ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

«И възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила» (Марк. 12 : 30).
Изпълнението на тая първа и най-голяма заповед се заключава в следните евангелски думи: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Йоан. 14:23).
Любовта към Бога се състои в изпълняване на Неговите свети заповеди, от които главната е любовта към ближните, което виждаме от евангелското повествование за деня на Страшния всемирен Божи съд, на който любовта, оказана на ближните, Господ ще приеме за Себе си и за това ще ни сподоби с вечно блаженство. Следователно, обича Бога онзи, който обича своя ближен. Ако някой се съмнява в това, нека го увери св. Йоан Богослов: Който каже: «любя Бога», а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога. Когото не е видял- (I Йоан. 4:20). От всички наши добродетели, любовта е най-приятна на Господа, защото в нея се заключава изпълнението на целия закон: «любовта е дълготърпелива, казва св. ап. Павел, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада» (I Кор. 13:4—8). Който обича Бога повече от всичко, той винаги мисли за Него, размишлява за Неговите съвършенства и дела, старае се да познае волята Му, върши всичко по Неговите заповеди. Душа, която искрено люби Бога, винаги с мисли и желания се стреми към Него: защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мат. 6:21). Който искрено обича Бога, той винаги се старае да подражава на Неговите божествени съвършенства: и тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
Дяволът, като желае гибелта на човека, угасява в него чувството на любов към Бога и възбужда вместо него чувство на пристрастяване към земното, неблагодарност, безразличие, неверие, ропот, гордост. Той се старае да упои човека със същата смъртоносна отрова, с която сам се е упил.
Любовта към Бога се разгаря в човешкото сърце при размишляване за Божиите благодеяния, изляни над човешкия род. В същност, как да не обичаме Бога: Той ни е създал невинни и блажени, изобразил е в нас образа на Своето божество, вдъхнал ни е безсмъртна душа, украсил я е с мъдрост, святост и истина, направил е човека господар на всички земни твари и когато той от непослушание подхвърлил себе си и цялото си потомство, затънало в нечестие, на вечно осъждане, то Господ ни извлякъл от тази бездна, слязъл от небето, приел човешко естество, пролял за нас Своята пречиста кръв и не само че ни избавил от вечно осъждане, но ни направил чеда Божии, наследници на вечното Небесно царство. Как след всичко това да не обичаме Бога?
Ако ние обичаме нещо прекрасно в Божиите създания, то колко повече сме длъжни да обичаме самия Създател. Трябва по-усърдно да се молим на всесвятия Дух да ни даде небесния дар на любовта, който се излива в нашите сърца само от Светия Дух (Рим. 5:5).
Който се увлича от греховете и не им се съпротивлява, в него няма признаци на любов към Бога. Други, които привикват към грехове и пребивават в тях, смятат, че обичат Бога, но напразна е надеждата им, тя не е нищо друго, освен самозалъгване, защото какво общо има между светлина и тъмнина? (II Кор.,6:14).
Божията любов е вино, което весели сърцето на човека (Пс. 103:15). Вкусили от това божествено питие невъздържани и станали подвижници, вкусили грешници и станали праведни, вкусили богати и пожелали бедността, вкусили блудници и станали целомъдрени, вкусили немощни и станали непобедими, вкусили невежи и станали мъдри, вкусили скърбящи и се развеселили. Даровете на Св. Дух, които се изливат над ония, които обичат Бога, са безбройни.
Любовта, казва св. Йоан Лествичник, е огнен извор: в каквато мярка се източва питието, в такава мярка се разпалва жадният. Който истински обича Бога, той се предава на Неговата свята воля и каквото и да би го сполетяло, той го приема като от Божията ръка с твърда вяра. че всичко това ще му бъде за душевна полза и за изпитване на неговото търпение, чрез което се постига вечно спасение. На такъв някога Господ ще каже: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; вляз в радостта на господаря си (Мат. 25:23). За душата, предана на Бога, нещастията, които я постигат в този живот, служат като стъпала, които я водят към съвършенство.
Който обича Бога с всичкото си сърце, той не разделя сърцето си между света и Бога, между удоволствията на света, от които се е наслаждавал евангелският богаташ, и между служението на Бога. Защото не може човек да служи на двама господари, на Бога и на мамона, както казва Господ (Мат. 6:24). Но който истински обича Господа Бога от цялото си сърце, той, предпочитайки пред всичко на света Бога, от любов към Него оставя и богатство, и слава, и удоволствия и всички прелести на света и се отдалечава даже и от най-близките на сърцето си, ако те пречат на спасението на душата му: Който обича баща или майка повече от Мене, казва Господ, не е достоен за Мене (Мат. 10:37).
Който истински обича Господа от цялата си душа,той се старае да изпълнява Неговата воля, да насочва целия си живот и цялата си дейност според Неговия закон, във всичко и винаги се старае да подражава на светия пример от живота на Господа Иисуса Христа, да се уподобява Нему в своите мисли, желания и дела, страхувайки се да оскърби Господа не само с дело, но и със слово или помисъл. Такъв човек при всеки стремеж на ума и сърцето към зло, говори сам на себе си: как ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога? (Бит. 39:9).
Който истински обича Господа Бога с всичкия си разум, той обича винаги да размишлява за Бога, винаги се поставя в Неговото свято весдеприсъствие, поучава се в Неговия закон денем и нощем. За него думите Господни са по-сладки от мед и медени пити, по-драгоценни от злато и скъпоценни камъни. Той обича да посещава често Божия храм. жадува за общение с Бога в молитва и в светите тайнства. Живеейки на земята, той мисли повече за небесното, предпочита бъдещия живот пред всички блага на настоящия.
Който обича Господа Бога с всичката си сила, не се увлича от съблазните на света, не се плаши от трудностите в живота, не се подава на неговото ласкателство. Заради славата на Божието име, той е готов да се лиши от всички временни блага. Кой ще ни отлъчи от любовта Божия, казва св. ап. Павел, скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? (Рим. 8:35). Такава е истинската съвършена любов към Бога.
След като обяснихме какво значи да обичаме Бога от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичкия си разум, остава да покажем как ще познаем дали истински обичаме Иисуса Христа. Всичко се познава по признаците: има признаци и за любовта към Бога. Да спрем вниманието си на тях.
Онзи, който обича, за нищо друго не мисли, освен за любимото: защото такова е свойството на нашето сърце, че когото обичаме, за него_ мислим непрекъснато. Често ние сме разделени пространствено от оногова, когото обичаме, но мислено винаги сме с него, гледаме го, слушаме го, говорим с него, ставайки от сън, първата ни мисъл е за оногова, когото обичаме, занимаваме ли се с някаква работа за себе си или за другите, нищо не ни пречи да мислим за оногова, когото обичаме. Поради това обича Бога този, който и в храма и вън от храма, и денем и нощем, и като седи и като лежи, мисли за това, че Бог съществува, че Той е създал небето и земята, ангелите и хората, че Той невидимо навсякъде присъствува, всичко вижда, всичко чува, знае нашите мисли и желания, че Той със Своята всемогъща сила държи цялата вселена, всичко ръководи към предначертаната цел, продължава живота ни, запазва здравето и благосъстоянието ни и че ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). Тогава ние нямаме нужда да ни напомнят за любимото, защото самата любов непрестанно ни спомня любимия предмет. Поради това, нека обърнем внимание върху себе си и да се запитаме: Господ винаги ли е в ума и в сърцето ни? Или, поне, често ли си спомняме за Него? Ако Той, нашият Спасител, често ни идва на ума, то значи че Го обичаме. Св. пророк Давид, който горещо обичал Господа, викал към Него: кого имам на небето?, а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам . . . Бог е твърдина на сърцето ми и мой дял во веки (Пс. 72:25—26). Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда (Пс. 118:164), продължава той и още на друго място казва: по среднощ ставах да те славословя заради Твоите праведни съдби (Пс. 118:62). Така, душата, която обича Бога, желае често и усърдно да се моли и това е така, защото тя непрестанно се стреми, жадува да беседва със своя възлюблен Създател, търси Го, услаждава се от Него. Затова ония, които любят Бога, обичат често да посещават Божия храм, обичат често да постят и да се приобщават със светите животворящи Негови тайни, които най-силно ни съединяват с Него, нашия Изкупител. Св. Ана пророчица, която обичала Бога със всичкото си сърце, не се отделяла от храма Господен, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем (Лук. 2:37). А първите християни ежедневно се причастявали с пречистото тяло и кръв Христови. Любовта към Бога се открива така също и в разположението към четене или слушане на Словото Божие. Който люби Бога, той обича да слуша това, което Бог, неговият Създател, е казал в Свещеното Писание, приятно му е да знае Неговата свята воля, той сладко се задълбочава в словото Божие, радостно съзерцава делата на Божията премъдрост, внимавайки в думите на вечния живот. Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него. Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи, по-сладки от мед на устата ми (Пс. 118:97, 103). Любовта към Бога се изразява в благочестив християнски живот, в изпълнение на Божията воля. Такова е свойството на нашето сърце: стараем се да изпълним волята на тогова, когото обичаме. В това ни уверява сам нашият Създател: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми. Който Ме не люби, не спазва словата Ми ((Йоан. 14:23, 24).
Както във Вавилонската пещ посред силния пламък небесната роса прохлаждала блажените отроци, така и Божията любов, когато се всели в сърцето на човека, загасява всеки страстен пламък и с неизказана роса го прохлажда. Човек, който гори от любов към Бога, така постъпва на земята, като че ли живее на небето и нищо не е в състояние да го удържи от добродетелния стремеж. Той презира всички приятни и досадни неща в живота, с поглед към своето небесно отечество.
Който от вярващите се е удостоил с най-висшия дар на любовта Божия, неговата блажена душа достига горните селения и се наслаждава от най-блажено общение с небесния, Утешител.