ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение (Пс. 145:3), казва св. цар и пророк Давид. Да не се надяваме нито на приятели, нито на богатство, нито на здравето си, нито на нищо. Всичко това е суетно, изчезва като сън, разпръсква се като дим. Да се надяваме само на нашия Създател и Спасител, който по-добре от нас знае нашите духовни и телесни нужди и се грижи за нас. Така ние ще носим винаги със себе си божието благословение: благословен е оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод (Иерем. 17:7—8).
Който се надява на нещо земно, никога не може да бъде спокоен. Надяваме се на богатството си, но винаги можем да се лишим от него. Надяваме се на човека, но той е непостоянен и смъртен. Надяваме се на нашето здраве и способности, но болестта на тялото ни лишава от всичко това. Една е нашата истинска, твърда, несъмнена надежда — Иисус Христос, Син Божи, вечен всемогъщ Бог. По Негова заповед, небесните ангели ни пазят по всички наши пътища. Нашият враг сатаната постоянно ни отвлича от надеждата в Бога, но ние, като знаем неговата бесовска хитрост,трябва постоянно да отблъскваме неговите зли нашепвания. Надежда без търпение не може да има, казва св. Тихон. Дето има истинска надежда, там има и търпение, дето има търпение, там има и надежда. Надеждата, както и вярата, е изложена на много изкушения. В бедствено състояние ни е потребно търпение, за да не търсим по непозволен начин избавление от бедите, но да се предадем на Божията воля и да очакваме Неговата милост, която или да ни помогне в търпението, или да ни избави от бедите — както сам Той, нашият Спасител, знае. Няма по-голямо изкушение за надеждата от това, когато помислите, възстанали в съвестта, говорят: за него спасение няма в Бога (Пс. 3:2). От това вярващият човек се изпълва с мрачна скръб. В такова тежко изкушение от всичко най-потребно е търпение, мълчание, молитвено съсредоточаване, докато тая буря премине или се облекчи. Тук е нужно да се надяваме свърх надеждата и да се уповаваме свърх упованието, както пише св. ап. Павел за Авраама: без никакво основание за надежда, повярва с надежда (Рим. 4:18). Към този подвиг и търпелива надежда ни увещава св. цар и пророк Давид: надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа (Пс. 26:14). Същият ни обнадежди с Божията милост: надеждата на бедните не до край ще загине (Пс. 9:19). Псалмопевецът представя и себе си за пример: твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли (Пс. 39:2). Нужно е да знаем и следните негови думи: уповавай се на Господа и върши добро (Пс. 36:3). Те показват, че онзи, който се уповава на Бога, трябва да върши добро, да следва Божията воля, а не своята. Напразно се надява на Бога онзи, който със своите дела Му се противи, напразно очаква милост от Него онзи, който непрестанно Го разгневява с неразкаяния си нрав, като простира ръце и издига очи към Него, а със сърцето си се отвръща от Него и се обръща към мамона, среброто, нечистотата и други греховни страсти. Бог е избавител на ония, които Го обичат, а не на ония, които Му се противят. Господ ще даде сила на Своя народ (Пс. 28:11). Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява (Пс. 144:19).
Господ слуша онези, които почитат не страстите си, не златото и среброто, създадени от Бога, а Създателя си и Му се покланят. При изкушения Той ги утешава и развеселява със Своята благодат. Той слуша и грешници, които се разкайват и престават да грешат. Грешникът дотогава е грешник, докато живее в безстрашие и не престава да греши. Но когато се покае и се откаже от греховете си, чрез Божията благодат той се присъединява към числото на праведните. Такива грешници не бива да изоставят упованието си, но без съмнение да очакват Божията милост в Христа Иисуса, Който дойде в света да спаси грешниците (I Тим. 1:15).