ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ / Поучение второ в Неделя на Митаря и Фарисея

Поучение второ в Неделя на Митаря и Фарисея
12.02.12 18:12

Автор:СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ
Вземи в gLOG

 

ЗА МОЛИТВАТА И ПОКАЯНИЕТО

В прочетеното днес Евангелие е представена молитвата на митаря, привлякла към него Божията милост. Тази молитва се състояла от следните немного думи: Боже, бъди милостив към мене, грешника (Лук. 18:13). Достойно за внимание е и това, че такава кратка молитва била чута от Бога, както и това, че тя се произнасяла в храма, по време на общественото Богослужение, по време на четене и пеене на псалми и други молитвословия. Тази молитва е одобрена от Евангелието и се представя за образец на молитва, и нейното благочестиво разглеждане е наш свещен дълг.

Защо митарят не избрал за изливане на сърцето си пред Бога някой величествен и умилителен псалом, но се обърнал към толкова кратка молитва, и повтарял само нея по време на цялото Богослужение? Ще отговорим, заимствайки отговора от светите отци: „Когато в душата се открие истинното покаяние, когато в нея се яви смирение и съкрушение на духа поради открилата се пред очите й греховност, тогава многословието става несвойствено, невъзможно за нея. Съсредоточила се в себе си, устремила цялото си внимание към своето бедствено положение, тя започва да вика към Бога с някаква кратка молитва".

Обширната гледка на греховността, когато тя се даде на човека от Бога, не може да бъде изобразена от красноречието и многословието, но най-точно я изобразява въздишката и стенанието на душата, обличайки се в най-кратки и прости думи. Този, който желае да разкрие в себе си дълбокото чувство на покаяние, използва за средство за постигането на такова състояние кратка молитва, произнасяйки я с цялото си внимание и благоговение. Оставянето на многото думи, макар и свети, помага на ума изцяло да се освободи от разсейването и с цялата си сила да се устреми навътре към себе си. „В твоята молитва не си позволявай многословие - е казал свети Йоан Лествичник, - за да не се отклонява умът към разглеждане на думите. Една дума на митаря умилостивила Бога и едно вярно изречение спасило разбойника. Многословието в молитвата често привежда ума в разсеяност и мечтателност, а малкото думи обикновено го събират".

Поради голямата полза, доставяна от кратката, внимателна, съсредоточена молитва, светата Църква завещава на своите чеда своевременно да се приучат към някаква кратка молитва. Приучилият се към такава молитва има готово молитвословие на всяко място и във всяко време. И пътешествайки, и седейки на трапезата, и занимавайки се с ръкоделие, и намирайки се в човешко общество, той може да вика към Бога. При невъзможност да се молим с устни, можем да се молим с ума. В това отношение удобството на кратката молитва е очевидно: занимавайки се с нещо, много лесно можем да изгубим смисъла и последователността на продължителното молитвословие, но кратката молитва винаги се запазва в своята цялост. Оставяйки я за известно време, отново можем да се върнем към нея без никакво затруднение. Дори по време на Богослужение е полезно да повтаряме кратката молитва в душевната стая: тя не само не пречи на вниманието към молитвословията, които се четат и пеят в Божия храм, но и спомага за особеното внимание към тях, удържайки ума от разсеяност. Ако умът не бъде удържан в съсредоточение от кратката молитва, изпълваща душата с чувство на покаяние, той лесно пада в разсеяност по време на Богослужение, оставяйки без внимание църковното четене и пеене, отклонява се към празни размисли и мечтания. Това се случило със споменатия днес фарисей. Той повърхностно внимавал в Богослужението и бил увлечен от греховни помисли. Греховните помисли не само лишили неговата и без това слаба молитва от всяко достойнство, но я превърнали в повод за осъждане на молещия се. Молитвата на фарисея била отхвърлена от Бога: фарисеят излязъл от храма, запечатан с печата на Божия гняв, не разбирайки и не чувствайки своето душевно бедствие поради това, че сърцето му, бидейки мъртво за покаянието, било изпълнено със самодоволство и самопрелъстяване. Когато моленето с кратка молитва от честата и постоянна употреба се превърне в навик, тогава тя става някак естествена за човека. Слушайки внимателно нещо, което ни е особено интересно, ние издаваме различни възгласи, които не само не пречат на вниманието, но и го задълбочават: по същия начин, придобили навик в кратката молитва, чрез нея ние изразяваме нашето съчувствие и внимание към слушаното от нас молитвословие и псалмопение.

В продължение на цялата Четиридесетница на всички богослужения често се повтаря на всеослушание за всички присъстващи в храма молитвата: Боже, очисти ме, грешния! Защо толкова често се повтаря една и съща молитва? За да се научим да я повтаряме често. Със същата цел се повтаря и друга кратка молитва: Господи, помилуй.

Спасителят на света, одобрил молитвата на митаря, впоследствие позволил и ни дарувал да се молим с Неговото всесвято име. Молитвата с името на Господа Иисуса, и по Неговото име, и като установена от Него, се нарича Иисусова молитва. При господството на Ветхия Завет човек се обръщал към Бога, Когото още не познавал определено, а с настъпването на господството на другия, Новия Завет, на човека като преизобилно допълнение към предишното обръщение се дава да се обръща към Богочовека като към Ходатай между Бога и човеците, като към такъв Ходатай, в Когото Божеството е съединено с човечеството, и Който е обяснил Бога на човеците във възможната за разбиране от тях подробност и пълнота, който изповядал Бога (Йоан. 1:18 - слав.). На ветхозаветната молитва: Боже, бъди милостив към мене, грешника, е равностойна новозаветната молитва Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния. Ветхозаветните служители на Бога използвали първата молитва; а новозаветните, използвайки и първата молитва, много повече използват втората, защото на Богочовека било благоугодно да съчетае със Своето човешко име особена, чудодействена духовна сила. За постоянно моление се използва и молитвата: Господи, помилуй. Тя е съкратена Иисусова молитва и я заменя в случаите, когато произнасянето на пълната Иисусова молитва е затруднително, като по време на страх, на неочаквана радост, по време на тежка болест или на духовно видение. В последният случай възгласът Господи, помилуй служи на ума за отглас на благодатните чувства, които му се явяват след неговото очистване, превишават неговото разбиране и не могат да бъдат изразени с думи.

Какво значение има във всички тези молитви глаголът помилуй или бъди милостив! Той изразява съзнанието на човека за неговата погибел и усещането за онази милост, за онова съжаление към себе си, които Господ ни е заповядал да чувстваме към себе си и които малцина усещат; изразява отхвърляне на собственото ни достойнство и молитва за Божията милост, без която за погиналия няма надежда да се спаси. „Божията милост не е нищо друго, освен благодатта на Светия Дух; ние, грешните, трябва непрестанно, неотстъпно да я измолваме от Бога. Умилостиви се, Господи мой, над моето бедствено състояние, в което съм паднал, лишавайки се от Твоята благодат, и отново въдвори Твоята благодат в мен. С властния Дух (Пс. 50:14), с Духа на Твоята сила ме укрепи, за да мога да противостоя на изкушенията, нанасяни ми от дявола, и на изкушенията, възникващи от моето паднало естество. Изпрати ми дух на целомъдрие, за да се вдигна от състоянието на изстъпление, в което се намира моят ум, и да изправя моите нравствени стъпки. Дарувай ми Духа на Твоя страх, за да се убоя от Тебе, както подобава на немощното творение да се бои от великия Бог, своя Творец, за да пазя свято Твоите заповеди, с благоговение към Тебе. Насади в сърцето ми любов към Тебе, за да не се отделям повече от Тебе, да не се увличам от непреодолимото влечение към мерзостния грях. Дарувай ми Твоя мир, за да пази душата ми в нерушимо спокойствие, да не допуска помислите ми да се скитат навсякъде без нужда, за моя вреда и смущение, да ги съсредоточава в самонаблюдение и от него да ги възнася към Твоя престол. Дарувай ми Дух на кротост, за да се въздържам от гнева и злобата, и постоянно да бъда преизпълнен с благост към моите братя. Дарувай ми Дух на смиреномъдрие, да не мисля високо, да не мечтая за себе си, да не търся човешки похвали и слава, но да помня, че съм земя и пепел, паднало същество, низвергнато на земята поради своето недостойнство, което трябва да бъде изведено от тялото и от този свят от смъртта, и да бъде представено пред Твоя страшен и нелицеприятен съд. Боже, бъди милостив към мене, грешника! Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме! Господи, помилуй!

Мнозина произнасят тези кратки молитви много бързо, грижейки се само за извършването на определения им брой. Молейки се така, те не оставят молитвата да проникне в сърцето и да произведе свойственото й действие, състоящо се в умилението. Светите отци справедливо отбелязват, че молещите се така се молят на въздуха, а не на Бога. Защо скучаем в Божия храм? Защото не сме почувствали действието на молитвата. Защо бързаме към богатата трапеза? Защото опитно познаваме значението на веществената храна. Защо не бързаме към Божия храм, но гледаме да дойдем в него по-късно, когато значителна част от богослужението вече е извършена? Защото не познаваме опитно значението на молитвата, която служи за храна на душата, която й придава духовна сила. Не познаваме опитно значението на молитвата поради това, че се молим прибързано, повърхностно, без внимание. Въздействието върху душата на продължителната, но невнимателна молитва е подобно на действието на силния дъжд върху железен покрив, по който се стича всичката вода, в каквото и количество да се излива, без да оказва никакво въздействие върху покрива. И обратно, внимателната молитва е подобна на благотворен дъжд, оросяващ засятата нива, даващ храна на растенията и подготвящ обилна жътва. Изправяйки тази съществена грешка, която отнема от подвижника на молитвата целия плод на подвига, възпитаниците и приятелите на светата молитва, светите отци заповядват да произнасяме думите както на кратките молитви, така и на всички молитвословия, много бавно, със запазване на внимание към думите на молитвата. Такова внимание е възможно при бавното четене на молитвите, а при бързото четене няма място за внимание. Молитвата, лишена от внимание, е лишена от своята същност, в нея няма живот. Тогава тя бива подобна на тяло, оставено от душата: тя не благоухае със смирение, не възлиза към Бога: поразена и умъртвена от разсеяността, такава молитва се влачи в земното тление и смрад, предавайки ги на молещия се небрежно и хладно. Вниманието на ума при молитвата се отразява в сърцето с блажена печал за греховете, която всъщност е заповяданото от Бога покаяние. С тях, като с две крила, да се издигне тя на небето, да застане пред Божието лице, да ни изходатайства помилване. Тези две свойства имала молитвата на блажения митар. Проникнат от съзнанието за своята греховност, той не намирал никаква надежда да получи спасение поради делата си и виждал тази надежда единствено в милосърдието на Бога, призоваващ всички грешници към покаяние и даряващ спасение заради едното покаяние. Като грешник, нямащ никакво свое добро, митарят заел последното място в храма; като грешник, недостоен за небето, той не дръзвал да издигне очи към небето. Той ги устремил към земята и удряйки в сърцето с покаяние, от дълбините на сърцето, от цялата си душа произнасял молитва, съединена с изповядване: Боже, бъди милостив към мене, грешника. Тази молитва била така действена и силна, че грешникът излязъл от Божия храм оправдан. Това засвидетелствал Сърцеведецът Господ, Спасителят на човеците - и над покаялия се грешник се сбъднало казаното от пророка: Господ ще съгради Сион, човешката душа, разрушена от падението, и Ще се яви в славата Си. Ще погледне милостивно към молитвата на смирените и не ще презре молбите им. Ще се запише това за следващия род, за да знае цялото християнско племе и потомство! и хората, съзиждани от покаянието и внимателната молитва, почувствали своето обновление от Божествената благодат, ще възхвалят Господа (Пс. 101:17, 19 - слав.), благоволил да възприеме човешко естество и да спаси човеците по Своя дивен промисъл и учение. Амин.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0962