Възлюбени братя!

Светата Църква, тази чедолюбива майка на вярващите, родила ги за спасение и приемаща върху себе си всички грижи, за да не се лишат чедата й от своето наследство - Небето, подготвяйки ги за успешното извършване на настъпващия подвиг на светата Четиридесетница, е установила днес на Божествената Литургия да се чете притчата на нашия Господ Иисус Христос за блудния син.

В какво се състои подвигът на светата Четиридесетница? Това е подвиг на покаянието. В настоящите дни ние стоим пред време, посветено на покаянието, сякаш пред вратите му, и пеем умилената песен: отвори ни вратите на покаянието, Жизнодавче! Какво разкрива преди всичко прочетената днес евангелска притча на нашия Господ Иисус Христос? Тя ни открива непостижимото, безкрайно милосърдие на Небесния Отец към грешниците, принасящи покаяние. Радост бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник (Лук. 15:10), е възвестил Господ на човеците, призовавайки ги към покаяние, и, за да се запечатат тези Негови думи по-силно в сърцата на слушателите, благоволил да ги допълни с притча.

„Един богат човек - разказва евангелската притча - имал двама сина. По-малкият от тях помолил бащата да му отдели полагащата му се част от имуществото. Бащата изпълнил това. След не много дни синът взел своя дял и отишъл в далечна страна, където разпилял богатството си, водейки разпътен живот. Когато похарчил всичко, в тази страна настъпил глад. Синът на богатия човек не само започнал да изпитва нужда, но и достигнал бедствено състояние. В такова плачевно положение той отишъл при един от местните жители, който го изпратил на полето да пасе свинете му. Нещастният, измъчван от глад, бил доволен да напълни корема си с грубата храна, с която се хранели свинете, но и това било невъзможно. В такова положение накрая той се опомнил и спомняйки си изобилието, с което бил преизпълнен бащиният му дом, решил да се върне при баща си. За да омилостиви баща си, той се приготвил мислено да признае греха си, да признае своето недостойнство и смирена молба за причисляването му вече не към бащиното семейство, а към слугите и наемниците на баща му. С такъв сърдечен залог по-малкият син се отправил на път. Той бил още далече от бащиния дом, когато бащата го видял - видял го и се смилил над него, изтичал да го посрещне, хвърлил се на шията му и започнал да го целува. Когато синът произнесъл подготвените от него изповед и молба, бащата заповядал на слугите: „Донесете му най-хубавите дрехи, сложете пръстен на ръката му и обуйте нозете му. Доведете и заколете угоеното теле: да се нахраним и да се развеселим. Този мой син беше мъртъв, и оживя, - изгубен беше, и се намери!" По-големият му син, винаги покорен на волята на баща си, бил на нивата и се върнал у дома по време на пира. Той намерил поведението на бащата за странно по отношение на по-малкия син. Но бащата, въодушевен от праведността на любовта, пред която всяка друга праведност е оскъдна и нищожна, му възразил: „Сине мой! Ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Ти трябваше да се зарадваш и развеселиш за това, че този твой брат беше мъртъв, и оживя, изгубен беше, и се намери" (Лук. 15:11-13).

По-малкият син, според обяснението на светите отци, може да бъде образ на целия паднал човешки род, както и на всеки човек грешник. Полагащата се част от имуществото на по-малкия син са Божиите дарове, с които е преизпълнен всеки човек, и особено християнинът. Най-превъзходните от Божиите дарове са умът и сърцето,и особено благодатта на Светия Дух, дарявана на всеки християнин. Изискването от бащата на своя дял за използването му по своя воля е стремежът на човека да снеме от себе си покорността към Бога и да следва своите собствени помисли и пожелания. Съгласието на бащата да му даде имуществото изобразява самовластието, с което Бог е удостоил човека за използването на Божиите дарове. Далечната страна е греховният живот, отдалеча-ващ и отчуждаващ ни от Бога. Разпиляването на имуществото е изчерпването на силите на ума, сърцето и тялото, и особено оскърбяването и прогонването на Светия Дух от себе си с греховни деяния. Обедняването на по-малкия син - това е пустотата на душата, резултат от греховния живот. Постоянните жители на далечната страна са светоуправниците на тъмнината на този век, падналите духове, постоянни в своето падение и отчуждение от Бога, на чието влияние се подчинява грешникът. Стадото нечисти животни са греховните помисли и усещания, които се скитат в душата на грешника, пасат на нейните пасища, те са неизбежно следствие от греховните действия. Напразно човек мисли да заглуши тези помисли и усещания с тяхното изпълнение: всъщност те са неизпълними! А изпълнението на възможните за човека страстни помисли и мечтания не ги унищожава, но ги възбужда с удвоена сила. Човек е сътворен за Небето: и само истинното добро може да му бъде храна, утоляваща глада и даваща живот. Злото, привличайки към себе си и прелъстявайки вкуса на сърцето, повреден от падението, е способно само да разстройва човешките свойства.

Ужасна е пустотата на душата, която предизвиква греховният живот! Непоносима е мъката от страстните, греховни помисли и усещания, когато те гъмжат като червеи в душата, когато терзаят подчинилата им се душа, насилвана от тях! Нерядко грешникът, измъчван от люти помисли, мечтания и неосъществими пожелания, стига до отчаяние; нерядко се опитва да посегне на собствения си живот, и временния, и вечния. Блажен е онзи грешник, който в такъв тежък момент дойде на себе си и си спомни безграничната любов на Небесния Отец, спомни си безмерното духовно богатство, с което преизобилства домът на Небесния Отец - светата Църква. Блажен е онзи грешник, който, ужасил се от своята греховност, пожелае да се избави от угнетяващата го тежест чрез покаянието.

От евангелската притча научаваме, че от страна на човека за успешното и плодотворно покаяние са необходими: виждане на своя грях, осъзнаването му, разкаяние за него, изповядването му. Бог вижда обръщащия се към Бога с такъв сърдечен залог когато беше още далеч, вижда го и вече бърза да го посрещне, прегръща го, целува го със Своята благодат. Каещият се едва е произнесъл изповядване на своя грях, и милосърдният Господ заповядва на Своите слуги - служителите на олтара и светите ангели - да го облекат в светлата дреха на непорочността, да сложат на ръката му пръстен -свидетелство за възобновеното единение с Църквата - земна и небесна, да му обуят обуща, за да бъде опазвана дейността му от духовните тръни чрез твърди постановления - такова значение имат обущата - Христовите заповеди. За завършек на действията на любовта за завърналия се син се поставя трапеза на любовта, за която се заколва угоеното теле. Тази трапеза изобразява църковната трапеза, на която на грешника, примирил се с Бога, се предлагат духовна, нетленна храна и питие: Христос, отдавна обещан на човечеството, приготвен от неизказаното Божие милосърдие за падналото човечество от първите минути на неговото падение.

Евангелската притча е Божествено учение! То е дълбоко и възвишено, независимо от необикновената простота на човешките думи, в които е благоволило да се облече Словото Божие! Светата Църква премъдро е установила тази притча да се чете преди настъпващата Четиридесетница. Каква вест може да бъде по-утешителна за грешника, стоящ в недоумение пред вратите на покаянието, ако не вестта за безкрайното и неизказано милосърдие на Небесния Отец към каещите се грешници? Това милосърдие е толкова велико, че то е породило удивление и у самите свети ангели"- първородните синове на Небесния Отец, никога не престъпили нито една Негова заповед. Със своите светли и високи умове те не могли да разберат непостижимото Божие милосърдие към падналото човечество. Те имали нужда от откровение Свише по отношение на този предмет, и от откровение Свише се научили, че трябва да се веселят и да се радват затова, че техният по-малък брат - човешкият род - бил мъртъв, и оживял, бил изгубен, и се намерил, посредством Изкупителя. Радост бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Възлюбени братя! Да използваме времето, определено от светата Църква за подготовка за подвизите на светата Четиридесетница, съобразно с неговото предназначение. Да го използваме за съзерцание на великото Божие милосърдие към човеците и към всеки човек, желаещ посредством истинно покаяние да се примири и съедини с Бога. Времето на нашия земен живот е безценно: в това време ние решаваме своята вечна участ. Да ни се даде да решим своята вечна участ за свое спасение и радост! И радостта ни да бъде безкрайна! Да се съедини тя с радостта на светите Божии ангели! Да бъде пълна и съвършена радостта на ангелите и човеците в изпълнение на волята на Небесния Отец! Защото вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките (Мат. 18:14) човеци, умалени и унизени от греха. Амин.