ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

Сам Подвигоположникът Господ е казал, че Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят (Мат. 11:12). И още е казано: влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота и малцина ги намират (Мат. 7:13—14).
Св. Макарий Велики разсъждава за това така: в, каквато степен ние съсредоточаваме нашия ум към търсене на Бога, в такава и по-голяма степен Бог бива скланян от собственото си благоутробие и благост да дойде при нас и да ни успокои. Той знае нашите помисли и движението на нашите мисли, преценява как Го търсим, от цялата си душа ли, или с леност и нерадение. И когато види нашето старание да Го търсим, Той ще ни се яви и открие, ще ни помогне и ще ни приготви победа избавяйки ни от врага изкусител.
Когато Господ види, че ние пренебрегваме недостойните житейски удоволствия, развлечения и суетни мисли, Той ни дава Своята благодатна помощ и безпрепятствено запазва такива души, които прекрасно преминават попрището на земния живот, с усилие устремяват мисълта си винаги към Бога, отричайки се от себе си и търсейки Господа.
Необходими са труд. старания, трезвост, голямо внимание, бързина и постоянство в молитвите към Господа, за да разкъсаме мрежите на греховните пожелания и да отблъснем нападенията на злите духове; и по-точно да узнаем с каква трезвост и стремителност на вярата и любовта са се подвизавали светиите. И ако сега с много молитви и прошения, с вяра и служба на ближния не приемем у себе си оная небесна любов на Духа и нашето естество, осквернено от пороци, не се прилепи към любовта, т. е. към Господа, и не бъде осветено от тази любов на Духа, ние не ще можем да спечелим Небесното царство.
Малцина са ония вярващи, които с доброто начало са съединили добър край безпрепятствено са дошли до целта: обичат Бога и не се привързват към нищо земно. Мнозина идват до умиление, стават съпричастници на небесната благодат, биват осенени от небесната любов, но не издържат срещналите ги по пътя различни борби, подвизи, трудове и многобройни изкушения от лукавия, поради слабост и бездействие, или поради боязвливост на собствената им воля, или поради други греховни увлечения. Колкото са велики, неизказани и неизповедими Божиите обетования, толкова са ни необходими вяра, надежда, труд, духовни подвизи и дълготрайно изпитване себе си. Ако ние желаем да царуваме безкрайни векове с Христа, нима не ще намерим у себе си сили да устояваме на изкушенията на греха и злото в нашия кратък земен живот, за да запазим душата си чиста?
Което човек е възлюбил в този временен живот, това и обременява мисълта му, сякаш я влече и тика надолу и не й позволява да се вдигне и това става като изпитание на целия човешки род. Защото, ако не се борим мъжествено с дадена страст и не й се противим с всички сили, а се услаждаме от нея, тя ни привлича и ни държи като във вериги. Който има непрестанна надежда в Бога, у него злото като че ли се изтънява и намалява.
И така, необходима е борба против греха, който живее у нас, необходимо е усилие за изпълняване на Христовите заповеди — без това не ще успеем в духовния живот. При това смятаме, че е уместно да припомним, че когато св. Апостоли, разсъждавайки върху трудностите на спасението, попитали Господа: кой тогава може да се спаси?, Той им казал: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно (Мат. 19:25—26).
Не по-слабо прогонва леността и пробужда духовната енергия и следното видение, за което разказва сам св. Антоний Велики. Аз молих Бога, казва той, да ми покаже какъв покров закрива и защищава монаха. И видях монах окръжен с огнени кандила и множество ангели го пазеха като зеницата на очите си, ограждайки го със своите мечове. Тогава аз въздъхнах и казах: ето какво е дадено на монаха и въпреки това дяволът го надвива и той пада. И чух глас от милосърдния Господ: дяволът никого не може да победи. Той няма повече никаква власт, след като Аз приех човешко естество и съкруших неговата власт. Но човек пада сам от себе си, когато се предаде на нерадение и си играе със своите похоти и страсти. Аз попитах: на всеки ли монах се дава такъв покров? Тогава ми бяха показани множество монаси, оградени с такава защита. Аз възкликнах: блажен е човешкият род и особено монашеското войнство, което има такъв милосърден и човеколюбив Господ.
Нека ревнуваме за нашето спасение и като прогоним всякакво безгрижие, усърдно да носим трудовете си, за да се удостоим, по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, с Небесното царство.