ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

МАРГАРИТ-Духовни цветя / ЗА КАКВО И КАК ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ

ЗА КАКВО И КАК ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ
18.01.12 17:58

Автор:СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Вземи в gLOG
Господнята молитва «Отче наш» е най-висшата от всички молитви, защото се е изляла от пречистите уста на самия Спасител. В нея накратко са изложени всички човешки нужди. «Когато искаме да застанем пред Бога и да се помолим, казва св. Йоан Лествичник, не бива да пристъпваме към това неподготвени, да не би, като ни види отдалече без оръжие и облекло, което подобава за представяне пред небесния Цар, да заповяда на Своите раби и служители, като ни вържат, да ни отблъснат далеч от Неговото лице и, като разкъса хартията с нашите молби, да я хвърли в лицето ни. Ето защо, пристъпвайки към беседа с Бога, трябва да отхвърлим от себе си всичко житейско и да не обръщаме внимание на никакви помисли, които във време на молитва въстават с особена сила». Преподобният Кассиан Римлянин дава следното наставление относно молитвата: за да бъде възнасяна молитвата ни с необходимия жар, трябва непременно да се съсредоточим в себе си и да не мислим за нищо земно. А св. Макарий Велики казва: «Когато устремяваш своя ум и мисли към небето и искаш да се съединиш с Бога, тогава сатаната се оказва по-низко от твоите помисли. Както някога стените на Иерихон паднали от силата Божия, така и сега ще бъдат сринати от силата Божия стените на злото, които пречат на твоя ум да се възвиси в молитвата. Като стоиш на молитва, помни пред Кого стоиш. Откъсни се за кратко време от всичко, което те заобикаля. Призовавай Господа на помощ и Той ще ти помогне. Трябва да изтръгнеш с корена всяко разположение към гняв и да унищожиш пагубното разпалване на плътската похот, към каквото и да се насочва тя». Човек, който стои на молитва, е също като войникът на бойното поле: тогава е време за придобивка, драгоценни минути на духовно купуване за онзи, който се съпротивлява на врага и като не обръща внимание на неговите внушения, усилва молитвата, труди се, подвизава се, призовавайки на помощ подвигоположника Господа. Вражеските изкушения във време на молитва са безбройни: в тези минути той ни спомня такива житейски дела, изпълнението на които ни се струва необходимо и неотложно, а неизпълнението им ни заплашва с големи загуби. Но ако искаме молитвата ни да бъде чута, не бива да обръщаме внимание на нищо. За това, което действително ни е нужно, Божията благодат ще ни напомни и след молитвата. Но ако и да се случи да забравим нещо и да претърпим загуба в житейските дела, то, тъй като това е станало заради Бога, Той, Всеблагият ще ни въздаде за него стократно. «Началото на молитвата, както пише св. Йоан Лествичник, се състои в това, да прогонваме помислите "при самото им появяване. Средата й е това състояние, когато умът не се отвлича от помислите, а съвършенството на молитвата се състои във възнасяне на цялото наше същество към Бога» Като станем от сън, първата ни мисъл да бъде благодарност към Бога. С тази мисъл и да заспиваме, помнейки, че леглото ни може да стане наш гроб. Прощаването на обидите, дори на най-тежките, е необходимо условие за успех в молитвата, според словото на Апостола: «слънце да ви не залязва гневни»- (Еф. 4:26). Чрез Ангел Господен на един монах бил открит следният най-богоприятен начин на молитва: преди всичко да принесем искрена благодарност на Бога, след това да изповядаме греховете си със съкрушена душа и на края да представим на небесния Цар нашите най-различни молби. Виждаме от св. Евангелие, че съдията изпълнил молбата на вдовицата поради нейната настойчивост (Лук. 18:1—5). Така и приятелят, който отначало отказал на молбата на своя приятел, но когато онзи не го оставял и продължавал да го моли, то накрая той отстъпил на неговата настойчивост (Лук. 11:5—8). Чрез тези притчи Господ ни учи как трябва да постъпваме, за да получим исканото. Учителите на Църквата и всички св. отци са заповядали, във време на молитва да имаме смирение и сърдечно съкрушаване за греховете си. Те са казали: ако човек не съзнава в сърцето си, че е грешен, то Бог няма да го чуе. Това ние виждаме от молитвата на митаря и фарисея (Лук. 18:10—14). Молитва, придружена със сълзи на смирение и покаяние, непременно ще бъде чута. Изливайки се от смирена душа, тя, по думите на Премъдрия, прониква през небесата и не се спира, докато не стигне до Господа. Смирената молитва отваря небето и скланя на милост Божието правосъдие: «Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне» (Як. 4:10). Митарят, когато се молел, не дръзвал дори да погледне към небето и да издигне ръцете си, но се удрял в гърдите и като изповядвал греховете си молел за помилване, а гордият фарисей изброявал своите мними добродетели и като че ли изисквал от Бога награда. И какво станало? Митарят е помилван, а фарисеят — осъден. «Да помислим, говори св. Йоан Златоуст: към Кого пристъпяме и за какво? Какво желаем да получим? — Ние пристъпяме към Бога, при съзерцанието на Когото серафимите закриват лице (Ис. 6:2), защото нямат сили да понесат сиянието. Пристъпяме към Бога, Който живее в непристъпна светлина (I Тим. 6:16), за да ни избави от геената, да прости греховете ни, да ни освободи от непоносимите наказания и да ни дари небето и неговите блага» (бес. 51 върху ев.на Матея). И така, да припадаме пред Него и телом и духом, за да ни издигне сам Той. Да беседваме с Него с кротост и смирение. Преподобният Йоан Египетски, пустинник и затворник, наричан прозорлив, между другите съвети, които давал на дошлите при него братя, дал следната заповед: «във време на молитва никога не бива да мъдруваме, нито да считаме себе си за праведни, но със смирение и сърдечно съкрушаване непрестанно да викаме към Бога за помилване и помощ в трудния и хлъзгав път към спасението». Беседвайки с Бога в молитва, не бива да многословим, за да не се разсее умът в търсене на думи. Само една дума на митаря, произнесена от дълбочината на съкрушеното сърце, умилостивила Бога, а красноречието на фарисея го посрамило. «А ето на кого ще погледна, казва Господ, на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово» (Ис. 66:2). Вярващият трябва да се моли за прощаване на греховете си дори и тогава, когато се е изкачил най-високо на стълбата на добродетелите, слушайки ап. Павла, който говори за грешниците: от които пръв съм аз (I Тим. 1:15). Като пребъдваме много време в молитва, а не виждаме плод, не бива да говорим, че нищо не сме придобили, защото самото пребиваване в молитва е вече придобивка и поправяне. Какво по-голямо благо може да има от това, да се прилепяме към Господа и да пребъдваме в непрестанно единение с Него. Когато сме усърдни в молитвата, трябва да бъдем много милостиви, защото чрез тази добродетел още тук на земята ще получим стократно и ще наследим вечен живот, а сребролюбецът никога не може да се моли чисто. Молитвата не бива да се прекъсва до тогава, докато нейният огън и сила не отмине естествено, защото може би друго такова време за прощаване на греховете няма да получим през целия си живот. Ако някои думи в молитвата са ни причинили наслада, да ги повтаряме, защото нашият Ангел пазител тогава се моли с нас. Св. Нифонт веднъж видял един монах, който вървял и си четел молитва, която излизала като огнен пламък из устата му и достигала небето. До монаха вървял Ангел, който държал в ръцете си огнено копие, с което прогонвал бесовете от него. Св. Макарий Велики обяснява с пример, по какъв начин упражнението в молитва ни спечелва от Господа дара на молитва. «Макар младенецът нищо да не може да върши, все пак той, като търси майка си, движи се, плаче и майката се смилява над него. Тя е радостна, че детето с усилие и плач я търси и тъй като младенецът не може да отиде при нея, тя самата, победена от любов към младенеца за неговото дълго търсене, отива към него и с голяма нежност го взима, гали го и го храни. Така постъпва и човеколюбивият Бог с душата, която Го търси. Онзи, който пребивава в молитва, както учи св. Макарий Велики, като че тайнствено се съединява с Господа и, приел св. Дух, той се възпламенява от любов към Бога, изгаря от ненаситно желание за съпребиваване с Него, според казаното: «Които Ме ядат, повече ще огладняват, и които Ме пият, повече ще ожадняват» (Сир. 24:23). Подобно състояние на човека служи като предобраз на онова блаженство, което е приготвено в бъдещия век за ония, които обичат Бога. «Непрестанно се молете», говори св. ап. Павел (1Сол. 5:17), за «да не паднете в изкушение» (Мат. 26:41). Но непрестанната молитва се заключава не само в това, непрестанно да се молим, но трябва и непрестанно да си спомняме за Бога и да си Го представяме винаги пред себе си, как наблюдава всички наши дела, намерения и мисли. Поради това трябва да се приучваме, във време на всяка работа по-често да произнасяме мислено молитвата към Иисуса: «Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния», или: «Пресвета Богородице, спаси ме». За Иисусовата молитва светите Отци са дали подробни ръководства в книгата «Добротолюбие» и други аскетически съчинения. Един богомъдър отец казва: «ако искаш в тяло, като безтелесен, непрестанно да служиш на Бога, придобий навика да се молиш тайно в сърцето си — и душата ти преди смъртта ще бъде като ангел». Св. Василий Велики казва, че молитвата не се заключава в думите, а, напротив, цялата нейна сила трябва да поставяме повече в душевното желание и в непрестанно продължаващи подвизи на добродетели, защото е казано: «И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете» (I Кор. 10:31). За вярващия човек е необходимо, колкото, е възможно по-често да призовава Божието име, за всичко да благодари на Господа — за радостите и за скърбите, понеже всичко се изпраща за наше добро: тогава целият наш живот ще се освети и ще бъде непрестанна молитва. Да не оставим без внимание ежедневно произнасяните от нас думи в Господнята молитва: и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник (Лук. 11:4). Подобно на това е казано и другаде в св. Евангелие: и кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. Ако ли вие не прощавате, и небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви (Марк. 11:25—26). Следователно, ако имаме в сърцето си злоба към някого, то докато не се примирим с него, напразна ще бъде нашата молитва. Макар при скарване с някого ние да считаме себе си прави, ние първи трябва да търсим примирение. Ако и след всичко това тези, които са ни оскърбили, не желаят да се примирят с нас, то ние вече няма да отговаряме пред Бога, понеже искрено сме желали и търсили примирение и не сме имали в сърцето си гняв към тях. Нека продължим беседата за молитвата: трябва да се молим не само тогава, когато сме разположени за молитва, но и когато не ни се иска да се молим — когато леност, сън, грижи, суета и пр. ни отдалечават от молитвата. Ако ние, без да обръщаме внимание на това тъмно пълчище, се молим, подвизаваме се, принуждаваме себе си, борим се със себе си, то такава молитва ще проникне през небесата и ще застане пред Божия престол. Нощното време е много удобно за уединена молитва. Тогава всичко стихва, успокоява се и възнасяните в нощното безмълвие от дълбочината на сърцето молитви низвеждат върху молещите се преизобилни Божии щедрости. Във време на такива -молитви всезлобният враг с особена сила се опълчва срещу молещите се и ги подлага на много изкушения, страхове и беди, но с Божията благодат всичко това се превъзмогва и за борбата с врага тези, които са отблъснали неговите изкушения, се удостояват с велики дарове на Божията благодат. Продължителни нощни или дневни молитви трябва да се извършват само според съвета и благословението на опитни духовни ръководители. Някои от болестите, скърбите и нещастията са резултат на греховете ни. Поради това ние сме длъжни да молим Господа да ни прости греховете, та заедно с това да се излекуваме от болестите и да се избавим от нещастия. Мнозина от нас в своите нужди и скърби търсят изключително земни средства и когато видят, че са безуспешни, тогава се обръщат към Бога и често не получават просимото. Причината за това се крие очевидно в недостатъчната вяра, защото ние се удостояваме с Божията благодат само според силата на вярата ни, както говори св. Апостол: «Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и мятана от вятъра: такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа» (Як. 1:6—7). Изпращаните ни от Бога наказания, като: глад, войните ненавременни дъждове, суша и пр. — всичко това е до голяма степен и за нашите грехове. Следователно, причината за голяма част от злини, лежи у самите нас. Оттук пак се явява крайна нужда да молим Господа да прости съгрешенията ни, та чрез изтръгването на корена на всички бедствия, да се избавим от всички естествени злини, изпращани върху нас. каквито са някои от пагубните природни явления. Прочее, братя, нека се молим винаги — и у дома и на път, с всяка молитва и просба да се молим духом във всяко време (Еф. 6:18) и ще получим всичко, което поискаме от Господа с вяра: и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите (Мат. 21:22). Макар и да не получим веднага просеното, надеждата ни трябва да бъде пълна. Сам Господ ни уверява: искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори (Мат. 7:7—8). Нашата немощ и греховност не бива да отслабват във време на молитва вярата и надеждата ни, защото ние трябва да се уповаваме не на своите сили, а на Божието милосърдие. Ние виждаме многобройни примери: как милостиво Господ е приел молитвите на големи грешници, които в смирение са повикали към Него. Необходими и главни условия при молитвата са: съвършена преданост на Божията воля, съзнание за нашето недостойнство и греховност и най-искрено желание да поправим своя живот, а най-вече незлобие. А ако се случва, че някой моли и не получава, това не значи, че молитвата му не е чута, но че по Божия промисъл търпението на молещия се бива изпитвано и ако то издържи до край, той получава просимото в по-голяма мярка. В молитвата е нужно да бъдем търпеливи. Измолването от Господа на едни или други блага не е дело на един ден. Св. отци са прекарали целия си живот в молитва и покаяние и накрая се удостоили с Божията благодат. Някои се молят и като не получат веднага исканото, охладняват в молитвата. А може би Господ скоро щеше да изпълни молбата им, може би те са оставили своя молитвен труд, когато не е била далеч от тях Божията милост. Случва се и това, че ние се молим и не получаваме исканото, защото то би ни послужило за зло: просите, а не получавате, защото зле просите,—за да го разпилеете във вашите сладострастия (Як. 4:3). Колкото и да са големи греховете ни, да се молим, да не се отчайваме, помнейки какво е казал сам Господ: да бъдат греховете ви и като багрено, —като сняг ще избеля ; да бъдат червени и като пурпур, като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят (Ис. 1:18—20). Но понякога се случва и така, че Бог с цел не изпълнява молитвите на Своите раби. Така например: великият Мойсей Боговидец молил да влезе в обетованата земя, но не бил чут. Усилвайки молитвата си с пост, в пепел и сълзи, Давид се молил за запазване живота на своя болен син, но Господ не изпълнил молбата му. Нека се смирим пред крепката Божия ръка и да се предадем всецяло на Неговата свята воля, която оставя понякога нашите молби неизпълнени и ни приготвя по този начин нещо по-добро в бъдещето. Нека молим Бога за това, което ни е най-нужно, т. е. за спасение на душата, докато имаме време за това: настъпя нощ, когато никой не може да работи (Йоан. 9:4). Понеже нашата душа е безсмъртна, то за нея трябва да се грижим несравнено повече, отколкото за тялото, което е временна обвивка на душата. «Но първом търсете Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде» (Мат. 6:33). Веднъж запитали св. Макарий Велики: как да се спасим? Той отговорил: братя, да паднем пред Господа и да плачем за нашите грехове: малкото ни сълзи ще потушат огнената геена. А грешниците, които сега не се каят и не плачат, в другия, живот ще плачат горчиво и ще ридаят като деца, сълзите им ще изгарят телата им като огън, но вече не ще им доставят никаква утеха. Всяка добродетел, а най-вече молитвата — майка на всички добродетели — изисква принуждения и усилия от наша страна, според казаното: Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят (Мат. 11:12).И св. ап. Павел е казал: с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време, и старайте се за същото с всяко постоянство (Еф. 6:18). Св. Исаак Сирин поучава: «всяка молитва, при която не се затруднява тялото и не скърби сърцето, е също като недоносен плод на утробата», а св. И. Лествичник казва: «на тези, които не са придобили още истинска и сърдечна молитва, помага уморяването от телесна молитва, при която е необходимо и принуждаването към сърдечно съкрушаване, което произхожда от съзнанието за безбройните ни грехове и усърдие към проливане на сълзи, защото само чрез тях се прочистват скверностите на душата и се насаждат добродетелите». Молитвеното настроение е дар Божи. Но в зависимост от степента на сърдечната чистота и възприемчивост, някои бързо чувствуват у себе си присъствието на този дар и тогава молитвата им е неизказано сладостна и утешителна, а други трябва доста да се потрудят, за да възбудят у себе си това благодатно чувство. Различното действие на благодатта в това отношение ни довежда до мисълта за мъдрото Божие домостроителство: ако дарът се получава без труд, то ние не винаги го ценим и лесно го загубваме, а придобитото с усилен труд пазим като скъпоценно съкровище. Добре е да се молим, когато Господ ни дарява сълзи на умиление. В подобни минути най-добре е, подражавайки на жената грешница, мислено да падаме в краката на Разпнатия и омивайки ги със сълзи на покаяние, да молим опрощаване на кашите безбройни грехове, без при това да вменяваме в нещо своите нищожни добродетели, но цялата си надежда и упование да възлагаме на безграничното Божие милосърдие, което покрива всички наши грехове. Колкото и богоугодна да е, по наше мнение, молитвата ни, колкото и дълбока да е скръбта ни, от която молим Господа да ни избави, изпълнението на нашата молба трябва да предоставим всецяло на Божия промисъл, помнейки думите на Божествения Изкупител: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:39). Ето висок пример на най-съвършена молитва, в която се изразява цялата безгранична преданост на Божията воля. При случаи на особени нужди, трябва, по примера на Спасителя, да се молим до три пъти, както Той се е молил в Гетсимания преди Своите страдания. За човек, обременен от скърби, няма по-добра утеха от молитвата. «Страда ли зле някой между вас, нека се моли» (Як. 5:13). Ако беседата с приятеля намалява скръбта, то колко повече тази със самия Създател, истинския Утешител на душата. Навикът към внимателна и неразсеяна молитва се придобива с труд и когато той се усвои, молитвата става извор на непрекъсната духовна утеха. Светилото на подвижниците, св. Макарий Египетски, познал от собствен опит духовните утешения, произтичащи от молитвата, говори за това така: понякога молитвеният огън се разгаря и възпламенява по-силно, а понякога като че ли по-слабо. Този светилник, който гори и свети винаги, понякога става по-ясен, разгаря се повече, упоен от Божията благодат, а друг път издава своето сияние предпазливо. В друго пък време тази светлина, явявайки се в сърцето, разкрива най-вътрешната, най-дълбока и съкровена светлина, поради което човек, погълнат всецяло от тая сладост и това съзерцание, като че ли не е на земята. Описанието на такова блажено молитвено състояние не е напълно достъпно за хора, които малко са се упражнявали в молитвата, а който с усърдие и смирение се подвизава в това свято занятие, у него се отварят вътрешните духовни очи и му се откриват тайните и непознати Божии дела. Но, ще кажем, ако винаги са необходими духовни ръководители, то толкова повече те са необходими при молитвените подвизи, за да не би, поради нашата склонност към превъзнасяне, вместо да получим благодат, да бъдем прелъстени от духа на злобата, който се преобразява в светъл ангел, както е казал св. ап. Павел (II Кор. 2:11; 11:14). Нека обърнем внимание и на това, че при молитва е нужно да се прекръстваме, което е апостолско установление. То трябва да се извършва правилно, а не както го правят някои, които като че ли се срамуват от Господния Кръст. Небрежното прекръстване оскърбява Господа и се смята за грях на тогова, който се моли. Следователно, то не само че няма никаква сила, но и радва бесовете, докато трябва да служи като непобедимо оръжие против тях, защото и престъпникът не се бон от местото на наказанието толкова, колкото дяволът трепери от Кръста и в страх бяга, като не може да гледа на силата Му, бидейки изгарян от Него като от огън. Светиите със силата на Христовия Кръст са лекували болни, възкресявали са мъртви, изпивали са безвредно смъртоносна отрова, преминавали са през огън и вода, а днешните християни, подбуждани от някакъв лъжлив срам, като влизат в дом, или сядат на обяд, даже и не помислят да се прекръстят, като че ли не знаят какво е казал Господ: защото, който се срами от Мене и от Думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човеческий ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели (Марк. 8:38). Ние вярващите не бива да се срамуваме от нашия Господ и Създател, не бива да. се срамуваме от честния и животворящ Негов Кръст, този Кръст, чрез който ние сме спасени и на който е пролята най-скъпата от всичко кръв на нашия Изкупител. Нека вникнем в следната поучителна забележка за силата на Кръста: когато ние се прекръстваме, между нас и небесния Отец застава, така да се каже, разпнатият Спасител, тогава пред божествения взор на Всевишния се намира не нашето грешно чело, но увенчаната с тръни глава на Богочовека, не нашето сърце, изпълнено с всякакви съблазни, но прободените ребра на Изкупителя, не нашите ръце, които вършат беззакония, но прикованите на кръста пречисти длани на Господа Иисуса Христа (Христ. Чт. 1845 г., ч. 4). Един от най-древните писатели на първенствуващата християнска църква свидетелствува, че тогавашните християни, следвайки Апостолското предание, се кръстили преди и след всяка работа: при излизане и влизане в дома, при обличане и обуване, при измиване, преди и след ядене, когато отивали да спят, с една дума, при всяка работа. Нека завършим нашата беседа с топла молитва към нашия Спасител, Сладчайшия Господа Иисуса. Многомилостиви Господи, сподоби ни с божествения дар на молитвата, която да се излива от дълбочината на сърцето. Събери разсеяния наш ум, за да се стреми винаги към Тебе, неговия Създател и Спасител. Съкруши разпалените стрели на лукавия, които ни откъсват от Тебе. Угаси пламъка на помислите, който ни изгаря по-силно от огъня във време на молитва. Осени ни с благодатта на пресветия Твой Дух, за да Те обичаме до свършека на нашия греховен живот от цялото си сърце, душа и мисъл и с всичката си сила. В часа на раздялата на нашата душа от тялото, приеми, о Иисусе Сладчайши, в Твоите ръце нашия дух и си спомни за нас, когато дойдеш в Царството Си, Амин.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0712