ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

МАРГАРИТ-Духовни цветя / ЗА ВЯРАТА В БОГА

ЗА ВЯРАТА В БОГА
11.01.12 13:55

Автор:СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Вземи в gLOG
«Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден» (Марк. 16: 16). Доказателствата за вярата в Божието битие са очевидни." Първо място от тях заема начертаният от Бога на скрижалите на човешкото сърце вътрешен закон, който ни убеждава в съществуването на Бога. В по-некултурните народи това се изразява в поклонение на неодушевени предмети: слънцето, луната, огъня и пр., а у някои намираме даже издигнат храм на незнайния Бог, от което се убеждаваме напълно, че при самото създаване на човека, в него е вложено богопочитането като нещо естествено. Вътрешният закон, даден ни от Бога, ни показва доброто и злото и за извършеното добро ни награждава с радостно душевно усещане, а за злото ни наказва с угризение на съвестта, което служи за очевидно доказателство за безкрайната премъдрост на нашия Творец, Който, макар и да ни е създал със свободна воля, заедно с това е вселил вътре в нас като че ли някакъв ръководител, който със силни внушения и усещания ни подбужда да изпълняваме Божията воля. След това ни е дадено Свещеното Писание, което с пълна яснота ни довежда до познаване Божието битие и Неговите божествени и премъдри цели при създаването на вселената, защото всичко видимо и невидимо в този свят ни говори за Твореца и Създателя, за Неговата благост, всемогъщество и премъдрост. Както наблюдаваме, в този свят всяко растение, животно, човек произлизат едно от друго: растенията от семена, животните и човекът — от подобни на себе си. Кой е поставил начало на всичко това, от къде са се появили първите растения, първите животни, първият човек? Че в света нищо не би могло да се яви от само себе си, се убеждаваме от факта, че през всичкото време от съществуването на света, от само себе си нищо не се е явило или създало, освен това, което в началото всемогъщият Бог е създал. Вярата в Бога само тогава спасява човека, когато неговите дела са съобразни с нея. «Вярата без дела е мъртва» (Як. 2:26). И нашите добри дела са приятни Богу само тогава, когато се извършват с вяра в Иисуса Христа (Кол. 3:17; Рим. 14:23). Вярата е небесен лъч, който осветлява мрака на нашия живот и ни ръководи към нашето небесно отечество. Вярата е онзи глас, с който слепецът е викал: Сине Давидов, помилвай ме. Макар че не виждаме Иисуса Христа, ние със силата на вярата узнаваме, че Той е незалязваща светлина, която разпръсква тъмнината на заблужденията, че той е Пазител, който ни предпазва от нещастия, че Той е небесен Лекар, който лекува нашите греховни рани. Но вярата е дар Божи, който се утвърждава и вкоренява в нас от изпълнението на Божиите заповеди, от постоянния стремеж към доброто. За да се учим и утвърждаваме във вярата и благочестието, трябва да прибягваме към нашата майка — св. Църква, в която като в богата съкровищница Апостолите са поставили всичко, което е истинно и спасително, та духовно жадните да прибягват към този животворен извор и изобилно да черпят от него Водата на живота. В делото на нашето спасение вярата е същото, каквото е основата на сградата. Подкопана ли е основата — сградата неизбежно се разрушава. Вярата, както и всяка добродетел, подлежи на изкушения. Врагът на нашето спасение — сатаната — по Божие допускане, се мъчи да разклати нашата вяра: Но ние трябва да отблъскваме неговите нападения с усърдна молитва към Бога. Господ Иисус Христос така е поучавал св. Апостоли, когато тяхната вяра е намалявала. Душите на грешниците са като мъртви за Бога. Така говори св. Калист: «мнозина имат мъртва душа в живо тяло, като в гроб погребана». «Внимавайте, говори св. Димитрий Ростовски, защото тялото на грешния човек ще се нарече жив гроб на мъртва душа». Усърдната молитва, честата и сърдечна изповед и причастяване със св. Тайни Христови, любовта към ближния, смирението, отбягване от познанства и разговори с развратени хора — ето най-сигурните средства за запазване и утвърждаване на вярата. Моли се на Бога, поучава св. Тихон, да ти даде истинска жива вяра, пази своята вяра повече от живота си, защото ние трябва да бъдем готови да дадем и живота си за вярата. Ние сме длъжни не само истински да вярваме, но и да знаем каква именно вяра е най-приятна Богу. Ръководство за това, както и за всичко, трябва да търсим в Словото Божие: апостол Тома повярвал в Христовото Възкресение едва тогава, когато докоснал раните на Спасителя. Но Господ му казал: ти видя и повярва, но по-достойни за похвала са онези, които не са видяли и вярват. Ако вярваме в това,"което виждаме, то това вече не е вяра. Истинската вяра е увереност в невидимото като във видимо и в очакваното като в настояще. Така, ние не виждаме Бога, но вярваме, че Той съществува; не виждаме бъдещето блаженство, приготвено за праведните и вечните мъки, които очакват грешниците, но вярваме, че те съществуват — такава вяра е истинска, богоугодна. Съвършената вяра се състои в пълната преданост на Божията воля, както за това се говори в св. Евангелие: «ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му—ще му се сбъдне, каквото и да каже» (Марк. 11:23). Такава вяра е голям дар Божи, изпращан предимно на простите и незлобиви сърца: «укрил си това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение» (Мат. 11:25, 26). Такава вяра са имали мъчениците, когато са отивали в огъня и той не ги е изгарял; хвърляни били в морето и то ги връщало невредими; водени били за храна на кръв: зверове, а те кротко лижели краката им. Такава е силата на вярата, която побеждава естествените закони. Така някога при Господа бил донесен един разслаблен, с вяра, че ще получи излекуване и той наистина получил такова (Мат. 9:2). Страдащата в продължение на 12 години от кръвотечение жена, само с едно докосване дрехата на Спасителя с вяра, мигновено оздравяла (Мат. 9:22). Слепецът извикал с вяра: «Сине Давидов, помилуй ме» и се отворили очите му (Марк. 10:52). Иаир паднал с вяра и молитва в краката на Жизнодавеца и умрялата му дъщеря станала от смъртния одър (Марк. 5:42). И в наше време, макар и с намаляла вяра, има много случаи, когато болни хора, от много години неизлекувани, раздали цялото си имущество за своето лекуване и като не получили никакво облекчение, щом прибягвали с вяра към Извора на живота — Господа, получавали пълно излекуване: слепи проглеждали, сгърчени се изправяли, хроми прохождали, неми проговаряли — и други многобройни недъзи се изцерявали мигновено чрез Неговото всемогъщество, само от призоваването с вяра на Неговото свято име. На изцеряванията са били свидетели мнозина от тези, които четат тези редове, а някои даже са изпитали благодатното им действие. Да припомним неотдавнашните случаи в богоспасителния град Москва: в 1867 г., когато там бе донесена Атонската светиня, колко много недъгави се излекуваха само с едно докосване до нея. Да обърнем внимание и на чудесното явление, което става с Богоявленската вода, която у някои се е пазила и пази десетки години и винаги е свежа, като че току що е наляна. Във всичко това не се ли вижда действието на всемогъщия Божи Промисъл, който ба¬щински се грижи за укрепването на нашата вяра, която е основа на нашето спасение? «О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!» (Рим. 11:33), възкликва св. Апостол Павел, като ни учи да не мъдруваме за божествените неща, недостъпни за понятията на нашия ограничен ум а повече да се смиряваме, защото Божиите дела са непостижими. Нека вярваме с простотата на сърцата, както са вярвали св. Апостоли и ще се спасим. Вярата предизвиква в сърцето на вярващия радост и веселие за Господа Спасителя, за Неговата благост и човеколюбив. Тя смекчава злостраданието и скръбта с надежда за небесна награда, прави човека да не се пристрастява към земното и преходното, подбужда го да търси по-усърдно вечното, нетленното, небесното. Тя тайнствено съединява душата на вярващия с Христа, както невестата с жениха: «ще те сгодя за Себе си във вярност и ти ще познаеш Господа» (Ос. 2:20), говори пророкът от Божие име. И св. апостол Павел пише: «сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица» (2 Кор. 11:2). Голяма е силата на вярата: тя е отнесла някои живи на небето, а други е изтръгнала от потопа; неоплодни тя е направила да раждат и е спасявала от острието на меча; тя е изваждала от духовна нищета духовно бедни и унижени и ги е правила богати и велики; сваляла е огън от небето, разделяла е морето, разсичала е камъка и е източвала от него вода, насищала е гладни, възкресявала е мъртви, укротявала е бури, лекувала е недъгави, побеждавала е войски, събаряла е стени, затваряла е уста на лъвове, угасявала е огнена сила, смирявала е горди и е възвисявала смирени, с една дума: за вярващите всичко е възможно, за което свидетелствува св. ап. Павел, като казва за себе си: «Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява» (Филип. 4:13). Разпространението на християнската вяра в самото си начало срещнало жестока съпротива отстрана на духа на злобата. Но, въпреки всички усилия на еретици, разколници и др. да затъмнят истината, православната християнска вяра сияе с всичката си чистота и ще си остане такава до свършека на света, по думите на Господа: «на тоя камък, ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят» (Мат. 16:18). За да запазим нашата вяра чиста, силна и действена, нека помним думите на Апостола: «а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия» (Ефес. ,6:16). Тъй като вярата в Бога е основата на спасението, то с нея и започна нашата беседа. По-нататък ще говорим за останалите добродетели, необходими за спасението на душата. За да построим дом, необходими са различни строителни материали: тухли, дървен материал, желязо и др. Така и за устройството на вечното небесно жилище са необходими много добродетели. Когато пристъпяме към всяко добро дело, а особено към четене на душеполезни съчинения, необходимо е да се помолим на Бога, от дълбочината на сърцето си да Го помолим да благослови нашето начинание и да го направи плодоносно, защото иначе напразен ще бъде нашият труд, според думите на Господа: «без Мене не можете да вършите нищо» (Йоан 15:5).
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1215