ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ / Поучение в двадесет и шеста неделя

Поучение в двадесет и шеста неделя
26.11.11 22:40

Автор:Светител Игнатий Брянчанинов
ЗА КОРИСТОЛЮБИЕТО (ЛУК. 12:13, 21)
Вземи в gLOG

Възлюбени братя!

По време на странстването на нашия Господ Иисус Христос на земята веднъж неизвестен човек дошъл при Него с жалба срещу брата си по повод на несъгласието между тях при разделянето на имуществото. Царството на Господа не е от тоя свят (Йоан. 18:36). С кротост и смирение отговорил Господ на поискалия Неговия съд в това земно дело: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? Не заради земните дела е бил пратен на земята въплътилият се Бог-Слово! След това, привеждайки съдещите се братя към правилен възглед за себе си, за земния живот и неговите блага, Господ е добавил: Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състоите това да преумножава имотите си, т.е. продължителността на земния живот не зависи от имуществото. Страстта на користолюбието е лукава: Господ заповядва бдителност против нея, за да не се прокрадне незабележимо в душата. Страстта на користолюбието е пагубна: Господ заповядва да се пазим от нея. Тази страст, стремейки се да си отвори вход в душата, обикновено представя пред човека дълъг живот, болезнена старост, различни превратности и случайности, можещи да постигнат човека, при които натрупаното имущество по всяка вероятност ще се окаже единственият и всемогъщ източник на помощ. Господ, за да порази страстта на користолюбието в самото начало, в основните мисли, на които се опира и гради тя, показва, че тези мисли са напълно погрешни и измамни, и продължителността на земния живот с неговите превратности съвсем не се намира във връзка с натрупаното излишно имущество - продължителността на земния живот и неговото благополучие произлизат не от многото имущество, те са плод на Божието благословение. Когато Божията милост отстъпи от човека, към него пристъпват неотвратими и страшни бедствия, поразяват го при цялото му изобилие и богатство. Богатството гледа хладно на своя мним притежател, когато го наказва Божията ръка, и отвръща с несъстрадателен поглед на неговите страдалчески, прощални погледи, които той хвърля, разделяйки се против волята си с тленното богатство.

Измамността на мислите и мечтанията, прелъстяващи човека, когато той с цялата си душа се прилепи към богатството и възложи своето упование на него, Господ живописно е изобразил в притчата, която е казал на двамата братя след наставлението да се пазят от користолюбието. На един богат човек нивата се бе много обродила - така започва притчата -и той размишляваше в себе си. Първото действие като реакция на изобилната реколта се състояло в това, че предизвикало у богаташа особени размишления. Това почти винаги става с внезапно обогатилите се или с внезапно получилите значително увеличение на предишното богатство. Размишлявайки сам в себе си, той казвал: Какво да направя? Как да постъпя?... Блаженият Теофилакт Български справедливо отбелязва, че излишното богатство е подобно на нищетата. И едното, и другото викат от трудността на своето положение: какво да направя? Причина за трудността при нищетата е недостигът в телесните потребности, а при богатството - изли-шеството. Какво да направя, пита се богаташът, няма де да събера плодовете си, няма къде да сложа придобитото от мен богатство. Накрая той намислил какво да направи, и, сякаш радвайки се на своята находчивост, във възторг и с решителност казва: Това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имащ много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Заслепеният богаташ не помислил за Бога, за вечността, за своите бедни братя: той помислил само за себе си, помислил гибелно за себе си, защото забравил за предназначението на душата и в мечтите си й предначертал окончателно поробване на тялото. Той не помислил за Бога, Който, облагодетелствайки го, го е призовал към благотворителност. Той не помислил за вечността, където е необходимо да изпратим като милостиня част от своето имущество, за да не се окажем там бедни, недостойни за райския чертог. С каква измамна мечта прелъстява себе си богаташът! Той казва, че неговото имущество е достатъчно за много време, разбирайки под това, че животът му ще продължава още толкова време или дори повече, върху тази суетна, измамна мечта той основава всичките си планове. Състоянието на самозаблуда е общо за всички користолюбци и светолюбци. Земният живот им изглежда вечен. Мисълта за смъртта им е напълно чужда, като мисъл за събитие, което никога не може да има отношение към тях. Какви предположения поставя в основата на своето обогатяване заслепеният богаташ? Той, както се изразяват в света, иска да си поживее добре. Какво значи да си поживее добре в този смисъл? Това значи: да яде и пие много и вкусно, да се предава на развлечения и увеселения, да прелюбодейства, да се отдава на разкош и тщеславие, да задоволява всичките си пожелания и прищевки. Ако погледнем по-внимателно на света, ще намерим, че евангелската притча за богаташа може да послужи за огледало на всички нас: не всички ние сме постоянно увлечени от пожеланията на богаташа, но всички от време на време повече или по-малко се увличаме от тях.

Когато богаташът с услаждане мечтаел за предстоящия си греховен живот, тогава внезапно била изречена страшната Божия присъда против него. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Случилото се с богаташа се случва с всеки човек, забравил Бога и предаващ се изцяло на служене на греха. Когато такъв човек достигне края на своите желания, когато устрои своето положение по най-добрия начин, от Бога му се изпраща смърт или му се допуска някаква превратност - и най-стабилното земно благосъстояние се руши. Това е изразил и Господ с думите, с които е завършил притчата: Тъй бива с оногова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. Такъв е плодът на сребролюбието, на користолюбието и изобщо на усиления стремеж към придобиване на имущество, стремеж, осъществяващ се под изключителното действие на самолюбието. Господ е нарекъл самолюбивия богаташ безумен, защото той, заслепен от самолюбието, действайки в самозаблуда и като че единствено в своя полза, всъщност действал против самия себе си, слизайки от високото достойнство на човека, сътворен за вечността и предназначен да се труди за небето, предназначен винаги да предоставя господството на душата над тялото. Да богатеем в Бога значи да водим богоугоден живот. Земната дейност, насочена според евангелските заповеди, доставя на душата нетленно богатство: познание за Бога и за себе си, вяра, смиреномъдрие, любов към Бога и дава на развлечения и увеселения, да прелюбодейства, да се отдава на разкош и тщеславие, да задоволява всичките си пожелания и прищевки. Ако погледнем по-внимателно на света, ще намерим, че евангелската притча за богаташа може да послужи за огледало на всички нас: не всички ние сме постоянно увлечени от пожеланията на богаташа, но всички от време на време повече или по-малко се увличаме от тях.

Когато богаташът с услаждане мечтаел за предстоящия си греховен живот, тогава внезапно била изречена страшната Божия присъда против него. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Случилото се с богаташа се случва с всеки човек, забравил Бога и предаващ се изцяло на служене на греха. Когато такъв човек достигне края на своите желания, когато устрои своето положение по най-добрия начин, от Бога му се изпраща смърт или му се допуска някаква превратност - и най-стабилното земно благосъстояние се руши. Това е изразил и Господ с думите, с които е завършил притчата: Тъй бива с оногова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. Такъв е плодът на сребролюбието, на користолюбието и изобщо на усиления стремеж към придобиване на имущество, стремеж, осъществяващ се под изключителното действие на самолюбието. Господ е нарекъл самолюбивия богаташ безумен, защото той, заслепен от самолюбието, действайки в самозаблуда и като че единствено в своя полза, всъщност действал против самия себе си, слизайки от високото достойнство на човека, сътворен за вечността и предназначен да се труди за небето, предназначен винаги да предоставя господството на душата над тялото. Да богатеем в Бога значи да водим богоугоден живот. Земната дейност, насочена според евангелските заповеди, доставя на душата нетленно богатство: познание за Бога и за себе си, вяра, смиреномъдрие, любов към Бога и ближните. Такава дейност се разпорежда правилно със земното имущество, като с дар Божи и чрез правилното разпореждане с него претворява тленното имущество в нетленно, пренася своите съкровища от земята на небето. Пренасяйки чрез милостинята своето тленно имущество на небето, християнинът незабележимо за себе си ще пренесе на небето и сърцето си, както Сам Господ е засвидетелствал: Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Лук. 12:34). Такъв християнин ще живее на небето със своите помисли, влечения и чувства, както живеел там Апостолът, който още по време на своето пребиваване на земята е възвестил за себе си: Нашето живелище е на небесата (фил. 3:20). Амин.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1066