ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Подобна на първата заповед за любовта към Бога е заповедта за любов към ближните: възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:39). На тези две заповеди е основан целият Божи закон и всички пророчества. Любовта покрива много грехове, а без нея нито постът, нито молитвите са угодни на Бога. Св. ап. Павел говори за това така: «Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом, любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, — щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот (не от любов), да предам и тялото си на изгаряне. —щом любов нямам, нищо не ме ползва» (I Кор. 13:1—3).
Колко е приятна на Бога нашата взаимна любов, се вижда от много евангелски изречения: по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Йоан. 13:35). Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън. А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му (I Йоан. 2:10—11). А за човеко-ненавистниците св. Евангелист произнася тези страшни думи: Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец (I Йоан. 3:15).
При случилата се караница с някого, трябва да се постараем по всякакъв начин за по-бързо помирение, помнейки думите на Апостола: слънце да ви не залязва гневни (Еф. 4:26). Най-надежно средство за постигане на помирение е смирението и усърдната молитва към Бога, чрез която се изгонва духът на злобата от онези, които враждуват. Силата на молитвата и на смирението е толкова голяма, че с нея враждуващият неволно се покорява и се примирява с ближните. Даже и най-злобните врагове се побеждават от това. Ако прощаваме благодушно на ония, които са ни обидили, то и нам Господ ще прости греховете, както ежедневно повтаряме в Господнята молитва: и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си (Мат. 6:12). Господ ни е дал пример на съвършено незлобие в молитвата за Своите разпинатели. И ние, подражавайки Нему, трябва искрено да молим Бога за онези, които ни ненавиждат и обиждат. Макар в началото такава молитва да е твърде трудна, но впоследствие тя става утешителна. При всичко това ние трябва да ги извиняваме, да се стараем да ги оправдаем, като отдаваме това повече на свойствената на човека немощ, да търсим примирение с тях, като им правим добро чрез услугите си, помнейки думите на св. ап. Павел: не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро (Рим. 12:21). Не е чудно, когато виновният търси примирение, но е достойно за похвала и е приятно на Бога, когато оскърбеният пръв се старае за това. Над такъв се сбъдват евангелските думи: блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии (Мат. 5:9).
Когато видим болен, ние не го упрекваме, а му съчувствуваме, желаем му облекчение, даваме му добри съвети. Така трябва да постъпваме и по отношение на ония, чиято душа страда и боледува, обхванати от раздразнение или от някаква друга немощ, не бива да плащаме за обидата с обида, а да съчувствуваме, да ги съжаляваме като немощни. Тогава взаимно и при нашите немощи те ще ни оказват същото и по този начин ще се изпълнят над нас думите на Апостола: «Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов» (Гал. 6:2). Господ, като наш Творец, знае нашите немощи и ни е дарил й съответни лекарства. Ако бихме били послушни на Божията воля, то ние бихме живяли не на земята, а в рая, нашето блаженство би се състояло във взаимната любов.
Който не желае спасението на ближния си и дори се радва на неговата погибел, такъв е по-лош от демона, на когото, като дух на злобата, е свойствено такова желание, но на човека това не е простено и такъв не е вече ученик Христов, а Негов предател, защото всичко, направено от човека за човека, Господ отнася към Себе си. Ето защо, не бива да желаем на ближния си това, което не желаем на себе си и с това ще докажем истинската си любов към него. Ако искаме да победим врага, нека му окажем любов и възможната милостиня и с това ще посрамим духа на злобата и ще послужим на спасението на брата си и на нашето спасение. Както солта унищожава гнилото в продуктите за ядене, или огънят изгаря ръждата от металите, така и любовта изкоренява злобата от човешкото сърце.
Който обича ближния си, той без съмнение обича и Бога, а който мисли, че обича Бога, а ненавижда ближния си, той лъже. Истинската любов се заключава в дела на милосърдие: видим ли беден, който загива от нужда, да му помогнем с каквото можем. Господ не изисква много, а това, което е от искрено сърце и по силите ни. Видим ли някого в безутешна скръб или болест, или друга беда, да го утешим и Господ ще утеши и нас. Нека търсим случай да бъдем полезни някому с каквото и както можем, да избърсваме сълзите на ония, които плачат, та и нашите сълзи да избърше Господ, да успокоим странника, та и нас да успокои Господ, да Му се молим за ония, които страдат и Той, Всеблагият, ще облекчи и нашите страдания. Нека не осъждаме ония, които грешат — и нас Праведният Съдия няма да осъди. Да наситим гладния и жадния и ще се сподобим с небесната трапеза в Царството Божие. Да посещаваме болни и наскърбени и Господ ще ни утеши с дохождането на св. Дух.
Дето има любов, там има и Божие благословение, я дето я няма, там е тъмнина и греховен мрак, там е жилище на злобните бесове. Любовта е най-надеждното средство за спасение на душата. Ако ние като немощни не можем дълго да постим, да се молим и да извършваме други подвизи на добродетелите, то нека възпълним това с любов.
От всички дела на милосърдието най-приятно на Бога и най-спасително за нас е да обърнем грешния от пътя на беззаконието на пътя на спасението. На такъв Господ ще прости много съгрешения, както ни уверяват думите на Апостола: «Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове» (Як. 5:19—20). Но който отбие някого от правия път и го насочи по пътя на нечестието, такъв го очаква геена огнена.
Виждаме от св. Евангелие, че във великия ден на Всемирния съд Божи, когато ще се реши участта на всекиго от нас завинаги, с Божие благословение ще се удостоят само онези, които са били милосърдни към ближните. Те ще бъдат удостоени от Бога с висока чест: в онзи велик ден пред всички небесни сили, пред всички светии и пред цялата вселена те ще бъдат наречени синове на светлината, благословени от Небесния Отец, наследници на Царството, приготвено им от създание-мира (Мат. 25:34).
Св. Ефрем Сирин така ублажава онези, които имат неоценимия дар на любовта: блажен е човекът, казва той, в когото има любов Божия, защото той е намерил у себе си Бога. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог — в него (I Йоан. 4:16). В когото има любов, той заедно с Бога е по-високо от всичко. В когото има любов, той не се бои, защото съвършената любов пропъжда страха (I Йоан. 4:18). В когото има любов, той никога от нищо не се отвращава, на всичко се надява, всичко претърпява (I Кор. 13:7). В когото има любов, той изпълнява волята Божия, той е ученик Божи, защото сам нашият благ Владика е казал: по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Йоан. 13:35). Затова блажен е онзи, който е придобил любов и с нея се е преселил при Бога, защото Бог знае Своите и ще ги приеме в лоното Си. Онзи, който проявява любов към ближните, ще бъде съжител на ангелите и ще се възцари с Христа. Има предание за св. ев. Йоан Богослов, Апостолът на любовта, че когато бил вече в дълбока старост, непрестанно казвал: чеда, обичайте се един другиго. Когато го запитали, защо непрекъснато напомня тази заповед, той отговорил, че ако някой я изпълнява, тя единствена е достатъчна за спасението.
Какво необикновено чудо, който има нелицемерна любов, той изпълнява целия закон, защото любовта е изпълнение на закона (Рим.13:10). О, несравнима сила на любовта. Няма нищо пo-драгоценно от любовта нито на небето, нито на земята.