Възлюбени братя! Какво да правим, за да се спасим? Отговорът на този въпрос, най-задоволителен отговор намираме в Евангелието. Господ е казал, че за спасението на тези, които не вярват в Христа, е необходима вяра в Него, а за спасението на вярващите - живот по Божиите заповеди. Невярващият в Христа ще погине навеки, и вярващият в Христа само на думи, но неизпълняващ Неговите всесвети заповеди и поради това отричащ се от Него с делата си, ще погине навеки. Иначе казано: за спасението е необходима жива вяра в Христа.

Когато иудеите попитали Господа: Какво да правим, за да извършваме делата Божии? - Господ им отговорил: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил (Йоан. 6:28, 29). Живата вяра в Христа е дело, и делото Божие е толкова обширно, че чрез него изцяло се извършва спасението. Такава вяра се изразява с целия живот, с цялото съществуване на човека, тя обхваща неговите мисли, неговите сърдечни чувства, цялата му дейност. Който вярва с такава вяра, има живот вечен (Йоан. 6:47). А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Йоан. 17:3). Живата вяра е виждане и познаване на Бога (Евр. 11:1). Живата вяра е живот, посветен изцяло на благочестието и умъртвяването за света. Живата вяра е дар Божи. Измолвали са за себе си този велик дар от Господа Неговите свети Апостоли, когато Му казвали: усили у нас вярата (Лук. 17:5). Само посредством жива вяра човек може да се отрече от мнимите достойнства на своето паднало естество, да стане ученик и последовател на Господа с разум и дейност, подобаващи на обновеното естество.

Духовният чертог, в който се пази и от който неоскъдно се преподава духовното съкровище - е истинната вяра, едната, света Православна Църква. По тази причина за спасението е необходимо да принадлежим към Православната Църква; неподчиняващият се на Църквата нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17), е казал Господ. Напразно някои признават греха на ума за лек и нищожен! Колкото духът стои по-високо от тялото, толкова добродетелта, извършвана от духа, е по-голяма от добродетелта, извършвана с тялото. Грехът на тялото е очевиден, грехът на духа често е трудно забележим, а понякога и съвсем незабележим за хората, потопени в грижите на този свят. Толкова по-страшен е той, толкова по-точни са неговите удари, толкова по-неизцелими са язвите, причинявани от него! Поразеният от греховна мисъл светоносен Ангел станал мрачен демон и изгонен от небесната обител, се низвергнал в преизподнята. Той увлякъл там множество ангели и множество човеци, допуснали в мислите си да се заразят с лъжливи мнения. Господ, като нарекъл падналия ангел баща на лъжата, го е нарекъл и човекоубиец, като непребиваващ в истината (Йоан. 8:44). Лъжата е източник и причина за вечна смърт; напротив, истината е източник и причина за спасението, според определението на Самия Господ (Йоан. 8:32). Светата истина се пази в лоното на светата Църква. Принадлежейки на нея и подчинявайки й се, можем да имаме правилни мисли за Бога, за човека, за доброто и злото, следователно, и за спасението. Очевидно е, че нямайки правилни мисли за спасението, не е възможно да имаме и самото спасение. Начало на спасението е истината! Начало на спасението е правилната мисъл! Залог за погибелта е отстъплението от истината с лъжлива мисъл. Всяко отклонение от учението на светата истина и приемането на лъжлива мисъл, противна на това учение, е свързано със страшния грях на богохулството и отричането от Бога. Опитно доказателство за това виждаме в падението на праотците, започнало с приемането на лъжлива мисъл, опитно доказателство за това виждаме във всички ереси. Някои от тях похулили Бога, стремейки се да отхвърлят Божеството на нашия Господ Иисуса Христа и да изопачат всесветия догмат за Неговото въплъщение, други похулили Бога, приписвайки на човека Божески достойнства; други похулили Бога, наричайки Светия Дух твар; други похулили Бога, отхвърляйки действието на Светия Дух в църковните тайнства и наричайки ги човешка измислица. Накрая, някои похулили Бога, изисквайки пренебрежение към живота по Христовите заповеди, лукаво премълчавайки за догматите на вярата, но в същото време умъртвявайки вярата, която за своя живот има нужда от дела на вярата. Вярата без дела е мъртва (Иак. 2:20), е казал Апостолът. Най-голямото бедствие преди края на света трябва да постигне онези хора, които, според учението на Апостола, не са приели любовта на истината за свое спасение. И за това Бог ще им прати действие на заблуда, в лицето на най-големия беззаконник, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Сол. 2:10-12). Признавайки злодея на злодеите за бог, с това хората ще изобличат и ще изповядат състоянието на своя разум, на своето сърдечно настроение. Нашият начин на мислене, или нашият разум, може да бъде духовен само тогава, когато изцяло пребивава в истината, възнасяйки се към нея с жива вяра в Христа. Отстъплението от истината е падение от духовното небе в плътско мъдруване, в лъжеименен разум, в погибел.

Възлюбени братя! Да принесем на Господа най-топла молитва, както са я принесли Апостолите, за това Той да ни дари единственото средство за спасението - живата вяра. Изпросвайки с молитва получаването на този дар, да докажем искреността на желанието да получим безценния дар с нашите собствени усилия за придобиването му. Да се отклоняваме от зло и да правим добро (Пс. 36:27 - слав.). С насилие да откъснем нашето сърце от греха и с насилие да насадим добродетелта в него. Сега ние предстоим в светия храм пред невидимия Бог и имаме възможност да изпросим от Него всичко потребно за нашето спасение; ще настъпи и това време, когато ще застанем пред Неговото лице заедно с всички човеци, за да дадем отчет за нашия земен живот. Да внимаваме да не принесем тогава на Бога само името християни, без делата, които Бог изисква от християните. Той е обещал да даде страшен отговор на лицемерните християни, и ще го даде. И тогава ще им кажа открито, е казал Той: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие (Мат. 7:23). Амин.