа. Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение (Пс. 90:15, 16). Какво утешително обещание! Колко много утешителни обещания! На викащия към Бога се дава обещание да бъде чут. Предвиждащият бъдещето Бог казва, че Той по Своя Божествен Промисъл вече се намира при този, който повика към Него. По-нататък дава обещание да избави призовалия Го в скръб и да го прослави, да го прослави с даряване на Божествената благодат. Обещанията се увенчават с обещание за блажена вечност и явяване на спасението в душата чрез въдворяването на небесното царство в нея - залог за блажена вечност. Спасителят на света подал на потъващия Петър Своята ръка, за да го спаси от потъване; Той изпраща на Своите служители Божествената благодат, с нея се докосва до техния дух и спасява потъващите и погиващи от бурята на надигналите се страсти.

Когато Господ умирил бурята, тогава ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! Когато утихне сърдечната буря от призоваването на Господа и отстъпят възбуждащите я ветрове - бесовските помисли, тогава помислите на душата отдават поклонение на Божия Син, отдават поклонение духом и Го изповядват поради полученото убеждение за Сина Божий и Бога, за Спасителя на света, получено в самата съкровищница на душата.

Външните изкушения дават познание за Бога чрез явяването на Неговия Промисъл за нас, дават вяра в Божия Промисъл, внушават на сърцето страх Божий и благоговение към Бога като към виждащ и видим, скланят човека към живот по Божиите заповеди, към отклоняване от греха, който прогневява Бога. Душевните изкушения дават по-дълбоки познания. На тези изкушения се подхвърлят, за деятелното поучение и вразумяване чрез тях, най-вече и почти единствено онези Божии служители, които изцяло са се посветили на служене на Бога и се занимават в безмълвие с умната молитва, разкриваща пред човека неговата душа. Ония, които тръгват по сърдечното море на кораби, тоест под ръководството на Словото Божие и църковното Предание, съвсем не посредством самоволно мъдруване и подвиг, които имат работа в големите води, в сърдечните помисли и усещания, виждат делата на Господа и чудесата Му в сърдечните дълбини. С премъдри и всеблаги намерения Бог допуска на човека вътрешна борба: Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни; възлизат до небесата, слизат до бездната. От ужасното вълнение на чувствата, предизвикано от бесовските помисли - този бурен вятър, - душата на подвижниците чезне в неволя; те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва по причина на мрака, предизвикан от бурята, по причина на нашествието на многото тежки размишления, на ужасното смущение, на недоуменията, неразрешими за човешкия разум. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им. Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват. След вътрешната борба обикновено се дарява духовно утешение: И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище. Обучените чрез вътрешни борби придобиват познание за всесвятата Божия воля, постепенно се научават да пребивават в нея. Познаването на Божията воля и покорността към нея служат за пристанище на душата: в това пристанище душата намира спокойствие и известие за своето спасение. Тайно научени от Господа на познанието за добро и зло, от опитното усещане в себе си за греховното и за благодатното действие, те славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки, към своите братя, в душеполезни беседи. Те Го възхвалят в събранието народно и Го славят в събора на старейшините (Пс. 106:23-32).

На ония, които любят Бога, е казал Апостолът, всичко съдействува към добро (Рим. 8:28), не само външните скърби и напасти, но и скърбите, предизвикани от надигането на бурята на страстите. Те откриват пред човека неговото падение, спускайки го от висотата на високоумието и самомнението, в състояние на самопознание и смирение, откриват съвършената необходимост от Изкупител, хвърлят го в себеотрицание в нозете на Изкупителя.

Да не се смущаваме, когато видим в себе си надигане на страстите, както обикновено се смущава от това непознаването на себе си ние сме повредени от греха и страстите са станали естествени за нас, както за недъга са естествени неговите различни прояви. При надигането на страстите трябва веднага да прибягваме към Бога с молитва и плач, с твърдост да им противостоим и с търпение да очакваме застъпничество от Бога. Страстите досаждат не само на човеците, намиращи се под властта им, но и на преуспелите в добродетелите. Това става по Божие допущение, та самото пребиваване в добродетелите да не послужи на слабия човек за причина за превъзнасяне и гордост. Нерядко след продължителен покой се надига страшна буря, и смятащите за себе си, че се намират в безопасно пристанище, внезапно се оказват в открито море с бушуващи вълни. Човешкото безстрастие може да бъде признато за безопасно едва тогава, когато тялото легне в гроба, а душата остави този свят, изпълнен със заблуди, съблазни и измама.

Господи, спаси ни, загиваме! - извикали към Спасителя на света при друго плаване по море Неговите ученици, и Го събудили, когато в морето се вдигнала силна буря, когато вълните заливали лодката, а Спасителят спял спокойно. Сънят на Спасителя изобразява нашето забравяне на Бога. Изкушението премахва забравата. Спомненият и призован на помощ Бог запретява на ветровете и на морето. Всеблаг и Всемогъщ, Той дарява голяма тишина (Мат. 8:26, 27) на всеки, спомнил си за Него и призовал Го на помощ по време на скръб. Амин.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1136