ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ / Поучение във вторник на единадесетата неделя

Поучение във вторник на единадесетата неделя
25.08.11 12:05

Автор:Светител Игнатий Брянчанинов
ВЪРХУ ДУМИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ: най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра (Мат. 23:23)
Вземи в gLOG
  

Човешката милост почти винаги нарушава правосъдието, а правосъдието изключва милостта. Противно на това, в Божествения закон съдът и милостта се явяват в чуден съюз. Този съюз представлява предмет на духовно съзерцание за ума, осенен от Божествената благодат. Умът, допуснат до такова съзерцание, идва в свещен възторг и пее с Давид: Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея. Ще размислям за път непорочен (Пс. 100:1, 2). Защо човешката милост и човешкото правосъдие се намират в разногласие помежду си, а милостта и съдът, произлизащи от Евангелието - в неразривен съюз? Защото човешката милост и човешкото правосъдие се основават върху падналия човешки разум, и върху неговата паднала воля и дух. Тези милост и правосъдие носят върху себе си печата на падението: от тях произтичат последствия, достойни за своя характер. И човешката милост, и човешкото правосъдие са лишени от правилност, лишени са от чистота и непорочност, те са осквернени от греха. Милостта и съдът, предадени на човека от евангелското учение, са основани върху вярата в Бога, върху живата вяра, изразяваща се в делата и в цялото поведение. Милостта и съдът се разбират в път непорочен, тоест постигат се единствено при непорочен, благочестив живот.

Най-важното в закона е правосъдието, милостта и вярата, е казал Спасителят на света на заслепените праведници, отклонявайки ги от собствената им пагубна правда, от действията според собствените им разбирания и според собствената им воля, привеждайки ги към спасителната Божия правда, към действия по Божията воля и разум. Не трябва ли и ние, братя, да обърнем внимание на наставлението на Господа? Размисляли ли сме някога за най-важното в закона, за правосъдието, милостта и вярата! Не сме ли живели без ръководството на наставлението, на което Спасителят придавал такова изключително значение? По тази причина нашата дейност не е ли била поредица от грешки, а поведението ни не е ли било постоянно, непрестанно заблуждение?

Богоугодният живот трябва да бъде основан изцяло върху вярата. Праведният чрез вяра ще бъде жив (Евр. 10:38), казва Писанието: словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни (Пс. 32:4). Без вяра не е възможно да се у годи Богу (Евр. 11:6). „Вярата - казва свети Петър Дамаскин - е основа на всяко добро, врата на Божиите тайни, безтрудна победа над враговете, добродетел, по-необходима от всички останали добродетели, крило на молитвата, причина за вселяването на Бога в душата”. Вярата учи да насочваме всичките си действия според евангелските заповеди, а не според внушенията на падналите воля и разум. Дейността, насочена според Евангелието, постепенно освобождава човека от властта на страстите. Той престава да се увлича и прелъстява, в неговото кротко устроение, несмущавано нито от гняв, нито от пожелания, се явява господството на ума, възстановен на власт от Божествената благодат. Господ насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:9). Чужди на това Божие благодеяние са водещите греховен живот, обладавани и умъртвявани от своите страсти: нечестивците по дух не ще възкръснат на съда, и грешниците - в събранието на праведните (Пс. 1:5 - слав.); няма да получат духовен разум, който се дава единствено на тези, които служат на Бога, с който в свое време се увенчава техният подвиг. Господи, с Твоята сила царят - умът на Твоя служител, се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва (Пс. 20:2), виждайки себе си победител над страстите, виждайки се възстановен на власт, виждайки сърдечните усещания покорени на него. Когато умът се покори на Бога, тогава сърцето се покорява на ума. В това се състои кротостта. Какво е кротост? Кротостта е смирена преданост на Бога, съединена с вяра, осенена от Божествената благодат: защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати (Пс. 20:8). Царят - умът, не се отклонява от правосъдието и благоразумието, както се е отклонявал, когато е бил поробен от страстите; той не се увлича нито от гняв, нито от болезнени пристрастия, израз на боледуващата от греха любов, не се увлича от прелестта на тщеславието, нито от внушенията на самомнението и гордостта; не отслабва под ударите на скръбта и унинието. Той всецяло пребивава в евангелското учение и управлява себе си съобразно с него. От правилното виждане за себе си, от правилното действие в самия себе си той получава правилен възглед за човечеството, започва правилно да действа по отношение на него.

Човекът е сътворен благ, светият мир на сърцето и постоянната благодат били негови естествени свойства. Те били разколебани и нарушени от падението, допуснало в душата разнообразни свирепи страсти. Страстите са причина за смущения. При възсъздаването на човека от Изкупителя, при обуздаването на нашите страсти чрез Неговата творческа, всемогъща сила, заедно с връщането на властта на ума над сърцето, в сърцето се връщат мирът и благосттта. Като изгнаници от своето отечество, след дълго отсъствие те се връщат в сърцето, радват се един на друг, приветстват се един друг: милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат (Пс. 84:11). Чудния съюз на милостта с правдата виждаме в начина на действие на Богочовека: този начин на действие се отразява в поведението на истинните Христови ученици. Нарушаването на благостта от гнева и на сърдечния мир от различни страстни усещания винаги въвежда душата в неправилно състояние, съединено със загуба на господството на ума, винаги бива нарушение на благоразумието, отстъпление от духовния разум.

Придобилият чрез вяра правосъдие, или духовен разум, посредством духовния разум се облича в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост и дълготърпение (Кол. 3:12), придава на своето поведение богоугодна правилност и праведност, управлявайки силите на душата и тялото съобразно с определението на Създателя, изработвайки своето спасение и вечно блаженство със своите дела, дела на вярата, неразделна спътница и съжителка на духовния разум. „Има разум, изпреварващ вярата - е казал свети Исаак Сирин, - и разум, раждащ се от вярата. Разумът, изпреварващ вярата, е естествен разум; а разумът, раждащ се от вярата, е духовен разум. Докато действа вярата, докато човек се ръководи от евангелските заповеди, дотогава в него сияе духовният разум. С прекратяването на действията на вярата се изоставя дейността според евангелското учение, започва дейността според собствените съображения и по внушенията на сърцето; разумът слиза от висотата на духовното състояние в плътско състояние, чувството на благост оставя сърцето, в него навлизат раздразнени от своето изгонване страстите, мирът се заменя с разнообразни смущения. Изпиталият в душата си изложените тук противоположни състояния опитно ще познае изключителната важност на наставлението на Господа, опитно ще познае съюза на вярата с духовния разум и милост. Най-важното в закона е правосъдието, милостта и вярата. В съюза на тези добродетели се състои обновлението и спасението на човека.

 

Наставлението на Господа, толкова душеспасително за всеки един християнин, е особено полезно и необходимо за онзи, на когото Божият Промисъл е поверил да управлява братята си. Без изпълнението на споменатите три добродетели не е възможно нито богоугодно, нито благоразумно, нито общополезно управление. Управляващият по необходимост става за играчка на своите страсти и оръдие на страстите, на своите приближени, които се стремят да ги задоволяват чрез него. Оттук произлизат безчислени обществени бедствия. Нерядко под техните удари погива и самият управник, винаги погива или страшно се поврежда управляваното от него общество.

Силни на земята! Изслушайте наставлението на Господа, което било дадено на праведните, премъдрите, силните на земята: Най-важното в закона е правосъдието, милостта и вярата. Бащи на семейства, духовни и граждански началници, наставници на народа! Изслушайте това наставление и го последвайте. Управникът е длъжен да възстанови, първо, законното, предначертано от Бога управление в самия себе си, за да придобие власт над самия себе си. Иначе ще може ли да се въздържа от действия според внушението на пристрастията и страстите; ще може ли да се въздържа от действия според неправилни разбирания? Следствие от такива действия е разстройването на обществото, следствие от такива действия са личните и обществени злодеяния, нерядко достигащи до невероятни размери. Придобил власт над себе си, управникът трябва да придобие власт и над второстепенните страсти, над подчинените му разпоредители, за да не се увлича от техните страсти, от техния лъжеименен разум, от тяхното лукавство, от техните клевети, да не стане от управник роб, и силата да не се превърне в оръдие. Само в светлината на духовния разум той ще може да разобличава лукавството, лъжата, предателството, зломислието, клеветите и користта у своите ближни. При увличането на управника от страстта на ближния той веднага изгубва в значителна степен своята власт, приема неправилни възгледи, съди едностранчиво и погрешно, приема неправилна посока, пораждаща присъщите на нея действия. И много управници с най-добро сърце, с най-чиста добронамереност, дори с дълбоко благочестие, изгубвайки съда, са се подчинили на злохитро и недобронамерено влияние, извършили са престъпления, станали са причина за тежки и сериозни бедствия. Не може да има милост там, където няма съд и правосъдие. За да вършим дела на милост, трябва да бъдем правосъдни, само правосъдието, придавайки на всичко подобаващото значение, е способно да окаже истинска милост, и тази милост, единствено тя, бива похвалявана от Бога на човешкия съд (Иак. 2:13). Пристрастните действия, макар и външно да изглеждат като най-големи добри дела, всъщност имат значение на зли дела: с тях се увенчава порокът, с тях се потъпква добродетелта, потъпква се личното и общественото благо. Не съдете по външност, е казал Господ, а съдете с праведен съд (Йоан. 7:24). Не се увличайте нито от сладките думи, нито от райската усмивка, сияеща на устните, не се увличайте от никаква външност, не съдете според плътското мъдруване, дайте на вашия разум праведност и святост, и съ-дете за хората по плодовете им (Мат. 7:16). Вие съдите по плът (Йоан. 8:15) според вашия лъжеименен разум, спорад вашата греховност, и поради това съдите погрешно, във вреда на себе си и ближните. Но и ако съдя, е казал Господ, съдът Ми е истински (Йоан. 8:16). Да побързаме в нашия съд да станем оръдия на Божия съд, тогава нашият съд ще се очисти от недостатъци; той толкова повече ще се очиства от тях, колкото по-точно се ръководим от евангелските заповеди. Евангелските заповеди наставляват човека на правилност в съда и изобличават недостатъците на неговия съд. Правосъдието, произлизащо от духовния разум, е изпълнено с премъдрост, спокойствие и благост, то е чуждо на жестокостта, то не се възпламенява от гняв към съгрешаващите човеци, то им състрадава и се умилостивява над тях, то с твърдост лекува и обуздава съгрешенията, то заменя безсмислените и безчовечни наказания с по-действени, мъдри мерки.

Боже, дай на царя Твоя съд, се молел царственият пророк, и на царевия син Твоята правда, за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда, да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да смири клеветника (Пс. 71:1-4 - слав.). Съдът, или духовният разум е дар Божи. Да се стремим към него с дела на вярата, да го изпросваме от Бога с молитва и с вяра. Светият цар просел от Бога духовен разум за себе си и за своя син. Действие, достойно за подражание! Земни управници! Искайте от Бога този дар за себе си и за своите подчинени. Изпросили този дар, посредством него източвайте истински благодеяния за човечеството! Посредством съда обуздавайте злото, опитващо се да ви прелъсти, да ви измами, улови и погуби! Посредством съда придобийте възможност да оценявате добродетелта и истинната милост, придобийте възможност да пазите себе си от голямото нравствено престъпление: от одобряването и усилването на враговете на добродетелта чрез изливане върху тях на безразсъдна и пагубна за човечеството милост. Такава милост е тежък грях!

И всеки християнин може и трябва да произнася за самия себе си молитвата на увенчания Пророк. Под името цар той може да разбира своя ум, а под името царски син - дейността, пораждаща се от ума. Под името хора и бедни той може да разбира душевните свойства, дадени на човека от Бога, обеднели по причина на падението. Клеветник е наречен лъжеименният разум и съдействащият му паднал ангел, родител и източник на лъжеименния разум; те постоянно се стремят да представят добродетелите и пороците в изкривен вид, противоречат и противодействат на Словото Божие, оклеветяват Словото Божие, усърдно се стремят да представят Божията премъдрост като безумие (1 Кор. 1:18-25). Боже, дай на царя Твоя съд, и на царевия син Твоята правда: защото най-важното в закона е правосъдието, милостта и вярата. Амин.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0923